Днес искаме да ви запознаем с едно прекрасно младо момиче, пълно с мечти и усмивки Познаваме младата Ашкинар от години, когато се е включвала в много от дейностите ни. А днес е студентка, бореща се за целите си, смело и без капка съмнение. Тя е гордост за нас и пример за по-малките от нея. Но нека разберете повече от самата нея:
Здравей, разкажи ни малко повече за себе си.
Здравейте, казвам се Ашкинар, от с.Върбовка(област Велико Търново) и съм на 19 години. Занимавам се от известно време с поезия, доста добре ми се получава. Мисля декември месец да издавам книга. 🙂 Винаги съм казвала, че “моите мечти никога не спят”. Обичам хората, които намират пътя към успеха. А за моя много ми помогна семейството ми и най-важният човек в живота ми – моя дядо.
Завърших средното си образование в град Сухиндол – СУ “Св. Климент Охридски”. Мечтата да бъда учител се появи в 11-ти клас. Винаги съм се справяла доста добре с българския език и литературата и избрах да уча “Българска филология” в Шуменски университет “Епископ Константин Преславски”. Често ми е доста трудно, имало е моменти, в които просто искам да се откажа. Но си спомням защо съм поела по този път и веднага започвам да гледам напред към успеха. Радвам се, когато видя млади хора, които жадуват за знания и слагат мечтите си на първо място! Възхищам се на хората, които успяват. Но, за да стигна до този път, доста ми помогнаха госпожа Теодора Харламбиева (Класната ми) и Венелина Петкова, учителката ми по БЕЛ. Обожавам ги и съм им благодарна за всичко.
Браво! Поздравления за следването на мечтите ти! Но можеш ли да разкажеш какви трудности срещна по време на ученическите си години?
По отношение на образованието си не срещах толкова трудности, освен когато дойде време за матурата. Тогава учех денонощно, но и Корона вирусът доста ни пречеше. Да се обучаваш присъствено и да ти обясни учителят е съвсем различно от това да си в дистанционно обучение.
Сега, като студентка, също ми е трудно понякога, защото аз съм първи курс и професията е доста сложна. Мисля, че ако бяхме в присъствено обучение, щеше да ни е много по-лесно.
Иначе трудностите винаги ги подминавам с размах, обожавам да научавам все нови неща, винаги жадувам за нови знания. А и винаги съм се стремяла да накарам семейството ми да се гордее с мен, те го заслужават.
В тази връзка искам да те попитам, докато учеше в училище и докато мислеше да кандидатстваш в университет, имаше ли хора, които не вярваха в теб? Срещна ли неразбиране от околните? Не много момичета край теб продължават да учат…
Интересен въпрос. Имало е хора, които не са вярвали в мен ( дори доста), но аз не слушам никого, голям инат съм. Винаги слушам себе си и мисля преди да взема едно решение. Мисля 3 дни, не повече. Често идеите и желанията при мен са за 3 дни 😄. Ако продължа да искам да взема това решение, разговорям и с близките ми за съвет, но те винаги ме подкрепят.
Много хора ме подценяваха и казваха, че няма да завърша и средното си образование, но ги накарах да си променят мнението. Обичам да чувам негативни думи зад гърба си и после просто да ги разочаровам с успехите си.
И да, често момичета от моето село се женят рано. Но както аз, така и родителите ми, сме били винаги против ранното женене.
Според мен ранните бракове трябва да спрат. Винаги съм искала да се включвам в такъв тип кампании, защото е важно все повече младежи да продължават образованието си, вместо да раждат на ранна възраст. Но според мен всичко зависи от семейството.
Страхотни думи! Надявам се доста момичета да ги прочетат и да вникнат в тях. И поздравления за това, че не си се повлияла от
околните, а си опровергала скептиците.
Надявам се и аз да има момичета, които да прочетат думите ми и поне малко да се вдъхновят. Аз за кратко бях и учителка в с.Върбовка и децата бяха доста любопитни, защото аз съм само на 19 години и заставам пред тях като преподавател. Постоянно ме питаха: “Не Ви ли е трудно, как се справяте, къде учите, кой знай колко хора срещате…”. А аз им разказвах и им говорих за позитивния си опит. Надявам се, че съм успяла да ги мотивирам. Мисля,че съм достигнала до тях, защото всички след това последваха страницата ми в Инстаграм. 🙂
През последните години от средното ти образование ти беше стипендиант на програма “Равен шанс – достъп до средно образование”, която Център Амалипе администрира и е финансирана от Тръст за социална алтернатива. Според теб до колко Програмата помага на на учениците, които се включват? Колко беше важно за теб тогава да получиш учебници по Програмата?
Толкова важно за мен, че да си взема матурата с доста хубава оценка! Аз не съм спирала да уча от тях (учебниците). Много съм доволна, надявам се и другите деца да са доволни и да оценяват помощта ви!
Много се радваме, че са ти били полезни, надяваме се Програмата да продължи и за напред.
Ще ми разкажеш ли как се случи така, че да започнеш да преподаваш в училище, след като си едва в 1-ви курс? Както ти ми спомена това е сбъдната мечта за теб.
Да, така е. Една вечер заместник директорът на училището ми се обади, а тя ми беше и класна преди това. Разказа ми, че търсят учител по заместване и искат да започна, но ме предупреди, че първо трябва да говори с инспектора на РУО Велико Търново, защото все пак съм първи курс и не отговарях точно на условията. За щастие от РУО-то позволиха да ме наемат. Всичко се случи много бързо, и аз не разбрах как. Но се радвам, че се сбъдна тази моя мечта. Изключително много съм благодарна на ръководството на училището.
Как се почувства през първия ден, когато застана пред учениците ? Притеснявваше ли се?
Честно казано, не. Аз винаги съм била готова. И не съм се притеснявала, може би за това ми помогна и театърът. Дълго време се занимавах със сценки, сценарии и т.н. Следващата мечта ми е да бъда продуцент.
Продължавай да мечтаеш така смело. А за какво мечтаеш днес? Какви са следващите ти цели?
Ох, моите мечти са много … днес мечтая да издам книгата си. Мисля, че поезията ми се получава. Обичам да пиша. Обичам да се занимавам постоянно с нещо, но за жалост от сесията в университета, която наближи, нямам толкова време. Днес мечтая за много неща.
За финал, какво би казала на младежите, които в момента срещат трудностите, през които ти вече си преминала? Както и на младежите, които се лутат между образованието и идеята за “ранен брак”.
На младежите, които в момента срещат трудности – да не се предават, да се борят до край. Да не търсят лесното. Нека всеки път избират трудното, защото финалът винаги си заслужава. Аз имам един любим цитат:
“100 човека искат да успяват.
90 човека се отказват веднага.
9 човека се пробват и не успяват.
Само 1 човек, става успешен… ако не ти, кой? ДЕЙСТВАЙ!”
За младежите, които се лутат бих им казала, че без образованието, ще загубят много… Не можем да съдим хората, защото всеки човек е различен. Но не подкрепям човек, който не мисли за бъдещето си. А на тези от вас, които са готови на всичко за мечтите си – аз съм тук и винаги бих ви помогна с каквото мога. 
Може да ми пишат, да се обадят, аз винаги съм на разположение за хора, които искат да са успешни!
Много ти благодарим! Пожелаваме ти само успехи за напред! А всеки, който иска да последва или да пише на прекрасната Ашкинар, може да го направи в Instagram профила ѝ тук.
