15-ата Европейска ромска платформа в Прага: изказванията и отвъд тях

15-ата Европейска ромска платформа събра представители на Европейската комисия, Националната контактна точка за ромите, други правителствени представители и ромски НПО. Тя се проведе в Прага на 25 и 26 октомври. Повече от 150 участници присъстваха на платформата лично (за първи път след кризата с Ковид-19), а други 100 се включиха в дискусията онлайн. Център Амалипе беше представен от Деян Колев и Теодора Крумова.
Почти пълното отсъствие на представители на национално правителствено и политическо ниво, различни от националните контактни точки за ромите, беше една от особеностите на платформата, която направи впечатление на участниците. Въпреки че събитието се проведе в Прага, на него не присъстваше нито един министър от Чешкото правителство. Другите национални правителства не бяха представени на политическо ниво, въпреки че съответните министерства или заместник министър-председатели бяха поканени. Много от участниците в платформата подчертаха, че това отсъствие е показател за липсата на ангажираност на националните правителства.
Липсата на видим напредък на местно равнище по отношение на приобщаването на ромите беше друг често обсъждан въпрос. Много участници, които са участвали в предишни платформи, изразяват разочарованието си, че политиките, свързани с ромите, са получили подкрепа на равнище ЕС, но не са срещнали достатъчно ангажираност от страна на националното правителство.
“Вие страдате от професионална слепота. Обсъждаме тези проблеми от 30 години насам, но прилагането на тези стратегии никога не е достигало до местно ниво. Конкретните дела за подобряване на положението на ромите са минимални”, казва Иван Весели, ромски активист от Чешката република.

Третата тема, обсъждана многократно от участниците в платформата, се отнасяше до липсата на ангажираност на местно ниво. Много общински органи отказват да изпълняват действия за приобщаване на ромите, въпреки че могат да използват средства от ЕС. Словашкият евродепутат от ромски произход Петер Полак заяви:
“Има малки островчета от положителни примери, но не е възможно средствата от Европейския съюз да стигнат до местното ниво. Все още има голям брой роми, които получават питейната си вода от потоци”, каза Петер Полак, като в речта си разкритикува националните правителства, градовете и общините.
Според Полак ромите получават подкрепа на ниво ЕС, но кметовете на градове и общини не са заинтересовани да инвестират европейски средства в подобряване на положението на ромите. “Не е достатъчно да имаш политическа амбиция на европейско ниво, необходимо е да я имаш и на местно ниво”, каза Полак, според когото на градовете и общините, които отказват да инвестират европейски средства в подобряване на положението на ромските общности, трябва да се забрани да използват средства от ЕС.
“Трябва да подобрим комуникацията с градовете и регионите. Ако обаче общините все още не искат да използват средствата за подпомагане на ромите, те не трябва да имат достъп до средствата на ЕС като цяло”, добави той.
Това твърдение беше подкрепено и от Габриела Храбанова (Мрежата ERGO) и много други участници. То е валидно и за България и нейния опит със “социалните жилища”: въпреки че имаше значителни средства от ОП “Региони в растеж” за социални жилища.
Дискусията през втория ден беше организирана в две работни групи: сегрегация “в образованието и жилищното настаняване” и използване на средствата от ЕС. Деян Колев от Център “Амалипе” беше говорител в първата работна група. Той посочи пет характеристики и два въпроса, свързани със сегрегацията:
1. Огромен обхват на проблема: сегрегацията е едно от най-големите предизвикателства по отношение на политиките, свързани с ромите. По данни на FRA 60-70 % от ромските ученици в България учат в сегрегирани училища или класове. Според проучването, проведено от Център Амалипе и МОН (в рамките на проекта “Без сегрегация”), почти половината от началните училища в БГ са с ученици от концентрация на уязвими групи, а 1/3 от училищата за професионално образование и обучение (професионални гимназии) могат да бъдат определени като сегрегирани училища или училища в процес на сегрегация.
2. Положително развитие в някои страни е, че правителствата започнаха да признават публично проблема. Например в новия Закон за народната просвета в Испания за първи път се използва терминът “сегрегация”; в България съществува Национален проблем за подкрепа на десегрегацията и др.
3. Съществува много слаба ангажираност за конкретни целенасочени действия за преодоляване на сегрегацията: Правителствата полагат усилия за осигуряване на пълноценно записване и преодоляване на преждевременното напускане на училище, но не засягат проблема със сегрегацията и необходимостта от въвеждане на интеркултурно образование.
4. По отношение на финансирането правителствата използват предимно средства от ЕСФ и ЕФРР за ограничена дейност. Могат да се посочат само няколко изключения за използване на национални средства за преодоляване на сегрегацията. Те са по отношение на сегрегацията и образованието (има обществена подкрепа), а не за десегрегация на жилищния фонд (има обществена съпротива срещу този процес).