Национална мрежа за децата подпомага хиляди деца и семейства в кризата с COVID-19
Организациите в Национална мрежа за децата са подпомогнали над 6500 деца в 3200 семейства с 4404 броя хранителни пакети от началото на кризата, причинена от разпространението на COVID -19 до 16 април 2020 г. 135 454 лв. е общата стойност на даренията, които освен хранителните продукти, включват лекарства, млека за новородени бебета, дезинфектанти, маски, ръкавици, защитни облекла, шлемове и др. за семейства, социални услуги и 17 неантологични отделения в страната. Над 400 електронни устройства са раздадени на деца в бедни семейства в рамките на кампанията „Стара техника за ново начало“.
В условията на безпрецедентна криза в световен мащаб, отново на дневен ред излиза въпросът за оцеляването на най-уязвимите групи на българското общество: деца и семейства, живеещи в бедност, самотни родители, безработни, деца и младежи с увреждания.
В края на март, Национална мрежа за децата излезе с предложение за спешни мерки към управляващите, които трябва да бъдат взети за да бъде избегната хуманитарна катастрофа, която ще засегне стотици хора.
Ние не спряхме дотук, а започнахме реални действия за подкрепа на нуждаещите се деца и семейства. Основните проблеми обаче обхващат много различни сфери и тяхното решаване тепърва предстои.
Трафик, експлоатация и домашно насилие
Увеличаването на насилието е един от най-силно изразените ефекти на кризата, който вече започва да се проявява.
„Липсата на редовни учебни занятия е опасно за децата с рисково поведение. Това с особена сила важи за онези, които нямат достъп до интернет. За тях училището е изключително необходимо, за да могат да се социализират, да бъдат видими. Онези от тях, които нямат достъп до интернет на практика в момента не правят нищо – не се обучават, не контактуват с връстници, изолирани се. Така те стават уязвими за домашно насилие, трафик и експлоатация“, коментира Весела Банова, терапевтичен директор на сдружение „Дете и пространство“.
„Към момента домашното насилие се очертава като един от сериозните проблеми“, допълва и д-р Събина Събева, изпълнителен директор на фондация „Международна социална служба – България“.
Липсата на интернет частично се решава чрез раздаване на работни материали от класните ръководители, които биват предоставени от образователните медиатори по места.
Изолацията и децата с увеждания
Не по-малко застрашени са децата и младежите с увреждания и придружаващи заболявания, както и хората, които се грижат за тях. „Голяма част от децата и младежите, за които се грижим, са с интелектуални и физически увреждания и с редица заболявания, което ги поставя в рискова група. В рискова група са и голяма част от служителите в центровете, които се грижат за тях“, допълва Александрина Димитрова, изпълнителен директор на фондация „Сийдър“.
Децата с увреждания са особено чувствителни към изолацията, която може да провокира изостряне на състоянието им. Към този проблем се прибавя и факта, че виртуалното обучение не винаги е пригодено за деца със специални образователни потребности.
„В онлайн срещите на почасовите услуги, които управляваме, някои родители на деца с увреждания са силно разтревожени, защото забелязват регрес в тяхното физическо и психическо развитие. Липсата на рехабилитация се оказва много вредна. В същото време няма забрана за работата с деца с увреждания при съответните подходящи за спазване на предпазните мерки условия. В тази връзка, обмисляме да изготвим писмо до АСП и общините да разрешат за някои деца, които са във висок риск, да се възстановят живите срещи като се изготви специален режим“, коментира Весела Банова.
„Децата с аутизъм, особено в семейства с един родител, изнемогват в тази ситуация. За тези деца трябва да има адаптирани мерки, които да им позволяват да излизат един път дневно“, допълва Весела Банова. Според нея, учебната среда принципно не е адаптирана за деца със специфични нужди, независимо дали става въпрос за дистанционно или конвенционално обучение.
„Срещаме трудности да обясним на децата и младежите защо не ходят на училище или дневен център и защо не могат да отидат на разходка или до магазина. Стоенето им само вкъщи често води до кризи в поведението. Но социалните ни работници и социалните ни терапевти непрекъснато планират и провеждат нови интересни занимания в къщите, така че засега сме овладели положението“, коментира Александрина Димитрова.
Бедност и физическо оцеляване
Безспорно, икономическата криза, която ще последва епидемията ще постави в най-голям риск семейства и деца, които живеят в условията на бедност, тъй като при тях въпросът опира до физическото им оцеляване. „Сред най- уязвимите групи в тази ситуация са децата от бедни семейства (почти 40% от децата в България) и деца на родители, останали без работа“, коментират от фондация „За Нашите Деца“.
„Все още е рано да се оцени какви ще бъдат размерите на кризата. Огромен проблем например би създала заразата и принудителното затваряне на определени общности“, коментира д-р Събина Събева.
Финанси
Кризата постави на финансово изпитание всички сектори. „Разходите за резидентните ни социални услуги нарастват, тъй като са необходими повече средства за храна (децата и младежите по принцип обядват в училище или дневен център от понеделник до петък, докато сега са по цял ден вкъщи), за дезинфектанти и защитни средства, термометри“, коментира Александрина Димитрова.
„Грижата, която предоставяме в нашите центрове е пряко свързана с това да успеем да наберем поне 600 хиляди лева на година. За съжаление, въпреки големите усилия, които полагаме в момента, много проекти и събития, свързани с набирането на средства бяха отменени. Надяваме се нещата бързо да се нормализират, защото нуждите на младежите и децата в риск са ежедневни и си остават“, допълва тя.
Задълбочаване на различията в достъпа до образование
Заплахата от коронавирус и извънредното положение поставиха важна задача пред училищното образование в България – да направи огромен скок в 21 век. Катализаторът беше въвеждането на дистанционното обучение. Безпрецедентната ситуация изправи българската образователна система пред сериозно предизвикателство – да се модернизира така че да не задълбочи дистанцията в образованието и да не отвори още по-широко ножицата между училищата, които обучават деца от уязвими групи и училищата, които работят с деца, чиито родители имат сравнително високо образование и социален статус.
Една от основните пречки пред въвеждането на онлайн обучение е липсата на подходящи устройства сред много от учениците. Изследване на Център Амалипе сред 200 училища показва, че едва в 22.34% от училищата над 90% от учениците разполагат с подходящи устройства. В 11.68%от училищата над 75% от учениците нямат устройства, чрез които да участват в онлайн обучение. В две трети от училищата, учениците без устройства, които позволяват ефективно участие, са между 10% и 75%. Още по-сериозен е проблемът с невъзможността на част от семействата да си позволят подходящ план, с който да могат ефективно да използват онлайн обучение. Десетки учители, директори, медиатори и неправителствени организации се включиха в директната работа на терен, за да компенсират поне частично тези липси.
„МОН и Министерски съвет взеха решение училищата да могат да заплащат такси за интернет на семействата в нужда във връзка с дистанционното обучение по време на извънредната ситуация, но остава отворен въпросът с набавянето на необходимите таблети и други пособия“, каза Теодора Крумова от Център Амалипе.
Липса на информация и указания
„Основният проблем пред нас е липсата на указания какво следва да се предприеме в случай на съмнение за заразяване на дете/младеж или служител в някоя от резидентните услуги, защото начинът на организация и функциониране на услугите и броят на помещенията не позволяват изолацията и поставянето му под карантина. Смятаме, че поставянето под карантина на цяла резидентна услуга би било нецелесъобразно, пoради уязвимостта на настанените там потребители (често със заболявания) и невъзможността на служителя да се грижи за тях денонощно през цялото време на карантина. Необходими са указания от Министерството на здравеопазването и АСП в тази насока“, коментират от фондация „Сийдър“.
Източник: НМД