Онлайн откриване на проекта Dream Road

Организирано от Rakičan Manor Research and Education Center, онлайн откриване на проекта DREAM ROAD (Дунавски регион за по-добър достъп, овластяване и развитие на ромите ) се състоя в сряда, 2 декември 2020 г. Като част от онлайн събитието, ние представихме Проект DREAM ROAD, който се основава на включването и овластяването на ромската общност с цел подобряване на функционалната, дигиталната и информационната грамотност. Проектът, който обединява 15 партньори от десет  държави в дунавския регион и е с продължителност 30 месеца, се фокусира върху преодоляването на социалната маргинализация на ромите и техния неравен достъп до обществени услуги. Чрез участието на всички социални участници, участието и мобилизирането на ромската общност и по-широкото общество, тя изгражда основите за интегрирани общности. Участниците в онлайн събитието, което се състоя през онлайн платформата Zoom, бяха приветствани от д-р. Робърт Селец като директор на публичната институция RIS Dvorec Rakičan, който ръководи проекта като водещ партньор, който посочи, че през последните години публичната институция се е утвърдила в теренната работа свързана с ромската общност, защото реализират  множество национални програми и проекти. „Трудно е, ако не и невъзможно, да се изпълняват програми, насочени към ромите, без тяхното участието на всички нива – от подготовката до изпълнението. В противен случай ще изпитваме крайно недоверие и недоволство. „Проектът DREAM ROAD също има за цел да подчертае положителни истории за успех, като събира и обменя добри практики в рамките на партньорството.Той също така се фокусира върху създаването на компютърно оборудвани обществени пространства за придобиване на знания и подкрепа в образованието и работа с общини и местни общности.

Даниел Гребелдингер, представител на румънската организация Asociatia Nevo Parudimos, говори за предизвикателствата на приобщаването на ромите в Дунавския регион. Докато наблюдаваше включването на ромските проблеми в програмите на ЕС, той посочи, че твърде много пъти след първите искания за въвеждане на национални стратегии от ЕС, държавите-членки са прилагали ромски програми, за да отговорят на изискванията на Съюза и да постигнат желаните показатели. „Гражданското общество, ромските общности и институции често се провалят не поради липса на воля, а поради липса на квалифициран персонал или ресурси.“ В настоящата координация на националните препоръки за подготовката на стратегията на равнище ЕС той припомни, че е изключително важно представители на гражданското общество и организации да се представят с предложения и коментари. Той също така посочи тежките трудности на ромските общности по време на пандемията COVID-19 със забраната за мобилност и въвеждането на дистанционно обучение. Придобиването на знания или образованието на ромската общност е основата на проекта DREAM ROAD. Областта на образованието беше подчертана и от Деян Колев, представител на  Център за междуетнически диалог и толерантност “Амалипе”. Организацията е основана преди две десетилетия от студенти роми и все още се грижи за подобряване на ситуацията в областта на образованието – тя работи с 300 училища в цялата страна, има 30 ромски медиатори. Той подчерта бедността, като основно предизвикателство пред ромската общност по време на епидемията. Епидемията също доведе до бедност онези семейства, които преди това са живели в приемливи условия. Освен това професорът по философия посочи, че сме изправени пред криза на образованието, като се има предвид липсата на адекватни устройства и интернет връзки в ромските селища. Социалното дистанциране и ограничаване на движението обаче оказва изключително негативно въздействие върху членовете на ромската общност, които са преживяваку чрез сезонна работа и това не винаги е свързано с договори. Сред добрите практики, събитието подчерта и програмата за социално активиране на ромските жени “Trust yourself – Patja andi tute.”.

В своята презентация Жири Дейнс от Института за социални иновации се фокусира върху представянето на социалните иновации и как общностите могат да ги използват по-добре. Той посочи, че е важно също така тези подходи да бъдат възприети от институциите и техните началници. Ромите се включват главно чрез програми за безработни. Доротея Новак от RIS Dvorec Rakičan също представи някои от най-добрите практики за приобщаване на ромите. Най-добрите, разбира се, са онези практики, които могат да бъдат успешно приложени в дългосрочен план. Те предлагат няколко програми в Ракичан, а основните акценти са интеграция в успешна социализация и образование. Една от програмите е програма за социално активиране, наречена Trust Yourself. Програмата е с продължителност три години и е насочена към жените от ромски произход. Програмата включва 10 групи от 15 жени, което прави общо 150 участници. Основните цели на програмата са да се намали социалното изключване и бедността, както и да се подобри тяхната пригодност за заетост и шансове за живот. Вторият проект, който е в своя финален етап, се нарича програма „Зелено и здравословно социално включване на ромите“. Продължителността на проекта бе три години, а участниците бяха роми – както деца, така и възрастни членове на общността. Основните цели на проекта бяха интеграция и намаляване на бедността, както и подобряване на възможностите за заетост. Пандемията засегна и ромските общности в Помурие. По време на епидемията сътрудниците на проекта помагаха, както за дистанционно обучение на учениците, така и за разпространението на пакети с храни. Бяха представени още два примера за добри практики в Словения, а именно Romani Kafenava в Марибор, първият ресторант с традиционна ромска кухня и Radio Romic.

Докато тенденциите на равнище ЕС от много години клонят към статистиката за висшето образование в полза на жените, в ромските общности на дунавските жените са най-обременени от ограничен достъп до образование, традиционни роли и грижи за по-младите членове на семейството, и безработицата и невъзможността да оцелеят достойно. Програмата за социално активиране дава възможност на участващите членове да придобият знания и трудов опит, както и безопасна среда и неформално общуване.