Въпроси и отговори

МИТОВЕ И СТЕРЕОТИПИ СПРЯМО РОМИТЕ В БЪЛГАРИЯ

Огромна част от нещата, които се мислят за ромите са стереотипи и предразсъдъци – били те негативни или позитивни. По-долу прилагаме анализ на основните асоциации, с които различни групи теренни работници свързват наименованието „ром”:

Музика, танци: това е един от малкото положителни стереотипи спрямо ромите. Вярното в него е това, че много от ромите на Балканите са изключително музикални, а голяма част от виртуозните музикални изпълнители (включително – на българска народна музика) са от ромски произход. Причините за това се коренят още във времето на Османската империя. Още тогава част от ромите превръщат музиката в свой занаят, който развиват до съвършенство: военните музиканти в османската армия са били роми, ромски музиканти са свирели на турските и българските сватби и т.н. И до ден днешен в много от селищата, населявани от подгрупите на ромите йерлии и миллет има ненадминати по уменията си музиканти, състави и оркестри.

 

В същото време далеч не всички роми в България са музикални. Пример в това отношение е групата на калдарашите, които никога не са се занимавали професионално с музика и сред които липсват музикални групи и изявени музиканти. Мнозина учители споделят, че учениците от калдарашката група нямат развит музикален слух.

Ако сте учител на ромски деца, не очаквайте те обезателно да са музикални. И което е по-важно: недейте да смятате, че те могат да бъдат добри само в часовете по музика!

 

Чергари, катун, каруца: романтичната представа за волните цигани – катунари е особено неадекватна за България. На Балканите (за разлика от Западна Европа) огромната част от ромите усядат още по времето на Османската империя. Последната е имала стриктна политика по събиране на данъци, поради което заставя всички чергарски народи да уседнат. Това се случва и с ромите – не случайно етнолозите определят ромските групи, които живеят в България от столетия като йерлии – т.е. местни, уседнали.

Последните роми – катунари в България са от групите, които идват през 19 и 20 в. от Румъния: калдараши, калайджии. Те водят катунарски живот до началото на 60-те година на 20 в. На 17.12.1958 г. Министерски съвет издава Постановление 256 за усядане на циганите-чергари и през следващите 3-4 години и тези сравнително малобройни групи са заставени да уседнат.

 

Джебчии, крадци: традиционната ромска култура на нито една група не разглежда кражбата като ценност – обратно, кражбата се определя като деяние, което не е допустимо в общността. Впрочем – традиционната ромска култура в ценностно отношение не се различава съществено от културата на останалите етноси на Балканите – българи, турци и др. Джебчийството се практикува като занаят само от една сравнително малобройна под-група на калдарашите (т.нар. ницулеш), като дори при тях джебчийството в общността е наказуемо. Това не означава, че няма престъпления, извършени от роми… така, както има престъпления, извършени от българи, турци, арменци и др. Престъпници има сред всеки етнос. Но е погрешно да говорим за „ромска престъпност” и да смятаме, че това е същностна черта на ромската общност!

 

Много деца: Понастоящем средният брой деца в ромско семейство е 2,77 – противно на битуващата в медиите представа за ромките, които раждат всяка година. Много деца се раждат най-вече в маргинализраните семейства, които са се откъснали от своята общност и над които общността няма контрол.

Раждането на много деца е характеристика на всяка патриархална общност – много деца са раждали и етническите българи до средата на 20 в. С напредването на процеса на модернизация, броят на децата в семейството намалява. Този процес може да бъде наблюдаван сред повечето роми в България днес.

 

Необразовани: Истина е, че образователният статус на ромите е в пъти по-нисък от този на българите и българските турци. Но в същото време е истина, че през последните десетилетия той се подобрява с бързи темпове. Преброяването на населението от 1946 г. сочи, че тогава 89 % от ромите/циганите са били напълно неграмотни, ромите със средно образование са били 20 души, а ромите – висшисти – само един. Днес картината е по-различна: броят на висшисти, които са се декларирали като роми, се е увеличил 2,5 пъти  Показателно е, че за десет години, от 2001 до 2011 броят на ромите с висше образование се е увеличил десетократно! Проблемите, пред които се изправяме днес обаче, са че голяма част от ромите с висше образование предпочитат да скрият своята етническа идентично, за да не станат обект на стереотипи и предразсъдъци. Образованието все по-устойчиво се превръща в ценност за много ромски семейства, дори сред най-консервативните групи. Този процес ще отнеме време и от всички нас зависи той да се случи по-бързо!

 

Задружни: Задружността и солидарността сред ромите е силна на ниво разширено семейство, род, клан и дори група. В същото време между отделните ромските групи често съществува недоверие, неприязън, както и множество стереотипи. (Така например групата на калдарашите определя останалите роми като цуцумани, мангали и ги разглежда като „втора категория”. Ромите йерлии също имат стереотипи спрямо калдарашите – че са крадци и джебчии и т.н.) Тези противоречия все повече изчезват сред по-младите и образовани роми.

 

Мързеливи: от заселването си в Европа до днес ромите са заемали тази икономическа ниша, която останалото население (мнозинството в дадена държава) не е искало да заеме. Т.е. ромите винаги са се препитавали с най-непривлекателния и тежък труд или със занаят, който изисква продължителен труд. Така че няма как стереотипът „мързеливи” да описва адекватно ромите.

Единственото основание за този стереотип може да бъде видяно в традиционния, пред-индустриален режим на работа сред много от ромите. За мнозина роми идеята за регламентиран, 8 – часов работен ден и 5-дневна работна седмица с ясно разпределение на отговорностите е изглеждала непонятна. Традиционнното производство е давало възможност за нерегламентирано работно време, почивки около календарните празници и т..н. В резултат от това първоначално много от ромите, които започват работа в индустриалните предприятия през социалистическия режим отсъстват често от работа, не спазват стриктно работното време и така формират стереотипа за „мързеливите цигани”. Практиката показва, че прехода от пред-индустриален към индустриален режим на работа изисква време, но може да бъде завършен дори в рамките на 1 поколение. Пример за това са ромите от квартал „Никола Кочев” в Сливен. Те стават първите текстилни работници и в рамките на едно поколение се превръщат в ценена работна сила.

 

Мръсни: Причините за този стереотип навярно са в големите ромски гета, в които хигиената в междублоковите пространства и по улиците е силно занижена. В исторически план друга причина е индийския генотип на ромите – мургавата кожа е карала народи от цяла Европа да смятат ромите за „мръсни”.

В ромската култура изискването за чистота е едно от най-важните изисквания! В някои ромски диалекти (т.нар. влашки диалекти) дори се използват две думи, за да се отграничат различните форми за мръсотия – мелало – мръсно, изцапано и махриме – нечистото, духовно измърсеното. Изискванията за хигиена и спазването на чистота са конституирали едни от базисните елементи на традиционната ромска култура.

 

Не е случайно, че дори в кварталите с мръсни междублокови пространства, в апартаментите и къщите се поддържа безупречна чистота. Изключение са само постройките, обитавани от най-маргинализираните семейства – т.нар. „гето в гетото”

 

Бедни: Бедността сред ромите е значително по-висока отколкото сред останалото население – по данни на Световна банка, ромите в България са 4 пъти по-бедни от мнозинството от населението.

В същото време не бива да възприемаме бедността като неизбежна съдба за ромите. В исторически план има много сведения  за роми, които са преживявали добре от занаятите си и са имали завидно положение. И днес има ромски групи, в които социално-икономическите проблеми са значително по-малки (напр. калдарашите, бургуджиите – добили популярност с големите си къщи и луксозен начин на живот, който разбира се не се отнася до всички представители на тези групи). Напълно е възможно и от всички нас зависи да превърнем този стереотип в спомен.

 

Ранни бракове: на този стереотип е отделена специална глава в наръчника. Ранните бракове съществуват и сега сред много ромски семейства, но е ясна и категорична тенденцията за преодоляването им. Национално представително проучване, реализирано през  2010 г. от Център Амалипе сочи, че понастоящем средната възраст за първа женитба в ромска общност е 18 години и 4 месеца – 18 години и 8 месеца, като при някои групи (рударите) е дори над 21 години.

Освен това, нека имаме в предвид това, че ранният брак не е специфично-ромска традиция, а практика сред много народи, когато са били в пред-модерен етап от развитието си – вкл. широко разпространена практика в българската селска задруга преди Първата световна война. С модернизацията тази практика се изоставя – процес, който протича понастоящем сред ромите.

 

Социални помощи: Широко разпространено е мнението, че ромите живеят от социални помощи. Това не отговаря на истината: по данни на Агенцията за социално подпомагане, лицата които са на месечно социално подпомагане в България са около 40 000 души. (Сред тях, разбира се, има не само роми!). Ромите в България наброяват между 700000 и 800 000 души (според Съобщение на Европейската комисия от 5 април 2011 г.). Т.е. ясно се вижда, че процентът на ромите, които разчитат на социални помощи е значително по-нисък от това, което се смята.

 

Врачки: Още с идването си в Европа, част от ромските жени се занимават с врачуване, леене на куршум и други подобни практики, отречени от православната църква. Поради това ромите са били наречени „атцинганои” – „недокосваеми”, т.е. хора с които християните не бива да общуват.

Понастоящем врачуването е „занаят” за жените от една от калдарашките подгрупи в България. Т.е. далеч не всички роми врачуват. Този тип „врачуване” е по-скоро психологическо умение да създадеш впечатление, че „познаваш”, което използва добре проверени психологически средства и няма нищо общо със свръхестествени умения.

Врачките, за които може да се твърди, че имат екстрасенски способности са малко, те са добре известни и не „врачуват” по улиците.

 

Злато: специфичен „култ” към златото можем да видим сред групите на бившите чергари – калдарашите, бургуджиите  и др. При тях богатите жени демонстрират положението си като носят нанизи от златни монети, честа практика е да се слага златен зъб и т.н. Причината за това е, че през годините на катунарския живот всичко спечелено се е обръщало в злато – металът, който не губи от стойността си, може лесно да бъде пренасян и може да бъде използван във всяка държава.

В същото време, нека имаме в предвид, че посоченото далеч не се отнася до всички ромски групи в България!

 

Чалга: „поп-фолкът” не е ромска музика, макар да използва и ромски мотиви. Той има толкова общо с традиционната ромска музика, колкото и с традиционната българска песен. По същество, повечето от старите ромски напеви са доста далеч от съвременната чалга.