< Дигитална Академия Етническа палитра Овладяване на противоречията Примери на успеха
Етническа палитра
В нашата общност ромите се самоопределят като цигани. В град Котел има обособени четири ромски махали:
– кв. Изток
– кв. Садина
– кв. Зърнени храни
– музикантската махала, която е гранична с каракачанския квартал и в нея живеят българи, роми и каракачани.
Всеки квартал спазва общи традиции. Най-интегриран е кварталът на музикантите, където се говори основно на български език. Общото за цялата общност в града е, че всички се самоопределят като цигани, т.е. възприемат нарицанието “цигани”, а понятието “роми” им е чуждо.
В близост до гр. Котел, на около 15км. се намира село Градец, което е с основно ромско население. Те също се определят като цигани.
В село Тича, на север от Котел, също има обособена ромска махала, в която местната общност също се самоопределя като цигани, но поради дългогодишното съжителство с турци, са приели част от техните традиции.
Основната религия на ромите в котленско е християнство. Те са представители на протестантството. Посещават се основно евангелски църкви и хората са много отдадени на вярата си, което се отразява положително на ценностната система и възпитанието им.
По данни от 2011 г., 3667 души от населението на града се самоопределят като българи, 1177 души – цигани, а 61 души – турци но в днешно време циганите са много повече само в гр. Котел са около 1800 души.
В град Котел ромите са два типа: представители на общоприетите метагрупи- Градец -дървари, Котел – музиканти (дръндари), гъбари, билкари, в зависимост от начина на препитание. Всички са християни и посещават евангелска църква.
Общото определие за цялата общност по-скоро клони към йерлиите.
Ромите в Котел, в различните квартали говорят различни езици, в зависимост от нивото на образование и социално включване в гражданското общество.
Град Котел:
– в квартала на музикантите и кв. Зърнени храни говорят основно български език в семейна среда, а по-възрастните ромски. Някои от младите разбират, но не владеят разговорно ромски език.
– в кв. Изток и кв. Садина говорят основно на ромски в семейна и приятелска среда, но владеят отлично български език и на обществени места говорят само на официалния език.
В с. Градец, кв. Изток и Запад, говорят основно на ромски език, имат проблем с усвояването на български език.
В с. Тича владеят ромски и турски, в зависимост от средата говорят и двата езика. Идентично с ромите в Котел, на обществени места говорят основно на български и нямат затруднения с усвояването и владеенето на езика.
Младите роми в нашия край говорят основно на български език, като изключение правят ромите от с. Градец. Това се дължи на високото ниво на образование на родителите и съжителството с още три етнически групи. Община Котел е сред общините известни с мирното съжителство между етносите и толерантното отношение помежду им. Съвременните родители, възпитават децата си, че е много важно да говорят на български език, за да не се отразява това върху говора и възприемането им в обществото. Младежите, дори в приятелска среда, в квартала, помежду си, разговарят на български език. Голяма част от ромите, основно в музикантския квартал разбират, но не употребяват ромски език в ежедневието си.
В днешно време на ромски език говорят основно по-възрастните представители на общността. Важно е да се отбележи, че в Котел, Тича и Градец говорят три различни диалекта на ромския език. Диалектът, на който ромите в Котел говорят е сходен само и единствено, с този на ромите в Лясковец и Златарица (Великотърновска област).
Ситуацията с разбирането на български език в детска възраст е различна, в зависимост от средата, в която израства детето. По голямата част от децата, постъпващи в детска градина разбират това, което учителката им говори. Проблем в тази област се наблюдава основно в с. Градец, където децата не посещават детска градина. Причините за това са няколко:
– В селото, въпреки високата раждаемост няма изградена детска градина, но общината е взела мерки и предстои изграждането на такава с подкрепата на УНИЦЕФ.
– Родителите, често сменят местонахождението си, в зависимост от това къде има работа. Това е и причина за голямото текучество и висок процент на отпаднали ученици в образователната система.
В Котел почти всички деца, с изключение на единични случаи от кв. Садина и кв. Изток посещават детска градина. Причината за непосещението на тези единични случаи е финансовият елемент, заплащане на месечна такса, която родителите не могат да си позволят.
При постъпване в училище през последните години не се наблюдава затруднение при децата по отношение на владеенето на български език. Като ключов фактор за това може да посочим елемента на задължение за посещение на предучилищна група от 4-годишна възраст.
В нашата общност, всички роми завършват минимум основен етап на средно образование. Отпадането на ученици се наблюдава едва в гимназиален етап. В сравнение с турския етнос, ромските деца владеят на много по-високо ниво български език, много по-рядко използват майчиния си език в училище и това си личи. Като положителен пример в тази насока, бих посочила и допълнителните занимания с децата, които имат трудности в усвояването на езика, колкото и да са малки те.
Важно е да отбележим и отношението на педагогическите специалисти в работата им с уязвими групи и допълнителните усилия, които полагат. Още един положителен пример в нашата общност по отношение на образованието е фактът, че голяма част от младите роми завършват средно образование и не малка част от тях продължават да учат в университет.
Важна промяна по отношение на образованието се наблюдава и при младите роми музиканти. Все по-рядко те прекъсват образованието си, за да реализират професионалната си кариера. Много от тях придобиват средното си образование в Националното училище за фолклорни изкуства в града и дори има такива, които продължават в университет.
В котленско ромите имат няколко характерни занаята. Едва ли има човек в България, който да не свързва котленските роми с музиката. Преди години ромите в Котел са били незаменима част от военните оркестри. С гордост мога да споделя, че бащата на моята баба – дядо Богдан е бил точно такъв високоуважаван военен музикант. Други видни представители на котленските музиканти са имена като Величко Памуков (старши) – оперен певец, завършил Консерваторията; Младен Малаков – кларнетист и неговата покойна съпруга Фанка Малакова, която е завършила Консерваторията със специалност оперно пеене и е била учител по солфеж в НУФИ „Ф. Кутев“; Величко Памуков (младши) – кларнетист; Красимир Джамбазов – цигулар; Ангел Мянков -учител по пиано и солфеж в НУФИ „Ф. Кутев“; Минко Георгиев – действащ учител по солфеж и корепетиция в НУФИ „Ф. Кутев“ и най-младият успешен представител на котленските музиканти на международната сцена – Владимир Диндиряко, възпитаник на НУФИ, който популяризира българската народна музика чрез сладките звуци на кавала.
Много са имената на котленските музиканти дали своя принос към развитието, както на народната музика, така и на съвременните музикални стилове. С тази кратка хронология ви запознах с представители на пет поколения. Днес все още вярвам, че и в бъдеще ще бъде така. Основен занаят и поминък на котленските роми е любовта към музиката. Много млади момчета към момента са част от сватбарски оркестри и радват с таланта си хората в най-веселите им моменти.
Носи се легенда, че когато Бог разпределял талантите на ромите, пръснал музикантите по целия свят и когато го попитали от къде ги взима, той им отговорил от Котел.
Интересен елемент от традиционния котленски фолклор е твърдението, че в Котел има две музикални училища – едно горе на върха, където музикантите се учат да четат музиката и едно долу в махалата, където се учат да я чуват и усещат чрез всички свои сетива и емоции.
Друг основен поминък на ромите в Котел е брането на билки и гъби. Ромите в нашия край, познават всяко кътче на дълбокия Балкан и всички видове ядливи и отровни гъби. Безспорно за практикуването на този занаят са необходими отлични умения за ориентация в гората, физическа издръжливост, познания за всеки един вид гъби и тяхната обработка. Една част от ромите в Котел берат гъби от гората, но друга част се занимават с изкупуването, обработката и износа на гъбите на международния пазар. На територията на общината има изградени 10 бази за преработка на Манатарка и Трюфел, предназначени за износ за пазара на страни като Испания, Италия, Франция и др. Това е пример за развитието на предприемаческия и търговски дух на котленските роми и за това как един поминък може да се превърне в успешен бизнес. Това се предава през поколенията и младите също изкарват прехраната си с това. В този бизнес отново ясно си личи мирното съжителство и партньорски отношения на ромските бизнесмени с представители на другите етноси, в този бранш.
Относно брането на билки – то е било характерен занаят на по-възрастните ромки от града, които са познавали билките толкова добре, че са умеели да ги съчетават и да приготвят лековити мехлеми и отвари за болести и подсилване на човешкия организъм. За съжаление този занаят е сред изчезващите.
Килимарство – в нашия край килимарството също е много разпространен занаят още през 1978 г. много от ромските жени в нашия край владеят тази професия. И до днес този занаят се практикува от ромските жени. В последно време този занаят се съживи отново, започна търсенето на котленските килими което оказа влияние върху тази професия и в момента се обучават нови кадри, които да запазят занаята. Държа да отбележа, че кадрите са от ромски произход, които много сръчно и бързо възприемат занаята.
Характерен занаят за ромите от кв. Изток в гр. Котел и ромите от с. Градец е дърводобива. Този занаят се практикува семейно – и от мъжа, и от жената, а там, където децата са годни за тежка физическа работа също се включват в процеса. Този занаят също се предава през поколенията, но през последните години много млади момчета предпочитат да се насочат към професионалните гимназии по селско стопанство, за да придобият квалификация за лесничеи, с която имат възможност да започнат работа в държавните горски стопанства. В младите поколения се губи и елементът на работа на жената в гората.
С нарастването на нивото на образование в ромската общност и успешната социализация на по-младото поколение, днес занаятите са все по-разнообразни. Младите момчета основно се занимават с характерните, гореописани занаяти като активно навлиза и строителството.
Ромската жена в общността също намира своята професионална реализация в различни области:
– образование (учители, възпитатели, образователни медиатори)
– администрации на общински институции
– социална сфера (социални работници, трудови посредници, здравни медиатори)
– полиция, медицина, частен бизнес и др.
– туризъм – хотели и ресторанти
Котел е сред центровете на Възраждането и тук е било неизбежно и неприемливо да нямаш образование и да бъдеш неграмотен. В нашата общност образованието е основна ценност и приоритет на семействата. Ромите в нашия край започват да посещават училище още през 50-те години на 20в. Родените деца след 60-те години са записани на училище почти 90 процента. Посещавали са детска градина и след това задължително продължават обучението си до 8 клас, с малки изключения на деца, живеещи в семейства, които са работили в сферата на дърводобива.
Първите роми от град Котел, които получили средното си образование са родени през периода 1940-1950. През 60-те години са първите роми със средно и висше образование.
Изготвил: Златина Боянова, град Котел
Празници и обичаи
Ромите в котленско са християни (протестанти – евангелисти), най-големите празници за нас са големите християнски празници Рождество Христово и Възкресение. За нас това са семейни празници и възможност да споделим топлината на семейния уют, на вкусна и пищна трапеза, както и да почетем благодарността си към Бога.
Бъдни вечер – 24 декември
На този светъл празник всички постим. През деня, основно жените, приготвяме традиционните гозби за празника, които са само постни (месото отсъства), като например боб, сърми от лозови листа, жито, безквасен хляб, ошав и др. Преди да пристъпим към хранене всички се изправяме и правим молитва, водена от най-възрастната жена в семейството, в която благодарим на Бог. Този момент опонира на българската традиция с възрастния мъж като това е специфично за ролята на жената в ромската общност. Трапезата остава на масата през цялата нощ, защото вярваме, че Бог ще ни посети, а щом сме го поканили с молитва на трапезата е редно да го изчакаме.
След вечеря се ходи на молитвена служба в молитвения дом – не палим свещи и не се кланяме на икони.
Рождество Христово – 25 декември
На този ден всички отново посещаваме църква. Интересен факт при нас е, че големите празници се празнуват общо от всички църкви с едно общо тържество. Там празнуваме заедно с всички християни, децата са приготвили празнична програма, а пасторът – празнична молитва. Трапезата за Рождество е пълна с различни ястия, като в някои семейства се среща и традиционната за българите пуйка. Този момент е изключително важен за всички семейства. През последните години много от младите са в чужбина, но за тези празници се прибират, за да споделят тези моменти със семействата си. Подаряваме си и подаръци.
Василица /Васильовден/ – Нощта на 13-ти срещу 14-ти януари
За ромите в котленско Васильовден е най-големият ромски празник. Този празник се отбелязва различно през годините и паралелно с развитието на местната общност търпи промени. На този празник всички роми се завръщат по домовете си, за да отпразнуват празника. Специфичен момент е факта, че музикантите отказват своите ангажименти, за да останат тук и да празнуват със семействата си, а след това и с цялата ромска общност. В навечерието на 13-ти януари се приготвя трапеза идентична с трапезата за Нова година – баница с късмети, вкусни гозби и задължително трябва да присъства птица с кисело зеле и ориз, защото се вярва, че е на берекет.
След вечеря в голям ресторант има организирана т.нар. вечеринка, на която се събира цялата ромска общност от града, околните села, а до преди години задължително пристигаха и ромите от Лясковец и Златарица, чиито корени са именно от Котел – това е пример за единството на дръндарската общност, въпреки демографските причини за разселването на котленските музиканти в Търновско.
В началото на вечерта видният котленски представител на ромската общност – Сашо Памуков разказва в детайли историята за Куция Васил и спасяването на ромите, извършва ритуалното прикаждане /символично/ на целия ресторант, благославя с наричания и пожелания за добра поличба и берекет всички присъстващи. Важен момент от тази вечеринка е, че с нас празника споделя и кметът на нашата община без значение от неговата етническа принадлежност, в символ на уважение към цялата ромска общност на територията на общината. В миналото на 14-ти сутринта сурвакари са обхождали домовете, но през последните години тази традиция е закърняла. В последните години вечеринката на 13-ти е съпроводена от вече традиционната музикантска среща, която се организира на 14-ти и събира музиканти от цялата страна, за да споделят магията на сватбарската музика, която несъмнено е дар от Бога за ромската общност.
Петльовден се отбелязва на 2-ри февруари всяка година. Традицията повелява във всеки дом, където има мъжка рожба, да се коли петел, да се готви с ориз и да се раздава на близки и съседи. С годините, за да не се пренебрегва фигурата на момичетата за тях се приготвят т.нар. „тиганици“, които се поръсват с пудра захар и отново се раздават за здраве. С по-голямо тържество някои семейства отбелязват първия петел или тиганици на своята рожба.
Този празник се отбелязва в чистия му вид, съхранен като традиция в котленското село Тича. При ромите в Котел празникът е на изчезване, поради интензивното евангелизиране на общността и приемането на празника за вид идолопоклонство чрез жертвоприношение.
Гергьовден
Ромите в гр. Котел честват и отбелязват този празник според българската традиция, с разликата, че религиозния момент на почитане на светеца го няма. Празнува се като ден, в който приветстваме пробуждането на природата от зимния ѝ покой. Символ на това приветствие е окичването на входните ни врати с букови клони, за които специално се ходи в гората от главата на семейството, докато жената приготвя празнична трапеза, на която присъства агнешко, което в силно евангелизираните семейства е заменено със свинско или пилешко месо. Традиционно на този ден отново семейството е заедно.
Само на 15 км от нас, в село Градец, празникът е много повече от това. Там във всеки дом се коли агне в чест на мъжките рожби и мъжете в семействата. Веселба, музика и танци огласят Балкана в продължение на 5 дни. Това е и периода, в който основно се провеждат сватбените тържества в селото.
8-ми Април
В град Котел основният организатор на чествания по повод Международния ден на ромите е бил и все още е градоначалника, въпреки периодичните промени. Котел е град на етносите и тук всеки празник е важен за всички граждани и следва да бъде уважен. Кметът възлага на експертите и ромските активисти да организират честване под формата на надсвирване, за да има възможност цялата общественост да се порадва на творчеството на ромите музиканти, а и да научи повече за смисъла и историята на Холокоста, чрез специално подготвен рецитал.
Годеж
Този момент от началото на съвместното съжителство на всяка двойка в града и околностите е различен. Обичайно момичето без предупреждение отива в дома на момчето (след като предварително двамата ДОБРОВОЛНО са взели решение за съвместно съжителство) и щом пренощува там се счита, че е сгодена за него. Вечерта, когато момичето не се прибере в бащиния дом, представители на нейното семейство (различни от родителите), в ролята на посредници, отиват да проверят дали момата е в дома на своя избраник и ако е там доброволно, по свое желание, се договарят за среща с родителите на момичето. Това се счита за т.нар. „кражба на булка“, т.е. взимане без предупреждение. На времето всяка булка така е отивала при мъжа си.
През последните 10 години се наблюдава предварително уговаряне със семейството на булката за момента на встъпване в съвместно съжителство. Тук е важно отново да отбележим влиянието на евангелските църкви, защото все повече млади двойки първо сключват граждански брак и тогава заживяват заедно, като тържеството е на по-късен етап.
Специфично за град Котел е момента, в който булката отива в дома на момчето, а свекървата има ангажимента да ѝ осигури т.нар. „варина“, на която да ѝ поднесе всичко необходимо за живота в новия дом – от бельо, дрехи и обувки до всичката необходима домакинска посуда. Задължително свекървата поставя на ушите на булката златни обеци. Опъва се въже, на което се „излагат“ всички дарове от свекървата за булката, за да могат гостите да видят, че тя е изпълнила своя дълг към снахата. Традиция е всички близки и познати да отидат на т.нар. „честито“, носейки подаръци за младото семейство.
Преди годежът е бил самостоятелно мероприятие, съпътстващо семейното съжителство и основната му цел е била т.нар. „сладка ракия“, която се носи в дома на булката като символ на нейната честност. В наши дни годежът е въпрос на финансови възможности преди всичко, като много от младите семейства предпочитат да го съчетаят със сватбата. Ако има годеж той представлява завеждане на булката в бащиния дом като специфичното тук е, че майката на булката трябва да „дари“ всички сватбари с поне по един чифт дрехи, а младоженците по време на даряването хвърлят върху публиката бонбони и други лакомства. На трапезата задължително присъства традиционната яхния. От страната на момчето се носи задължително пита/хляб.
Носенето на сладка ракия на годежа в дома на момичето е изчезваща традиция поради промяна в моралните ценности на обществото. Това е и специфичен момент за ромската сватба в Котел – не се държи, не се проверява и не се търси честност на булките – приема се, че това е между младите.
Сватба
Подготовката за сватбата започва още по време на годежа с уговорка между двете семейства за периода, с който ще разполагат, за да се подготвят. Най-често сватбата се прави една година по-късно. Традицията е месец или два преди определеното време за сватба, семейството на младоженеца да отиде в дома на булката и официално да поиска провеждането на сватбеното тържество и заедно да изберат официалната дата. В този момент те се уговарят и колко дни ще бъде самата сватба – 1, 2 или 3 дни.
Сватбените приготовления започват с купуването на булчинската рокля, младоженския костюм, както и всички нужни аксесоари. Те се купуват от семейството на момчето, а от семейството на момичето се купуват ризата на младоженеца, вратовръзката и копринената кърпичка, на която се закача малка златна паричка.
В зависимост от предварителните договорки между семействата, сватбата може да бъде няколко вида:
Вариант 1:
Ден Първи – Годеж/къна – ако не е правен голям годеж
Ден Втори – Сватбено тържество (в ресторант)
Ден Трети – Хвърляне на було и носене на булчински чеиз
Вариант 2:
Преди обяд – Къна
След обяд – Сватбено тържество
Ден първи „Къна“
Този ден празнуваме в тесен кръг от двете фамилии. В този ден се приготвя чеиза на булката и се подрежда в стаята, където ще се извършва къната, чеизът е прилежно и красиво подреден и се показва на всички гости, като по-близките закачат пари на чеиза.
Следва предаването на булчинската рокля, която е закачена на една дълга пръчка, за да я виждат всички. Приготвя се и печен петел, който стои изправен върху специално направена питка, която наричаме (калу мару), т.е. (черен хляб). В устата на петела се поставя банкнота и цигара, която е специално за бащата на булката. На него се дарява петела лично от бащата на младоженеца, както и булчинската рокля.
Този ритуал се празнува в дома на момичето, там след почерпка на гостите, забавления и танци, преди залез слънце започва ритуала с къносването на булката. Този ритуал го изпълняват предварително избраните кумове, които задължително трябва да са от родата на младоженеца. Не може брат да бъде кум на брат си, ако е сестра – може да бъде кума на сестра си.
По време на къносването свири духов оркестър, който изпълнява специална мелодия, която се различава от характерните за другите общности. Кумата забърква каната в специален съд, след това започва да я нанася върху косата на булката и я покрива със забрадка. Булката потапя ръце в съда с къната, кумата увива ръцете ѝ в специална кърпа и поставя между двете ръце свещи. Поставя се червена точка с къна на челото на булката. По време на ритуала булката не трябва да говори, а след това не трябва да излиза извън къщата.
Целият ритуал по къносване на булката се извършва в стаята, където е спяло момичето, преди да се омъжи. По традиция три дни преди къната майката на момичето и близките ѝ приготвят и подреждат т.нар. „булчински чеиз“, пред който булката сяда с гръб, за да бъде къносана, в символ на края на нейния момински живот – аналогично с индийската символика на поставянето на бинди.
По време на ритуала младоженецът също стои мълчаливо до булката. След приключване на ритуала, младоженецът потапя ръка в къната и оставя своя отпечатък на стената до вратата на булчинската стая с чеиза. С остатъка от къната се намазват и неомъжените девойки в стаята. Всички поканени гости поздравяват булката и слагат пари в кърпата, след което трябва незабавно да си тръгнат от дома ѝ. Все още булката няма право да говори.
Ден втори
Вече е денят на сватбеното тържество. Още в ранни зори най-старите от семейството са приготвили тесто за традиционните тиганици, с които и сватбата стартира. Старите хора казват така „щом тиганиците се пържат, сватбата е почнала“. В къщата на момчето се извършва ритуала с бръсненето на младоженеца, символ на края на ергенския живот, който протича по следния начин: вика се бръснар в къщата и всички се събират около него, момчето е седнало и чака да засвири музиката, която е специална мелодия, характерна само за нашата област. След като свърши този ритуал, всички тръгват да вземат кумовете от дома им и тръгват с духова музика към къщата на булката, за да я изведат от бащиния дом. Тълпата от хора, които са публика също е много важна част от празненството, тя дава настроение и радостни емоции на празнуващите, колкото повече тълпа, толкова по важни са хората, които правят сватба.
Когато са близо до дома на булката, тя излиза с огледало в ръка и се обръща с гръб към идващите хора. Започва да търси сред тях младоженеца чрез огледалото, когато успее да го зърне, влиза бързо в къщата, за да бъде забулена. Булката е седнала на стол, като ръцете ѝ изобразяват кръг, през който кума и кумата ще прехвърлят булото и ще наричат за късмет, за плодовитост на младите, за здраве и т.н. Това се прави 3 пъти.
Булката излиза от бащината къща забулена, с покрито лице, придружавана от младо момче – брат или близък, а младоженецът трябва да се постарае да откупи булката (тук не говорим за зестра, а за символична сума). Откупвайки своята булка, младоженецът придобива правото да вдигне воала, да целуне булката, да я хване под ръка и със запалени свещи в ръце да поведат сватбената процесия към ресторанта. Ангажимент на кума е да следи свещите да не изгаснат.
Настанявайки се в ресторанта започват всички традиционни ритуали – поднасяне на дарове на кръстниците под ритмите на българска ръченица, булчинско хоро, хвърляне на букет, рязане на сватбена торта и да не забравяме т.нар. „дакия“, която в Котел протича шумно: младоженците са на сцената с торба или кутия, в която събират парите. Всеки гост дава своя дар на младоженците, като се обявява на микрофон кой какво подарява – ако е сума точния ѝ размер, ако е подарък – подробно какъв е. Младоженците поднасят и голям подарък на своите кумове.
Ден трети
Това е деня след сватбеното тържество. Преди залез слънце, сватбарите взимат предварително приготвена сладка баница, наричана „милинче“, натоварват на каруца булчинския чеиз и се отправят към дома на младоженците. Булката отново е облечена и забулена.
По традиция булото се сваля от кумовете, като не се докосва с ръце, а с трендафилови пръчки и се поставя върху цъфнал трендафил в съседния двор. След това се поставя в престилка и се „продава“ символично на свекървата. След приключването на този ритуал се раздава сладката баница.
Влизайки в дома на младоженеца, свекървата постила традиционна котленска пътека, върху която се хвърлят пари и бонбони, а булката стъпва по тях. На вратата младоженците се хващат за ръце, а свекървата поставя на ръцете им чеиза на момчето. Върху чеиза се слага да седне мъжка рожба, а младоженците го целуват, в символ на плодородие в семейството.
Сватбените ритуали приключват с традиционното „замазване“ на вратата на новия дом от булката със сладка вода, в която има здравец.
Кръщене
Възрастта, на която ромите правят кръщене на децата си е между 3 и 7-годишна възраст. По традиция кръстници на детето трябва да бъдат кумовете от сватбата на родителите, ако те са възпрепятствани може да бъдат поканени други роднини или приятели на семейството. Кръщенето се прави в дома на детето, не се извършва в православен храм. Ангажимент на кръстниците е да облекат детето с нови дрехи и да му подарят златно бижу – най-често това е синджир с кръстче, символ на християнството. Ритуалното къпане се извършва в корито, в което се чупят пресни яйца, символ на новия живот и въвеждането в християнската вяра, както и здравец и монети за здраве и благополучие. И двамата кръстници извикват по три пъти в двете уши на детето името му. След извършването на ритуалите се прави празненство в ресторант с традиционните подноси за кръстниците и подаръци. В наши дни младите семейства предпочитат да съчетаят кръщенето с първата годинка на детето.
Пануда – Богородник
Това е важен празник при раждането на дете. Прави се на 20-ия ден от раждането на детето, канят се основно жени и важен елемент от трапезата е боб-яхния. Вярва се, че докато не се направи Богородника, детето не се извежда навън, а майката трябва да се прибере преди залез слънце. Някои семейства го отбелязват с голямо празненство в ресторант.
Първа годинка на детето
За нашата общност това е голям празник. Отбелязва се пищно, с много гости в ресторант, с традиционната веселба и музика. Специфичното тук е, че този, чието име носи детето, трябва да купи златен накит на малкия си наследник. Гостите даряват основно пари още при влизането в ресторанта.
Абитуриентски предбал
Този празник, с гордост мога да заявя, че в нашия край все по-често се празнува и се превръща в един традиционен семеен празник за всяко ромско семейство. Завършването на средно образование се отбелязва с голямо празненство в ресторант, с много гости, музика и изненади за младежите. Родителите правят пищни балове на децата си и се стараят да ги пременят в най-скъпите и красиви дрехи, отново броят на гостите е висок до 200 човека. Всеки кани известни музиканти на празненството, за да бъде интересно и забавно. Гостите дават подаръка си на вратата, посрещнати от семейството на абитуриента.
Изготвил: Златина Боянова, град Котел
Истории на успеха
Първите роми от град Котел, завършили висше или средно образование:
Таня Богданова – Технолог моделиер, завършила техникум по облекло
Златко Бойдев – завършил художествена гимназия с профил дърводелец
Бойчо Бойдев – завършил Електротехникум
Ангел Пъчев – Учител по музика висше образование
Величко Белников – завършил военна академия /в момента с чин генерал /
Радослав Комитов – Доктор-специалист УНГ
Росица Мянкова – Акушерка
Радка Христова – Учителка, мед. сестра
Ще ви запозная с един успял младеж, жител на град Котел, където и получава средното си образование в НУФИ „Филип Кутев“. Владимир Диндиряков е едно момче, което въпреки трудностите на живота успя да се реализира успешно и да постигне голяма положителна промяна в своя живот, защото той вложи в образованието си. Днес той се намира в Германия говори три чужди езика: руски, немски и английски и свири в камерен оркестър „Bridges-Kammerorchester“, където представя чрез своя инструмент кавала, българската народна музика, облечен в народна носия. Ето такива роми трябва да бъдат на лице – успели, можещи и знаещи. Той е студент със специалност Педагогика на музиката и продължава своето кариерно развитие.
Следващата история е в наши дни, запознайте се с Радко Димитров, един истински боец, който успя да пребори бедността, отчаянието и подигравките в своя живот:
Казвам се Радко Димитров на 27 години от град Котел. С ромски произход съм и на скоро завърших „Право“ във Великотърновския университет. Произхождам от незаможно семейство, като и двамата ми родители не са завършили средно образование, но от тях съм възприел много добра морална и нравствена основа за живота си. Завърших начално образование с пълно отличие, което бе повод за възхита в и извън семейството ми. В гимназията често ходех с две намазани филии и с по-избелели дрехи, но гладен не оставах. Успехът ми бе сред високите в класа. Често семейството ми се изхранваше със събиране на билки, шипки или гъбарство, както и чрез строителство. В края на гимназиалното ми образование вече се бях насочил към правото, макар и семейството ми да нямаше тези средства да ме издържа. Получих и подигравки от съученици, като един от тях заяви „Ако ти завършиш право, аз ще стана министър“.
След дипломиране бях подпомогнат от две неправителствени организации, благодарение на които стартирах висшето си образование. Справях се много добре, а материята ми се отдаваше. Преминах и редица трудни периоди, като през едно лято баща ми почина, а аз имах предстоящ тежък изпит през септември. Помня как плачех и учех едновременно, но не допусках мислите за предаване да ме обземат. Отсега нататък трябваше и да бъда мъжа в къщата и да се грижа за майка ми и за болната ми от епилепсия сестра, която е с единадесет години по-възрастна от мен, живееща на легло, за която майка се грижеше и се грижи до днес. Имаше добри хора, които се отзоваха и ни помогнаха да закупим дърва за зимата.
След като завърших семестриално бях скъсах на няколко пъти на държавни изпити и като последица преминах тежки депресии, при които често през нощта се завивах с юргана и плачех под него и бях много отчаян. Но в онзи момент вярата в Бог промени драматично събитията и успях да положа всички изпити успешно. След като положих изпитите, стажувах 6 месеца в съдебната система и при местен адвокат. Към настоящия момент съм в изчакване за последния изпит за придобиване на юридическа правоспособност.
Често в моята общност съм възприеман различно и с повече възхита, понеже съм юрист, но смятам че такъв обект на възхита може да бъде всеки един младеж от ромски произход. Проблемът се крие в мисленето на нас ромите, понеже детето „няма да стане президент“, то за какво да го пускам да учи. Ценностната ни система се нуждае от лекарство, но пък примери като моя са примери, че невъзможното е възможно стига да повярваш и да си твърд докрай.
Историята на една циганка:
Здравей, драги читателю,
Надявам се с моята история, да те докосна и да пресъздам образа на една циганка, която с много труд и лишения успя да се образова, да има занаят и да бъде част от обществото.
Историята е по времето на социализма!
Казвам се Таня Богданова и съм родом от град Котел. Моето детство премина през много лишения, изпитания и бедност.
Някога имах батко и кака, които бяха по-големи от мен и вече знаеха за суровия живот, който ме чакаше зад ъгъла на класната стая.
Спомням си първия учебен ден, когато прекрачих училищния праг с обувките на мама. В този ден, аз бях специална за всички мои съученици и любящата директорка.
Всички деца, още в първия ден впериха очи в нозете ми, защото бях с обувките на мама. Мен не ме беше срам, защото толкова жадувах за първия учебен ден, че нищо в онзи момент не можеше да ме сломи.
И така, седнахме на чиновете и започнахме да се запознаваме с класната ръководителка и моите съученици. Когато дойде моят ред, аз станах и гордо си казах името, а усмивката ми беше искрена и показваща колко съм щастлива днес. В този миг един от съучениците ми, който беше видимо заможен ме попита :
– Танке, защо си с големи обувки, не ти ли купиха за първия учебен ден? Ти нямаш ли ученическа чанта, че си дошла с парцалена торбичка?
Ах, тази торбичка, така добре я помня, тя ми беше подарък от батко, който я намери в един от ресторантите, в които работеше. Беше раздърпана на места и със скъсано ципче, но аз си я харесвах, защото нямах друга и дори не си представях, че някога ще имам. Всеки ден мама ме водеше на училище и ми казваше:
– Ти иди с галошите, събуй се пред вратата, а аз ще мина да ги взема. Така аз оставах по терлички в училище, защото нямаше друг чифт обувки и трябваше да си ги разменяме.
Един ден обаче, директорката видя това и с огромно съжаление към мен ми каза:
– От тук нататък, ти ще минаваш от другия вход, там от където минавам аз, за да не ти се подиграват децата.
След известно време до мен застана моята приятелка, която много ми помагаше с домашните и ми подаде кутия, в която имаше обувки за мен.
Не се сдържах и заплаках, но не от срам, а от радост, защото всички деца бяха събрали пари заедно, за да ми купят тези обувки. Това беше само началото на чудесата, които ми се случваха.
Минаха години и ето, че вече станах пети клас. От училище организираха екскурзия, на която отиваха всички деца, с изключение на мен. Аз плачех тихичко вкъщи, за да не ме чуят, защото бедността седеше на нашия праг и не си тръгваше от там, но майка ми Бог да я прости казваше така:
– Хляб и сол ще ядем, но училище няма да спрем!
Такова беше възпитанието в нашия дом. Мечтата на майка ми бе, да изучи и трите си деца и да ги види със занаят.
На следващия ден, когато отидох на училище, всички деца ме чакаха с нетърпение, за да ми поднесат поредната изненада – бяха платили таксата за екскурзията, за да бъдем всички заедно. Усмивката не слизаше от лицето ми, имах усещането, че всеки момент ще полетя.
Дойде и денят на екскурзията. Мама ми даде 1 лев джобни, с които можех да си купя само носни кърпички и вода, но това бяха последните пари на моята майка и аз оценях това. Случи се така, че аз не можах да изхарча тези пари, защото моите съученици и директорката искаха да ме почерпят с нещо и когато върнах парите на мама, тя се разплака! Няма да изпадам повече в подробности, време е да разкажа моята победа, чрез образованието ми.
Успешно завърших гимназия с профил Технолог – моделиер.
Дойде време да започна първия работен ден. Шефа на бригадата, още щом видя, че съм мургава каза:
-Ти си на последната машина, ще те тестваме как работиш и ще преценя дали да те оставя на работа!
В онзи момент ми идваше да изкрещя, да го попитам, защо толкова грубо се отнася с мен, преди да е видял моите възможности. Тогава си казах, че е време да покажа моите знания и умения.
Нормата, която трябваше да дам беше 45 бр. за деня, та това беше детска игра за мен. Още първия ден, аз единствена изработих 300 броя. Той не можеше да повярва. На следващия ден ме премести на пред последната машина на по-труден процес, но той не знаеше, че аз и там мога и знам как да действам. Още повече бройки предадох и измислих по-бърз начин за ушиване на моделите. Всички колежки идваха на моята машина, за да погледнат, как така работя толкова бързо и качествено. Тогава директорът дойде при мен, поздрави ме, повиши ме и станах отговаряща за всички шивачки в цеха. А онзи, който ме беше подценил, не смееше да ме погледне, защото “По дрехите посрещат, по ума изпращат“ – така беше направил и той. Много работни места смених и навсякъде бях оценена, но колко завист и капани срещах в 42-годишния си стаж и пак не успяха да ме сломят, защото със знание побеждаваш всяка неправда!
Борете се, образовайте се, променете мисленето на хората към ромите, защото нас ни има – честни, можещи, знаещи, работливи като всички други хора на земята!!!
Изготвил: Златина Боянова, град Котел
Всички снимки са предоставени от ромския поет Бойчо Бойдев от гр. Котел
