Среща на еврокомисарите Дали и Йоурова с неправителствени организации от България

Еврокомисарите Хелена Дали ( Равнопоставеност ) и Вера Йоурова (Ценности и прозрачност) дискутираха изпълнението на политиките за равенство, приобщаване и участие на ромите, както и трудностите пред използването на европейските фондове с неправителствени организации от консорциума “Ромски граждански мониторинг” в България. Срещата се проведе онлайн на 22 февруари. Заедно с еврокомисарите участваха и експерти от Главните дирекции Правосъдие, Заетост и Образование на Европейската комисия. От страна на неправителствения сектор се включиха Даниела Михайлова (Инициатива за равни възможности), Илиана Балабанова (Българска платформа към Европейско женско лоби), Ганчо Илиев (Свят без граници) и Деян Колев (Център “Амалипе”). В дискусията се включиха и Иван Попов от Изпълнителна агенция Програма Образование и Ахавни Топакбашян от Секретариата на НССЕИВ.

По време на встъпителните си думи комисарите Дали и Йоурова подчертаха значението на политиките за равенство, приобщаване и участие на ромите, партньорството между гражданския сектор и институциите при прилагането на тези политики, както и политическото внимание, което Европейската комисия отделя на необходимостта от прилагането на националните ромски стратегически рамки. Използването на европейските фондове за подпомагане на изпълнението на политиките спрямо ромите е императив и в тази връзка представителите на Европейската комисия се стремят да получат обратна връзка от държавите-членки за трудностите, които съпровождат процеса.

Даниела Михайлова подчерта неудовлетвореността на неправителствените организации за процеса на подготовка на Българската Национална ромска стратегическа рамка. Ромските организации направиха множество конкретни предложения към документа, но те не бяха взети под внимание. Стратегията не отделя достатъчно място на темата за анти-ромската дискриминация, както и за насърчаването на ромското участие, посочи Михайлова.

Илиана Балабанова обърна внимание на важността на темата за равноправието на ромската жена. В България домашното насилие е сериозен проблем пред цялото общество и за съжаление политиците не адресират по подходящ начин този проблем. През 2019 г. не бе приета Истанбулската конвенция, а разразилата се “публична истерия” доведе до отхвърляне на темата за насилието над жените от обществения дебат. По предложение на ромските организации в новата Национална ромска стратегическа рамка бе включена част “Равноправие на ромската жена”, но тя не съдържа конкретни стъпки, които да бъдат предприети.

Ганчо Илиев наблегна на необходимостта от реформа в Националната контактна точка и в Националния съвет за сътрудничество по етническите и интеграционни въпроси. Преди 10 г. повечето ромски организации напуснахме Съвета, като предложихме как той да бъде рефомиран, така че да има реални правомощия. За съжаление, към този момент реална промяна не е осъществена, разговорите за нея започваха на няколко пъти,но така и не бяха довършени, подчерта Илев.

Деян Колев подкрепи своите колеги и обобщи, че неправителствените организации са силно неудовлетворени както от процеса, така и от качеството на одобрената Национална ромска стратегическа рамка. Процесът не бе провеждан на политическо ниво и в него участваха преди всичко администратори, а не министри и други политически лица. Новата стратегия не съдържа глави “Борба с анти-ромската дискриминация” и “Насърчаване на ромското участие”, въпреки че това бе предложено от новата Европейска ромска стратегическа рамка, а ромските организации направиха конкретни текстове в тази насока. Планът за действие е обобщение на дейности, които министерствата и сега правят; в него няма нови ангажименти.

Относно използването на европейските фондове, Колев посочи, че в това отношение България има сериозен напредък. Така например, новите програми, съ-финансирани  от Европейския социален фонд, включват специфичната цел “Насърчаване на социално-икономическата интеграция на маргинализирани общности, като ромите”, програмите бяха изработени с активното участие на ромските организации и съдържат добър микс от специфични и общи “мейнстрийм” мерки, адресиращи проблемите на ромите и други уязвими групи. Той благодари на Европейската комисия за активната подкрепа на исканията на ромските организации, без която тези предимства не биха станали факт. В същото време, съществуват няколко предизвикателства, които възпрепядстват ефективното използване на европейските фондове. Например, използването на 90 % от фондовете за т.нар. “системни” проекти, управлявани от държавните институции води до ниска иновативност: така институциите само си преразпределят средства без да предприемат нови дейности и без да има добавена стойност. Участието на гражданските организации в този тип “системни” проекти е сведено до минимум. Сериозен проблем е прилагането на “де минимис/държавна помощ” към на практика всички грантови процедури по ОПРЧР и ОПНОИР през предходния и през настоящия програмен период. Това прилагане е напълно неаргументирано, тъй като услугите, насочени към маргинализирани групи са неикономически и за тях няма пазар. В същото време, прилагането на де минимис реално ограничава участието на гражданските организации и води до провал на цели процедури. Колев апелира към еврокомисарите да съдействат за правилното прилагане на “де минимис/държавна помощ” от страна на българските институции.

В края на срещата комисарите Дали и Йоурова подчертаха, че провеждат такива срещи в държавите с многобройна ромска общност. Те обръщат специално внимание на участието на ромските граждански организации и ще продължат организирането на подобни периодични дискусии.