Регионални измерения на образователната сегрегация: представяне на резултатите от проучване на актуалното състояние с училищната сегрегация във всички области в България

 

 

Образователната сегрегация беше разгледана от всичките й измерения, заедно с над 70 участници, представители на Министерство на образованието и науката, Регионалните управление на образованието в страната, експерти от ЦОИДУЕМ.

Обект на дискусията бе представеното проучване за сегрегираните училища и детски градини по области. Проучването е изготвено в изпълнение на проект „БЕЗ СЕГРЕГАЦИЯ: Действия на местно ниво срещу училищната сегрегация“, реализиран от Център „Амалипе“ в партньорство с Fundacion Secretariado Gitano (Испания) и Европейския Ромски Информационен офис (Белгия), финансиран от Европейската комисия. МОН е асоцииран партньор по проекта.

Изследователският екип проведе проучване на актуалното състояние с училищната сегрегация, обхващащо всички области в България. Проучването извежда наличието на училища с концентрация на уязвими групи и на сегрегирани училища (вкл. Професионални гимназии) във всяка една област и община, където такива съществуват, както и предлага карта на училищата, които са застрашени от вторична сегрегация. Също така са предложени типове дейности за превенция на вторичната сегрегация, както и за създаването на мултикултурна среда в случаите с училища, единствени в населено място и обучаващи ученици само от един етнос. Предложени са и типове дейности в първично сегрегираните училища в ромските квартали.

Срещата бе открита от инж. Таня Михайлова, заместник министър на образованието и науката.  Г-жа Михайлова подчерта, че министерството подкрепа активно усилията, които Център Амалипе от години полага и които имат за цел да изградят единна образователна среда без значение от етноса. Като част от една общност, която е със споделени отговорности е необходимо да се обединят действията за приобщаване на всеки един ученик и всеки един ученик да бъде насърчаван да открива и развива потенциала си, да преодолява трудностите си и да учи заедно с останалите. Затова е важно да имаме възможността да откриваме пътя заедно, да насочваме усилия, така че да стигаме до ефективни решения, подчерта още зам.министър Михайлова.

Именно това е в основата и на образователната програма „Всеки ученик ще бъде отличник“, на Център „Амалипе“, допълни Деян КОЛЕВ и отново насочи към основния принцип на тази програма – да превърне училището в място за всички!

Това е и основният дегрегационния модел за въвеждане на интеркултурно образование и работа в мултикултурна среда на Център „Амалипе“, модел прилаган в близо 300 училища от цялата страна, а като положителни резултати и добри практики от реализирането, в срещата участваха и директорите на СУ „Трайко Симеонов“ – г-жа Галина Сакарова и ОбУ „П.Р.Славейков“, – г-жа Даниела Христова, които в следващите сесии представиха своя опит и положителни положителни резултати.

Деян Колев представи проучването, което се базира на данните от работната карта за „Характеристика на средата“ от НЕИСПУО, предоставени от Министерство на образованието и науката. Работната карта за характеристика на средата не събира информация за етническата принадлежност, а за образователния статус на родителите, което категоризира пет групи училища.  Именно по тези признаци, експертният екип анализира и представя тенденциите по области и региони, като разделя образователните институци

и по няколко признака, при които в зависимост от концентрацията на уязвими групи и локация се разделят на застрашени от сегрегация/вторична сегрегация и сегрегирани в различни групи. Детайлният анализ дава възможност да се насочи внимание към училища и детски градини, където все още е възможно да бъде обърнат този процес или да се приложат методи за десегрегация, с акцент върху двата етапа на образование – основно и средно образование. За целта са изготвени и препоръки в три направления – към МОН, към РУО и към ЦОИДУЕМ.

 

Като част от експертният екип, изготвил проучването, Д-р БОЯН ЗАХАРИЕВ, ръководител на образователната програма в ОСИ и лектор в СУ, допълни няколко аспекти на това какво всъщност е сегрегацията като сложен социален, икономически процес, в който публичните власти играят роля, но там участват и всички хора със своите предразсъдици, решения, намерения и други.  Като същност на сегрегацията, той посочи пет характеристики като: целенасочена политика за разделяне на хората; нежелание на определени общности да общуват помежду си; разделяне на социален статус и финансов признак; физическата пречка за достъп до качествено образование; различните умения на децата и различните им интереси. Като заключение отбеляза, че десегрегацията не е просто пребививане на ед

но място и в едно пространство, но има за цел обогатяващ социален контакт, който да е от полза за всички. Когато децата взаимно се подпомагат, когато между тях се формира толерантност, то тогава действително имаме ефективна работа в мултикултурна среда, подчерта д-р Захариев.

Доц. д-р Йосиф Нунев допълни, че към момента сегрегацията, за разлика от предходен период назад във времето, е фактическа, не юридическа сегрегация, която ощетява децата. Той подчерта историческите промени в този процес до ситуацията в днешни дни, като се фокусира върху негативите на сегрегацията за цялото общество. Тревожното чувство на непълноценност, слабото овладяване на българският език и липсата на приемственост са част от негативните последици от ученето в монокултурна среда и това значително забавя процесът за прекрачването към модерността на ромите.

Деян Колев подчерта отново резултатите от друго проучване – Национално представително социологическо проучване за образованието и статуса в ромска общност проведено от Тръст за социална алтернатива, което ясно показва значителния напредък в прехода към като модернизация на ромската общност, като за 8 години процентът на ромите със средно образование се е увеличил двойно, а процентът на висшистите е нараснал не 6%, а 6 пъти!

Като успешна практика за дегрегационен модел беше представен опитът на община Габрово, които преди три години взеха непопулярното решение да закрият ромското училище в града. За този процес разказва Габриела Умникова от Община Габрово. При ромско население от 367 души по статистика, в централна градска част за учебната 2017/2018 в III ОУ „Цанко Дюстабанов“ се обучават 74 ученика, от които едва 13% българчета. Нивото на образованието е силно занижено,  представят много ниски резултати от националните външни оценявания в IVти и  VIIти клас, като последиците от този процес ясно очертават бедност и социална изолация и лимитират техните възможности за реализация. Тогава община Габрово решава да закрие сегрегираното вече училище и да разпредели децата равномерно във всички училища в града, а не в едно приемно, за да се избегне вторичната сегрегация. Последва много труден и сложен процес, в който се ангажират и много хора, поредица от много срещи с родители и от двете страни, учители и директори. Учителите и директорите нямат никакъв опит с ученици от малцинства и страхът от непознатото също играе важна роля за тяхната позиция. Тогава със своята експертиза в теренната работа и работа в мултикултурна среда се включва Център „Амалипе“ и с много срещи, обучения, редица съвместни събития започва промяната на нагласите в този сложен процес.  Проблем при започването на учебната година се явява и превозът, но с подкрепата на ЦОИДУЕМ въпросът е решен. Огромна помощ е и образователния медиатор с богат опит. В резултат на всички тези усилия, не се допуска отпадане на деца, а липсите в образованието продължават да се покриват със съвместни усилия.

За възможностите за финансиране на такива дейности, говори Лало Каменов, директор на ЦОИДУЕМ с богат в работата в мултикуртурна среда, който като в качеството си на педагог и на юрист допълни към негативните последици на сегрегацията и заниженото качество на образованието. Необходима е много допълнителна работа към нагласите на родителите и от двете страни, допълни той, за да се осигури достъп до качествено образование на всички.

Относно националната програма на ЦОИДУЕМ за подкрепа на общините за дейности насочени към десгрегация, г-н Каменов поясни, че тя работи от две години и предоставя различни възможности. Слаб остава интересът от страна на общините към тази подкрепа, към което Директорът отправи призив за съдействие на зам. Председателя на Националното сдружение на общините в Република България – Теодора Дачева, която също присъства на срещата. Десегрегацията се тълкува погрешно като процес само за ромите, допълни той и това най-вероятно рефлектира в тази липса на осъзнатост за потребността от този вид помощ. Дейностите са в няколко направления като осигуряване на безплатен транспорт в рамките на населеното място, осигуряване на учебни пособия и материали в задължително предучилищно образование и учениците до 7ми клас, както и дейности за мотивиране за съвместно образователно развитие. Общините, които са кандидатствали през първата година, кандидатстват втора година, което е показателно за това, че схемата помага. Новата дейност допуска и назначаването на образователни медиатори, като самата програма предстои да бъде одобрена през април и отворена за кандидатстване.

ДЕЯН КОЛЕВ подчерта, че това е един чудесен механизъм и възможност за подкрепа на десегрегацията в регионите, където това е крайно необходимо и призова представителите на РУО да съдействат като организират дискусионни срещи и представят тези възможности на общините, които се нуждаят от съдействие.

Търсим активно модели този процес да бъде спрян, допълни той, като успешно интегрираме и модела на Център „Амалипе“ – Всеки ученик ще бъде отличник, като помощ на училищно и междуучилищно ниво.

Такъв успешен модел представи Галина Сакарова, директор на СУ „Трайко Симеонов“, гр. Шуменкоито само преди дни бяха домакини на министъра на образованието и науката Красимир Вълчев, за да представят осъществяването на най-новата иновация в училището – новооткритият СТЕМ център, който допълнително обогатява и прави училищната материална база уникална за региона.

Пътят, който училището извървява, за да се превърне отново в привлекателно за учениците и техните родители, за да запишат децата си именно там, е дълъг, но в същото време увенчан с множество малки победи и успехи, които изграждат един стабилен, устойчив резултат и поставя нови и нови предизвикателства пред екипа на СУ „Трайко Симеонов“. Директорът, Галина Сакарова, приема образователната институция почти пред закриване, с изключително голям недостиг в училищния бюджет и сграда, която макар и построената по всички стандарти през 1978 г., с четирите си крила на четири етажа и 17 дка двор, от построяването насам не е имала нито един ремонт или обновление и в изключително окаян вид, който г-жа Сакарова с усмивка описва с това, че покривът така тече, че седмица след валежите при тях продължава да вали. Това не я отчайва, а амбицира да започнат мащабен ремонт на цялата сграда, която след преобразяването и става неузнаваема и тогава екипът насочва усилия и към съдържателният процес на задържане на учениците в училището. В този момент г-жа Сакарова припознава като верен съюзник на борбата с вторичничната сегрегация Център „Амалипе“ и започва да прилага всички елементи на програмата „Всеки ученик ще бъде отличник“ за въвеждане на интеркултурно образование. Отчита позитивната промяната на нагласите и на качеството на образованието в училище, които допълнени с работа по различни проекти и непрекъснати усилия за подобряване на учебния процес и материалната база водят неминуемо до превръщането на училището в „място за всички“, което е в основата на идеологията на „Всеки ученик ще бъде отличник“ – създаването на среда, където всеки ученик може да разгърне потенциала си и да преди всичко успешен човек.  

Същият опит с прилагането на елементите от програмата „Всеки ученик ще бъде отличник“, прилага и Обединено училище „П.Р.Славейков“, в с. Джулюница. То е средищно от 11 години, споделя директорът Даниела Христова, което приемат като предизвикателство, а не като затруднение. За да запази всички български деца в училището и в същото време да приеме деца от махалата в град Лясковец, г-жа Христова залага на иновативни модели, работа по различни проекти и основното – поддържане на приятелския дух при всички, които са ангажирани в учебния процес – от децата и учителите до родителите. Иновацията си подновяват и обогатяват ежедневно своя опит за работа в мултикултурна среда като участват в различни конференции, събития и форуми за споделяне на добри практики и опит. Динамиката и разнообразието в учебния процес се допълва постоянно с изобретателни идеи за разчупване на пространството, външни класни стаи, нестандартно подреждане на вътрешните, множество визуални подобрения и обособяване на кътове за почивка и отдих. Училището работи активно в прилагането на елементите от програмата  „Всеки ученик ще бъде отличник“, като надгражда работата на учениците-наставници, ученическия парламент, работата на педагозите в извънкласните дейности и в клуба по „Фолклор на етносите“ и активизирането на родителите чрез родителския клуб.

С предложените анализи и добри практики, екипът, ангажиран в проекта „БЕЗ СЕГРЕГАЦИЯ: Действия на местно ниво срещу училищната сегрегация“ поставя основата на още по-активна работа в посока на развиване на успешни десегрегационни модели на регионално ниво и активизиране и разширяване на съществуващите успешни такива, за да бъде процесът на десегрегация все по-успешен и ефектът все по-видим – равен достъп до качествено образование за  успешни, грамотни и позитивни деца.

Повече за проучването и пълният текст на доклада може да видите тук: https://amalipe.bg/za-romite/resursi/knigi/