Подкрепата на Европейските фондове за политиките за десегрегация

Подкрепата на оперативните програми, съфинансирани от Европейския социален фонд за изпълнение на политиките за десегрегация през настоящия и новия програмен период бе дискутирано по време на втория панел на Националната конференция „Състояние на образователната интеграция: от сегрегация в етнически смесена среда“. Участници в панела бяха Йерон Йуте (ГД „Заетост“ на Европейската комисия), Иван Кръстев (заместник министър на труда и социалната политика), Христо Йорданов (представител на УО на ОПНОИР), Деян Колев (представител на ромските НПО в Комитета за наблюдение на ОПНОИР) и Спаска Петрова (представител на ромските НПО в КН на ОПРЧР). Те дискутираха пред над 150 директори, учители, медиатори и НПО активисти.

В своето изказване Йерон Йуте подчерта постоянната подкрепа на Европейския социален фонд за политиките, насочени към ромите и в частност за политиките за десегрегация. ЕСФ ще предостави над 2,6 млр. Евро на България през новия програмен период (до 2027/2030г.). Те ще бъдат разпределени чрез Програма Развитие на човешките ресурси и Програма Образование. Важна част от тези средства трябва да бъдат използвани за изпълнението на Националната стратегия за равенство, приобщаване и участие на ромите. Двете програми вече са одобрени от българското правителство, очаква се до месец да бъдат одобрени и от Европейската комисия.

Три са най-важните неща, които трябва да имаме в предвид при използването на средства за ромска интеграция през новия програмен период, посочи господин Йуте. Първо, да използваме научените уроци от настоящия програмен период. Второ, необходима е политическа решимост и воля за дейности за ромска интеграция. Особено важно е политическата решимост да бъде, както на национално, така и на местно ниво. Местните власти имат важна отговорност в това отношение. Трето, необходимо е да се формира достатъчен капацитет за целесъобразно използване на Европейските фондове на национално и особено на местно ниво. Трябва да се инвестира във формирането на местен капацитет.

След дипломатичните и точни констатации и препоръки на Йерон Йуте, изказване направи заместник министър на труда Иван Кръстев. Той подчерта, че ПРЧР има отношение към политиките за десегрегация, т.к. трябва да се работи за формирането на родителски капацитет и особено на толерантност сред родителите. Последното е особено важно, за да не се стигне до вторична сегрегация (т.е. до изтеглянето на българските деца от етнически смесените училища). ОПРЧР и през настоящия период е имала успешни интервенции в ромска общност – както чрез така наречения „мейнстрийминг подход“, така и чрез целенасочения („таргетирания“) подход. За съжаление, неуспешен е бил опитът за включването на повече роми чрез подхода Водено от общността местно развитие (ВОМР) – необходимо е за новия период този подход да бъде променен, така че да включи по-активно темата за социалното включване. Зам. министър Кръстев сподели за проблема, който ОПРЧР има при определянето на броя бенефициентите роми: много от ромите, които участват в различните мерки, не желаят да се декларират като такива.

След това Иван Кръстев направи кратък преглед на начините, по които ромите ще бъдат включени в новата ПРЧР, както и в новата Програма за храните. Подкрепата отново ще бъде чрез „мейнстрийм“ мерки, чрез ВОМР и особено чрез новия подход Интегрирани териториални инвестиции (ИТИ). Цялата презентация може да видите тук.

Христо Йорданов от управляващия орган на ОПНОИР представи подкрепата, която изтичащата оперативна програма е оказала на политиките за десегрегация и образователна интеграция. В неговото изказване като такава подкрепа бяха представени и системните проекти по приоритетна ос 2 (например Твоя час и Подкрепа за успех), макар те да нямат десеграционна насоченост.

Господин Йорданов направи кратък преглед и на подкрепата, която планира новата Програма Образование спрямо ромската общност. Тя ще бъде, както чрез приоритетна ос 1 „Приобщаващо образование и образователна интеграция“, така и чрез другите приоритетни оси. Комитетът за наблюдение, провел се на 23.06.22г. вече одобри първите две операции за новия програмен период – едната от тях продължава Проект Подкрепа за успех, а другата предвижда мащабна интервенция в сферата на професионалното образование.

Председателят на „Амалипе“ и представител на ромските НПО в КН на ОПНОИР Деян Колев направи преглед на трудностите, които възпрепятстват активното участие на гражданските организации в използването на европейски средства. Едната голяма пречка се нарича „де минимис“/“държавна помощ“, която ограничава възможността дадена организация да получи повече от 391 хил. лв. за период от 3 години. По принцип този режим се прилага към икономическите субекти в области с наличен конкурентен пазар на услуги. За съжаление през изминаващия програмен период ОПНОИР започна да го прилага спрямо всички конкурентни процедури, включително в сфери без какъвто и да е конкурентен пазар на услуги. В резултат на това се провалиха почти изцяло някои от конкурентните процедури за проекти, например Ограмотяването на възрастни. Необходимо е режимът де минимис напълно да бъде изведен извън новата Програма Образование, както е в другите европейски държави, апелира Деян Колев. Друга трудност е неблагоприятната схема за плащане по конкурентните процедури, според която се получават аванси от 20% и бенефициентите трябва да инвестират големи суми, докато изчакват осребряване на направените разходи. Неправителствените организации трудно могат да оцелеят при този режим на плащане, а в случай на финансови корекции (често налагани по дребни поводи) са застрашени от фалит, подчерта Колев. Той посочи също така, че в част от процедурите, по които НПО са партньор на общини, плащанията към тях от страна на общините се бавят необосновано дълго, не са предвидени непреки разходи за екипите на НПО и управляващия орган не оказва съдействие на организациите. Тази неравнопоставеност трябва да бъде променена през новия период, ако искаме да има активно НПО участие!

Деян Колев посочи и с какви трудности се сблъскват училищата и детските градини. Тяхното участие е гарантирано в системните проекти. А въведените „плоски“ ставки са добър начин за опростяване на бюрократичната тежест и следва да бъдат запазени през новия период. Основният недостатък на системните проекти е, че те не могат да подкрепят политиките за десегрегация. Последните са преди всичко отговорност на общините и затова през новия програмен период Програма Образование следва да намери подходящ баланс между процедурите за директно предоставяне на средства на МОН и конкретните процедури за проекти. Конкурси за десеграционни проекти, извън системата де минимис, трябва да бъдат обявени от самото начало на новия период и да бъдат постоянно отворени, апелира Колев.

В допълнение Деян Колев поздрави ОПНОИР за това, че чрез проектите Подкрепа за успех и Активно приобщаване в предучилищното образование е подпомогнато въвеждането на позицията на образователния медиатор. Тя се е доказала напълно по време на Ковид пандемията, както и извън нея. За това е също така важно, че новият системен проект, който ще продължи Подкрепа за успех също предвижда заплащане на образователните медиатори. Така медиаторите, които през втората половина на 2022г. са заплатени от Националната програма за подкрепа на образователните медиатори, ще бъдат подсигурени и след нея.

 

Вижте още:

Бъдещето на политиките за десегрегация и на образователните политики

Кога и как ще стартира новият системен проект, продължаващ „Подкрепа за успех“

Публикуван е списъкът на одобрените училища по НП “Подкрепа за образователните медиатори и социалните работници”