Посланикът на Швейцария – Н.Пр. г-жа Коен се превърна в посланик на доброто в подкрепа на талантливите ромски деца
Посланикът на Швейцария в България и наш близък приятел и застъпник – Н Пр. г-жa Мюриел Берсе Коен, се свърза с екипа на Център Амалипе, за да послужим като „проводник“ между щедростта и възможността едно дете да сбъдне мечтите си – дори такива, за които не е мечтало.
Н. пр. г-жа Коен изрази готовност да дари електронното пиано на своята дъщеря, на дете с талант, чието семейство не може да си позволи да му осигури инструмент за неговото развитие.
Шестокласникът Вениамин Рувачев на 11 години, от град Котел, е възпитаник на Националното училище за фолклорни изкуства „Филип Кутев“, където изучава „народно пеене“.
„Ние сме семейство Рувачеви,
едно обикновено ромско семейство, с две прекрасни момчета – Благовест на 23 години, възпитаник на Националното училище за фолклорни изкуства “Филип Кутев” и Венеамин на 11 години, който тази учебна година ще бъде 6-ти клас в същото училище.
Цялото ни семейство е благословено с музикален талант – аз, съпругата ми и малкият Вени, се занимаваме с пеене, а по-големият ни син – Благовест – свири на китара и пее. Благовест беше добър ученик, има много спечелени награди от национални конкурси, беше студент в музикалната академия в Пловдив, но прекъсна обучението си, поради финансови причини.
Пътят, по който сме избрали да вървим, е посветен на християнската вяра и служението на хората в нужда. Основният стил музика, в който творим, е християнска музика, но не можем да отречем и любовта си към българския фолклор. Творим песните си на ромски и български, за да достигаме до повече хора, а и ценим майчиния си език.“ – споделя бащата Ангел Рувачев.
Пианото бе доставено лично в дома на семейството от Таня Христова – нашият регионален координатор за Югоизточна България.
„Познавам Вениамин от бебе, изключително талантливо и възпитано дете. Когато отидох в дома му, не подозираше какво го очаква. Оставихме го да отвори кашоните сам – остана без думи. Очите на родителите му се напълниха със сълзи, а лицата им засияха. „За подобно нещо дори не можехме да мечтаем“ – бяха единствените думи на бащата. Това, което ме впечатли, беше фактът, че той знаеше елементите на инструмента, както и как да борави с него. Нямаше търпение да го включим и да започне да свири.“
Екипът на Център „Амалипе“ пожелава на Вениамин творчески успехи, вдъхновение и високи образователни постижения по пътя напред!
Изображение: https://pixabay.com/
Сними: Таня Христова