септември 29, 2022

Предизвикателствата пред новата Програма “Образование”

Близо 2 млр. лв. ще инвестира новата Програма “Образование” (2021-2027) в развитието на предучилищното, училищното и висшето образование. Програмата ще продължи добре известните „системни проекти“ от изминалия период (Подкрепа за успех, Активно приобщаване в предучилищното образование, Образование за утрешния ден, Студентски практики и др.), като през този период са предвидени и нови Операции, по които ще могат да кандидатстват училища, детски градини, НПО, ЦПЛР и др. Кои са тези Операции и кои са основните трудности, пред които могат да бъдат изправени кандидатстващите?

Общият бюджет на Програма Образование е 1 887 219 069 лв. В програмата са заложени повечето от операциите, които ще бъдат обявени. Голяма част от тях са с конкретен бенефициент МОН, те представляват продължение на големите системни проекти от изминалия програмен период. Заложен е и нов „системен проект“ в сферата на професионалното образование и обучение. Училищата/детските градини ще могат да участват в тях, кандидатствайки по опростена процедура към МОН – така, както бе и през предходните години. НПО на практика не могат да участват в проектите на МОН. Силна страна на системните проекти е, че те достигат до много голям брой училища/детски градини и съответно до деца и ученици от цялата страна. Слабата страна (недостатъка) е практическата липса на иновативност в изпълняваните дейности.

Грантовите процедури в новата Програма „Образование“: кои са те?

В новата Програма Образование са заложени и операции, които ще бъдат изпълнявани чрез процедури за конкурентен подбор на проекти. Те са две вида:

Конкурентен подбор на проекти на национално ниво.
Подбор на проекти на местно и/или областно ниво: той ще се осъществява чрез Местните инициативни групи в селските общини (това е подходът Водено от общността местно развитие, който бе изпълняван и през изминалите години с различен успех в множество по-малки общини) или чрез иновативния подход ИТИ – интегрирани териториални инвестиции. При ИТИ ще се изпълняват проекти, обхващащи повече от една община, област или територии от близки области.

При процедурите за конкурентен подбор на проекти ще могат да кандидатстват училища, ДГ, НПО и др. Кои са тези процедури? Чрез конкурси на национално ниво ще бъдат реализирани:

Процедура, насочена към предотвратяване на насилието и намаляване на агресията в училищата. По процедурата ще могат да кандидатстват училища, ЦПЛР и НПО, които ще реализират кампании за подобряване на общуването между учениците, предоставяне на психологическа подкрепа, участие на учениците в училищното управление, доброволчески инициативи и други занимания, развиващи граждански и глобални компетентности.
„Утвърждаване на интеркултурното образование чрез наука, култура и спорт: ще могат да кандидатстват училища, детски градини, НПО и други. Тези проекти ще включват широк спектър от дейности, които са необходими за ефективно осъществяване на интеркултурното образование включително провеждане на учебен процес с участие на ученици от училища с концентрация на уязвими групи и други училища, обменни визити, екскурзии, зелени училища, културно-образователни инициативи и ред други. Специален акцент ще бъде насърчаването на партньорството и системното взаимодействие между различни типове училища (например обучаващи ромски и неромски ученици, селски и градски училища). Друг акцент ще бъде интензивната работа с родителите.
„Подкрепа за ученици с таланти“: по нея ще могат да кандидатстват училища, НПО и други с проекти за мотивиране и подготовка на ученици за участие в национални и регионални конкурси, олимпиади и състезания. Ще могат да бъдат финансирани широк спектър от дейности, включително тренировъчни лагери, летни академии, допълнителна подготовка и стипендии. Акцент в проектите ще бъдат тези селски и градски училища, които до този момент не участват активно в подобни състезания и конкурси. Проектите ще подпомогнат мотивирането и подготовката на талантливи деца, които несъмнено се обучават във всички видове училища.
Операция „Подкрепа за създаване и прилагане на култура за иновации, иновативни детски градини и училища“: одобрените проекти ще имат за цел да създадат мрежи за споделяне на опит и ресурси между детски градини и училища, които реално прилагат иновации. Ще могат да бъдат подкрепени създаването и прилагането на пакети от методи и инструменти, подпомагащи всички училища и насърчаващи ги да разнообразят учебния процес.
„Дейности в подкрепа на обновяване и осигуряване качество на работна сила в образованието чрез утвърждаване на алтернативен достъп до учителска професия и чрез подкрепа за новопостъпващи учители и директори“ ще има за цел доразвие и разшири практиките за привличане на висококвалифицирани професионалисти от различни сфери като учители. Също така Процедурата ще подпомогне новоназначените учители и директори чрез програми за наставничество и създаване на мрежи за обмен на опит.

По-широк спектър от операции ще бъдат реализирани на местно и областно ниво чрез подходите ВОМР и особено ИТИ:

Ще бъде продължен настоящият проект „Нов шанс за успех“, т.е. ограмотяването на възрастни. Предвидено е освен обучителни курсове за придобиване на степен, етап или клас, той да включва и валидизиране на знания и други дейности. През новия програмен период ограмотяването на възрастни ще бъде реализирано чрез проекти по подхода ИТИ, описан по-горе. Т.е. училищата и партниращи НПО ще могат да подават проекти на регионално ниво, отразяващи конкретната специфика. Участието на НПО ще бъде свързано с провеждането на кампании за мотивиране на неграмотни възрастни за включване в ограмотителни курсове и т.н.
„Създаване на условия за достъп до образование чрез преодоляване на демографски, социални и географски проблеми“. По тази процедура училища, НПО и други ще могат да кандидатстват за допълнителни обучения на деца и ученици за общуване в мултикултурна среда, работа с родителите (включително краткосрочни обучения на родители, повишаване на квалификацията на учителите, осигуряване на учебници, познавателни книжки, пособия и материали и други. Тя също ще се реализира на регионално ниво чрез подхода ИТИ.
„Комплексни програми на общинско ниво за десегрегация и превенция на вторичната десегрегация“ ще бъде реализирана чрез проекти към Местните инициативни групи. Те ще бъдат насочени към насърчаване на обучението в етнически смесена среда, включително към организирането на съвместни дейности между сегрегирани и несегрегирани училища, кампании сред родителите и други.
Подкрепа за Центровете за високи постижения в професионалното образование и обучение (ПОО): операцията ще включва подкрепа за професионални гимназии и други училища с професионално образование. Те ще бъдат подпомогнати за: разработване на училищни учебни планове и програми; прилагане на иновативни методи на преподаване и учене: проектно-ориентирано обучение, междудисциплинарен подход, стажове, практики, инкубатори за предприемачи и др. за придобиване на високо-технологични умения; продължаваща квалификация на учители и преподаватели в партньорство с бизнеса и ВУ чрез провеждане на формати „бизнесът обучава“, майсторски класове с топ-преподаватели, бизнес и научни академии с изявени специалисти; идентифициране потребностите и организиране на план-приема в ЦВП; прилагане на индикаторна рамка за качество и анкетни проучвания от механизма за проследяване на завършващите ученици; партньорства с ВУ, научни и изследователски организации и бизнеса, развиващи дейност в сходни области и професионални направления, за ориентиране към НИРД на учениците чрез школи, съвместни проекти и др.; дейности за информация и комуникация, състезания по професии, Седмица на професионалните умения и др.; подкрепа за международно сътрудничество с други ЦВП в ПОО чрез ползване на платформи за онлайн учебно съдържание, съвместни обучителни програми или практики и др., осигуряване на синергия с „Еразъм+“, в т. ч. чрез допълваща подкрепа.
Развитие на дуалната система на обучение в ПОО, в т.ч.: операцията ще включва допълнителна професионална подготовка за ученици, информационни кампании, обучения на учители и наставници, кариерно ориентиране, пробно стажуване с фокус цифрова, зелена икономика, син растеж, индустрия 5.0 и ИСИС.

През последното десетилетие дуалното обучение се утвърди като успешен начин за практическо обвързване на професионалното образование с нуждите на бизнеса: броят на училищата, прилагащи дуално обучение непрекъснато се увеличава. Програма „Образование“ предвижда да подкрепи този процес и да достигне до минимум 358 училища.

Достъп на уязвими групи, групи в неравностойно положение и непедагогически персонал до ВО: тази операция ще продължи аналогична такава, която бе опитана през настоящия програмен период. Операцията ще включва обучения на ученици в 12 клас, мотивационни кампании с учениците и техните семейства за продължаване във висши училища и подкрепа по време на висшето образование. Предоставената подкрепа ще бъде за заплащането на семестриални такси, менторство/ тюторство от страна на преподаватели и т.н.

През изминалия програмен период ОПНОИР опита да стартира подобна операция чрез конкурентен подбор на проекти на национално ниво, а през новия период това ще става на регионално ниво чрез подхода ИТИ.

Трудностите пред процедурите за конкурентен подбор: какво трябва да се направи?

Кои са основните трудности пред училищата, неправителствените организации и другите потенциални бенефициенти, които биха ги възпрепятствали при кандидатстването и изпълнението на такива проекти?

Така наречените „грантови“ процедури имат потенциала за много висока добавена стойност. Ако проектите, одобрени по тях са подготвени и изпълнени успешно, те могат да доведат иновативни неща в сферата на образованието. Въпреки това през последните две години интересът на потенциалните бенефициенти към конкурсите, обявени от ОПНОИР бе нисък и на практика част от процедурите не бяха реализирани в очаквания мащаб. Основните трудности, които възпираха училища и НПО да кандидатстват трябва да бъдат спешно отстранени, за да може новата Програма да използва капацитета на всички заинтересовани страни в образованието. Като ключови трудности можем да посочим:

ниските аванси и необходимостта от наличието на собствени средства: формално не се изисква съфинансиране или наличие на свободни собствени средства, но реално без такива проектът не може да бъде изпълнен. Обичайно при одобряване на проект, училището/НПО или друг бенефициент получава аванс от 20%. Времето, което отнема верификацията на вече направените разходи и тяхното „осребряване“ от управляващия орган, е поне 3 месеца. (Впрочем този срок бе съкратен и оптимизиран, до преди 2-3 години времето за верификация отнемаше поне половин година) През това време дейностите по проекта не могат да спрат и са необходими собствени средства. Част от по-малките училища и от неправителствените организации нямат наличен свободен ресурс, което ги кара да се въздържат да кандидатстват.

Общините получават подкрепа от фонд Флаг, който дава аванс за изпълнените на вече одобрените проекти. Необходимо е да се помисли за подобен финансов инструмент, насочен към НПО, училища и други бенефициенти.

бюрократични процедури за кандидатстване и отчетност: на практика те бяха опростени значително след въвеждането на така наречените „опростени“ разходи, т.е. разходи, които се осребряват на базата на получен продукт (например проведено обучение и издаден сертификат за него), а не на базата на издадени фактури и множество други документи. Въпреки това реформата не е напълно проведена. Така например от кандидатстващите организации се изисква представянето на тежка техническа документация за направените разходи в рамките на така наречената „държавна помощ“. По този начин бенефициентите трябва да отделят значителен човешки ресурс за отчетност вместо за осъществяване на дейности на терен.

При всички положения е необходимо през новия период управляващият орган да продължи да използва системата на опростените разходи, оптимизирайки максимално времето, което отнема верифицирането и „осребряването“ на направените разходи. Необходимо е да не се въвеждат допълнителни бюрократични изисквания, които да карат бенефициентите да се занимават с „книжна работа“.

Особено тежък остава един на пръв поглед технически въпрос – прилагането на системата „деминимис“: „деминимис“ или системата на „държавна помощ“ ограничава организация, компания или друг потенциален бенефициент да получи финансиране, по която и да е Европейска програма, по-голяма от 391 хил. лв. за 3 години. На Европейско ниво тази система е въведена единствено по отношение на чисто икономическите дейности, за да не се нарушава конкурентостта на пазара. За съжаление от 2015г. „деминимис“ в България се прилага и в ОП „Развитие на човешките ресурси“, а от 2018г. и по ОПНОИР. Последното е нонсенс, т. к. на Европейско ниво дейностите в сферата на образованието са освободени от държавна помощ. От самосебе си се разбира, че когато става дума за мотивиране на уязвими групи, превенция на ранни бракове и т.н. не е наличен реален пазар. Въпреки това управляващите органи в България прилагат „деминимис“ и към ОПНОИР. Многократно съм поставял този въпрос в Комитета за наблюдение на Програмата и представителите на Европейската комисия в него винаги са изразявали позиция, че операциите по ОПНОИР, особено насочените към уязвими групи трябва да бъдат освободени от „деминимис“. Въпреки това МОН, Министерството на финансите и другите отговорни институции все още не намират куража да предприемат тази стъпка.

В резултат, реално работещите НПО не могат да участват в изпълнението на Оперативната програма, след като спечелят един проект по ОПНОИР или ОПРЧР. Това обрича цели операции за конкурентен подбор на проекти на провал. Като пример може да дадем операцията „Ограмотяване на възрастни 3“. По нея с проекти трябваше да кандидатстват училища или консорциуми от НПО и училища. След като повечето организации, работещи в образованието (реално работещи не са много), няколко месеца преди това бяха спечелили проекти по „Квалификация на педагогическите специалисти за работа в мултикултурна среда“, те нямаше как да подадат проекти и по новата операция. Много от училищата имат желание да ограмотяват възрастни, но предпочитат водещ бенефициент да бъде НПО, което да поеме тежестта по подготовката на проекта и отчитането. Така „Ограмотяване на възрастни 3“ бе реализирана само на половина от предвидения бюджет. Няколко месеца по-късно почти нямаше кандидати по Операция „Достъп на уязвими групи да висше образование …“

При всички положения МОН, МФ и ИАПО трябва да намерят начин за освобождаване от „деминимис“ на проектите в сферата на образованието. Такива начини са намерени във всички други държави от ЕС. Ако искаме грантовите процедури по Програма „Образование“ (както и по ПРЧР и ред други финансови инструменти) да работят, освобождаването от „държавна помощ“ на дейностите, за които реално няма наличен пазар е императивна необходимост.

В сравнение с ОПНОИР новата Програма Образование търси значително по-балансиран подход между процедури за директно предоставяне на средства на МОН и грантови процедури (на национално, регионално и местно ниво). Премахването на трудностите, които възпрепятстват потенциалните бенефициенти е необходимо, за да могат да се реализират заложените процедури за конкурентен подбор. А последното е необходимо, за да бъдат постигнати иновативни неща в образованието със средствата на ЕСФ+.

Вижте още:

Какво предвижда новата Програма „Образование“ в сферата на професионалното образование и обучение

Новата Програма „Образование“: какви дейности ще финансира в сферата на предучилищното и училищно образование

Автор: Деян Колев