История и култура на ромите в България
Календарните празници са един от най-важните елементи в специфичната култура на всеки един етнос. Те изразяват метафизичното желание на човека да опознае и овладее времето, откъсват го от делничните трудности и неволи, дават му възможност да се почувства по-значим, свързани са с надежда за идване на доброто. Календарните празници на ромите показват в най-висша степен колко близки са традициите и обичаите на различните етноси, живеещи в България; илюстрират изказаната в началото на Втора глава теза за ромската култура като специфична субкултура в националната българска култура. Те са изключително подходящи за изучаване в началния училищен курс, защото от една страна са свързани с приятни (празнични) емоции и лесно събуждат интерес у децата, независимо към кой етнос принадлежат. От друга страна дори децата-нероми биха могли да видят в тях много елементи от празничния ритуал на своя етнос и по този начин да преодолеят част от предразсъдъците си спрямо ромите. Празниците са подходящи за изучаване и заради възможността да се приложат разнообразни класно-неурочни и извънкласни форми на обучение – възпроизвеждане на празник, организиране на сурвакари (за Банго Васили) или на лазарки и т.н. Като цяло ромските празници съвпадат с българските календарни народни празници (дори при ромите-мюсюлмани), в празничния ритуал присъстват множество елементи от българския празничен ритуал. Но всеки един от празниците получава специфично-ромско осмисляне: свързва се с някоя ромска легенда, части от ритуала се видоизменят като се пречупват през душевността на ромите и т.н. Нещо повече: елементи от ритуала, отдавна изчезнали сред българите, днес продължават да се срещат при много от ромските групи. В резултат от всичко това празниците и обичаите на ромите в България не могат да бъдат редуцирани нито до празниците и обичаите на българския етнос (въпреки българския им субстрат), нито пък да бъдат отъждествени с празниците и обичаите на ромите от другите европейски страни (въпреки ромското им осмисляне). Най-големите календарни празници на българските роми са Гергьовден (Ерделез), Великден (Патраги) и Васильовден (Банго Васили). Те се празнуват от всички ромски общности, включително и от хорахане-рома. Отбелязват се също така и множество други християнски празници – Коледа, Ивановден, Заговезни, Тодоровден, Голяма Богородица, Петльовден и др., а хорахане-рома отбелязват също така двата байрама.
РОМСКИ ПРАЗНИЦИ И ОБИЧАИ
Петльовден (Башнувден, Ихтимя)
ДЕТСКИ РОМСКИ ФЕСТИВАЛ “ОТВОРЕНО СЪРЦЕ”
Детски ромски фестивал „Отворено сърце“ се провежда ежегодно от 2003 г. насам със съдействието на Община Велико Търново. Фестивалът е насочен към съхраняване, развиване и популяризиране на ромската култура и фолклор и показва общото между ромски, българския, турския фолклор. С не по-малко значение е, че това няколкодневно ежегодно събитие събира във Велико Търново над 1500 деца, учители и родители от повече от 100 училища, както и младежи от доброволчески групи в цялата страна. Провеждането му доказва, че взаимното разбирателство и толерантността не са забравени теми.
Повече за Фестивала на нашата страница, можете да прочетете тук
19-ят детски ромски фестивал “Отворено сърце” – единство, култура и гражданска активност
Другите за нас
Медиапул: “Гетофест” и “пазар на булки”. Ромските фестивали и обичаи в Европа
БНР, Хоризонт: Ромски фестивал “Отворено сърце” във Велико Търново
БНТ, България в 60 минути: Ромският фестивал “Отворено сърце” показва, че интеграцията е възможна