Семейни празници

СВАТБЕНИ ОБИЧАИ НА РОМИТЕ В БЪЛГАРИЯ

Сватбените обичаи на ромите в България разкриват богатството и изключителното многообразие на света на българските роми. Много често тези обичаи са различни при различните групи. Понякога дори ромите от една и съща група, но живеещи в различни села имат различия в някои от елементите на сватбения ритуал. Различия съществуват също така между сватбените обичаи на ромите в миналото и днес. Но всички те си приличат, защото са пропити от живия и изпълнен с енергия ромски дух.

РЕШЕНИЕТО ЗА СВАТБА

В миналото – до 60-те години на ХХ в. – при всички ромски групи е бил разпространен обичаят родителите да решават кога и за кого ще се ожени (омъжи) детето им. Понякога се е случвало дори младоженците да не се познават помежду си, но е била достатъчна думата на родителите за да се създаде новото семейство. Днес обичаят родителите да създават семейството на своите деца и обичаят децата да бъдат женени (омъжвани) на 14-15 години се среща само при малко роми – калдарашите, бургуджиите, тракийските калайджии и някои роми-мюсюлмани (хорохане-рома и миллет). При останалите роми тези обичаи вече са изчезнали. А при българите и българските турци посочените обичаи са изчезнали отдавна.

Инициативата да се създаде ново семейство е идвала от родителите на момчето. Те са харесвали невяста за своя син и са отивали при нейните родители за да искат ръката й. Ромите са ценели няколко неща в младото момиче. Първо, тя трябвало да притежава добри домакински умения: да е работна, да може да готви и шета, да умее да се грижи за малки деца. Затова още от най-ранна възраст родителите възпитавали тези качества в дъщерите си. На 11-12 години ромските момичета умеели да замесят и опекат хляб, да гледат сами по-малките си братя и сестри, да готвят и чистят в отсъствието на родителите си. При някои роми към тези качества се добавяли и професионални умения в традиционния занаят. Например копанарите държали много на това младото момиче да умее да изработва дървени лъжици и вретена, както и да знае да ги продава изгодно.

Друго качество, което се ценяло високо в ромското момиче било то да се отнася с уважение към своите родители и изобщо към по-възрастните. Това било гаранция, че с не по-малко уважение момичето ще се отнася към свекъра и свекървата си. Ромите държали и на красотата на бъдещата си невяста. Често те били готови да заплатят много висока зестра (бабаак) за красива снаха.

Особено много ромите държали на честта на момата. Тя трябвало да бъде запазена за своя съпруг и за първата брачна нощ. В противен случай можело никога да не я поискат или да бъде върната обратно на родителите й. А името и бивало опозорено завинаги.

Качествата, които се ценели в момчето били то да е работно и да владее добре традиционния занаят. Още от най-ранна възраст ромските момчета помагали на бащите си и затова на 13-14 г. младият ром можел да работи напълно самостоятелно.

Родителите на момичето държали и на още нещо – името на момчето и семейството му да се ползва с уважение. Никой баща не искал да изпрати дъщеря си в семейство на прахосници и пияници.

СВАТОСВАНЕТО

В миналото един от задължителните и най-тачени сватбени обичаи на ромите е бил сватосването. При някои групи той е запазен и днес. След като родителите на момчето харесат някое момиче за снаха, те отиват в дома на родителите й, за да искат тяхното съгласие. Разбира се, първо изпращат тайно пратеник. Той трябва да разбере едно единствено нещо – смятат ли родителите на момата, че тя вече е за женене и готови ли са да приемат гости за сватосване.

Ако бащата на момичето откаже, той прави това с учтиви думи и не казва на никой съсед или роднина. Това се прави за да се запази честта на бащата на момчето. Ако пък се съгласи, той се подготвя в уречения ден да му дойдат гости – сватове.

Родителите на момчето пристигат с много подаръци за цялото семейство на бъдещата булка. Често носят и богато украсено шише с ракия. На него се връзва красива червена или шарена забрадка – символ на това, че се идва за булка. До забрадката се завръзва и златна монета – знак за това, че свекърът е готов да заплати зестра за булката. А на гърлото на шишето се слага шарена китка или цвете – с него свекърът и свекървата искат да покажат, че тяхната бъдеща снаха е красива като най-красивото цвете. Думите, с които при калдарашите например, гостите се обръщат към домакина показват уважение към него, семейството му и дъщеря му: “Авилям кътка анде тумаро вилаету! Ашундям къ кате намерилпе о чирикло, кайро даслес  де кадаки бърш! Кате ли съли или най? – Дойдохме тук във вашия район! Чухме, че тук се намира гугутката, която търсим от толкова години. Тука ли е или не?”

Момичето приготвя кафе, баклава и други сладкиши за гостите. В миналото често тя е трябвало да омеси и опече хляб – за да видят свекърът и свекървата какво може бъдещата им снаха. При рударите девойката е трябвало да изработи и дървени предмети – вретена, лъжици, копанки, както и да покаже как ще ги продава.

След като се убедят в уменията на момичето, родителите се уговарят кога, къде и при какви условия ще се направят годежа и сватбата. Първото нещо, което уговарят родителите е зестрата, която трябва да се даде за булката. В миналото при ромите е съществувал (а на много места и сега съществува) обичаят родителите на момчето да заплащат зестра за момичето. Тази зестра се нарича “бабаак“, “баба-акъ” или “баба-хакъ”. Бабаакът се заплаща на бащата на момичето, защото той е отгледал и възпитал дъщеря си, а сега тя ще отиде в друга къща.

При различните ромски групи бабаакът е бил на различна стойност и под различна форма. При рударите и ромите-мюсюлмани той е бил основно в дрехи и стоки, а като допълнение към тях се е прибавяла и някаква сума пари. Днес повечето рудари и роми-мюсюлмани не плащат бабаак или той е единствено в стоки (вино, ракия, одеала и др.). При калдарашите, тракийските калайджии и бургуджиите зестрата е била (и до ден днешен е) основно в златни монети и пари, като се е смятало за престижно да се плати колкото е възможно по-голяма сума. Тези ромски групи продължават традицията да се заплаща зестра за булката и в наши дни.

При повечето роми бабаакът е бил свързан с моминството – т.е. сумата се е плащала само ако булката е била мома и младоженецът е нейния пръв мъж в живота. Ако това условие не е изпълнено, бащата на момичето връщал половината  или дори цялата сума. Това също се уточнявало на сватосването. Другото нещо, което се уточнявало били датите за годеж и за сватба. Сватовете се договаряли за най-малките подробности, като това каква музика ще свири, кои ще са готвачите и т.н.

ГОДЕЖЪТ (НИШАНЪТ)

Много скоро след сватосването се провеждал годеж (нишан) за да разберат всички, че се създава ново семейство. При много роми (напр. при повечето йерлии, независимо дали са мюсюлмани или християни, както и при някои рудари) годежът е по-важен дори от сватбата, защото след него младоженците заживяват заедно.

“Нишанът” продължава от 1 до 3 дни. С музика младоженецът и неговите роднини отиват да вземат булката от бащиния и дом. Там нейните приятелки и я гласят – обличат, гримират, а при ромите-мюсюлмани скубят веждите и (за пръв път в живота), правят и “сакъз”. Целта е булката от момиче да заприлича на зряла девойка. Дрехите, които булката облича на нишана обикновено са изработени от скъп плат. При ромите-мюсюлмани те са традиционни – шалвари и блуза.

При повечето йерлии и рудари брачната вечер е задължителна. Тя е доказателство за честта на девойката. Задължително е и да се изнесе доказателство за това – чаршафът от първата брачна нощ. След неговото показване настъпва всеобщо веселие – музиката свири, годежарите пеят и танцуват и се пие червена, подсладена ракия. При рударите също така се откъсва главата на петел и с неговата кръв се изпръскват стените на къщата, а всички присъстващи – независимо дали са мъже или жени – си слагат червило.

При калдарашите, както и при други роми тези обичаи се спазват в последния ден от сватбата. Годежът при тези роми не е задължителен. На него родителите на момчето подаряват златна монета и обеци на своята бъдеща снаха, за да знаят всички, че тя вече е обречена на друг.

ВЕЧЕРТА ПРЕДИ СВАТБАТА

Преди години ромската сватба е продължавала цяла седмица – от понеделник до петък или дори до неделя. Днес ромите правят по-кратки сватби – обикновено до три дни: петък, събота и неделя.

В ромската традиция, както и в българската и турската, вечерта преди сватбата е много важна и на нея се изпълняват ред ритуали. Тя е посветена на момичето. През тази вечер момичето се разделя с моминския си живот и с бащината си къща. На следващия ден тя ще създаде свое семейство, ще замине в нов дом и животът и ще се промени завинаги.

При ромите-мюсюлмани (хорохане-рома и миллет) вечерта преди сватбата се нарича къна-геджеси – вечер на къната. Както показва името, централен ритуал през тази вечер (обикновено това е петъчната вечер) е къносването на бъдещата булка.

Обичаят къносване се среща при много мюсюлмански народи. Той е свързан с вярването, че светицата Мариам (Дева Мария) се е родила с черевн нишан по ръцете и косата. Затова всяко момиче преди сватбата си трябва да се къноса в знак на почтеност и непорочност.

Обикновено къносването се извършва от кръстницата, но само при условие, че тя никога не се е развеждала. В противен случай – според ромските вярвания – е възможно и булката след време да се разведе.

Първо се къносват дланите на бъдещата булка. За късмет и берекет кръстницата поставя монета на къносаните длани и ги завързва, така че след това следите от монетата да си личат. Също така поставя нечетно число горящи свещи между завързаните длани – една, три, пет или седем. Това се прави за да се покаже, че досега момата е осветявала бащиния си дом. Ромите вярват, че горящите свещи ще осветяват пътя на булката занапред до най-дълбоки старини, така че тя винаги да има светлина и щастие в живота.

Горящите свещи не се изгасят. Щом пламъкът наближи дланите те се потапят в паница с брашно. След това кръстницата къносва и косата на девойката. През цялото време бъдещата булка трябва да мълчи. Нейните приятелки на шега се опитват да я заговорят, подхвърлят и закачки, но тя трябва да запази тишина.

След като къносването приключи, кръстницата забулва момичето с червен воал и заедно с младоженеца ги извежда на двора. Там музиката свири традиционна песен, която при много роми-мюсюлмани е на турски език. На двора сватбарите поздравяват младоженците. Това става по следния начин: Техни приятели разпъват над тях червен (а някъде – син) воал, който е символ на честността и непорочността. Под воала застават младоженците. Всички сватбари минават край тях, пожелават им нещо и ги накичват ги с пари. Ако сватбарите са по-възрастни, младоженците им целуват ръка в знак на уважение.

При ромите-християни вместо къносване се прави сплитане на момата. В петъчната вечер в бащиния и дом се събират нейните приятелки. Идва кръстницата, която сплита дългата моминска коса на плитка. До тогава, момичето е носело косите си свободно спуснати, но от този ден ще трябва да се сплита. През това време приятелките на момата замесват празничните хлябове, като им пеят песни. След това се устройва тържество с много музика и веселие.

При ромите-рудари вечерта преди сватбата се нарича фидилес. Родителите на момчето идват в бащината къща на булката за да покажат своето уважение към нея и родителите й. Гостите се посрещат задължително с кафе. Устройва се тържество, като през цялата вечер родителите на момчето са длъжни да изпълняват всички желания на роднините на момичето. Често ги карат да танцуват на масата, да танцуват стъпили в тава и т.н. Това се прави за да се провери – наистина ли искат снаха си.

СВАТБАТА

В събота сутринта започва същинската сватба. До обяд сватбарите са разделени на две – роднините на момчето се приготвят в неговата къща, а целият род на момичето се е събрал в бащиния и дом за да подпомогне достойното изпращане на булката. В двете къщи паралелно се извършват ред ритуали.

В дома на момчето идва бръснар, който тържествено избръсва младоженеца. Това се прави за да видят всички, че той вече е голям, че не е дете, а мъж за женене. По време на избръсването кларнетистът свири стара тъжна мелодия. Младоженецът не бива да плаче, за да остане всичката тъга назад в живота му.

След това младоженецът, кръстникът и роднини тръгват към дома на булката. Най-отпред върви по-малък брат на младоженеца или негов братовчед (задължително трябва да е неженен), който носи сватбено знаме. То се състои от две ивици плат – бял и червен, като на върха му има забодена ябълка и китка цвете. Червеният плат символизира непорочността на момичето, а белият – на момчето. Завързването на двете ивици показва на всички, че се създава ново семейство. Ябълката върху знамето символизира плодородието и е пожелание за много деца и богатство.

През това време в къщата на девойката се прави забулване. Рано сутринта неин братовчед отива до близък кладенец за да донесе вода, с която тя ще си измие лицето. Докато пълни водата, момъкът нарича: “Колкото е дълго въжето на кладенеца, толкова дълъг и щастлив да е живота на булката и младоженеца! Да имат много деца, много пари, много щастие…”

След донасянето на водата кръстницата измива лицето на булката и я забулва. Това се прави по следния начин: Върже се престилка през кръста на булката (престилката трябва да е хлабаво, свободно завързана, така че булото да може да се прекарва през нея). Кръстницата прекарва булото три пъти през престилката и над главата на младоженката, като през това време нарежда и благославя младото семейство за щастие и благоденствие.

Когато пристигне процесията с младоженеца, роднините на булката завардват вратите. Те искат пари за да ги отворят. След това младоженецът трябва да откупи обувката на булката, чантичката и още ред други неща. Всичко това става с много шеги, музика, хора и кючеци.

В сватбения ден облеклото на булката е бяла булчинска рокля – както облеклото на булката в българската сватба. При някои роми-мюсюлмани и до ден днешен е запазени традиционната сватбена носия “дон антери” – шалвари и бяла риза (по-скоро блуза). Но тя се носи на годежа или вечерта преди сватбата. Калдарашите обръщат голямо внимание на дрехите, които носи булката – те трябва да са нови, красиви, скъпи и за всеки ден тя да е с различна премяна. Но и при тях на сватбения ден задължителното облекло е бялата булчинска рокля.

След това процесията отвежда булката към бащиния дом на младоженеца. В момента, в който младото семейство излиза от булчината къща се свири традиционната българска песен “Ела се вие, превива!”

На тръгване булката взема на ръце малко дете и една пита, след което ритва менче с вода и здравец. Това се прави за да бъде живота на младото семейство пълен с деца, винаги на трапезата да има хляб и да им върви по вода.

В миналото по пътя между дома на булката и дома на младоженеца са се поставяли символични препятствия, роднините на булката са устройвали “засади” и са искали откуп за да пропуснат процесията. Това се е правело, защото този път е символизирал израстването на децата, тяхното превръщане в зрели хора, а всяко израстване винаги е свързано с препятствия и трудности.

На входа на момковата къща излизат свекъра и свекървата. Те захранват младоженците с хляб и мед. При много роми-мюсюлмание запазен обичаят булката да намазва вратата на новия си дом с мед или със сладка вода – за да им е сладък живота в новия дом.

СВАТБЕНОТО ТЪРЖЕСТВО

След посрещането на булката в новия и дом идва ред на сватбеното тържество. В миналото (а понякога и днес) то се е правело на открито –  на поляната край ромската махала или на улицата. За целта са се издигали големи шатри, които са побирали по 200-300 човека. Днес все по-често сватбеното тържество се прави в ресторант.

Важна част от сватбеното тържество при ромите е оркестърът. При по-големи сватби се вземат дори два оркестъра, но е задължително музиката да свири непрекъснато. Тъй като на сватба идват десетки и дори стотици роднини, приятели или просто жители на махалата, а всеки човек има различен вкус, то е важно оркестърът да свири разнообразна музика за да удовлетвори желанието на всеки. Добре известно правило е, че ромската сватба се прави от музиката – щом музиката е добра, сватбата се помни години наред. Ромите – независимо дали са бедни или богати – обичат да се веселят от сърце, да изливат душата си в песен и музика, затова сватбарските оркестри са на особено уважение.

По време на сватбеното тържество особено внимание се обръща на масата, зад която сядат родителите на момичето. На нея трябва да има всичко, което те поискат – това е знак за голямо уважение към тях. При някои роми (напр. калдарашите) през първия ден от сватбата младоженците също застават зад масата на родителите на момичето. По време на тържеството булката и женихът са завързани един за друг с червена лента.

Важен момент в сватбата при много роми е даряването. Всички гости трябва да подарят нещо на младоженците. От една страна това е знак на уважение към тях. От друга – младото семейство се нуждае от много неща, за да започне своя нормален живот. Обикновено ромите даряват пари. Смята се, че дори един ром да е беден, на сватбата на свой роднина или приятел трябва да дари колкото се може повече пари.

Особено тържествено протича даряването при ромите-калдараши. Там то е превърнато в начин за взаимопомощ и гаранция за запазване на родовите връзки. Оркестърът застава до човека, който дарява, изпълнява песента, която той поиска и му дава думата. Човекът отправя пожеланията си към младоженците и обявява какво дарява. Калдарашите даряват наистина възможно най-много пари и така младото семейство събира голяма сума. Но според традицията на тази ромска група, след време младоженците задължително трябва да отидат на сватбата на човека, който ги е дарил (или на неговия син). И в знак на благодарност и уважение да дарят повече от неговото дарение.

На ромската сватба – подобно на българската – най-често срещаното пожелание, което сватбарите отправят към младоженците е да имат много деца. За ромите най-важното нещо в живота са децата. Те са по-важни от парите, положението в обществото и всичко друго. За най-голямо нещастие ромите смятат липсата на деца.

Сватбеното тържество продължава през целия ден. При калдарашите, както и при някои други роми в събота през нощта е първата брачна нощ на младоженците. Тогава се правят ритуалът “ракийница”, който другите роми правят на годежа (“нишана”).