Голяма част от фактите, свързани с историята на ромите, са спорни и неясни. Писмените извори, свързани с ромите, са малобройни и твърде неточни. Те са оставени от „другите“ – византийски, балкански, османски и западноевропейски хронисти – и информацията, която дават, е оскъдна и често спорна. Съществуват две основни хипотези за произхода на ромите: едната посочва Египет като тяхна прародина, другата търси корените им в Индия. Хипотеза за произход от Египет Дълго време се е смятало, че ромите идват от Египет – територия доста по-близка и позната на европейците в сравнение с далечна Индия. Освен това, самите роми са твърдели, че са потомци на изгонени от Египет християни. В резултат на това те получават статут на мъченици за вярата, защитни грамоти от папа Мартин V, император Сигизмунд и много западноевропейски владетели и биват приети благосклонно в Европа. Остатък от това схващане са названията за роми/ цигани в много езици – например, македонското гюпти и подобното му английско Gypsies. И до ден днешен някои групи роми свързват себе си с Египет – например, т.нар. егюпци в Македония и Косово (малка част от тях живее и в най-югозападните части на България) и др. Хипотеза за индийски произход Повечето историци, които пишат за появата и заселването на ромите в Европа, споделят хипотезата за техния индийски произход. Важна роля за определянето на произхода на ромите изиграва дописка във виенския вестник „Wiener Anzeigen“ от 1763 г. Вестникът публикува информация за студента Щефан Вали от гр. Комарно, Унгария, който сравнил 1000 санскритски думи с езика на на ромите в родния му град. Въз основа на тази дописка, лингвистът Х. М. Г. Грелман издава знаменития си труд „Циганите. Един исторически опит върху начина на живот, състоянието, обичаите и съдбата на този народ в Европа заедно с техния произход“, които показва пряката връзка между санскрит и романес и налага като основна хипотезата за индийския произход на ромите. РОМИТЕ В БЪЛГАРИЯ – ИНФОРМАЦИОНЕН СПРАВОЧНИК Индийският произход на ромите е установен на базата на лингвистиката, чрез сравнения между ромския език романес и древноиндийския свещен език санскрит. Не е ясно кога и защо ромите напускат Индия. Повечето историци предполагат, че това става през V-VI в. от н.е. Приема се, че при достигането на източните граници на Византийската империя ромите се разделят на три потока и поемат съответно на север, към Задкавказието (днешна Грузия и Армения); на юг – към Сирия, Палестина и Северна Африка, и трети поток – към Мала Азия, Балканите и Европа.
ЦЕННОСТНА СИСТЕМА, ТРАДИЦИИ И ВЯРВАНИЯ
РОМСКОТО СЕМЕЙСТВО
Семейството е най-важният фактор в живота на всеки. Ето защо старите хора от ромски произход биха казали, че човек може да живее без пари, но не и без семейство. В нашия живот, ние променяме мястото, на което живеем; училището, в което ходим; работата, която работим. Но не можем да избираме нашите собствени родители или да променим семейство, в което сме родени Така че, всеки се стреми и търси по-силна подкрепа в своето семейство и род.
За хората от ромски произход семейството представлява свещена среда, в която в продължение на векове е създавана, развивана и предавана от поколение на поколение ромската материална и духовна култура. По този начин, дори и без писане, се е запазил майчиният език, богатият фолклор, интересните празници, обичаи, ритуали и традиции, уникалните занаяти и тяхната технология, ценностната система и т.н. През вековете ромите са били ничии народ и точно
техните семейства и родове са били безспорните пазители и защитници на ромската култура.
Взаимната подкрепа, уважението, обичта и разбирателството са най-ценните добродетели в ромското семейство. Членовете на семейството – родители, деца, братя и сестри – помагат един на друг в работата и по време на празници, в моменти на щастие и мъка. Ромите първо биха потърсили помощ и подкрепа от семействата си. Уважението между членовете на семейството е едно от основните правила. Уважението по отношение на родителите се счита за задължение на всеки. Недопустимо е децата да говорят грубо с родителите си или дори да повишат глас. Децата трябва винаги да се вслушват в думите на родителите си, защото те имат богат житейски опит и винаги мислят най-доброто за децата си. Когато децата пораснат, те трябва да се грижат за родителите си, по същия начин, както те са се грижили за тях когато те са били малки: недопустимо е да оставите старите си и безпомощни родители да се грижат сами за себе си. Така че, би било изключение, да срещнете ром, който да остави възрастните си близки в Дом за стари хора. Традиционен за ромското семейство е духа на взаимно уважение, лоялност един към друг, себеотрицание при екстремни обстоятелства, забележителен морал и етично отношение към по-възрастните, болните и слабите. Особено по отношение на възрастните хора , а на най-възрастните от тях, най-опитните и мъдрите в семейството, се издигат в култ.
Децата са най-голямото богатство на всяко ромско семейство и те дават смисъла на създаването и съществуването му. Децата са най-ценният капитал на всеки член на семейството, тъй като те са най-реални продължители на семейството и на линиите на традиции и ценности. В ромското семейство, всяко дете има своето място в зависимост от неговия пол, възраст и здравословно състояние. В традиционното семейство, от най-ранна възраст на детето се отглежда възпитайки дух на уважение към възрастните, в готовност да защити честта на семейството и рода, в преданост и обич към всички представители на рода (особено възрастните хора) , в запазването на традициите на семейството и рода, обичаите, правилата и нормите на живот, ранна интеграция и усвояване на семейния бизнес, който често съвпада със семейно-традициионните най-практикувани професии: калайджийство, железари , животновъдство, плетене на кошници и т.н. Влияние върху ромското дете имат не само майката и бащата, но и бабата, дядото, чичото, лелята, по-големи братя и сестри, и братовчеди. В рамките на цялата тази съвкупност близки и роднини всеки има своето място, определено от неговата / нейната възраст, пол, лична харизма и влияние над другите, престиж, начина да изкарва средства за живеене, умения за преговори и т.н.
От най-ранна възраст децата биват отглеждани по различен начин, в зависимост от техния пол. Традициите, свързани с възпитанието на децата от женски пол са насочени предимно за създаване на умения, необходими за бъдещата съпруга и майка. Всичко останало, включително доброто образование за ромските момичета, остава на заден план. Момчетата са обект на по-специфично възпитание от страна на семейството, което е насочено преди всичко към овладяване на семейния занаят като основен семеен доход, чрез който бъдещите съпрузи ще бъдат в състояние да изкарват прехраната на семейството си по-лесно. За разлика от момичетата, на момчетата се залагат по-големи надежди. Днес в ромските семейства никак не е чужда идеята мъжкото потомство да получи по-добро и по-престижно образование, да придобие по- ценна професия на пазара на труда, стремеж към завършване на висше образование и амбиции за овладяване на престижни професии като учители, лекари, адвокати и т.н.
Една от особеностите на ромското семейство е, че детето, след достигане на определена възраст, се счита за еднакво важен член на семейството и неговото / нейното мнение по определени въпроси се приема като мнение на един зрял човек. Поради тази причина, ако едно дете декларира пред неговите / нейните родители, че той / тя не иска да ходи на училище, то е много вероятно, те да не реагират, а просто да се съгласят с това мнение. Днес, както и в миналото, много от ромските деца растат в семейства с един родител или с “приемна” майка: мащеха (новата съпруга на бащата на детето, която не е родила детето, но се грижи за него / нея) или втори баща. Това е така, защото родителите могат да се разделят или да се случи инцидент на един от тях. Въпреки че не е “кръвен” родител, приемната майка трябва да се грижи за детето и поради тази причина той / тя се уважава като кръвна майка.
Един от факторите, които също трябва да бъдат взети предвид е степента на модернизация на съответната група роми. Това, до голяма степен определя отношенията в рамките на общността, която е пряко свързана с нашата работа. Предварителното йерархично структуриране на общността се развива по скалата “индивид” – “семейство” – “общност”, като се има предвид,че индивидът има най-малка тежест, а общността най-голяма. Между индивида и общността, изборът би бил в полза на общността. След това следва семейството и на последно място индивида. Това състояние на въпросите, обяснява до голяма степен спецификата на ромското семейство, описана по-горе. Тази взаимозависимост в традиционните ромски групи е причина за произхода на стереотипа за „другарството” сред ромите. Това до голяма степен пречи на развитието на отделния индивид, който в крайна сметка отразява развитието на цялата общност. Въпреки това, това не е характерно само за ромската общност – характерно е за всяко традиционно общество. Когато Общността вече е започнала да се модернизира, стремежа към лично развитие постепенно ще започне да надхвърля стремежа към развитието на семейството и общността.