Проведе се онлайн среща: “На кафе по женски: ромските жени в българската история” по повод 10 юни, деня на ромската жена

По повод Деня на ромската жена – 10 юни, Център Амалипе организира онлайн среща “На кафе по женски: ромските жени в българската история”. Срещата се организира за втора поредна година. Всеки можеше да се включи чрез платформата Zoom.us и да участва активно в дискусията или да наблюдава събитието на живо чрез Live streaming в нашата Facebook страница.

На по чаша кафе си поговорихме с над 30 участници, като още толкова наблюдаваха и коментираха и live излъчването във Facebook. В неформален и много искрен разговор, жени и мъже на различна възраст, споделиха своя опит и проблемите пред ромските момичета, които са наблюдавали. Разказаха историите на ромски жени, които ги вдъхновяват и са ги мотивирали да се развиват.

Преди дискусията поканихме няколко много специални дами – успешни жени, доказали се в своята професия да споделят през техния опит ролята на ромската жена в историята и съвремието ни.

Стела Костова –  председател на Сдружение „Ромска академия за култура и образование”, разказа на присъстващите подробности около женския бунт през 1918г. “Този женски бунт е дал началото на женското движение в България. Почти никой не знае, че през 1896г. първата стачка на българския пролетариат е бил в Сливен и е бил точно на текстилните работници. А голяма част от тях са били от ромската общност. По време на бунта през 1918г. жените са излезли, за да се борят за правата си, за да изхранят децата си. След този голям протест те са работили във фабриките и срещу тях са изпратили тогавашната жандармерия. Тогава е убита именитата Тяна Недева, ромка на 16 г., която е работила в една от текстилните фабрики. Убит е и Пейо Дачев, на който бе кръстен кв.Надежда преди да бъде преименуван. От там е тръгнало синдикалното движение в България. Ние трябва да сме горди като жени. Никъде го няма в историята това и никой не го знае, но се е случило.”

Стела наблегна на това, че: ако не се интересуваме от нашата история, няма как да кажем на младите хора с какво да се гордеят. Няма как да знаят, че ние сме хора дали много за държавата си.  Тя показа и снимка напрабаба си – Иванка Хаджикостова и сподели, че е била дъщеря на сливенския опълченец Иван Хаджикостов. Тези жени са подкрепяли мъжете си и семействата си и трябва да се гордеем с тях.

“Колкото повече примери покажем и колкото повече задълбаем в търсенето на това кой кой е, толкова повече помагаме на нашата държава, на младежите ни”, обобщи Стела Костова. Тя напомни и, че зараждането на цирка в България също е свързано с роми и то точно жени.

Мария Методиева, която е Директор “Институционални партньорства” към Тръст за социална алтернатива сподели: “Аз започнах да работя на незавидните 17 години, като помагах на фондация Романи бах във Факултета. Това, което видях през тези години от 1996 до сега, са изключително затрогващите истории на жените от кв.Факултета, които подкрепят децата и семействата си. Изключително труден живот живееят ромските жени. Спомням си, че в кв.Факултета имаше само една жена, която работеше като помощник-възпитател. Сега в това училище (във кв.Факултета) има много жени от ромски произход, които работят като възпитатели или учители. В продължение на тези 25-30 години станах свидетел на това как ромските жени се пробуждат.”

Мария също разказа за няколко жени, които са я вдъхновили. Една от бе Стоянка Николова, която е една от първите журналистки или жени, които са имали амбицията да издават вестник за ромските проблеми и ромска култура.

“Колкото и да искаме все още по места момичетата имат трудности и го доказват социологическите проучвани и различните истории, които чуваме всеки ден. Много ми се иска момичетата да могат да избират и да решават своята съдба, без да им се налага да правят това, което техните родители са правили в името на това да опазят честта, традицията.”, завърши Мария.

Теодора Крумова, програмен директор на Център Амалипе ни върна в периода след 1944г. “Тогава комунистическата партия решава да приложи и в ромска общност теорията за жената като майка героиня и труженичка, следайки политиките в СССР и България по това време. Това е оказало голяма роля. В тоди период са започнали да правят първата по рода си “лидерска академия”. Те са ги наричали школи за повишаване на общата и битова култура на жените циганки. В първата такава школа през 1961 г. в Асеновград се включват 30 жени за 45 дни. В рамките на тези школи те освен, че са им показвали съвременното развитие на бита са им говорили и за ромската култура. Впоследствие това се променя. Комунистическата партия е насърчавала участието на ромската жена в обществения период. Има и ромски жени депутати, общински съветници, нещо с което не можем да се похвалим след 1989г.” 

След разказите на панелистките ни дискусията продължи като участващите и мъже и жени разказаха за примерите, които са ги мотивирали и вдъхновявали. Всички се обединиха около това, колко е важна ролята на ромската жена, както в миналото ни, така и днес в съвремението ни. Всички трябва да говорим за тези примери, за да дадат смелост на много други момичета, които срещат проблеми по пътя си или нямат достатъчно вяра във възможностите си. 

Мечтайте момичета и сбъдвайте и всеки ден ще е ваш!