Ромите – независимо към коя група принадлежат – почитат и отбелязват множество календарни празници. Това не се прави заради самото празнуване (т.е. празникът далеч невинаги е само повод за тържество), а заради вярата, че чрез зачитането на празника човек може да измоли светеца или дори Бога за по-добра съдба, живот, здраве и пари. Също така това се прави и за да се продължи традицията – ромите отдават голямо значение на традициите, на знанията, които се предават от предходните поколения. Няколко особености могат да се посочат относно празничната система на ромите в България.
- Първо, като цяло ромските празници съвпадат с българските календарни народни празници (дори при ромите мюсюлмани), а в празничния ритуал присъстват множество елементи от българския празничен ритуал. Нещо повече: елементи от церемонията, отдавна изчезнали сред българите, днес продължават да се срещат при много от ромските групи. Всеки един от празниците получава специфично ромско осмисляне: свързва се с някоя ромска легенда, части от ритуала се видоизменят, като се пречупват през душевността на ромите и т.н. В резултат от всичко това празниците и обичаите на ромите в България не могат да бъдат редуцирани нито до празниците и обичаите на българския етнос, нито пък да бъдат отъждествени с празниците и обичаите на ромите от другите европейски страни.
- Второ, с модернизацията на ромската общност тече процес на опростяване на празничния церемониал: много от по-незначителните елементи се забравят, като остават само по-съществените.
- Трето, голяма част от ромските календарни празници днес са повод за изява на ромските организации и на ромската общност като цяло. С това ромите се стремят да покажат, че общността има своя култура, която по своето богатство не отстъпва на културата на останалите етноси.
- Четвърто, по-голямата част от ромските празници се отбелязват по т. нар. стар стил (т.е. по Юлианския календар) – Васильовден, Бабинден, Атанасовден, Голяма Богородица и др. Единствено Гергьовден и Великден се отбелязват в съответствие с календара на съвременната Българска православна църква. Най-големите календарни празници на ромите в България са Гергьовден (Ерделез), Великден (Патраги) и Васильовден (Василица). Те се празнуват от всички или почти всички ромски групи, включително и от ромите мюсюлмани (хорахане рома). Отбелязват се също така и множество други християнски празници – Коледа, Ивановден, Атанасовден, Бабинден, Заговезни, Тодоровден, Голяма Богородица, Петльовден и др., а ромите мюсюлмани отбелязват също така двата мюсюлмански празника – Рамазан байрам и Курбан байрам.
КАЛЕНДАРНИ ПРАЗНИЦИ
СЕМЕЙНИ ПРАЗНИЦИ
КАЛЕНДАРНИ ПРАЗНИЦИ
ВАСИЛЬОВДЕН (ВАСИЛИЦА) (14 януари)
Васильовден/ Василица (на някои места известен като Банго Васили, буквално Куцият Васил) се празнува от повечето ромски групи в България. Повсеместно е известен като Ромската Нова Година. Особено тържествено празникът се отбелязва в Западна България, докато в Източна България той е по-малко известен. Традицията при повечето ромски групи е Васильовден да се празнува три дни. Празнуването на Василица е свързано с няколко ромски легенди за Свети Васил, застъпник и защитник на ромите, който възстановява моста, по който преминават ромите, след като този мост е бил разрушен от Дявола или от Господ и спасява давещите се роми. В празнуването на Васильовден могат се отграничават следните моменти: Подготовка за празника. Тя може да започне и седмица преди 13 януари. Васильовден се празнува с птиче месо – гъска (патка), петел или кокошка, тъй като стара легенда гласи че именно гъските помогнали на ромите, последвали евреите изгнаници от Египет да прекосят реката и да се спасят от египетските войници. Животното трябва обезателно да преспи в къщата „за да не избяга късметът“. Основна грижа е подготовката на трапезата за празника и изработването на сурвакница, които са различни при различните групи роми Васильовденска вечеря. Василица е подчертано семеен празник. При всички ромски групи вечерята на 13 януари играе изключително важна роля и е изпълнена с богата символика. Задължително е от момента, в който започва вечерята, до полунощ вратите на къщата да бъдат здраво затворени – никой от семейството не излиза навън (дори в двора!) и никой външен човек не се допуска да влезе в къщата. Това е един от малкото случаи, в които ромите отказват традиционното си гостоприемство. Върху трапезата се поставят традиционни ястия: сварен петел или гъска, сърми (често с късмети – дрянови пъпки), баница с късмети, богато украсена питка (също много често с късмети) или обреден хляб – кулак, вино, ракия, шепа сурово жито (от житото, което се вари за Никулден и Коледа) и шепа суров ориз (от ориза, с който се сварява петела). При някои роми е традиция на масата да се поставят и богатствата, които семейството има – злато, пендари, накити… Обичайно вечерята започва с прикаждане и благославяне на трапезата. Прикаждащият (обикновено това е жената) отправя молитви за късмет, плодородие и щастие. След това членовете на семейството се опрощават, като си целуват взаимно ръка. След опрощаването най-старите (бабата и дядото) вземат богато украсената питка (или кулака) и я счупват на две, „за да се види на кого късметът ще е по-голям през тази година и ще храни къщата“. След това всяко дете си отчупва парче от питата, като първата хапка не се изяжда, а се увива и се поставя под възглавницата. Вярва се, че това, което спящият сънува през тази нощ показва какво ще се случи през настъпващата година. Посрещане на Васильовден и Новата година. Посрещането на (Свети, Банго) Васил, а чрез него и на Новата година, заема важно място в празника. То се реализира по два начина – чрез сурвакане и чрез превъплъщаване на главата на семейството в ролята на (Свети) Васил или на негов пратеник. Докато първият вариант се среща при всички роми, вторият е запазен само при някои групи, като винаги е в комбинация със сурвакането. В полунощ настъпва Васильовден и Новата година. От този момент започва сурвакането. Сурвакарите пожелават здраве, плодородие и късмет. Както и в българската традиция на сурвакарите се даряват сушени плодове, бонбони, пари. По-голям интерес представлява обичаят с превъплъщаването в ролята на пратеник на Банго Васил. Така например, при бургуджиите от Североизточна България точно в полунощ главата на семейството събира житото и ориза от синията, слага ги в кърпа, взема сурвакницата и някакъв съд за вода и отива на чешмата. Там той първо сурвака чешмата, после си измива ръцете и лицето, напълва вода и се прибира, играейки ролята на Васил (или на негов пратеник). С влизането си в къщата се провиква: „Васили авелъ“ – „Васил дойде“ и хвърля житото и ориза. Децата събират колкото се може повече от него, защото това е късметът, който Свети Васил им носи. После започва сурвакането, като за разлика от българската традиция първо възрастните сурвакат по-младите. При ромите мюсюлмани от Централна България пратеникът на Банго (там, разбираемо, не е Свети) Васил идва като пръв гост на 14 януари сутринта. Гостът застава на външната врата, но отказва да влезе и поставя като условие да му се построи „кьопри“ – мост. Тогава домакинът „строи“ мост – поставя по земята пред госта пари (банкноти) от външната порта до вътрешната врата. Гостът (Банго Васил) накуцвайки стъпва по построения мост (банкнотите) и така влиза в къщата. С влизането си той поздравява събралите се: „Банго Васуй авела! Банго Васили дойде. Бут селямен бючала туке! Много поздрави ти праща!“. В отговор домакинът разлива ракия на всички и казва: „Моля Господа ти както си ме почел, така и Господ тебе да почете!“
ВЕЛИКДЕН (ПАТРАГИ)
Великден се празнува от почти всички роми в България, включително и от много роми мюсюлмани. Най-пищно Великден се отбелязва от калдарашите, но дори при тях той не е най-големия празник – отстъпва това място на Гергьовден. Както е и българската традиция, яйцата се боядисват в четвъртък или в събота. Предпочитаният цвят е червен. При много групи броят на боядисаните яйца задължително трябва да завършва на 1 – 21, 31, 41 и т.н. Запазен е обичаят с първото яйце (което обезателно е червено) членовете на семейството да си мажат лицата – смята се, че това носи здраве. Това яйце се поставя настрани за Гергьовден. Много преди изгрев, още на развиделяване най-младата снаха или дъщерята отива за вода на селската чешма. Носи със себе си котле със здравец и червено яйце. Преди да вземе вода тя честити празника, а след това – се моли за здраве и берекет. Когато се прибере вкъщи, събужда родителите и ги ръси с вода за здраве. С посрещането на изгрева на Великден е свързан изключително интересният обичай „вземане на бразда“, който се празнува само от ромите калдараши. Същността на обичая е в донасянето на житен чим от някоя близка нива в къщата. Чимът се донася в къщи и се поставя от дясната страна на прага. Върху него се поставя червено яйце, пари, бутилка вино и желязна лъжица, която с единия си край опира на прага на къщата, а с другия – на чима. Точно при изгрев слънце най-старият дава комка: всеки един от семейството стъпва върху лъжицата („за да е здрав като желязо през годината“), отпива глътка вино, взема комка от найстария, прекръства се и казва: „Христос възкресе!“ Великден е може би единствения празник, при който отиването на църква е задължително (поне при калдарашите и други роми християни) и представлява същността на празника. За другите ромски групи в България събитието протича в семейна среда.
ГЕРГЬОВДЕН (ЕРДЕЛЕЗ) (6 май)
Гергьовден е най-големият празник на ромите в България. Празнува се от всички ромски групи и за всички тях Гергьовден е основният празник, включително и за ромите мюсюлмани. Освен като Гергьовден, празникът е известен и като Свети Георги, Хедерлез, Хъдърлез или Ерделез. Празнува се три дни като начало на пролетта, на истински топлото време, поради тази причина целият ритуал изобилства с пролетна символика. Най-важният елемент в подготовката е купуването на агне. При посрещането на закупеното агне, портите се окичват с разцъфнали клони – обикновено бук и върба, а на главата на агнето се поставя венец и свещичка, след което се прикажда „за здраве“. Сред много роми е прието на 5 май вечерта за всеки член на семейството да се откъсва коприва и тя да се окача на керемидите. По това чия коприва ще повехне и чия не, се съди каква ще бъде годината за всеки – весела или тъжна. Също широко разпространен е обичаят на 5 май вечерта всеки да се изкъпе във вода, пълна с билки и растения – гергьовденче, коприва, лепка и др. При някои ромски групи е разпространен обичаят да се ходи „за зелено“ на 5 срещу 6 май вечерта. Всички роми отиват в гората, наклаждат огньове и се веселят през цялата нощ. На сутринта се прибират, като носят разцъфнали клони („зелено“), за да украсят портите на къщите. Ритуалното клане на агнето се извършва рано сутринта на 6 май, при изгрев. Прието е във всяка къща да се коли агне. Колкото и да е беден, ромът вярва, че на този ден пренасянето на агне в курбан е задължително и гарантира здравето и щастието в семейството. Преди да бъде принесено в жертва, агнето се украсява с венец и свещички и се прикажда. Кръвта от заколеното агне не се оставя да изтече на земята. Тя се събира и заедно с дреболиите и костите се изхвърля (на 7 май) в реката. Това се прави „за да му върви на човек през цялата година“ и „за да не отиде кръвта на мръсно място“. Обикновено агнето се пече на чеверме. Обичайно Гергьовден е свързан с много веселие и добро настроение, изразявано по най-различни начини. При почти всички ромски групи е прието на този ден младежите да се изкъпят в реката, за да покажат, че топлото време наистина е дошло и водата не е студена. Също така е прието младежите да връзват люлки за момичетата и докато ги люлеят да ги разпитват за бъдещия им брак и т.н. Пак на Гергьовден ромите правят и „пеене на пръстени“, което в българската традиция се прави на Лазаровден. При празнуването на Гергьовден в най-пълна степен може да се види сходството в празничния ритуал на българи и роми. Празничното украсяване на къщата, изработването на венец със свещички за агнето, събирането на кръвта му и изхвърлянето и в течаща вода, връзването на люлки, гергьовденското къпане на момците, „пеенето на пръстените“ и почти всички други елементи, които описахме в ромската традиция се срещат, или по-точно, са се срещали в българската. Но тези елементи не накърняват общото впечатление за близост в двата начина за отбелязване на празника и за близост в традициите изобщо.
Повече информация за празника, можете да намерите тук:
РАМАЗАН БАЙРАМ и КУРБАН БАЙРАМ
Тези два основни мюсюлмански празника се отбелязват от ромите мюсюлмани (хорахане рома и миллет). Тъй като ислямската година е лунна (т.е. има 354 дни), датите за двата байрама се променят всяка година. Преди първия байрам – Рамазан байрам (или Шекер байрам), ислямската традиция повелява да се пости 30 дни. Ислямският пост се изразява в ритуално гладуване през деня – от изгрев до залез не се поемат храни и напитки, забранени са сексуалните удоволствия и т.н. Ислямските пости имат за цел да пречистят душата на вярващия, да го подготвят да посрещне обновен Рамазан байрама. При някои групи роми е прието вечерта преди Рамазан байрама – т.нар. Арифе, жените да си каносват ръцете. Тогава се правят мекици и се раздават в махалата, за да се почетат умрелите роднини – вярва се, че на тази вечер душите им се завръщат вкъщи. Самият байрам се празнува, като мъжете отиват на джамия, а след това се слага празнична трапеза. На този ден е прието да се иска прошка от близки, приятели и съседи. Подобно е и празнуването на Курбан байрама, когато задължително се коли коч (другото наименование на празника е Коч байрам) или агне. Курбан байрамът е 70 дни след Рамазан байрама. Отбелязването му е свързано с легендата за Ибрахим, който обещал да принесе в жертва своя син Исмаил, но Аллах изпратил жертвен коч и така Исмаил бил спасен. На този ден богатите даряват бедните с месо, дрехи и др. Докато отбелязването на Банго Васили, Патраги и Ерделез демонстрира близостта между ромската и българската празнична традиция, отбелязването на двата байрама показва близостта с празничните традиции на мюсюлманските етноси, живеещи по българските земи – турци, българомохамедани, роми мюсюлмани и др. Повечето елементи в празничния ритуал са ислямски, разбира се, осмислени през призмата на ромската душевност.
ПЕТЛЬОВДЕН (БАШНУВДЕН, ИХТИМЯ) (2 февруари)
Петльовден (Ихтимя или Башнувден) се празнува от дръндарите (ромите музиканти), които са обособена, добре запазена ромска група. Техният корен е в котелския край, но големи групи дръндари в миналото са се преселили на север от Стара планина – в Златарица и Лясковец, омуртагските села, както и в някои шуменски села (Ивански, Салманово и др.). Интересно е да се отбележи, че историческата личност Мустафа Шибилоглу, обезсмъртен от Йовков в разказа „Шибил“ е бил градешки дръндар. Днешните музиканти са митологизирали Шибил и го представят за свой цар и спасител, т.е. при него се наблюдава метаморфоза, аналогична на тази на Крали Марко в българския фолклор. Башнувден се празнува на 2 февруари. Легендата за празника е много близка до българската и разказва, как една ромка (Ихтимя или Ефтимия) спасила детето си от еничарите, намазвайки вратата на къщата си с кръвта на заколения от нея петел. Башнувден се празнува като ден на момчето. Той е лишен от каквато и да е религиозна украса. Същността на празника е клането на петел за здравето на момчетата в къщи. За всяко момче вкъщата се коли отделен петел. Важно е петелът да бъде заклан от външен за къщата човек – роднина или приятел. От кръвта на петела се поставя петънце върху челото на момчето – смята се, че това носи здраве. Главата на петела се окачва на портата „за да се помни, че петелът е спасил циганския род“. Особено тържествено се празнува Ихтимя при раждане на първо внуче през годината. Въпреки че Башнувден е празник на момчето, момичетата също са включени, макар и по-скромно – за тях се правят тиганички или мекици, които също се раздават.
Повече за празника вижте тук:
БАРИ БОГОРОДИЦА/ ГОЛЯМА БОГОРОДИЦА (28 август)
Този празник е празнуван като един от основните празници от бургуджиите в Североизточна България, както и на много други роми преди всичко в Южна България. При тях той съперничи дори на Гергьовден, като се смята, че Гергьовден е мъжки празник, а Голяма Богородица – женски. Тогава се коли овца, от която се приготвят попска яхния, кюфтета и създърма. Днес празнуването е по-скромно, но пак продължава три дни.
Повече за празника и видеоматериали, можете да видите тук
ИГНАЖДЕН (ПОЛЕЗА) (2 януари)
Този празник се отбелязва на практика от всички ромски групи, включително и от ромите мюсюлмани. Празнува се на 2 януари. За Игнажден се вярва, че първият човек, който влезе в къщата определя късмета през годината. Поради тази причина на този ден ромите се отказват от традиционното си гостоприемство и не пускат непознати хора, защото не знаят късмета им. Рано сутринта, още около 4 ч. този, който е „най-кадемлият“, отива на селската чешма за вода. Когато се върне, той сварява царевица, взема слама и отива при животните. Там постила сламата, поставя върху нея варените зърна царевица, пуска животните да се нахранят и нарича: „Идвам със здраве, с много пилета и кокошки, с много берекет…!“ Това се прави за плодородие през годината.
СЕМЕЙНИ ПРАЗНИЦИ
СВАТБЕНИ ОБИЧАИ НА РОМИТЕ В БЪЛГАРИЯ
Сватбените обичаи на ромите в България разкриват богатството и изключителното многообразие на света на българските роми. Много често тези обичаи са различни при различните групи. Понякога дори ромите от една и съща група, но живеещи в различни села имат различия в някои от елементите на сватбения ритуал. Различия съществуват също така между сватбените обичаи на ромите в миналото и днес. Но всички те си приличат, защото са пропити от живия и изпълнен с енергия ромски дух.
РЕШЕНИЕТО ЗА СВАТБА
В миналото – до 60-те години на ХХ в. – при всички ромски групи е бил разпространен обичаят родителите да решават кога и за кого ще се ожени (омъжи) детето им. Понякога се е случвало дори младоженците да не се познават помежду си, но е била достатъчна думата на родителите за да се създаде новото семейство. Днес обичаят родителите да създават семейството на своите деца и обичаят децата да бъдат женени (омъжвани) на 14-15 години се среща само при малко роми – калдарашите, бургуджиите, тракийските калайджии и някои роми-мюсюлмани (хорохане-рома и миллет). При останалите роми тези обичаи вече са изчезнали. А при българите и българските турци посочените обичаи са изчезнали отдавна.
Инициативата да се създаде ново семейство е идвала от родителите на момчето. Те са харесвали невяста за своя син и са отивали при нейните родители за да искат ръката й. Ромите са ценели няколко неща в младото момиче. Първо, тя трябвало да притежава добри домакински умения: да е работна, да може да готви и шета, да умее да се грижи за малки деца. Затова още от най-ранна възраст родителите възпитавали тези качества в дъщерите си. На 11-12 години ромските момичета умеели да замесят и опекат хляб, да гледат сами по-малките си братя и сестри, да готвят и чистят в отсъствието на родителите си. При някои роми към тези качества се добавяли и професионални умения в традиционния занаят. Например копанарите държали много на това младото момиче да умее да изработва дървени лъжици и вретена, както и да знае да ги продава изгодно.
Друго качество, което се ценяло високо в ромското момиче било то да се отнася с уважение към своите родители и изобщо към по-възрастните. Това било гаранция, че с не по-малко уважение момичето ще се отнася към свекъра и свекървата си. Ромите държали и на красотата на бъдещата си невяста. Често те били готови да заплатят много висока зестра (бабаак) за красива снаха.
Особено много ромите държали на честта на момата. Тя трябвало да бъде запазена за своя съпруг и за първата брачна нощ. В противен случай можело никога да не я поискат или да бъде върната обратно на родителите й. А името и бивало опозорено завинаги.
Качествата, които се ценели в момчето били то да е работно и да владее добре традиционния занаят. Още от най-ранна възраст ромските момчета помагали на бащите си и затова на 13-14 г. младият ром можел да работи напълно самостоятелно.
Родителите на момичето държали и на още нещо – името на момчето и семейството му да се ползва с уважение. Никой баща не искал да изпрати дъщеря си в семейство на прахосници и пияници.
СВАТОСВАНЕТО
В миналото един от задължителните и най-тачени сватбени обичаи на ромите е бил сватосването. При някои групи той е запазен и днес. След като родителите на момчето харесат някое момиче за снаха, те отиват в дома на родителите й, за да искат тяхното съгласие. Разбира се, първо изпращат тайно пратеник. Той трябва да разбере едно единствено нещо – смятат ли родителите на момата, че тя вече е за женене и готови ли са да приемат гости за сватосване.
Ако бащата на момичето откаже, той прави това с учтиви думи и не казва на никой съсед или роднина. Това се прави за да се запази честта на бащата на момчето. Ако пък се съгласи, той се подготвя в уречения ден да му дойдат гости – сватове.
Родителите на момчето пристигат с много подаръци за цялото семейство на бъдещата булка. Често носят и богато украсено шише с ракия. На него се връзва красива червена или шарена забрадка – символ на това, че се идва за булка. До забрадката се завръзва и златна монета – знак за това, че свекърът е готов да заплати зестра за булката. А на гърлото на шишето се слага шарена китка или цвете – с него свекърът и свекървата искат да покажат, че тяхната бъдеща снаха е красива като най-красивото цвете. Думите, с които при калдарашите например, гостите се обръщат към домакина показват уважение към него, семейството му и дъщеря му: “Авилям кътка анде тумаро вилаету! Ашундям къ кате намерилпе о чирикло, кайро даслес де кадаки бърш! Кате ли съли или най? – Дойдохме тук във вашия район! Чухме, че тук се намира гугутката, която търсим от толкова години. Тука ли е или не?”
Момичето приготвя кафе, баклава и други сладкиши за гостите. В миналото често тя е трябвало да омеси и опече хляб – за да видят свекърът и свекървата какво може бъдещата им снаха. При рударите девойката е трябвало да изработи и дървени предмети – вретена, лъжици, копанки, както и да покаже как ще ги продава.
След като се убедят в уменията на момичето, родителите се уговарят кога, къде и при какви условия ще се направят годежа и сватбата. Първото нещо, което уговарят родителите е зестрата, която трябва да се даде за булката. В миналото при ромите е съществувал (а на много места и сега съществува) обичаят родителите на момчето да заплащат зестра за момичето. Тази зестра се нарича “бабаак“, “баба-акъ” или “баба-хакъ”. Бабаакът се заплаща на бащата на момичето, защото той е отгледал и възпитал дъщеря си, а сега тя ще отиде в друга къща.
При различните ромски групи бабаакът е бил на различна стойност и под различна форма. При рударите и ромите-мюсюлмани той е бил основно в дрехи и стоки, а като допълнение към тях се е прибавяла и някаква сума пари. Днес повечето рудари и роми-мюсюлмани не плащат бабаак или той е единствено в стоки (вино, ракия, одеала и др.). При калдарашите, тракийските калайджии и бургуджиите зестрата е била (и до ден днешен е) основно в златни монети и пари, като се е смятало за престижно да се плати колкото е възможно по-голяма сума. Тези ромски групи продължават традицията да се заплаща зестра за булката и в наши дни.
При повечето роми бабаакът е бил свързан с моминството – т.е. сумата се е плащала само ако булката е била мома и младоженецът е нейния пръв мъж в живота. Ако това условие не е изпълнено, бащата на момичето връщал половината или дори цялата сума. Това също се уточнявало на сватосването. Другото нещо, което се уточнявало били датите за годеж и за сватба. Сватовете се договаряли за най-малките подробности, като това каква музика ще свири, кои ще са готвачите и т.н.
ГОДЕЖЪТ (НИШАНЪТ)
Много скоро след сватосването се провеждал годеж (нишан) за да разберат всички, че се създава ново семейство. При много роми (напр. при повечето йерлии, независимо дали са мюсюлмани или християни, както и при някои рудари) годежът е по-важен дори от сватбата, защото след него младоженците заживяват заедно.
“Нишанът” продължава от 1 до 3 дни. С музика младоженецът и неговите роднини отиват да вземат булката от бащиния и дом. Там нейните приятелки и я гласят – обличат, гримират, а при ромите-мюсюлмани скубят веждите и (за пръв път в живота), правят и “сакъз”. Целта е булката от момиче да заприлича на зряла девойка. Дрехите, които булката облича на нишана обикновено са изработени от скъп плат. При ромите-мюсюлмани те са традиционни – шалвари и блуза.
При повечето йерлии и рудари брачната вечер е задължителна. Тя е доказателство за честта на девойката. Задължително е и да се изнесе доказателство за това – чаршафът от първата брачна нощ. След неговото показване настъпва всеобщо веселие – музиката свири, годежарите пеят и танцуват и се пие червена, подсладена ракия. При рударите също така се откъсва главата на петел и с неговата кръв се изпръскват стените на къщата, а всички присъстващи – независимо дали са мъже или жени – си слагат червило.
При калдарашите, както и при други роми тези обичаи се спазват в последния ден от сватбата. Годежът при тези роми не е задължителен. На него родителите на момчето подаряват златна монета и обеци на своята бъдеща снаха, за да знаят всички, че тя вече е обречена на друг.
ВЕЧЕРТА ПРЕДИ СВАТБАТА
Преди години ромската сватба е продължавала цяла седмица – от понеделник до петък или дори до неделя. Днес ромите правят по-кратки сватби – обикновено до три дни: петък, събота и неделя.
В ромската традиция, както и в българската и турската, вечерта преди сватбата е много важна и на нея се изпълняват ред ритуали. Тя е посветена на момичето. През тази вечер момичето се разделя с моминския си живот и с бащината си къща. На следващия ден тя ще създаде свое семейство, ще замине в нов дом и животът и ще се промени завинаги.
При ромите-мюсюлмани (хорохане-рома и миллет) вечерта преди сватбата се нарича къна-геджеси – вечер на къната. Както показва името, централен ритуал през тази вечер (обикновено това е петъчната вечер) е къносването на бъдещата булка.
Обичаят къносване се среща при много мюсюлмански народи. Той е свързан с вярването, че светицата Мариам (Дева Мария) се е родила с черевн нишан по ръцете и косата. Затова всяко момиче преди сватбата си трябва да се къноса в знак на почтеност и непорочност.
Обикновено къносването се извършва от кръстницата, но само при условие, че тя никога не се е развеждала. В противен случай – според ромските вярвания – е възможно и булката след време да се разведе.
Първо се къносват дланите на бъдещата булка. За късмет и берекет кръстницата поставя монета на къносаните длани и ги завързва, така че след това следите от монетата да си личат. Също така поставя нечетно число горящи свещи между завързаните длани – една, три, пет или седем. Това се прави за да се покаже, че досега момата е осветявала бащиния си дом. Ромите вярват, че горящите свещи ще осветяват пътя на булката занапред до най-дълбоки старини, така че тя винаги да има светлина и щастие в живота.
Горящите свещи не се изгасят. Щом пламъкът наближи дланите те се потапят в паница с брашно. След това кръстницата къносва и косата на девойката. През цялото време бъдещата булка трябва да мълчи. Нейните приятелки на шега се опитват да я заговорят, подхвърлят и закачки, но тя трябва да запази тишина.
След като къносването приключи, кръстницата забулва момичето с червен воал и заедно с младоженеца ги извежда на двора. Там музиката свири традиционна песен, която при много роми-мюсюлмани е на турски език. На двора сватбарите поздравяват младоженците. Това става по следния начин: Техни приятели разпъват над тях червен (а някъде – син) воал, който е символ на честността и непорочността. Под воала застават младоженците. Всички сватбари минават край тях, пожелават им нещо и ги накичват ги с пари. Ако сватбарите са по-възрастни, младоженците им целуват ръка в знак на уважение.
При ромите-християни вместо къносване се прави сплитане на момата. В петъчната вечер в бащиния и дом се събират нейните приятелки. Идва кръстницата, която сплита дългата моминска коса на плитка. До тогава, момичето е носело косите си свободно спуснати, но от този ден ще трябва да се сплита. През това време приятелките на момата замесват празничните хлябове, като им пеят песни. След това се устройва тържество с много музика и веселие.
При ромите-рудари вечерта преди сватбата се нарича фидилес. Родителите на момчето идват в бащината къща на булката за да покажат своето уважение към нея и родителите й. Гостите се посрещат задължително с кафе. Устройва се тържество, като през цялата вечер родителите на момчето са длъжни да изпълняват всички желания на роднините на момичето. Често ги карат да танцуват на масата, да танцуват стъпили в тава и т.н. Това се прави за да се провери – наистина ли искат снаха си.
СВАТБАТА
В събота сутринта започва същинската сватба. До обяд сватбарите са разделени на две – роднините на момчето се приготвят в неговата къща, а целият род на момичето се е събрал в бащиния и дом за да подпомогне достойното изпращане на булката. В двете къщи паралелно се извършват ред ритуали.
В дома на момчето идва бръснар, който тържествено избръсва младоженеца. Това се прави за да видят всички, че той вече е голям, че не е дете, а мъж за женене. По време на избръсването кларнетистът свири стара тъжна мелодия. Младоженецът не бива да плаче, за да остане всичката тъга назад в живота му.
След това младоженецът, кръстникът и роднини тръгват към дома на булката. Най-отпред върви по-малък брат на младоженеца или негов братовчед (задължително трябва да е неженен), който носи сватбено знаме. То се състои от две ивици плат – бял и червен, като на върха му има забодена ябълка и китка цвете. Червеният плат символизира непорочността на момичето, а белият – на момчето. Завързването на двете ивици показва на всички, че се създава ново семейство. Ябълката върху знамето символизира плодородието и е пожелание за много деца и богатство.
През това време в къщата на девойката се прави забулване. Рано сутринта неин братовчед отива до близък кладенец за да донесе вода, с която тя ще си измие лицето. Докато пълни водата, момъкът нарича: “Колкото е дълго въжето на кладенеца, толкова дълъг и щастлив да е живота на булката и младоженеца! Да имат много деца, много пари, много щастие…”
След донасянето на водата кръстницата измива лицето на булката и я забулва. Това се прави по следния начин: Върже се престилка през кръста на булката (престилката трябва да е хлабаво, свободно завързана, така че булото да може да се прекарва през нея). Кръстницата прекарва булото три пъти през престилката и над главата на младоженката, като през това време нарежда и благославя младото семейство за щастие и благоденствие.
Когато пристигне процесията с младоженеца, роднините на булката завардват вратите. Те искат пари за да ги отворят. След това младоженецът трябва да откупи обувката на булката, чантичката и още ред други неща. Всичко това става с много шеги, музика, хора и кючеци.
В сватбения ден облеклото на булката е бяла булчинска рокля – както облеклото на булката в българската сватба. При някои роми-мюсюлмани и до ден днешен е запазени традиционната сватбена носия “дон антери” – шалвари и бяла риза (по-скоро блуза). Но тя се носи на годежа или вечерта преди сватбата. Калдарашите обръщат голямо внимание на дрехите, които носи булката – те трябва да са нови, красиви, скъпи и за всеки ден тя да е с различна премяна. Но и при тях на сватбения ден задължителното облекло е бялата булчинска рокля.
След това процесията отвежда булката към бащиния дом на младоженеца. В момента, в който младото семейство излиза от булчината къща се свири традиционната българска песен “Ела се вие, превива!”
На тръгване булката взема на ръце малко дете и една пита, след което ритва менче с вода и здравец. Това се прави за да бъде живота на младото семейство пълен с деца, винаги на трапезата да има хляб и да им върви по вода.
В миналото по пътя между дома на булката и дома на младоженеца са се поставяли символични препятствия, роднините на булката са устройвали “засади” и са искали откуп за да пропуснат процесията. Това се е правело, защото този път е символизирал израстването на децата, тяхното превръщане в зрели хора, а всяко израстване винаги е свързано с препятствия и трудности.
На входа на момковата къща излизат свекъра и свекървата. Те захранват младоженците с хляб и мед. При много роми-мюсюлмание запазен обичаят булката да намазва вратата на новия си дом с мед или със сладка вода – за да им е сладък живота в новия дом.
СВАТБЕНОТО ТЪРЖЕСТВО
След посрещането на булката в новия и дом идва ред на сватбеното тържество. В миналото (а понякога и днес) то се е правело на открито – на поляната край ромската махала или на улицата. За целта са се издигали големи шатри, които са побирали по 200-300 човека. Днес все по-често сватбеното тържество се прави в ресторант.
Важна част от сватбеното тържество при ромите е оркестърът. При по-големи сватби се вземат дори два оркестъра, но е задължително музиката да свири непрекъснато. Тъй като на сватба идват десетки и дори стотици роднини, приятели или просто жители на махалата, а всеки човек има различен вкус, то е важно оркестърът да свири разнообразна музика за да удовлетвори желанието на всеки. Добре известно правило е, че ромската сватба се прави от музиката – щом музиката е добра, сватбата се помни години наред. Ромите – независимо дали са бедни или богати – обичат да се веселят от сърце, да изливат душата си в песен и музика, затова сватбарските оркестри са на особено уважение.
По време на сватбеното тържество особено внимание се обръща на масата, зад която сядат родителите на момичето. На нея трябва да има всичко, което те поискат – това е знак за голямо уважение към тях. При някои роми (напр. калдарашите) през първия ден от сватбата младоженците също застават зад масата на родителите на момичето. По време на тържеството булката и женихът са завързани един за друг с червена лента.
Важен момент в сватбата при много роми е даряването. Всички гости трябва да подарят нещо на младоженците. От една страна това е знак на уважение към тях. От друга – младото семейство се нуждае от много неща, за да започне своя нормален живот. Обикновено ромите даряват пари. Смята се, че дори един ром да е беден, на сватбата на свой роднина или приятел трябва да дари колкото се може повече пари.
Особено тържествено протича даряването при ромите-калдараши. Там то е превърнато в начин за взаимопомощ и гаранция за запазване на родовите връзки. Оркестърът застава до човека, който дарява, изпълнява песента, която той поиска и му дава думата. Човекът отправя пожеланията си към младоженците и обявява какво дарява. Калдарашите даряват наистина възможно най-много пари и така младото семейство събира голяма сума. Но според традицията на тази ромска група, след време младоженците задължително трябва да отидат на сватбата на човека, който ги е дарил (или на неговия син). И в знак на благодарност и уважение да дарят повече от неговото дарение.
На ромската сватба – подобно на българската – най-често срещаното пожелание, което сватбарите отправят към младоженците е да имат много деца. За ромите най-важното нещо в живота са децата. Те са по-важни от парите, положението в обществото и всичко друго. За най-голямо нещастие ромите смятат липсата на деца.
Сватбеното тържество продължава през целия ден. При калдарашите, както и при някои други роми в събота през нощта е първата брачна нощ на младоженците. Тогава се правят ритуалът “ракийница”, който другите роми правят на годежа (“нишана”).