Календарни празници

Ромите – независимо към коя група принадлежат – почитат и отбелязват множество календарни празници. Това не се прави заради самото празнуване (т.е. празникът далеч невинаги е само повод за тържество), а заради вярата, че чрез зачитането на празника човек може да измоли светеца или дори Бога за по-добра съдба, живот, здраве и пари. Също така това се прави и за да се продължи традицията – ромите отдават голямо значение на традициите, на знанията, които се предават от предходните поколения. Няколко особености могат да се посочат относно празничната система на ромите в България.

Първо, като цяло ромските празници съвпадат с българските календарни народни празници (дори при ромите мюсюлмани), а в празничния ритуал присъстват множество елементи от българския празничен ритуал. Нещо повече: елементи от церемонията, отдавна изчезнали сред българите, днес продължават да се срещат при много от ромските групи. Всеки един от празниците получава специфично ромско осмисляне: свързва се с някоя ромска легенда, части от ритуала се видоизменят, като се пречупват през душевността на ромите и т.н. В резултат от всичко това празниците и обичаите на ромите в България не могат да бъдат редуцирани нито до празниците и обичаите на българския етнос, нито пък да бъдат отъждествени с празниците и обичаите на ромите от другите европейски страни.

Второ, с модернизацията на ромската общност тече процес на опростяване на празничния церемониал: много от по-незначителните елементи се забравят, като остават само по-съществените.

Трето, голяма част от ромските календарни празници днес са повод за изява на ромските организации и на ромската общност като цяло. С това ромите се стремят да покажат, че общността има своя култура, която по своето богатство не отстъпва на културата на останалите етноси.

Четвърто, по-голямата част от ромските празници се отбелязват по т. нар. стар стил (т.е. по Юлианския календар) – Васильовден, Бабинден, Атанасовден, Голяма Богородица и др. Единствено Гергьовден и Великден се отбелязват в съответствие с календара на съвременната Българска православна църква. Най-големите календарни празници на ромите в България са Гергьовден (Ерделез), Великден (Патраги) и Васильовден (Василица, Банго Васили). Те се празнуват от всички или почти всички ромски групи, включително и от ромите мюсюлмани (хорахане рома). Отбелязват се също така и множество други християнски празници – Коледа, Ивановден, Атанасовден, Бабинден, Заговезни, Тодоровден, Голяма Богородица, Петльовден и др., а ромите мюсюлмани отбелязват също така двата мюсюлмански празника – Рамазан байрам и Курбан байрам.

ВАСИЛЬОВДЕН (ВАСИЛИЦА, БАНГО ВАСИЛИ) (14 януари) Васильовден или Банго Васили (буквално Куцият Васил) се празнува от повечето ромски групи в България. Повсеместно е известен като Ромската Нова Година. Особено тържествено празникът се отбелязва в Западна България, докато в Източна България той е по-малко известен. Традицията при повечето ромски групи е Васильовден да се празнува три дни. Празнуването на Василица е свързано с няколко ромски легенди за Банго Васил/Свети Васил, застъпник и защитник на ромите, който възстановява моста, по който преминават ромите, след като този мост е бил разрушен от Дявола или от Господ и спасява давещите се роми. В празнуването на Васильовден могат се отграничават следните моменти: Подготовка за празника. Тя може да започне и седмица преди 13 януари. Васильовден се празнува с птиче месо – гъска (патка), петел или кокошка, тъй като стара легенда гласи че именно гъските помогнали на ромите, последвали евреите изгнаници от Египет да прекосят реката и да се спасят от египетските войници. Животното трябва обезателно да преспи в къщата „за да не избяга късметът“. Основна грижа е подготовката на трапезата за празника и изработването на сурвакница, които са различни при различните групи роми Васильовденска вечеря. Василица е подчертано семеен празник. При всички ромски групи вечерята на 13 януари играе изключително важна роля и е изпълнена с богата символика. Задължително е от момента, в който започва вечерята, до полунощ вратите на къщата да бъдат здраво затворени – никой от семейството не излиза навън (дори в двора!) и никой външен човек не се допуска да влезе в къщата. Това е един от малкото случаи, в които ромите отказват традиционното си гостоприемство. Върху трапезата се поставят традиционни ястия: сварен петел или гъска, сърми (често с късмети – дрянови пъпки), баница с късмети, богато украсена питка (също много често с късмети) или обреден хляб – кулак, вино, ракия, шепа сурово жито (от житото, което се вари за Никулден и Коледа) и шепа суров ориз (от ориза, с който се сварява петела). При някои роми е традиция на масата да се поставят и богатствата, които семейството има – злато, пендари, накити… Обичайно вечерята започва с прикаждане и благославяне на трапезата. Прикаждащият (обикновено това е жената) отправя молитви за късмет, плодородие и щастие. След това членовете на семейството се опрощават, като си целуват взаимно ръка. След опрощаването най-старите (бабата и дядото) вземат богато украсената питка (или кулака) и я счупват на две, „за да се види на кого късметът ще е по-голям през тази година и ще храни къщата“. След това всяко дете си отчупва парче от питата, като първата хапка не се изяжда, а се увива и се поставя под възглавницата. Вярва се, че това, което спящият сънува през тази нощ показва какво ще се случи през настъпващата година. Посрещане на Банго Васил и Новата година. Посрещането на Банго Васил, а чрез него и на Новата година, заема важно място в празника. То се реализира по два начина – чрез сурвакане и чрез превъплъщаване на главата на семейството в ролята на Банго Васил или на негов пратеник. Докато първият вариант се среща при всички роми, вторият е запазен само при някои групи, като винаги е в комбинация със сурвакането. В полунощ настъпва Васильовден и Новата година. От този момент започва сурвакането. Сурвакарите пожелават здраве, плодородие и късмет. Както и в българската традиция на сурвакарите се даряват сушени плодове, бонбони, пари. По-голям интерес представлява обичаят с превъплъщаването в ролята на пратеник на Банго Васил. Така например, при бургуджиите от Североизточна България точно в полунощ главата на семейството събира житото и ориза от синията, слага ги в кърпа, взема сурвакницата и някакъв съд за вода и отива на чешмата. Там той първо сурвака чешмата, после си измива ръцете и лицето, напълва вода и се прибира, играейки ролята на Банго Васил (или на негов пратеник). С влизането си в къщата се провиква: „Васили авелъ“ – „Васил дойде“ и хвърля житото и ориза. Децата събират колкото се може повече от него, защото това е късметът, който Свети Васил им носи. После започва сурвакането, като за разлика от българската традиция първо възрастните сурвакат по-младите. При ромите мюсюлмани от Централна България пратеникът на Банго Васил идва като пръв гост на 14 януари сутринта. Гостът застава на външната врата, но отказва да влезе и поставя като условие да му се построи „кьопри“ – мост. Тогава домакинът „строи“ мост – поставя по земята пред госта пари (банкноти) от външната порта до вътрешната врата. Гостът (Банго Васил) накуцвайки стъпва по построения мост (банкнотите) и така влиза в къщата. С влизането си той поздравява събралите се: „Банго Васуй авела! Банго Васили дойде. Бут селямен бючала туке! Много поздрави ти праща!“. В отговор домакинът разлива ракия на всички и казва: „Моля Господа ти както си ме почел, така и Господ тебе да почете!“

ВЕЛИКДЕН (ПАТРАГИ) Великден се празнува от почти всички роми в България, включително и от много роми мюсюлмани. Най-пищно Великден се отбелязва от калдарашите, но дори при тях той не е най-големия празник – отстъпва това място на Гергьовден. Както е и българската традиция, яйцата се боядисват в четвъртък или в събота. Предпочитаният цвят е червен. При много групи броят на боядисаните яйца задължително трябва да завършва на 1 – 21, 31, 41 и т.н. Запазен е обичаят с първото яйце (което обезателно е червено) членовете на семейството да си мажат лицата – смята се, че това носи здраве. Това яйце се поставя настрани за Гергьовден. Много преди изгрев, още на развиделяване най-младата снаха или дъщерята отива за вода на селската чешма. Носи със себе си котле със здравец и червено яйце. Преди да вземе вода тя честити празника, а след това – се моли за здраве и берекет. Когато се прибере вкъщи, събужда родителите и ги ръси с вода за здраве. С посрещането на изгрева на Великден е свързан изключително интересният обичай „вземане на бразда“, който се празнува само от ромите калдараши. Същността на обичая е в донасянето на житен чим от някоя близка нива в къщата. Чимът се донася в къщи и се поставя от дясната страна на прага. Върху него се поставя червено яйце, пари, бутилка вино и желязна лъжица, която с единия си край опира на прага на къщата, а с другия – на чима. Точно при изгрев слънце най-старият дава комка: всеки един от семейството стъпва върху лъжицата („за да е здрав като желязо през годината“), отпива глътка вино, взема комка от найстария, прекръства се и казва: „Христос възкресе!“ Великден е може би единствения празник, при който отиването на църква е задължително (поне при калдарашите и други роми християни) и представлява същността на празника. За другите ромски групи в България събитието протича в семейна среда.

ГЕРГЬОВДЕН (ЕРДЕЛЕЗ) (6 май) Гергьовден е най-големият празник на ромите в България. Празнува се от всички ромски групи и за всички тях Гергьовден е основният празник, включително и за ромите мюсюлмани. Освен като Гергьовден, празникът е известен и като Свети Георги, Хедерлез, Хъдърлез или Ерделез. Празнува се три дни като начало на пролетта, на истински топлото време, поради тази причина целият ритуал изобилства с пролетна символика. Най-важният елемент в подготовката е купуването на агне. При посрещането на закупеното агне, портите се окичват с разцъфнали клони – обикновено бук и върба, а на главата на агнето се поставя венец и свещичка, след което се прикажда „за здраве“. Сред много роми е прието на 5 май вечерта за всеки член на семейството да се откъсва коприва и тя да се окача на керемидите. По това чия коприва ще повехне и чия не, се съди каква ще бъде годината за всеки – весела или тъжна. Също широко разпространен е обичаят на 5 май вечерта всеки да се изкъпе във вода, пълна с билки и растения – гергьовденче, коприва, лепка и др. При някои ромски групи е разпространен обичаят да се ходи „за зелено“ на 5 срещу 6 май вечерта. Всички роми отиват в гората, наклаждат огньове и се веселят през цялата нощ. На сутринта се прибират, като носят разцъфнали клони („зелено“), за да украсят портите на къщите. Ритуалното клане на агнето се извършва рано сутринта на 6 май, при изгрев. Прието е във всяка къща да се коли агне. Колкото и да е беден, ромът вярва, че на този ден пренасянето на агне в курбан е задължително и гарантира здравето и щастието в семейството. Преди да бъде принесено в жертва, агнето се украсява с венец и свещички и се прикажда. Кръвта от заколеното агне не се оставя да изтече на земята. Тя се събира и заедно с дреболиите и костите се изхвърля (на 7 май) в реката. Това се прави „за да му върви на човек през цялата година“ и „за да не отиде кръвта на мръсно място“. Обикновено агнето се пече на чеверме. Обичайно Гергьовден е свързан с много веселие и добро настроение, изразявано по най-различни начини. При почти всички ромски групи е прието на този ден младежите да се изкъпят в реката, за да покажат, че топлото време наистина е дошло и водата не е студена. Също така е прието младежите да връзват люлки за момичетата и докато ги люлеят да ги разпитват за бъдещия им брак и т.н. Пак на Гергьовден ромите правят и „пеене на пръстени“, което в българската традиция се прави на Лазаровден. При празнуването на Гергьовден в най-пълна степен може да се види сходството в празничния ритуал на българи и роми. Празничното украсяване на къщата, изработването на венец със свещички за агнето, събирането на кръвта му и изхвърлянето и в течаща вода, връзването на люлки, гергьовденското къпане на момците, „пеенето на пръстените“ и почти всички други елементи, които описахме в ромската традиция се срещат, или по-точно, са се срещали в българската. Но тези елементи не накърняват общото впечатление за близост в двата начина за отбелязване на празника и за близост в традициите изобщо.

Рамазан байрам и Курбан байрам Тези два основни мюсюлмански празника се отбелязват от ромите мюсюлмани (хорахане рома и миллет). Тъй като ислямската година е лунна (т.е. има 354 дни), датите за двата байрама се променят всяка година. Преди първия байрам – Рамазан байрам (или Шекер байрам), ислямската традиция повелява да се пости 30 дни. Ислямският пост се изразява в ритуално гладуване през деня – от изгрев до залез не се поемат храни и напитки, забранени са сексуалните удоволствия и т.н. Ислямските пости имат за цел да пречистят душата на вярващия, да го подготвят да посрещне обновен Рамазан байрама. При някои групи роми е прието вечерта преди Рамазан байрама – т.нар. Арифе, жените да си каносват ръцете. Тогава се правят мекици и се раздават в махалата, за да се почетат умрелите роднини – вярва се, че на тази вечер душите им се завръщат вкъщи. Самият байрам се празнува, като мъжете отиват на джамия, а след това се слага празнична трапеза. На този ден е прието да се иска прошка от близки, приятели и съседи. Подобно е и празнуването на Курбан байрама, когато задължително се коли коч (другото наименование на празника е Коч байрам) или агне. Курбан байрамът е 70 дни след Рамазан байрама. Отбелязването му е свързано с легендата за Ибрахим, който обещал да принесе в жертва своя син Исмаил, но Аллах изпратил жертвен коч и така Исмаил бил спасен. На този ден богатите даряват бедните с месо, дрехи и др. Докато отбелязването на Банго Васили, Патраги и Ерделез демонстрира близостта между ромската и българската празнична традиция, отбелязването на двата байрама показва близостта с празничните традиции на мюсюлманските етноси, живеещи по българските земи – турци, българомохамедани, роми мюсюлмани и др. Повечето елементи в празничния ритуал са ислямски, разбира се, осмислени през призмата на ромската душевност.

ПЕТЛЬОВДЕН (БАШНУВДЕН, ИХТИМЯ) (2 февруари) Петльовден (Ихтимя или Башнувден) се празнува от дръндарите (ромите музиканти), които са обособена, добре запазена ромска група. Техният корен е в котелския край, но големи групи дръндари в миналото са се преселили на север от Стара планина – в Златарица и Лясковец, омуртагските села, както и в някои шуменски села (Ивански, Салманово и др.). Интересно е да се отбележи, че историческата личност Мустафа Шибилоглу, обезсмъртен от Йовков в разказа „Шибил“ е бил градешки дръндар. Днешните музиканти са митологизирали Шибил и го представят за свой цар и спасител, т.е. при него се наблюдава метаморфоза, аналогична на тази на Крали Марко в българския фолклор. Башнувден се празнува на 2 февруари. Легендата за празника е много близка до българската и разказва, как една ромка (Ихтимя или Ефтимия) спасила детето си от еничарите, намазвайки вратата на къщата си с кръвта на заколения от нея петел. Башнувден се празнува като ден на момчето. Той е лишен от каквато и да е религиозна украса. Същността на празника е клането на петел за здравето на момчетата в къщи. За всяко момче вкъщата се коли отделен петел. Важно е петелът да бъде заклан от външен за къщата човек – роднина или приятел. От кръвта на петела се поставя петънце върху челото на момчето – смята се, че това носи здраве. Главата на петела се окачва на портата „за да се помни, че петелът е спасил циганския род“. Особено тържествено се празнува Ихтимя при раждане на първо внуче през годината. Въпреки че Башнувден е празник на момчето, момичетата също са включени, макар и по-скромно – за тях се правят тиганички или мекици, които също се раздават.

БАРИ БОГОРОДИЦА/ ГОЛЯМА БОГОРОДИЦА (28 август) Този празник е празнуван като един от основните празници от бургуджиите в Североизточна България, както и на много други роми преди всичко в Южна България. При тях той съперничи дори на Гергьовден, като се смята, че Гергьовден е мъжки празник, а Голяма Богородица – женски. Тогава се коли овца, от която се приготвят попска яхния, кюфтета и създърма. Днес празнуването е по-скромно, но пак продължава три дни. Игнажден (Полеза) (2 януари) Този празник се отбелязва на практика от всички ромски групи, включително и от ромите мюсюлмани. Празнува се на 2 януари. За Игнажден се вярва, че първият човек, който влезе в къщата определя късмета през годината. Поради тази причина на този ден ромите се отказват от традиционното си гостоприемство и не пускат непознати хора, защото не знаят късмета им. Рано сутринта, още около 4 ч. този, който е „най-кадемлият“, отива на селската чешма за вода. Когато се върне, той сварява царевица, взема слама и отива при животните. Там постила сламата, поставя върху нея варените зърна царевица, пуска животните да се нахранят и нарича: „Идвам със здраве, с много пилета и кокошки, с много берекет…!“ Това се прави за плодородие през годината.