Анализи

Оперативните програми между реалните потребности и нерешителността: поглед към новия програмен период 2021 – 2027

Основната причина да напиша настоящия текст е неохотата, с която управляващи органи на основните оперативни програми в България се отнасят към включването на темата за ромската интеграция, въпреки очевидната необходимост, желанието от страна на основните заинтересовани страни (включително гражданско общество, училища, детски градини и други) и ясните насоки в това отношение на Европейската комисия (която на практика е основен донор в този случай). Тази неохота наблюдавам още от 2006 година, когато се изработваха първите оперативни програми и продължи, макар и в значително по-слаба степен, и през настоящия програмен период. Конкретният повод е отсъствието на темата за ромската интеграция в най-първите работни варианти на оперативна програма Развитие на човешките ресурси, както и на Наука и образование. Текстът пиша не като безпристрастен наблюдател, а като активен участник в процеса. Като представител на гражданските организации, работещи за интеграция на ромите, участвах в подготовката на оперативна програма Развитие на човешките ресурси през предходния и през настоящия период,  в комитета за наблюдение на ОПРЧР през предходния период и на оперативна програма Наука и образование за интелигентен растеж през настоящия период. Участвам и в работните групи за подготовка на новите оперативни програми. От тази гледна точка не претендирам за безпристрастност, а за ясно изразена позиция, която е базирана на мнението на широк спектър заинтересовани страни,  както и за информираност по отношение на течащите процеси.

Пълния текст на публикацията можете да прочетете тук: Изтегли

Спирането на детските надбавки за една година: как учителите и родителите оценяват предложението

 

Противоречиво отношение на педагози и родители към предложението при 5 неизвинени отсъствия да бъдат спирани месечните детски надбавки за срок от 12 месеца: идеята не е консенсусна за нито една заинтересована страна. Увеличаването на санкцията, но за по-малък период, среща значително по-сериозна подкрепа сред директори и учители, както и по-малка съпротива сред родителите. Това показва онлайн анкета, организирана от Център „Амалипе”, която не претендира за представителност, но очертава нагласите на двете групи. Имат ли полезен ход законодателите и ресорните министерства да намерят работещо и по-приемливо решение?

Пълния текст на публикацията можете да прочетете тук: Изтегли

Благоевград и Габрово – двете лица на десегрегацията или може ли Сизиф да превърне камъка от тежест в сила

„Не записваме деца от ромския етнос”! Това изречение от фейсбук-страницата на Девето основно училище „Пейо Яворов“ – Благоевград е диагноза за един от най-тежките проблеми пред българското училище и пред обществото ни като цяло – (образователната) сегрегация! Също така е диагноза за липсата на подходящи решения или по-скоро – на кураж за справянето с този проблем в цялата система. Само в Благоевград ли съществува т. нар. „вторична сегрегация”? Ясно ли е какъв е мащабът на проблема? Има ли решения и какви са те? Статията прави анализ на тези въпроси

Универсални решения за преодоляване на образователната сегрегация едва ли са възможни. Обстоятелствата във всяка община са различни, поради което са индивидуални и решенията. В същото време подходът за относително равномерно разпределение на ромските ученици във всички училища може и следва да бъде прилаган в много общини: той е една от необходимите предпоставки за недопускане на вторична сегрегация.

Пълния текст на публикацията можете да прочетете тук: Изтегли

Новото в делегираните училищни бюджети от началото на 2018 г.

Новата 2018 година ще започне с нова, реформирана система за финансиране на училищата и детските градини. Тя дава шанс за развитие и на училищата / детските градини с по-малък брой ученици (особено в селските райони), като има претенцията да ги „избави” от хроничното недофинансиране, с което се сблъскват през последното десетилетие. Тази нова система, която остава в рамките на делегираните бюджети, но ги усъвършенства, така че да намали диспропорциите във финансирането между градските и селските училища, бе една от основните политически заявки на Министъра на образованието Красимир Вълчев. Главните параметри на прилагането й са зададени в Закона за държавния бюджет за 2018 г., съпътстващите го промени в Закона за предучилищното и училищното образование, както и в Решение на Министерски съвет 667/01.11.2017, чрез което се определят стандартите за делегираните от държавата дейности.

Текстът по-долу представя най-важните нови елементи в системата на финансиране, прави анализ и извежда препоръки за по-нататъшно развитие. Като председател на Център „Амалипе” – най-голямата ромска организация, която работи с над 270 училища в цялата страна – авторът на статията не е безпристрастен наблюдател. От години Амалипе се застъпва за развитието на училищата в селските райони и за по-сериозно финансиране на политиките за образователна интеграция. Идеите ни в тази насока са дискутирани  със стотици училищни директори и хиляди учители. Текстът по-долу е изготвен през призмата на тези идеи.

Пълния текст на публикацията можете да прочетете тук: Изтегли

 

Непродължаващите средно образование: колко, къде, защо и как?

През юни 2017 г. основно образование получиха както завършващите осми клас, така и седмокласниците. Основните училища за последно обучаваха ученици в осми клас. Така влезе в сила едно от нововъденията на Закона за предучилищното и училищното образование – новата образователна структура, смъкваща границата на основното образование в седми клас. Два месеца по-късно, 11602 специалисти, организирани в 1103 екипа за обхват започнаха издирването на 206 000 отпаднали и необхванати в предучилищно и училищно образование деца. Една от задачите, на която те и Регионалните управления на образованието следваше да отделят специално внимание бе завършилите основно образование да продължат в средни училища. До колко тази задача бе успешно изпълнена? Доведе ли новата образователна структура до увеличаване на отпадналите, или напротив?

Настоящият анализ опитва да хвърли светлина по четири въпроса: колко от завършилите основни училища през 2017 г. са продължили средно образование, къде са концентрирани непродължаващите, защо не продължават и как може да бъде преодоляна негативната тенденция. Материалът завършва с препоръки към МОН и останалите институции, ангажирани с пълния обхват.

Пълния текст на публикацията можете да прочетете тук: Изтегли

Права на жените и десен популизъм: нови инструменти за развитие на демократичните и социални ценности

В Европа антиевропейски движения набират скорост, привличат симпатизанти и привърженици. Тенденцията е изключително тревожна по отношение на бъдещето на Европа и оказва особено силно влияние по отношение на превенцията и защитата на човешките права, колективните и индивидуални права и свободи в региона. Крайнодесни и с уклон към краен национализъм партии набират сила в Европа и пораждат ксенофобия и расизъм. Много често програмата на тези популистки партии и движения включва конкретни стъпки срещу равнопоставеността на жените и мъжете, срещу човешките права. Те създават и условия за силен антифеминистки уклон, предприемайки действия в ущърб на вече постигнати права.

Изследването, реализирано от Агенция Афис, в рамките на проект на Българската платформа към Европейското женско лоби, е осъществено в периода 5 април 2017 г. – 10 май 2017 г. Проучването е проведено по метода Face-to-face интервю и онлайн анкета след контакт по телефона и обхваща общо 200 души. Изследваните групи включват активисти и редови членове на политически формации, представители на НПО, работещи в областта на правата на човека и представители на гражданското общество, т.е. категории и групи, които най-силно влияят върху общественото мнение. Повече информация, както и други изследвания, можете да намерите на www.fes.bg

Пълното изследване можете да изтеглите оттук

Пълния текст на публикацията можете да прочетете тук: Изтегли

Анализ на резултатите по програма ‘Всеки ученик ще бъде отличник’ за 2016/2017 г.

Настоящият анализ предоставя информация за постигнатите резултати по Програмата на Център Амалипе “Всеки ученик ще бъде отличник” за учебната 2015/2016 г, реализирана 196 училища в цялата страна. Анализът може да бъде изтеглен оттук.

Пълния текст на публикацията можете да прочетете тук: Изтегли

 

Оценка за изпълнението на Националната стратегия за интегриране на ромите през 2015 г.

Настоящият анализ съдържа оценка на изпълнението на Националната стратегия на Република България за интегриране на ромите през 2015 г.  Документът е изготвен от Център за междуетнически диалог и толерантност “Амалипе”  като принос към годишния доклад за оценка на НСИР, изготвен от Генерална дирекция “Правосъдие” към Европейската комисия

Пълния текст на публикацията можете да прочетете тук: Изтегли

 

Външна оценка на изпълнението на проект “Всеки ученик може да бъде отличник”

През февруари – март 2015 г.  агенциите „Проксима консулт” ЕООД и „Глобал Метрикс” ООД осъществиха оценка на въздействието от изпълнението на проекта „Всеки ученик може да бъде отличник”, изпълняван от Център „Амалипе“ като грантополучател на Фондация „Америка за България”, а в последствие и на Фондация „Тръст за социална алтернатива“. Оценката имаше  за цел да даде отговор на два основни въпроса:

–  Допринася ли прилаганият от Център „Амалипе“ модел за намаляване на отпадането от училищата, намаляване на отсъствията и повишаване на резултатите на учениците в училищата, където се прилага; има ли съществена разлика между подкрепяните от проекта училища и училищата, които не участват (за еднакъв период от време)?

– Може ли този модел, така както се прилага в момента да бъде мултиплициран в повече училища, като се запази качеството на изпълнение и при какви условия?

Оценката бе осъществена в извадка от включените в проекта училища и контролна извадка (училища с аналогичен профил, които не са включени в проекта).

„Въз основа на събраната и анализирана информация от основната и контролна извадка в трите целеви групи – учители, ученици и родители, можем да направим извод, че резултатите и постиженията на проекта „Всеки ученик може да бъде отличник“ съответстват на поставените цели и създават работещ модел, който променя цялостната училищна среда, допринася за намаляване на отпадащите от училище и променя нагласите на основните заинтересовани страни, които имат пряко влияние и отношение към процеса на образование и обучение на децата, а именно – учителите и родителите.” е един от основните изводи в оценката.

Резюме на оценката вижте тук. Пълният доклад може да бъде получен чрез е-майл до amalipe.edu@gmail.com

Пълния текст на публикацията можете да прочетете тук: Изтегли

Примерни дейности в проекти за образователна интеграция

На 23 септември Управляващият орган на ОП „Наука и образование за интелигентен растеж”  публикува поканите по две операции, имащи за цел да подпомогнат по-доброто образование на децата и учениците от етническите малцинства: „Образователна интеграция на учениците от етническите малцинства и търсещи или получили международна закрила“ и „Подкрепа за предучилищното възпитание и подготовка на  деца в неравностойно положение“.

Предложения за примерни дейности, почерпани от опита на Център Амалипе, вижте тук

Пълния текст на публикацията можете да прочетете тук: Изтегли

До Чикаго и назад (образователен пътепис)

Планирахме нашето пътуване до САЩ през 2010 г. в рамките на Програмата за намаляване на отпадането на ромските ученици от училище, за да проучим моделите за образователна интеграция на различни уязвими, малцинствени, и коренни (native) групи; да видим както са постигнали там и какво още не са постигнали; какво можем да използваме и да модифицираме в България и последно, но не по важност, с какво и ние можем да допринесем в техните усилия. Започнахме пътешествието си от Чикаго, където имахме възможността да видим как различните етнически общества се борят едновременно да се интегрират, но и да запазят идентичността си. Някои от тях много си приличат с ромите. От всички тях успяхме да заемем идеи, които ще адаптираме, за да подобрим нашата работа в България.

Целият текст можете да изтеглите оттук

Използването на майчиния език за постигане на по-високи образователни резултати (презентация)

Споделен опит от българските и американски училища

Пълния текст на публикацията можете да прочетете тук: Изтегли

 

Оперативна програма Развитие на човешките ресурси и ромската интеграция: анализ

На 28 ноември 2014 г., Европейската комисия одобри Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“, което я превърна в първата за България одобрена оперативна програма за периода 2014 – 2020 г. Тя очертава помощта на Европейския социален фонд за постигането на интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж в няколко ключови области: пазар на труда (вкл. младежка заетост, обучение и квалификация, борба с безработицата), социално включване (вкл. интеграция на ромите, де-институционализация, развитие на модерни социални услуги и социална икономика) и модернизация на публичните политики.

Детайлен анализ на това как одобрената ОПРЧР включва темата за ромската интеграция, кои са силните и слабите страни и какви конкретни решения са възможни, вижте тук

Пълния текст на публикацията можете да прочетете тук: Изтегли

Гражданска оценка на изпълнението на Националната стратегия за интегриране на ромите 2012 -2014 г

Настоящият доклад е изготвен от Център за междуетнически диалог и толерантност “Амалипе” в рамките на проект “Участие на гражданското общество  ромската общност в изпълнението на Националната ромска стратегия – гаранция за ефективност”, финансиран в рамките на Програмата за подкрепа на НПО в България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство 2009-2014 г. Той оценява изпълнението на Националната стратегия на Република България за интегриране на ромите през 2011-2013 г., в светлината на общите и специфични за страната препоръки, съдържащи се в документите на Европейската комисия.

Докладът е принос към формирането на Национална система за мониторинг и оценка на Националната стратегия за интегриране на ромите, тъй като последната следва да включва не само административен мониторинг, но и разнообразни форми на принос на гражданското общество и общностен мониторинг.

Пълния текст на публикацията можете да прочетете тук: Изтегли

 

Споразумението за партньорство 2014 – 2020 г. и ромската интеграция

На 7 август Европейската комисия одобри предложеното от българското правителство Спарозумение за партньорство на Република България, очертаващо помощта от Европейските структурни и инвестиционни фондове за периода 2014-2020 г.

Настоящата статия прави кратък преглед и детайлен анализ на текстовете в Споразумението за партньорство, които описват помощта на ЕСИФ за политиките за ромска интеграция. Статията завършва с препоръки и предложения за ключовите за ромската интеграция оперативни програми / Програма за развитие на селските райони, както и за националната институционална и нормативна рамка

Пълния текст на публикацията можете да прочетете тук: Изтегли

 

Примерен вариант на Общински план за интегриране на ромите 2014 – 2020 г.

Работният вариант е подготвен от Център за междуетнически диалог и толерантност „Амалипе“ на базата на идеи, възникнали в процеса на подготовка на общински планове за интегриране на ромите в 18 общини, осъществен съвместно със СНЦ „Свят без граници“ – Стара Загора, Сдружение „Нов път“ – Хайредин и Ромската академия за култура и образование – Сливен. Той съдържа минимален примерен пакет от дейности, който формира необходимите предпоставки за изпълнение на Националната стратегия на Република България интеграция на ромите на местно ниво. Тези дейности следва да бъдат адаптирани и допълнени в зависимост от специфичните особености на всяка община

Документът е изработен за подкрепа на общините при подготовката на Общински планове за интегриране на ромите 2014 – 2020 г.

Пълния текст на публикацията можете да прочетете тук: Изтегли

Отвъд антиромските стереотипи: Светът не е само черно-бял

ДА ДОКОСНЕМ НЕДОСЕГАЕМИТЕ: МОГАТ ЛИ АНТИ – РОМСКИТЕ СТЕРЕОТИПИ ДА БЪДАТ ПРЕОДОЛЯНИ?

 cover_stereotipi_bgДлъжностните лица и теренните работници в сферата на обществените услуги (особено в областта на образованието, здравеопазването и социалните грижи), от страни със значително ромско население, често споделят дълбоки предразсъдъци спрямо ромите. За някои страни като България и Румъния, тези предразсъдъци се коренят в традиционните стереотипи още от Средновековието, когато ромите са били наричани “недосегаеми”, т.е. хората, които никой не трябва дори да докосва. В други страни, особено тези в Западна Европа, където ромите имигранти увеличават броя си в последно време, тези стереотипи са нови. Въпреки това, те имат един и същ резултатдискриминацията, с която ромите се сблъскват в сферата на публичните услуги (особено в областта на здравеопазването, образованието и социалните дейности). Насочвайки се към тези проблеми, Център Амалипе (България), Юстиция ет Пакс (Холандия) и Састипен (Румъния) в рамките на две години реализираха проекта „Да докоснем недосегаемите: борба с традиционните и нови анти-ромски стереотипи”, финансиран от Генерална дирекция „Правосъдие” на Европейската комисия по програма „Основни права и гражданство”.

Идеята на проекта бе да се бори с расизма и анти-ромските нагласи, основаващи се на традиционни и нови стереотипи сред предоставящите обществени услуги в областта на образованието, здравеопазването и социалните грижи. Проектът имаше за цел също да подпомага взаимното разбирателство и толерантност към насърчаване на културен, религиозен, езиков и етнически плурализъм. Освен това, проектът имаше за цел превръщането на отношенията между ромите и служителите, от тези на базата на снизходителност, в отношения, основани на правата на човека. Целта на проекта беше създаването на модел за ефективно използване на публичните услуги от страна на ромската общност, което да гарантира, че всички членове на уязвимите общности се ползват от основните си права.

Проектът имаше три основни цели:

– Промяна в нагласите и стереотипите (традиционни и нови) на държавните служители и теренните работници към ромите посредством система за обучения, срещи и съвместни мероприятия заповишаване на информираността на държавните служители и теренните работници за спецификата на ромската общност, за това как те биха могли да работят по-ефективно с нея и как да се преодолеят културните бариери;

– Промяна в начина на мислене и негативните стереотипи от страна на ромската общност към държавните служители и теренните работници.

 

– Създаване на модел на сътрудничество с ромската общност, следвайки принцип 10 от Заключенията на Европейския съвет от 8-ми Юни 2009 година “Активно участие на ромите”.

Пълния текст на публикацията можете да прочетете тук: Изтегли

 

Общностен мониторинг на здравните услуги в общините Павликени и Велико Търново

 Състоянието и тенденциите на здравното състояние на нацията, включително и на лицата, принадлежащи към малцинствените етнически общности, се оценяват в зависимост от демографските процеси, заболяемостта, рисковите фактори, физическото развитие и дееспособност и самооценката на здравето.  Основните причини за влошаване здравето на българските граждани, особено ромите, са бедността, нездравословният начин на живот, свързан с непълноценното хранене, постоянният дистрес, съчетани и с други рискови фактори, като тютюнопушене, злоупотреба с алкохол, употреба на наркотични вещества, ниска двигателна активност и др.

Пълния текст на публикацията можете да прочетете тук: Изтегли

 

 

Гватемала: дни преди края на 13 Бактун

В края на ноември и началото на декември, когато хиляди туристи правеха резервации за Южно Мексико и Гватемала с надеждата да видят края на света „предсказан“ от маите в страната на маите, представители на Център Амалипе, както и на 6 организации от Македония посетихме Гватемала. Визитата бе организирана от Центъра за изследване на равенството и здравната система (Centro de Estudios para la Equidad y Governanza en los Sistemas de Salud – CEGSS) в Гватемала и Институт „Отворено общество“ – Ню Йорк. Тя не бе част от процъфтяващата туристическа индустрия, свързана с очаквания (най-вече от европейците) край на света („определен“ за 21 декември 2012): посетихме Гватемала с поглед не към миналото на древните маи, а към настоящото на техните потомци; очаквахме не края на света, а да видим на терен как се прави и как ще се прави общностен мониторинг на здравните услуги в индианските общности.

Пълния текст на публикацията можете да прочетете тук: Изтегли

 

Между Сцила и Харидба

Изследването разглежда историята, културата и идентичността на турскоезичните роми – миллет. То няма за цел да налага идентичностти, а по-скоро да проследи причините и пътищата, по които минава един човек, търсейки своята идентичност. На базата на интервюта, богат архивен материал и множество други документи авторите се опитват да открият отговора на въпроса “Какво представлява миллетът? Къде са неговите исторически корени?” …

Пътищата пред бъдещата идентификация на хората, самоназоваващи се миллет са многообразни, като пластовете на днешната им идентичност. Както на ниво народопсихология, така и в официалната политика спрямо малцинствените общности, за миллет в България не се говори. Това, както и обективните процеси на модернизация и глобализация подтикват хората, самоназоваващи се “миллет” да търсят своето вписване в по-голяма етническа общност или да се превърнат от етногрупа в самостоятелна общност…

Пълния текст на публикацията можете да прочетете тук: Изтегли

 

Брачни нагласи сред ромите в България

Проучване „Брачни нагласи сред ромите в България”

Реализирано е от екип на Център „Амалипе” с ръководител д-р Алексей Пампоров (научен сътрудник в Института по социология към БАН) през периода 14 април – 5 май. Проучването е национално представително. Обхваща 595 домакинства, живеещи в обособени жилищни зони с преобрадаващо ромско население и включва 2746 лица: от всички региони и ромски групи в България.

Партньорства и бракове: Постоянен партньор, с когото живеят заедно имат 74,1% от ромите.  53.4% имат граждански брак с него, а 20,7 % живеят на семейни начала без брак.

Средната възраст за начало на съжителство с партньор като цяло за ромската общност е 18 г. и 4 месеца – 18 г. и 8 месеца.

Средната възраст за слючване на брак е 21 г. и 8 месеца, т.е. 3 г. и 4 месеца след началото на съжителството. След една година съжителство 20% от ромите са сключили граждански брак, след 2 години съжителство 40%, а след 5 години 80%.

Фактори: Като най-значим и ясно изразен фактор за ранното начало на неформалните съжителства и брачния живот се откроява образованието на изследваните лица. Колкото е по-високо нивото на образование, толкова по-късно започват брачните и безбрачните партньорства. Напр. на 16 г. близо 50% от ромите с начално и по-ниско образование имат партньор, докато при ромите-висшисти този процент се достига едва на 25 г.

Като важен фактор, макар и с по-малка значимост се откроява икономическото положение на домакинството. Възрастта на първо съжителство и първи брак е в правопропорционална зависимост със средномесечния доход и средната жилищна площ на човек от домакинството.

Изследването изведе и съществени различия между различните групи в ромската общност. Напр. най-късно влизат в брачни съжителства рударите (румъноезични роми), а най-рано – групата на миллета (турскоезични роми), както и някои подгрупи на сомоопределящите се като „рома”.

Нагласи: патриархалните нагласи спрямо семейството и брака сред ромите все още са много силни. В същото време е налице и сериозна тенденция за преодоляването им

– решение за избор на партньор: все по-неприемлива става идеята родителите да решават за кого ще се омъжат/оженят децата им: 52,2% от анкетираните не одобряват тази идея. В същото време 34,5% я приемат, което говори за патриархалност сред немалък дял от ромската общност. Практиката момичето да избяга с момчето ако родителите не дадат съгласие за брак вече е по-приемлива: одобряват я 50,7% срещу 35,2% отхвърляне

– заплащане на зестра (бабаак): тази партриархална практика днес среща широко неодобрение сред ромите дори в случай, че момичето е девствено: одобряват я 17,9% от анкетираните срещу 69,1%, които я отхвърлят. В това отношение има съществена разлика между ромските групи, като в някои от тях (калдараши, тракийски калайджии, бургуджии) тази практика продължава да е широко разпространена;

– възраст: ромите, които отхвърлят създаването на ранно партньорство (преди 16 г.) понастоящем са повече от тези, които го допускат. 47,3% от анкетираните са посочили, че дори да са влюбени младежите трябва да почакат ако нямат 16 г.; 30,1% допускат те да създадат семейство ако имат съгласието на родителите. Малък е процентът на ромите, които допускат създаване на партньорство преди 14 г. възраст: 13%, като и те не смятат тази възраст за подходяща

Ромските домакинства: изследването ясно показва, че нуклеарното семейство (родители и техните невстъпвали в брак деца) е основната форма на ромско домакинство, а не т.нар. „разширено семейство” (родителите и един, двама или трима от женените синове с децата им) както смятат мнозина. Посоченото е ясен индикатор за напредване на модернизацията в ромската общност

Едночленни домакинства Несемейни домакинства Прости семейни дом-ва Разширени домакинства Съставни домакинства
3,9 % 1,7 % 50,9% 18 % 25,5 %

Условия на живот: Най-значимият фактор за условията на живот е обстоятелството, че едва 25,8% от живеещите в домакинствата в ромските квартали имат постоянна или сезонна работа. Делът на безработните в домакинствата е 21,9%. Средният чист месечен доход в ромските домакинствата е 422,9 лв. (при среден за страната – 805), т.е. ромските домакинства имат два пъти по-нисък доход от този на останалите, а доходите на човек от ромско домакинство са четири пъти по-ниски от тези на член на домакинство от мнозинството.

Работи постоянна работа 12.8%
Работи сезонна, случайна работа 13.0%
Учи 15.4%
Учи и работи .03%
В отпуск по майчинство 1.5%
Домакиня 6.8%
Безработен

21.9%

Работещ пенсионер

0.3%

Неработещ пенсионер 8.3%
Дете под 16, което не е записано в училище 1.4%
Дете под 10 г. 18.2%

Основният тип жилище, характерен за ромските домакинства в обособените квартали е самостоятелната къща. В общия случай това жилище е собственост на домакинството. Проучването не отчита дали жилището е в регулация и има ли нотариален акт

96,3% от ромските домакинства имат електричество в дома си, 85% имат водопровод, а 80,4% са с обществената канализация или канализация на септична яма. Като проблем се откроява обстоятелството, че 47,9% от домакинствата нямат баня в дома си и трябва да разчитат на наличните обществени бани. Увеличава се (макар все още да е нисък) процентът на ромски домакинства, имащи интернет – 14,5 %

Телевизор 99,0%
мобилен телефон 82,0%
Хладилник 75,9%
Пералня 67,2%
Електрическа или газова готварска печка 64,9%
Сателитна антена 59,1%
Готварска печка на дърва 57,7%
Видео, DVD 44,5%
МПС 30,9%
Фризер 23,6%
Компютър 20,4%
Стационарен телефон 10,7%

Относно движимото имущество, разко се откроява притежанието на телевизори и мобилни телефони от домакинствата. Все още е ниско наличието на собствено МПС, компютри и фризери.

Презентацията можете да изтеглите оттук

Пълния текст на публикацията можете да прочетете тук: Изтегли

 

Отпадащите ученици в България

Този документ представлява кратък обзор на проблема с отпадането от училище в България с акцент върху отпадането на деца и ученици от ромския етнос. Авторите не възприемат отпадането от училище като специфично ромски проблем или като проблем отнасящ се само до ромската общност. Световната практика сочи, че от училищната система отпадат деца от множество различни етнически и / или социални групи и нито една страна не е застрахована от този проблем: висок е процента на отпадащи испано-американци в САЩ, потомци на арабски мигранти в Западна Европа и т.н. Българската практика сочи, че от училище отпадат не само ромски деца: отпадането в селските региони е твърде високо (независимо кой етнос е доминиращ), от средните училища отпадат преди всичко не-ромски ученици и т.н. Въпреки това сред ромите в България проблемът с отпадането от училище е особено остър, което рефлектира и върху цялостното образователно ниво на общността: ромите са етноса с най-ниско образователно ниво в България.

 

Настоящият документ прави преглед на текущото състояние на отпадането  от училище и предлага някои възможни мерки за намаляване на риска от отпадане и за реитеграция на отпадналите ученици в образованието. Специален фокус е поставен върху анализа на основните причини за отпадането в ромска общност и идеи за преодоляването на този проблем. Надяваме се материалът да послужи за концептуална основа за нови анализи, каквито несъмнено са необходими предвид необичайно рязкото намаляване на коефициантите на записване в основното училище през последната учебна година. Надявам се да е полезен и за създаването на една нова политика за равен достъп до училищно оразование в България, от каквато има нарастваща и все по-спешна нужда.

Пълния текст на публикацията можете да прочетете тук: Изтегли

 

Врастири: Каталог на ромския бургуджийски занаят

Каталогът съдържа кратко представяне на групата на ромите-бургуджии в Северна България, техните обичаи и традиции (с акцент върху календарните празници и сватбения цикъл), диалект и история. Каталогът представя също така бургуджийския занаят – производството на железни предмети, като съдържа детайлно описание на производствения процес и продуктите на 7 от най-известните живи майстори-бургуджии. Множество цветни снимки онагледяват всичко описано.

Каталогът е съпроводен от двадесетминутен филм, носещ същото наименование. Филмът представя производствения процес на изящни железни предмети чрез разказите на двама майстори – бургуджии, разкриващи тайните на занаята си на ромски и български език.

Пълния текст на публикацията можете да прочетете тук: Изтегли

 

Вестник Дряново нюз публикува специална страница, подготвена от ромски и български деца

В брой 11/11.06.2008 г. в. “Дряново нюз” публикува две страници, подготвени от ученици, участващи в клубовете по интереси “Фолклор на етносите – ромски фолклор”, функциониращи в Дряново.

От септември 2008 г. в град ще бъде осъществена десегрегация, като двете съществуващи понастоящем училища – ОУ “Кирил и Методий” (с предимно ромски ученици) и СОУ “Максим Райкович” (с български ученици) ще бъдат слети в едно училище и децата ще се обучават в етнически смесени паралелки.

За да подпомогне процес, Център “Амалипе” работи с децата от двете училища, техните родители, както и с учителските колективи. Част от тази работа бе сформирането на групи по интереси, в които се включиха деца и от двете училища. Страниците, публикувани във в. “Дряново нюз” са подготвени от участниците в групите и представят тяхната дейност.

Страниците са публикувани с финансовата подкрепа на Институт “Отворено общество” – София.

Пълния текст на публикацията можете да прочетете тук: Изтегли

 

 

No posts available