Управленската програма на „Правителството Радев“ – какво е предвидено за образованието и има ли ги ромите?

На 12 август Министерският съвет прие Програма за управление на България 2026-2030. Документът е комплексен и голям – 208 страници, които покриват почти всички обществени сфери, като набелязва цели и очаквани резултати. Не без изненада образованието е една от детайлно разработените области. Това, което прави силно впечатление, е очевидната липса на важна част от досегашните образователни политики: липсват или почти липсват интеркултурното образование, десегрегацията, подкрепата за училища с концентрация на уязвими групи, образователните медиатори, образователната интеграция. С какво са заменени те, случайна ли е липсата им, какво може да се направи, за да се попълнят тези важни липси?

Какво предвижда Управленската програма за училищното образование?

Управленската програма на правителството за периода 2026–2030 г. в значителна степен надгражда вече утвърдени политики в българското образование, като едновременно с това поставя няколко нови или по-силно формулирани акцента. Основната посока е повишаване на качеството и измеримите образователни резултати, съчетано с разширяване на достъпа и подкрепата за децата и учениците.

 

Качеството на образованието и промяната на учебното съдържание са сред водещите приоритети – така както бе и в програмите/ дейностите на предходните правителства. Предвижда се промяна на държавните образователни стандарти и учебните програми с по-силен акцент върху ключовите компетентности, основните умения, практическото приложение на знанията, междупредметната интеграция и възпитанието в ценности и добродетели. Предвижда се и промяна на оценяването – от ориентирано основно към измерване на знанията към система, която проследява придобитите умения и напредъка на учениците. Това не са нови приоритети, те повтарят казаното многократно от предишните ръководства на МОН, без да дават ясна насока как ще бъдат постигнати.

Особен акцент е поставен върху възпитателната функция на училището и формирането на ценности. Програмата предвижда въвеждането на учебния предмет „Добродетели и религии“ като част от задължителните учебни часове, с планиран срок юни 2027 г. за учебната 2028/2029 г. Това също бе предложено през април 2025г. като предизвика полярни обществени реакции – подкрепа от страна на патриарха, главния мюфтия и БПЦ, несъгласие от страна на родители и граждански организации, притеснение на учители и директори, особено от смесените региони.

Втората голяма група политики е свързана с равния достъп, обхвата и преодоляването на образователните неравенства. Програмата предвижда превенция на отпадането, пълен обхват на децата в задължителна училищна възраст, ранно идентифициране на образователните дефицити и своевременна подкрепа: образователите многократно са срещали тези акценти при различни министри на образованието. Особено конкретна мярка е въвеждането на подготвителен езиков клас преди първи клас за деца, които не владеят български език в достатъчна степен, със срок септември 2027 г. Това също бе заложено в промените в ЗПУО, предложени от предходното правителство през юли 2025г. Предвидената мярка бе посрещната с разнопосочно разбиране от различни заинтересовани страни – някои я подкрепиха, други бяха против, а трети останаха с неразбиране какво точно ще се случи.

С висока степен на условност можем да кажем, че частично продължава и политиката за подкрепа на училищата с концентрация на уязвими групи, включително чрез цел за намаляване на броя на училищата от V група, както и политиките за образователни медиатори. Предвижда се изграждане на методологичен център и увеличаване на броя на обучените медиатори. Програмата предвижда също разширяване на мрежата от средищни и защитени училища и безплатен транспорт за всички нуждаещи се деца и ученици. Това също са приоритети, които съществуват от много години. Настоящата Управленска програма отделя на тях значително по-малко място и е много по-неясна, което обясняваме по-долу.

Учителите и педагогическите специалисти остават централен елемент на политиката. Тук е налице особено ясна приемственост с политиките от последните години. Програмата потвърждава ангажимента възнагражденията на педагогическите специалисти да достигнат 125% от средната работна заплата, постигането на което е отложено за 2030г. Едновременно се предвиждат квалификация, оценка на ефекта от квалификациите, психологическа подкрепа, супервизия, наставничество и превенция на професионалното прегаряне. Очаква се привличане средно на около 1150 нови учители годишно. Предвижда се и обучение за компетентностния модел, STEM, изкуствения интелект и дигиталните технологии.

Програмата продължава и политиката за приобщаващо образование, като предвижда повече ресурсни учители, логопеди, психолози, социални педагози и помощници на учителя, индивидуални учебни планове, адаптиране на учебните програми и оценяването и подобряване на достъпната физическа среда. В съответствие с негативната тенденция от предходните години, приобщаващото образование е разгледано преди всичко като подкрепа за децата със СОП и с обучителни затруднения. Този път напълно липсва образователната интеграция с нейните ключови приоритети, като десегрегация, интеркултурно образование и други – описали сме това по-долу.

Друг голям приоритет е модернизацията на училищната среда – преминаване към едносменен режим, изграждане и реконструкция на училища, енергийна ефективност, нови физкултурни салони и спортни площадки. В професионалното образование се предвиждат разширяване на дуалното обучение, нови учебни програми, повече практика в реална работна среда и по-тясна връзка с бизнеса. Както се вижда и тук Управленската програма продължава важни приоритети още от предходните правителства, което е важен индикатор за тяхната значимост.

Какво означава това за образователите?

За директорите програмата означава продължаване на политиката за модернизация на училищата, едносменен режим, работа с уязвими ученици, привличане на специалисти и по-системно проследяване на образователните резултати. За учителите се очакват по-високи възнаграждения (не е особено ясно кога ще бъдат постигнати…), продължаваща квалификация и нови изисквания, свързани с компетентностния модел, дигиталните технологии, ИИ и работата с различни групи ученици. За педагогическите специалисти и медиаторите се предвижда разширяване на системата за подкрепа, а за училищата – повече възможности за работа с родители, специалисти и общности. Притеснения могат да имат училищата с концентрация на уязвими групи (това са половината от общообразователните училища и 44% от професионалните гимназии), но поне декларативно подкрепата за тях ще продължи – макар и без ясни параметри.

В този смисъл Управленската програма е едновременно програма на приемственост и на няколко по-видими промени: тя запазва основните линии на развитие на образованието от последните години – повишаване на учителските заплати, приобщаване, обхват, дигитализация, STEM, иновации и модернизация на инфраструктурата, но добавя по-силен акцент върху функционалните умения, възпитанието в ценности и религия, подготвителния езиков клас и проследяването на реалния напредък на учениците. Именно на този фон трябва да бъде разгледан и въпросът какво не е продължено от съществуващата политика за образователна интеграция, десегрегация, интеркултурно образование и работа с ромската общност.

Какво липсва в Управленската програма 2026–2030 в политиката за образователна интеграция

Сравнението между Стратегическата рамка за развитие на образованието, обучението и ученето в Република България (2021–2030 г.), Програма „Образование“ 2021–2027 г. и Управленската програма 2026–2030 г. показва съществено стесняване на политиката за образователна интеграция в последния документ. Управленската програма запазва ангажименти за равен достъп, обхват, превенция на отпадането и подкрепа за „уязвими групи“, но не пренася редица специфични политики, заложени както в Стратегическата рамка, така и в Програма „Образование“.

На първо място, отпада образователната интеграция като самостоятелна политическа цел. Стратегическата рамка има специална цел 5.6 „Образователна интеграция на деца и ученици от уязвими групи, включително роми, на търсещи или получили международна закрила и мигранти“. В нея образователната интеграция е разглеждана като комплексна политика, включваща не само достъпа до образование, но и преодоляването на сегрегацията, работата с родители и общности, междукултурното взаимодействие и подкрепата за педагогически и непедагогически специалисти. Аналогично приоритет е заложен и в Програма Образование, нейната първа Приоритетна ос е „Приобщаващо образование и образователна интеграция“, която подкрепя мерки за въвеждане на интеркултурно образование, десегрегация и превенция на вторичната сегрегация. Управленската програма няма аналогична стратегическа цел. Тя използва по-общи понятия като „уязвими групи“, „деца в риск“, „образователни неравенства“ и „равен достъп“. Нещо повече – Управленската програма никъде не говори за етноси, етнически малцинства, турци и роми. Те са заменени с много по-неясните концепти „образователни неравенства“, „деца в риск“, „уязвими групи“ и „недостатъчно владеене на български език“. Това би било подходящо за държава, в която няма етнически малцинства (например Япония, но не и България) или за България в началото на 80-те години на ХХ век (в навечерието на Възродителния процес)…

Най-съществената липса е свързана с десегрегацията. В Стратегическата рамка продължаващата сегрегация в отделни училища е разпозната като конкретен структурен проблем, а сред предвидените политики са „насърчаване на десегрегацията на училищата“ и превенция на вторичната сегрегация. Програма „Образование“ превръща тази политика в конкретен инструмент чрез процедурите за комплексни програми на общинско ниво за десегрегация, превенция на вторичната сегрегация и противодействие на дискриминацията, включително чрез работа с родители, общности, образователни медиатори и училищни екипи. Тези политики продължават да се реализират и през периода на действие на програмата.

В Управленската програма обаче десегрегацията и вторичната сегрегация не са посочени като самостоятелни проблеми или цели. Няма ангажимент за десегрегационни програми, за работа с приемащи училища, за предотвратяване на вторична сегрегация или за използване на транспорта като инструмент за десегрегация. Вместо това е поставена цел за „повече подкрепени училища с уязвими групи“ и „намаляване на броя на училищата от пета група под 485“. На практика това не е свързано с десегрегацията. Поставената цел е особено парадоксална: понастоящем училищата в пета група (тоест с най-ниско образователно ниво на родителите) са 384. Ако към тях добавим и детските градини в пета група се достига до 487. Тоест заложената цел се отнася не само до училищата, но и до детските градини. Тя е доста неамбициозна: и към този момент целевата бройка вече е постигната („изпълнихме петилетката не за три години, а за един ден!“)

Тази цел сама по себе си не е равнозначна на десегрегация: намаляването на броя на училищата с най-висока концентрация може да бъде резултат от различни процеси и не показва дали учениците реално получават достъп до по-смесена и качествена образователна среда. Точно обратното – повечето училища и ДГ в пета група са ситуирани в селата и към тях не се отнася процесът на десегрегация.

Втората съществена липса е интеркултурното образование. Стратегическата рамка поставя акцент върху толерантността, уважението към културните различия и ефективното междукултурно взаимодействие и предвижда преодоляване на негативните нагласи, свързани с етническия произход и културната идентичност. Интеркултурното образование е може би най-важното средство за това. То е заложено и в ЗПУО, включително чрез Стандарт 13 за Гражданското… и интеркултурното образование. Програма „Образование“ развива тази политика чрез отделна процедура за утвърждаване на интеркултурното образование чрез култура, наука и спорт. Това бе първата процедура за конкурентен подбор на проекти, която ПО обяви. В Управленската програма няма самостоятелна политика за интеркултурно образование. Налице е езикова подкрепа за деца, които не владеят достатъчно български език, както и обща формулировка за интеграция на деца „от различен езиков и културен произход“ (Само по себе си това понятие е иновативно и уникално – децата могат да имат етнически произход, но програмата не засяга такъв, а набляга на езиков и културен произход, какъвто никой досега не е разглеждал). Това обаче е по-тясна концепция: езиковата подкрепа не замества интеркултурното образование, което цели взаимодействие между различни групи и промяна на нагласи, стереотипи и отношения. Нещо повече, само по себе си въвеждането на езиков клас може да бъде и мярка за етническа асимилация (посоченият по-горе Възродителен процес също наблягаше на усвояването на български език, допълнен с българска етническа идентичност). Вероятно авторите на идеята за езиков клас нямат това в предвид, но без интеркултурно образование може да се получи именно залитане към асимилацията. При предлагането на подготвителен езиков клас от страна на МС и МОН през 2025г. Център Амалипе реагира с друга критика – ако бъде допуснато неговото повтаряне, първокласниците ще бъдат на 9 години, когато прекрачат вратите на класната стая с надпис „Добре дошли в 1-ви клас“: това може да е предпоставка за тяхното неприемане от другите първокласници (деца по-малки с две години) и за отпадането им.

Третата липса е специфичната политика към ромските деца и ученици. Стратегическата рамка изрично включва ромите в цел 5.6. Програма „Образование“ също разглежда ромите като част от целевите групи на мерките за образователна интеграция. Самата Европейска комисия също е заложила като инвестиционен приоритет „Социално-икономическа интеграция на маргинализирани общности, като ромите“: това е единственият случай името на етническа група да бъде включено в европейски регламент.

В Управленската програма терминът „роми“ практически отсъства от училищната политика. Това не означава, че ромските деца са изключени от мерките за „уязвими групи“, но означава, че специфичните бариери, пред които са изправени ромските ученици – включително сегрегацията, дискриминацията и необходимостта от работа с общността – вече не са видими като отделен политически проблем. Показателно е, че ромите са посочени конкретно при мерките за висше образование, но не и при основната училищна политика. Както посочихме по-горе, Управленската програма не отчита, че в България има роми: терминът не присъства в основните части на програмата.

Четвъртата липса е системната политика за образователните медиатори. Стратегическата рамка предвижда изграждане на мрежа за професионална подкрепа и обмен на добри практики между образователни медиатори и други специалисти, както и развитие на професионалните им умения за работа със семейства. Програма „Образование“ използва медиаторите като конкретен ресурс в редица операции, включително за работа с ученици и родители от уязвими групи и в десегрегационни дейности. Особено важно положително развитие през последните години бе подсигуряването на ресурс от държавния бюджет за заплатите на образователните медиатори чрез чл.52а от Наредбата за финансирането. Също така като важно постижение можем да посочим и въвеждането на професия „образователна медиация“, както и възможностите за професионално обучение на медиаторите. Повечето от тях бяха постигнати след натиск от страна на Амалипе, но и след подкрепа на предходните министри на образованието и народни представители.

В Управленската програма медиаторите се споменават само като очакван резултат: „изграден методологичен център и повече обучени образователни медиатори“.  Липсват количествени цели, ангажимент за устойчиво финансиране, назначения, професионално развитие и връзка между медиаторите, десегрегацията и работата с общностите.

Петата липса е комплексният подход към училищата с висока концентрация на уязвими групи. Управленската програма правилно признава необходимостта от подкрепа за тези училища и поставя количествен индикатор за училищата от V група. Това е положителна стъпка, която отсъства като толкова конкретен индикатор в Стратегическата рамка. Но програмата не определя как ще бъде постигната промяната. Липсват конкретни инструменти за допълнително финансиране, работа с родители и общности, квалификация на учителите, медиатори, интеркултурно образование и десегрегация. Така се измерва броят на училищата, но не се задават достатъчно ясни показатели за промяна на образователните резултати и състава на училищната среда. Особено важно е, че липсва ангажимент за продължаване на финансирането по чл.52а от Наредбата за финансирането. То дава шанс училищата с концентрация на уязвими групи да получат допълнително средства за заплатите на образователните медиатори, за допълнителни обучения на учениците, за обходите, които осъществяват екипите за обхват, както и за допълнително стимулиране на учителите. Това финансиране е особено важно за по-малките селски училища (по чл.52а подкрепа получават 750 селски училища), като то е предпоставка за самото съществуване на училищата с по-малък брой ученици.

В заключение можем да посочим, че Управленската програма не премахва политиката за уязвимите ученици, но я „размива и скрива“ като специфична политика за образователна интеграция. Тя запазва универсалните инструменти – обхват, превенция на отпадането, езикова подкрепа, транспорт, специалисти и подкрепа за училища с уязвими групи, но оставя извън стратегическия си хоризонт структурните инструменти, заложени в Стратегическата рамка и Програма „Образование“: десегрегация, превенция на вторичната сегрегация, интеркултурно образование, специфична политика към ромите и системна политика за образователните медиатори. Подкрепата за училищата с концентрация на уязвими групи остава по-скоро на декларативно ниво, липсват конкретни параметри (вкл. за защитените и средищните училища).

Това създава риск след 2030 г., когато приключва Програма „Образование“, да няма достатъчно ясно формулиран национален ангажимент за продължаване именно на тези политики. Затова въпросът не е дали Управленската програма съдържа мерки за уязвими деца – тя съдържа такива. Въпросът е дали съдържа пълния спектър от политики за образователна интеграция, който България вече е приела в Стратегическата рамка и реализира чрез Програма „Образование“. Сравнението показва, че отговорът на този въпрос е отрицателен.

Трудно е да гадаем дали това негативно развитие се дължи по-скоро на липсата на политическа визия или на неумението на администратори и политици да заложат като политически цели и резултати необходимото за образователната интеграция и училищното образование. Лично аз се надявам, че политическата класа няма намерение да прокарва нов Възродителен процес и асимилационистки дейности. Но както гласи известната поговорка „Пътят към ада е постлан с добри намерения“: всички трябва да опазим нашите политици и образователната система от полусмислени и напълно безсмислени действия.

Автор: Деян Колев

Вижте още:

Управленската програма на кабинета Радев – какво предвижда за европейските средства?

Изображенията са генерирани с помощта на AI