Управленската програма на кабинета Радев – какво предвижда за европейските средства?
Управленската програма на правителството на Р. Радев в частта си за „ефективно управление на европейските средства“ е значително по-добре разписана от други части. Заложени са смислени цели и дейности, които биха довели до ефективно използване на средствата от ЕС, които България получава. В същото време има и някои важни липси, особено спрямо участието на гражданските организации и бариерите пред тях. Преодоляването на тези трудности е една от важните задачи, които ще покажат, че страната ни е наистина европейска държава. Какво може да бъде допълнено към Програмата за управление на Р. България 2026-2030?
Основни цели
Частта „Ефективно управление на европейските средства“ включва както Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ), ускоряването на изпълнението на Европейските програми на споделена отговорност през настоящия период, така и планирането на новите програми. Това са ключови инвестиции в развитието на България – икономиката, социалната политика, образованието, както и гражданското общество. На практика ефективното използване на тези средства е именно инвестиция в развитието на обществото и страната, а не просто „усвояване“. Малцина си дават сметка колко е важна тази инвестиция, но примерът от Унгария (заради натиска върху гражданското общество и системното анти-европейско поведение на бившия премиер Орбан ЕС спря финансирането на унгарските програми, което доведе до сериозна криза там, така че България и други държави изпревариха като развитие Унгария).
Четири са основните цели, които си поставя правителството относно европейските средства:
- България да бъде една от първите държави членки с подаден План за национално и регионално партньорство, със следните основни акценти;
- България да участва активно в новия Европейски фонд за конкурентоспособност и да осигури подкрепа от държавните институции за успешно кандидатстване по него;
- България да управлява ефективно и ефикасно средствата от настоящите програми и фондове на Европейския съюз и да постигне максимално усвояване на разполагаемия ресурс;
- България да отстоява запазването на обема на средствата за политиката на сближаване и на многогодишния характер на финансирането, което осигурява предвидимост за общините, бизнеса и институциите.
Посочените цели са разбираеми и добре аргументирани. Важната задача е те да бъдат постигнати, което ще изисква задружните усилия на институции, организации и на българските граждани като цяло.
Заложените мерки на изпълнителната власт са в няколко направления: приключване на НПВУ, ускоряване на изпълнението на настоящите кохезионни програми, изпълнение на Швейцарско-Българската програма за развитие и Финансовия механизъм на ЕИП, планиране на следващия програмен период, опростяване на достъпа до европейски средства. Именно в последната част, както и в предходните, могат да бъдат допълнени множество мерки:
Повишаване на ефективността и ефикасността на инвестициите, съфинансирани от фондовете на Кохезионната политика за периода 2021–2027 г.
- Идентифициране на забавянията и препятствията в изпълнението на програмите в рамките на Кохезионната политика и предприемане на мерки за ускоряване на изпълнението им. Срок: септември – декември 2026 г.
Важно е като част от причините за забавянията да бъдат включени и пречките пред НПО – липсата на аванси при проекти на гражданските организации и прилагането на де минимис към тях (https://amalipe.bg/prechkite-pred-npo/ ). Тези пречки доведоха до провал при изпълнението на много от процедурите за конкурентен подбор на проекти, като Десегрегация и превенция на вторичната сегрегация по ПО и ред други (https://amalipe.bg/desegregacia/ ).
Пречките пред ефективното участие на гражданските организации са не само една от важните причини за забавеното изпълнение на европейските програми. Те също така нарушават ключов принцип на ЕС за участие на гражданите и гражданското общество. Това може да доведе до финансови корекции и дори до спиране на част от европейското финансиране за България от страна на ЕК.
Важно е също така да бъде анализирано забавянето от страна на основните национални институции. Така например, МОН като конкретен бенефициент по най-големите операции на Програма Образование забави част от така наречените „системни проекти“ – за компетентностния подход, за дигитализацията и ред други. Това можеше и все още може да доведе до загуба на европейското финансиране.
- Приемане и изпълнение на План за действие за ускоряване на изпълнението и минимизиране на риска от загуба на средства по Програма „Развитие на регионите” 2021–2027 г., вкл. по Фонда за справедлив преход, чиито конкретни инвестиционни мерки са описани в раздела за регионална политика. Срок: август 2026 г. (за приемане на плана) – декември 2026 г. (за изпълнение на мерките)
Важно е този план да съдържа и мерки за преодоляване на пречките пред участието на НПО.
- Постигане на заложените цели и пълно усвояване на ресурса по програмите в рамките на Кохезионната политика. Срок: декември 2030 г.
За постигането им е важно да бъдат отстранени ключовите пречки пред участието на НПО – липсата на аванси за НПО проекти, прилагането на де минимис към проекти, които не попадат в обхвата на държавната помощ и други. Необходима е политическа смелост за отстраняването на тези пречки.
- Ефективно управление и контрол на европейските средства и ограничаване на риска от нередности и финансови корекции чрез повишаване качеството на изпълнение, контрол и наблюдение на програмите и проектите, прилагане на общоевропейски практики и механизми за прозрачност на разходите и крайните резултати от изпълнението. Срок: 2026 г. – 2030 г.
- Прилагане на устойчиви механизми за координация и допълняемост между европейския и националния публичен ресурс за постигане на максимална ефективност при използването на публичните средства. Срок: Ежегодно, в рамките на бюджетния процес/процедура, и текущо в хода на планиране и изпълнение на програмите и инструментите.
Координацията между националните и европейските средства е от ключова важност. Важното е да се гарантира, че инвестициите с европейски средства ще бъдат продължени със средства от държавния бюджет: това е най-добрата предпоставка за устойчивост. В това отношение можем да посочим множество успешни примери: подкрепата за средищните училища през първия програмен период се превърна в национална политика след него, извънкласните дейности по проект „Твоят час“ (вторият програмен период) бяха продължени чрез занимания по интереси, финансирани от държавния бюджет и т.н. Тук е особено важно да не се позволи ангажиментите на държавния бюджет да бъдат заместени от европейските средства.
Относно подготовка на следващия програмен период
- Разработване и приемане на институционална и нормативна рамка за процеса на програмиране с широко участие на всички заинтересовани страни. Срок: октомври 2026 г. Предходните програмни периоди бяха пример за участие на всички заинтересовани страни, включително НПО. Бе дадена възможност на гражданските организации да се групират в пет групи НПО, които да излъчат свои представители в работните групи и в последствие – в Комитетите за наблюдение.
Важно е тази практика да продължи и при планирането на новите програми и на Споразумението за партньорство. Една от групите НПО трябва да бъде за организациите, които работят за включване на ромите – това е ангажимент, отнасящ се до основните програми, както и до Споразумението за партньорство.
През този период следва да бъде преодоляна една от слабостите на предходните: избирането на представител в работните групи/ Комитетите за наблюдение е добре да бъде осъществявано единодушно (както бе предвидено при предходните процедури), но при невъзможност следва да се реализира чрез избор от квалифицирано мнозинство (две трети). Изискването за единодушие важи само за НПО и води до блокиране на процедурите за избор в някои случаи.
- Програмиране и успешно провеждане на преговорите с Европейската комисия по Плана за национално и регионално партньорство за периода 2028-2034 г. Срок: септември 2027 г.
- Разработване на националната нормативна уредба за управление на средствата по Плана за национално и регионално партньорство за периода 2028–2034 г. Срок: декември 2027 г.
Новите програми и Планът за национално и регионално партньорство ще следват принципа на НПВУ, тоест нормативни и законови промени, а не само коректно изпълнение на заложеното в програмите. Важно е да бъдат заложени най-необходимите нормативни и законови актове. Сред тях трябва да бъдат актове, които гарантират участието на гражданския сектор и НПО, както и липсата на натиск върху тях. Това ще бъде предпоставка за демократичното развитие на България, както и за ефективното използване на средства от ЕС.
- Изпълнение на Плана за национално и регионално партньорство на България за периода 2028–2034 г. Срок: 2028–2034 г.
Необходимо е да бъде поставен специален акцент върху намаляването на регионалните различия, както и върху участието на гражданските организации. Така например може да бъде продължен под-Комитета за Северна България, както и да бъде създаден под-Комитет за гражданското участие. Добра възможност би била създаването на под-Комитет „Ромско участие“ към Комитета за наблюдение на Плана за национално и регионално партньорство: това бе предвидено през 2017г., но не се реализира поради липсата на политическа воля.
- Програмиране и начало на изпълнение на Социалния план за климата на Република България. Срок: януари – март 2027 г.
- Въвеждане на нов механизъм за координация, приоритизация и оказване на институционална подкрепа за участие и реализиране на българските проектни предложения по Европейския фонд за конкурентоспособност. Срок: март – май 2027 г.
- Повишаване на осведомеността за възможностите за финансиране по Европейския фонд за конкурентоспособност и създаване на условия за формиране на партньорства чрез разработване на платформа за търсене на партньори и провеждане на комуникационни събития. Срок: декември 2027 г.
Относно опростяване на достъпа до европейски средства
- Въвеждане на облекчени правила за кандидатстване, изпълнение и отчитане на проекти с малка стойност на безвъзмездното финансиране. Срок: декември 2026 г. – февруари 2027 г. Необходимо е малките проекти също да получат авансово финансиране, което ще гарантира участието на техните бенефициенти.
- Повишаване на праговете за избор на изпълнител от частно-правните бенефициенти по облекчен ред. Срок: декември 2026 г.
- Максимално автоматизиране на оценката на проектни предложения по процедури на подбор с малка стойност на безвъзмездното финансиране. Срок: декември 2026 г.
- Опростяване и уеднаквяване на документацията за кандидатстване по европейските програми и въвеждане на механизми за ефективно прилагане на задължението от кандидатите да не се изискват документи, които администрацията може да набави по служебен път. Срок: май – юни 2027 г.
Управленската програма в тази си част съдържа множество липси, особено по отношение на участието на НПО. Липсва какъвто и да е анализ или дори податка за минималното участие на гражданските организации. Още по-важното е, че липсват мерки за ускоряване/ разширяване на участието на НПО: например избягването на неправилното прилагане на де минимис, предоставянето на аванси за НПО проекти (такива се предоставят, ако бенефициент е община, училище или друга бюджетна институция), подкрепата за институционално развитие на гражданските организации, съвместни дейности на НПО и институциите, големи НПО проекти (такива има по Швейцарско-Българската програма и по Финансовия механизъм на ЕИП, но не и по европейските програми) и т.н. Важно е Управленската програма да бъде допълнена именно с такива мерки.
Заключение
В заключение можем да посочим, че ефективното използване на европейските средства е една от силните части в Управленската програма 2026-2030г. В същото време са видими и определени липси, които следва да бъдат запълнени. Отсъствието на гражданския сектор е особено важно в контекста на европейските фондове. Управленската програма поставя значителен акцент върху подобряването на капацитета за подготовка и управление на европейски проекти – проектни офиси, споделени услуги, национална мрежа от контактни лица, обучения и подкрепа за организации с ограничен предишен опит. Тези мерки обаче са насочени преди всичко към висши училища, научни организации и публични институции. Неправителствените организации не са изведени като отделна група, за която да се гарантира достъп до подобна подкрепа. Изключение представляват отделни секторни политики – например културните организации с одобрени европейски проекти, за които е предвидена национална подкрепа. Последното е по-скоро изключение, секторна политика, която има за цел да разшири участието на български бенефициенти. И досега такива изключения бяха налични – например МРРБ предоставяше финансова подкрепа за организации с одобрени проекти по Дунавската програма и други ЕФРР програми, които изискват национално съфинансиране. Става дума наистина за изключения.
Получава се определено противоречие. От една страна, програмата поставя европейските фондове в центъра на развитието на публичните политики и предвижда изграждане на капацитет за по-ефективното им използване. От друга страна, не е формулиран ангажимент гражданските организации да бъдат пълноправни участници в този процес – нито като бенефициенти, нито като партньори при програмирането, нито като участници в мониторинга на европейските програми.
Новият програмен период
Това е особено значимо за периода след 2027 г. България ще трябва да планира следващия програмен период и да решава какви механизми ще заместват или надграждат установеното през 2021–2027 г. партньорство между държавата, общините, училищата и гражданските организации. В редица области, включително образователната интеграция, десегрегацията, работата с родители и общности и подкрепата за уязвими групи, НПО вече са не просто външни изпълнители, а натрупали експертиза партньори на институциите. Управленската програма не дава достатъчно ясен отговор как тази експертиза ще бъде използвана и институционализирана след края на настоящия програмен период.
Автор: Деян Колев
Вижте още:
Изображенията са генерирани с помощта на AI