Одобрени са проектите по Процедура “Десегрегация и превенция на вторичната сегрегация”
Изпълнителна агенция “Програми за образование” публикува резултатите от Процедура BG05SFPR001-1.008 „КОМПЛЕКСНИ ПРОГРАМИ НА ОБЩИНСКО НИВО ЗА ДЕСЕГРЕГАЦИЯ НА УЧИЛИЩАТА, ПРЕВЕНЦИЯ НА ВТОРИЧНАТА СЕГРЕГАЦИЯ И ПРОТИВ ДИСКРИМИНАЦИЯТА (ЧРЕЗ ПОДБОР)“ в рамките на Приоритет 1 „Приобщаващо образование и образователна интеграция“ на ПО.
Общият размер на одобрената безвъзмездната финансова помощ на предложените за финансиране 27 проектни предложения е 15 810 742,57 лева (в т.ч. 12 944 561,40 лв. средства от ЕСФ+ и 2 866 181,17 лв. национално съфинансиране). Това представлява малко над половината от планираната сума от близо 29 млн. лева.
Процедурата е насочена към насърчаване процеса на образователна десегрегация и превенция за недопускане на вторична сегрегация в училищата.
Специфичните цели на процедурата са:
– Подкрепа на местните общности за преодоляване на предразсъдъци и негативни обществени нагласи в процеса на десегрегация в образованието;
– Подкрепа за предотвратяване или преодоляване на процесите на вторична сегрегация в училищата.
Равносметката от кандидатстването по процедурата сочи няколко неща:
- Подобрен капацитет на Управляващия орган (ИАПО): Проектите по Процедурата бяха разгледани и одобрени в безпрецедентно бърз порядък – за по-малко от пет месеца. Към това следва да добавим и опростените процедури за отчетност (базирани на така наречените “плоски стафки”), както и относително кратките срокове за верифициране на подадените отчети (в рамките на предходите процедури);
- Относително нисък интерес и свързаните с това неусвояване на заделения ресурс и ниска конкуренция: Въпреки че десегрегацията е тема, по която от години има интерес, броят на подадените проекти бе относително малък – 33. В резултат на това, заделеният ресурс от близо 29 млн. лв. не бе използван и одобрените проекти са на стойност, която покрива само половината от него. Почти всички подадени проекти бяха одобрени – индикатор за ниския интерес и предпоставка за невисоко качество на част от планираните дейности.
- Отсъствие на НПО като кандидати по процедурата: Прегледът на подадените и одобрени проекто-предложения сочи, че най-голям е бил интересът на училищата (16 одобрени проекта), последван от този на общините (11 проекта). На практика липсва проект на неправителствена организация – тенденция, която започна с предходната процедура за конкурентен подбор на проекти “Утвърждаване на интеркултурното образование…”. Голямата част от гражданските организации предпочетоха да не кандидатстват по операцията или да го направят единствено като партньори.
Това е една от причините за ниския интерес и подаването на малък брой предложения. Добре известно е, че понастоящем училищата изпълняват голям брой дейности и проекти – те са основните изпълнители на дейностите по системните проекти на МОН (в момента се реализира “Успех за теб”, предстои стартирането на системни проекти за прилагане на компетентностния подход, дигитализация на образованието, отворени са конкурси за преодоляване на агресията, подкрепа на ученици с таланти и т.н.), училищата изпълняват националните програми в образование и т.н. Да не забравяме, че понастоящем във всички училища се изграждат СТЕМ кабинети по ПВУ. Така училищната система е плътно ангажирана с реализирането на дейности и проекти, което води до нисък интерес за подготовка на самостоятелни проекти. Последното трябва да се има в предвид при следващите процедури за конкурентен подбор на проекти.
Много от общините също не проявяват интерес към “меките” процедури на ЕСФ и са ангажирани с инфраструктурни проекти. Това се видя и при конкурсите по подхода ИТИ – общините включваха в своите териториални инвестиции преди всичко “твърди” дейности, а интересът им към образование и социално включване бе “мижав” (използвайки думите на известните български изпълнители).
Така на практика гражданските организации се оказват основната “ракета-носител” на грантовите процедури – те биха могли да подготвят качествени проекти, да привлекат училища в изпълнението (отнемайки усилията за подготовка на проект и отчитане по него), както и да постигнат заложените резултати. В крайна сметка, това е част от обичайната работа на НПО. Не е случайно, че създаването на пречки за НПО участие обрича на провал процедурите за конкурентен подбор на проекти. Последното се видя още в края на предходния програмен период, продължава и през настоящия.
- Наличието на сериозни пречки, които възпрепятстват участието на гражданските организации доведе до липсата на кандидати – НПО и до останалите проблеми, посочени по-горе: В мой анализ “Какво възпрепятства участието на НПО в програмите, съфинансирани от ЕСФ+?”, публикуван през май, посочих, че основните пречки, които възпрепятстват участието на гражданските организации са на национално ниво – липсата на аванси и прилагането на де минимис. Този анализ бе на базата на “Утвърждаване на интеркултурното образование…”, операция, която се реализира с нисък интерес, но все пак успя да използва в пълна степен отделения ресурс. Посочените проблеми остават и процедурата за подкрепа на десегрегацията още веднъж демонстрира тяхната острота и това, че без разрешаването им гражданските организации няма да участват в използването на фондовете на ЕС, в частност – на ЕСФ+.
Понастоящем Програма Образование и Програмата за развитие на човешките ресурси са обявили или планират обявяването на нови процедури за директен подбор на проекти. Това е важна положителна тенденция, която намалява практиката от предходните програмни периоди програмите (особено в сферата на образованието) да се използват преди всичко за преразпределяне на средства към МОН, други институции и общините. В същото време, можем уверено да твърдим, че без разрешаване на посочените проблеми новите грантови процедури също ще се реализират в относително нисък мащаб и с твърде съмнителни резултати.
И двете пречки – липсата на аванси и прилагането на “де минимис” са създадени на национално ниво. Преодоляването им е изцяло в ръцете на националните институции – Управляващите органи и Министерството на финансите. То изисква и умерена политическа решимост, за да може да бъдат “отпушени” процедурите за конкурентен подбор на проекти и самите оперативни програми. В противен случай е напълно възможно през новия програмен период България да получи по-малко средства, особено за образование и за развитие на гражданското общество.
Вижте: Списък на одобрените и отхвърлените проектни предложения
Вижте още:
Автор: Деян Колев