КАК РОМИ БЕ ЗАМЕНЕНО ОТ УЯЗВИМИ ГРУПИ
Замяната на роми с уязвими групи е стратегическа грешка, която се налага през последните години. В голяма степен това се прави от криворазбрана политическа коректност и под натиска на крайни националисти, които са против целенасочените политики спрямо ромите. Тази подмяна пропуска важния факт, че много от ромските деца не са уязвими от социална и икономическа гледна точка, но се сблъскват с важни проблеми като сегрегацията, антиромските стереотипи, дискриминация в класната стая. Политиките за образователна интеграция трябва да са насочени и към тези ромски деца, за да може училището да бъде място за всяко дете. Европейската комисия извървя пътя от възприемането на ромите само като уязвима група или маргинализирана общност към изработването на цялостни политики, насочени към преодоляване на диспропорциите, отнасящи се за всички роми. Последната Европейска рамка от 2020 година е рамка за равенство, включване и участие на ромите и там ясно е посочено необходимостта да се намери подход, отиваш отвъд уязвимите групи. Подобна е и замяната на термина “образователна интеграция” с “включващо образование”. Двата процеса следват различен подход и не трябва да се противопоставят или заместват един от друг. Включващото образование е насочено към преодоляване на чисто образователните дефицити на изоставащите ученици, ученици със слаби оценки, както и към децата със специални образователни потребности. Образователната интеграция следва подход, при който се търси взаимодействие на ученици от различни етнокултурни общности в една класна стая, което води до обогатяване на педагогическите подходи, методи и средства. Не е случайно това, че и Законът за предучилищното и училищното образование определя два различни стандарта, а именно – стандарт за приобщаващо образование и стандарт за гражданско и интеркултурно образование.
МИТОВЕ И СТЕРЕОТИПИ СПРЯМО РОМИТЕ В БЪЛГАРИЯ
Огромна част от нещата, които се мислят за ромите са стереотипи и предразсъдъци – били те негативни или позитивни. По-долу прилагаме анализ на основните асоциации, с които различни групи теренни работници свързват наименованието „ром”:
- Музика, танци: това е един от малкото положителни стереотипи спрямо ромите. Вярното в него е това, че много от ромите на Балканите са изключително музикални, а голяма част от виртуозните музикални изпълнители (включително – на българска народна музика) са от ромски произход. Причините за това се коренят още във времето на Османската империя. Още тогава част от ромите превръщат музиката в свой занаят, който развиват до съвършенство: военните музиканти в османската армия са били роми, ромски музиканти са свирели на турските и българските сватби и т.н. И до ден днешен в много от селищата, населявани от подгрупите на ромите йерлии и миллет има ненадминати по уменията си музиканти, състави и оркестри.
В същото време далеч не всички роми в България са музикални. Пример в това отношение е групата на калдарашите, които никога не са се занимавали професионално с музика и сред които липсват музикални групи и изявени музиканти. Мнозина учители споделят, че учениците от калдарашката група нямат развит музикален слух.
Ако сте учител на ромски деца, не очаквайте те обезателно да са музикални. И което е по-важно: недейте да смятате, че те могат да бъдат добри само в часовете по музика!
- Чергари, катун, каруца: романтичната представа за волните цигани – катунари е особено неадекватна за България. На Балканите (за разлика от Западна Европа) огромната част от ромите усядат още по времето на Османската империя. Последната е имала стриктна политика по събиране на данъци, поради което заставя всички чергарски народи да уседнат. Това се случва и с ромите – не случайно етнолозите определят ромските групи, които живеят в България от столетия като йерлии – т.е. местни, уседнали.
Последните роми – катунари в България са от групите, които идват през 19 и 20 в. от Румъния: калдараши, калайджии. Те водят катунарски живот до началото на 60-те година на 20 в. На 17.12.1958 г. Министерски съвет издава Постановление 256 за усядане на циганите-чергари и през следващите 3-4 години и тези сравнително малобройни групи са заставени да уседнат.
- Джебчии, крадци: традиционната ромска култура на нито една група не разглежда кражбата като ценност – обратно, кражбата се определя като деяние, което не е допустимо в общността. Впрочем – традиционната ромска култура в ценностно отношение не се различава съществено от културата на останалите етноси на Балканите – българи, турци и др. Джебчийството се практикува като занаят само от една сравнително малобройна под-група на калдарашите (т.нар. ницулеш), като дори при тях джебчийството в общността е наказуемо. Това не означава, че няма престъпления, извършени от роми… така, както има престъпления, извършени от българи, турци, арменци и др. Престъпници има сред всеки етнос. Но е погрешно да говорим за „ромска престъпност” и да смятаме, че това е същностна черта на ромската общност!
- Много деца: Понастоящем средният брой деца в ромско семейство е 2,77 – противно на битуващата в медиите представа за ромките, които раждат всяка година. Много деца се раждат най-вече в маргинализраните семейства, които са се откъснали от своята общност и над които общността няма контрол.
Раждането на много деца е характеристика на всяка патриархална общност – много деца са раждали и етническите българи до средата на 20 в. С напредването на процеса на модернизация, броят на децата в семейството намалява. Този процес може да бъде наблюдаван сред повечето роми в България днес.
- Необразовани: Истина е, че образователният статус на ромите е в пъти по-нисък от този на българите и българските турци. Но в същото време е истина, че през последните десетилетия той се подобрява с бързи темпове. Преброяването на населението от 1946 г. сочи, че тогава 89 % от ромите/циганите са били напълно неграмотни, ромите със средно образование са били 20 души, а ромите – висшисти – само един. Днес картината е по-различна: броят на висшисти, които са се декларирали като роми, се е увеличил 2,5 пъти Показателно е, че за десет години, от 2001 до 2011 броят на ромите с висше образование се е увеличил десетократно! Проблемите, пред които се изправяме днес обаче, са че голяма част от ромите с висше образование предпочитат да скрият своята етническа идентично, за да не станат обект на стереотипи и предразсъдъци. Образованието все по-устойчиво се превръща в ценност за много ромски семейства, дори сред най-консервативните групи. Този процес ще отнеме време и от всички нас зависи той да се случи по-бързо!
- Задружни: Задружността и солидарността сред ромите е силна на ниво разширено семейство, род, клан и дори група. В същото време между отделните ромските групи често съществува недоверие, неприязън, както и множество стереотипи. (Така например групата на калдарашите определя останалите роми като цуцумани, мангали и ги разглежда като „втора категория”. Ромите йерлии също имат стереотипи спрямо калдарашите – че са крадци и джебчии и т.н.) Тези противоречия все повече изчезват сред по-младите и образовани роми.
- Мързеливи: от заселването си в Европа до днес ромите са заемали тази икономическа ниша, която останалото население (мнозинството в дадена държава) не е искало да заеме. Т.е. ромите винаги са се препитавали с най-непривлекателния и тежък труд или със занаят, който изисква продължителен труд. Така че няма как стереотипът „мързеливи” да описва адекватно ромите.
Единственото основание за този стереотип може да бъде видяно в традиционния, пред-индустриален режим на работа сред много от ромите. За мнозина роми идеята за регламентиран, 8 – часов работен ден и 5-дневна работна седмица с ясно разпределение на отговорностите е изглеждала непонятна. Традиционнното производство е давало възможност за нерегламентирано работно време, почивки около календарните празници и т..н. В резултат от това първоначално много от ромите, които започват работа в индустриалните предприятия през социалистическия режим отсъстват често от работа, не спазват стриктно работното време и така формират стереотипа за „мързеливите цигани”. Практиката показва, че прехода от пред-индустриален към индустриален режим на работа изисква време, но може да бъде завършен дори в рамките на 1 поколение. Пример за това са ромите от квартал „Никола Кочев” в Сливен. Те стават първите текстилни работници и в рамките на едно поколение се превръщат в ценена работна сила.
- Мръсни: Причините за този стереотип навярно са в големите ромски гета, в които хигиената в междублоковите пространства и по улиците е силно занижена. В исторически план друга причина е индийския генотип на ромите – мургавата кожа е карала народи от цяла Европа да смятат ромите за „мръсни”.
В ромската култура изискването за чистота е едно от най-важните изисквания! В някои ромски диалекти (т.нар. влашки диалекти) дори се използват две думи, за да се отграничат различните форми за мръсотия – мелало – мръсно, изцапано и махриме – нечистото, духовно измърсеното. Изискванията за хигиена и спазването на чистота са конституирали едни от базисните елементи на традиционната ромска култура.
Не е случайно, че дори в кварталите с мръсни междублокови пространства, в апартаментите и къщите се поддържа безупречна чистота. Изключение са само постройките, обитавани от най-маргинализираните семейства – т.нар. „гето в гетото”
- Бедни: Бедността сред ромите е значително по-висока отколкото сред останалото население – по данни на Световна банка, ромите в България са 4 пъти по-бедни от мнозинството от населението.
В същото време не бива да възприемаме бедността като неизбежна съдба за ромите. В исторически план има много сведения за роми, които са преживявали добре от занаятите си и са имали завидно положение. И днес има ромски групи, в които социално-икономическите проблеми са значително по-малки (напр. калдарашите, бургуджиите – добили популярност с големите си къщи и луксозен начин на живот, който разбира се не се отнася до всички представители на тези групи). Напълно е възможно и от всички нас зависи да превърнем този стереотип в спомен.
- Ранни бракове: на този стереотип е отделена специална глава в наръчника. Ранните бракове съществуват и сега сред много ромски семейства, но е ясна и категорична тенденцията за преодоляването им. Национално представително проучване, реализирано през 2010 г. от Център Амалипе сочи, че понастоящем средната възраст за първа женитба в ромска общност е 18 години и 4 месеца – 18 години и 8 месеца, като при някои групи (рударите) е дори над 21 години.
Освен това, нека имаме в предвид това, че ранният брак не е специфично-ромска традиция, а практика сред много народи, когато са били в пред-модерен етап от развитието си – вкл. широко разпространена практика в българската селска задруга преди Първата световна война. С модернизацията тази практика се изоставя – процес, който протича понастоящем сред ромите.
- Социални помощи: Широко разпространено е мнението, че ромите живеят от социални помощи. Това не отговаря на истината: по данни на Агенцията за социално подпомагане, лицата които са на месечно социално подпомагане в България са около 40 000 души. (Сред тях, разбира се, има не само роми!). Ромите в България наброяват между 700000 и 800 000 души (според Съобщение на Европейската комисия от 5 април 2011 г.). Т.е. ясно се вижда, че процентът на ромите, които разчитат на социални помощи е значително по-нисък от това, което се смята.
- Врачки: Още с идването си в Европа, част от ромските жени се занимават с врачуване, леене на куршум и други подобни практики, отречени от православната църква. Поради това ромите са били наречени „атцинганои” – „недокосваеми”, т.е. хора с които християните не бива да общуват.
Понастоящем врачуването е „занаят” за жените от една от калдарашките подгрупи в България. Т.е. далеч не всички роми врачуват. Този тип „врачуване” е по-скоро психологическо умение да създадеш впечатление, че „познаваш”, което използва добре проверени психологически средства и няма нищо общо със свръхестествени умения.
Врачките, за които може да се твърди, че имат екстрасенски способности са малко, те са добре известни и не „врачуват” по улиците.
- Злато: специфичен „култ” към златото можем да видим сред групите на бившите чергари – калдарашите, бургуджиите и др. При тях богатите жени демонстрират положението си като носят нанизи от златни монети, честа практика е да се слага златен зъб и т.н. Причината за това е, че през годините на катунарския живот всичко спечелено се е обръщало в злато – металът, който не губи от стойността си, може лесно да бъде пренасян и може да бъде използван във всяка държава.
В същото време, нека имаме в предвид, че посоченото далеч не се отнася до всички ромски групи в България!
- Чалга: „поп-фолкът” не е ромска музика, макар да използва и ромски мотиви. Той има толкова общо с традиционната ромска музика, колкото и с традиционната българска песен. По същество, повечето от старите ромски напеви са доста далеч от съвременната чалга.