август 22, 2026август 22, 2026

Противоковидни мерки без Ковид заплаха: необходими ли са?

Международните и националните здравни институции не са притеснени, че Ковид може да се завърне. Но българският парламент, МОН и Министерството на финансите въвеждат мерки, подобни на противоковидните: не за да опазят здравето ни, а с мисъл за държавния бюджет. Кои са мерките, които връщат в работата в онлайн среда (поне до края на 2026) училища, ДГ, РУО и всички образователни институции? Всъщност, едва ли някой вижда сериозна заплаха от завръщането на Ковид. Но приемайки Закона за държавния бюджет 2026, Народното събрание включи в него чл.114, който изисква бюджетните институции да преминат към онлайн работа по много от задачите, които смятаме, че те трябва да изпълняват. Така например, текстовете изискват:

„(2) Преустановява се провеждането на работни срещи, оперативни и други съвещания, семинари и обучения на служители на бюджетните организации извън предоставените им за управление административни сгради и помещения, освен в случаите на:

международни събития, произтичащи от двустранни или многостранни ангажименти, както и свързани с международни организации;
събития, изцяло финансирани от международни програми и проекти, по които организацията е бенефициент, доколкото разходът е изрично заложен като допустим в одобрения бюджет на програмата или проекта;
обучения, организирани от публични обучителни институции.

(3) Извън случаите по ал. 2, всички междуведомствени и вътрешни работни съвещания, координационни и други срещи на служители се провеждат единствено в дигитална среда (онлайн) чрез използване на наличната ведомствена инфраструктура.“

Тези текстове се отнасят до всички бюджетни организации, а не само до образователните. Но веднага след приемането им, те предизвикаха и продължават да предизвикват сериозни притеснения и разнопосочни тълкувания сред директорите на училища и детски градини, както и сред началници и експерти на РУО и други бюджетни организации в образованието. Център Амалипе излезе със становище веднага след публикуваните промени с настояване за ясни и еднозначни инструкции, които да успокоят системата. Политиците и експертите от образователното министерство обаче запазиха мълчание като в поема на Веселин Андреев и прехвърлиха топката към Министерството на финансите с идеята, че то ще направи инструкция за прилагането на абсурдните сами по себе си текстове. Но там също четат В. Андреев…

Какво означават двете посочени алинеи за образователните институции и за началото на новата учебна година? Най-консервативната интерпретация на тези текстове означават, че:

обученията на учители могат да бъдат само в сградата на училището: ако сте директор и имате доброто намерение да изведете педагогическия колектив извън училище, за да бъде обучението по-успешно – отложете това за след Нова година (да се надяваме, че новият бюджет няма да включва подобни рестрикции). Вероятно мнозина биха възкликнали радостно „край на СПА обученията“. Без да отричам, че порочната практика парите за квалификация да се използват за туризъм без реално обучение съществува, не смятам, че тя трябва да се бори чрез генерална забрана на обученията извън училище. Фактът, че много добри мениджъри (не само в образованието, а и в други сфери) предпочитат да изведат колективите си извън злободневните ситуации, да проведат обучения в по-нетрадиционна среда ясно говори, че това е добра практика. Опитвал съм да организирам обучения в офиса, но това трудно се получава – колегите трудно се опазват от изкушенията да отворят лаптопите и да работят по ежедневните задачи…
ако сте директор и искате да посетите друго училище, за да видите как се справя то с ежедневните проблеми – отложете го за 2027 или го направете онлайн. Знам, че последното няма ефект, но „не стреляйте по вестоносеца“, ал.2 на чл.114 е приета от народните представители и публикувана в Държавния вестник. Всъщност, вероятно при по-неконсервативно тълкувание визитите в друго училище не биха били забранени, още повече, че перото за командировки е съвсем друго… Но „неконсервативно“ означава „либерално“, а тази дума май е „мръсна“ за много от днешните политици.
директорът често трябва да посещава РУО – за добро или лошо (както и обратното). Така е устроена образователната система. Но дали до края на 2026 разходите за това ще бъдат признати от евентуални одитори (да се свети името им, това са важни хора и с тях шега не бива!)?
очаквайте септемврийските съвещания на учители и директори, които РУО организират преди началото на учебната година да бъдат онлайн! Звучи абсурдно, но това изисква консервативното тълкувание на ал.2. Ще пострада ли образователната система от това? Мнозина биха дали отрицателен отговор, базирайки се на своя личен опит от участието в такива срещи. Но така отново превръщаме негативните изключения в правило.
РУО често изненадват училища и ДГ с посещения на място. Сега трябва да го правят онлайн. Също трябва да направят и инспекторите от НИО (Тук вече чувам бурни аплодисменти). Все пак дали това е най-доброто, което може да се случи? Ако отговорът е положителен, вероятно би възникнал въпросът „Защо не се редуцират служителите в тези институции?“
ако харесвате националната програма „Иновации в действие“ и сте одобрен по нея, не се радвайте: до края на годината посещенията ще трябва да бъдат онлайн. Същото важи и за „Образователни маршрути“: ако вашето училище е одобрено по националната програма, учениците и учителите ще трябва да почакат. Ако за същото сте одобрени по Програма Образование – имате шанс! Парадоксално е, но за едни и същи неща, законът допуска забрана и позволение. Вероятно народните представители не са си давали сметка за това;
но това не е всичко! Консервативното тълкувание на ал.3 изисква дори педагогическите съвети да бъдат провеждани онлайн. Ако вашето възклицание е „Това е абсурд на абсурдите“ помислете: „всички междуведомствени и вътрешни работни съвещания, координационни и други срещи на служители се провеждат единствено в дигитална среда (онлайн)“. Педагогическият съвет е именно такъв вид събитие и ако спазвате строго “буквата на закона”, проведете го онлайн. Може да опитате нещо, за което обвиняваме gen Z поколението – съберете колегите учители, пуснете им линк към тиймс или друга платформа и нека всеки се включи през телефона си. Дали учениците не са прави, като правят същото?

А като сме тръгнали в този ред на мисли, дали не е добре да минем изцяло в обучение в електронна среда? Така ще спестим пари за безплатен транспорт на деца и ученици от населени места, в които няма ДГ и/или училище, както и за покриване разходите на пътуващите учители (През 2025 г. държавата беше предвидила близо 50 млн. евро за транспорт на деца, ученици и педагогически специалисти). Нещо повече, образователните институции ще спестят пари за издръжка (ток, вода, парно), които държавата също може да прибере по вече отработения механизъм и т.н.

Погледнато сериозно, тези текстове създават важни проблеми/ предизвикателства пред училищата и другите образователни институции.

Първо, макар те да се отнасят до всички бюджетни организации и до всички училища, най-тежък и неблагоприятен ще бъде ефектът им върху малките и отдалечените училища. Училищата в големите градове имат значително по-лесен достъп на място до университети, обучителни организации, институции и професионални форуми. За училищата в малките и отдалечените населени места почти всяко участие в регионална или национална дейност предполага транспорт, командировка, а често и нощувка. А за някои това е единственият начин да излязат от средата си. При някои числеността на персонала е прекалено малка и е неефективно организирането на самостоятелно обучение, а е необходимо комбинирането с друго училище. Чл.114 предполага едното училище да е в онлайн среда, което поставя в неравнопоставена позиция неговия екип.
Второ, създава се риск за вече поети договорни и финансови ангажименти. Част от училищата вече са планирали и платили квалификации на екипите си преди влизането в сила на Закона за държавния бюджет и в момента са изправени пред необходимостта да търпят финансови загуби на авансово платените средства. В момента има масово откази от страна на директорите на вече планирани изнесени обучения за началото на септември, като хотели и туроператори отказват възстановяване на средствата.
Трето, не бива да подценяваме ограничаването на участието на учители и директори в професионални форуми и в обменни визити. Всички имаме интерес от насърчаване на професионалното развитие на учители, медиатори и други професионалисти. Професионалното развитие не се осъществява единствено чрез формални квалификационни курсове. Конференциите, семинарите, академиите, кръглите маси и други професионални форуми са важен механизъм за обмен на знания, представяне на иновации и изграждане на професионални общности, дискутиране на наболели теми в образованието. Това ще доведе и до отслабване на професионалните мрежи.
Четвърто, изключенията в прилагането на ал.2, особено третото изключение допускат неравнопоставеност между доставчиците на квалификация. Ограничителното тълкуване на понятието „публична обучителна институция“ (разбиращо като такава само института в Банкя и университетите) поставя различните лицензирани доставчици на квалификация в неравнопоставено положение и нарушава конкуренцията на пазара на труда. Организации, които разполагат с одобрени и регистрирани в ИРОПК програми за квалификация, могат практически да бъдат изключени от възможността да провеждат присъствени обучения извън училището/ ДГ, докато други доставчици получават подобна възможност единствено поради своя правен статут. Това определено нарушава съществуващия пазар на квалификационни услуги и конкуренцията между лицензираните доставчици. Последното със сигурност ще доведе до влошаване на качеството;
Пето, особено важно е, че текстовете на чл.114 не са подразбиращи се с „безвъпросна яснота“ (Кант). Много от тях страдат от липсата на достатъчно ясно разграничение кои дейности и кои разходи попадат в ограниченията на чл. 114. Това отново намирисва на Ковид времето, когато властваше фразата “Всеки сам си преценя”. И пак извън иронията, това поставя директорите и счетоводителите в ситуация сами да преценяват допустимостта на разходи, при голям риск от последваща финансова санкция. Това ги подтиква към свръхпредпазливост, което може да ограничи дейности, пряко свързани с качеството на образованието. Напълно е възможно различни РУО и училища да прилагат текстовете по различен начин, което ще доведе до хаос.

Все пак, чл.114, ал.2 допуска три изключения при прилагането, които създават ограничена свобода. Тя е свързана с изпълнението на международни проекти и ангажименти. Така ако вашето училище има одобрен проект по Еразъм или други международни програми, можете да го изпълнявате без притеснение. (Не бе същото в началото на юни, когато МФ и МОН изискаха средствата от сметките на държавните училища, независимо дали те са по делегираните от държавата дейности или по одобрени проекти…)

Особено важно е, че това изключение позволява и изпълнението на проекти по Програма Образование (съфинансирана от Европейския социален фонд+). Обратното би означавало стопиране на цялата програма и загубата на средства (ПО и сега се бори с тази опасност, а при стопирането на проектите по нея дори и за 4 месеца, загубата би била гарантирана). Така че спокойно може да изпълнявате квалификационни дейности, обменни визити и всички други дейности, които са одобрени от ПО – по ваши проекти и по системните проекти на МОН. Така например, в момента стартират училищните проекти за превенция на агресията и тормоза (одобрени са 260 училища, които ще работят по тази толкова наболяла тема), а те включват и квалификация на педагозите в извънучилищна среда. Спокойно може да реализирате дейностите за десегрегация, въвеждане на интеркултурно образование (там основният акцент са дейности извън училище), развитие на ученическите таланти и множество други, щом те са финансирани по Програма Образование. Същото важи и за процедура BG05SFPR001-1.002 „Достъп до образование за всяко дете“, финансирана по Програма „Образование“ 2021–2027, съфинансирана от Европейския социален фонд плюс (ЕСФ+) и изпълнявана от Регионалните управления на образованието.

Ако такива дейности са ви одобрени по национална програма обаче, много е вероятно да не ги реализирате. Държавният бюджет ще направи спестявания, а качеството на образование определено ще загуби. Разбира се, има и вариант, при който МОН се застъпва за училищата, а Народното събрание бързо променя чл.114, ал.2 и ал.3. Дали това е само хипотеза или политиците реално ще защитят дейностите за по-високо качество на училищното образование, предстои да видим през следващите седмици. Мнозина са по-скоро скептични…

Допълнителни притеснения буди и отмяната на чл. 281 в ЗПУО. Всъщност, мнозина все още не са забелязали тази промяна. Досега чл.281 гарантираше, че средствата от държавния бюджет за финансиране на дейностите в системата на предучилищното и училищното образование се планират ежегодно в размер, не по-нисък като сума и като процент от брутния вътрешен продукт спрямо предходната година. Отмяната на чл. 281 не означава автоматично намаляване на средствата за образование през 2026 г., но премахва една важна законова гаранция за устойчивостта на образователното финансиране. Занапред вече няма нормативна защита, която да не допуска средствата за предучилищно и училищно образование да намаляват както в абсолютен размер, така и като дял от БВП. Това създава риск при бъдещи бюджети, финансирането за образование формално да нараства като номинална сума, но реално да намалява като относителен дял от публичния ресурс и да не следва развитието на икономиката, инфлацията и нарастващите разходи на образователните институции. Така заветната цел от 5% от БВП за образование (преди изборите политиците винаги обещават да я постигнат, след което забравят) се отдалечава още повече.

Законът за държавния бюджет 2026, вкл. чл.114, ал.2 и ал.3, както и обмяната на чл.281 от ЗПУО вече са факт. Какво все пак може да се направи?

Най-естественото е парламентът да промени тези текстове: например допуснати изключения в прилагането на ал.2 да включат и служебните пътувания, одобрените национални програми в образованието, точка 3 да включва не само „публична обучителна институция“, но и всички регистрирани в ИРОПК и др. В допълнение, важно би било МОН и МФ да направят инструкции, които дават ясни указания какво могат и какво не могат да правят образователните институции до края на 2026. Важно е това да бъде направено възможно най-скоро (учебната година скоро ще започне!) и да бъде направено с мисъл за учениците и за качеството на образование, което получават. И разбира се, особено важно е Законът за държавния бюджет 2027 да не съдържа подобни рестрикции!

Център Амалипе работи с 259 училища от цялата страна, обединени в мрежа „Мисия Отличник: Вдъхновени да успяваме“. Още на 31 юли (денят, в който бе публикуван ЗДБ 2026) много от тях бяха притеснени от одобрените текстове, още повече – някои РУО веднага ги информираха, че трябва да спрат квалификация и пътувания извън училище. Проведохме среща в МОН на 12 август – по множество въпроси, отнасящи се до училищата с концентрация на уязвими групи, които включваха и ЗДБ за 2026 и 2027г. От страна на мрежата участваха директори на четири училища, както и ръководителите на Амалипе. С нас се срещнаха министър проф. Вълчев, зам.-министър Панчева, директори на дирекции и експерти от дирекциите „Финанси“, „Приобщаващо образование“, „Управление и изпълнение на проекти“.

Срещата не ни остави с впечатление, че ключът за разрешаването на проблемите е в МОН. По-скоро разбрахме, че трябва да вземаме допълнителни уроци по плуване в новата среда – задачата по спасяване на давещите се винаги е преди всичко задача на самите давещи се. Както и допълнителни уроци по български език за учениците: основният коментар, който директорите получиха на своите предложения бе, че е важно учениците да говорят добър български език (за участващите училища това отдавна е факт).

Промените, които ЗДБ 2026 прави в образователния закон и в системата на училищното образование, предизвикват тревога и с оглед на цялостни негативни тенденции, които засягат училищата. В началото на юни държавните училища трябваше временно да се разделят със средствата по своите сметки и да разходват 1/12 от миналогодишния бюджет. Това бе направено като временна мярка до приемането на държавен бюджет за 2026. Но е факт, че бяха взети средствата и по одобрени проекти: временно, с възможност училищата да поискат аргументирано част от тези средства при необходимост от плащания. На практика делегираните бюджети в тези училища бяха суспендирани за два месеца – мярка, която досега не се е случвала. Чл.114 от ЗДБ 2026 налага допълнителни ограничения в свободата на училища и ДГ. (Те се отнасят и до РУО, НИО и ред други институции, което едва ли успокоява…). Тревожна е цялата тенденция и липсата на реакция от страна на МОН – до къде ли може да стигне?

Лично аз се надявам, че това са временни ограничения, които не са направени с цел да ограничат качеството на образование и свободата на директори и педагози. Надявам се, че народните представители не са съобразили негативните последици и бързо ще променят текстовете, като няма да допуснат аналогични рестрикции чрез ЗДБ 2027. Също така се надявам, че МОН и всички образователни институции ще бъдат много по-смели при защитата на дейността на училища и ДГ: един от малкото въпроси, по които има обществен консенсус е за важността от инвестиции в образованието!

Автор: Деян Колев

Вижте още:

СТАНОВИЩЕ във връзка със Закона за държавния бюджет 2026

Държавните училища останаха без средства по банковите сметки – защо и до кога?

Photo credit: Mathieu Stern on Unsplash