Позиция на Център „Амалипе“ относно инициативата на Европейската комисия за разработване на Насоки за интегрирани мерки в подкрепа на ромските деца
Приветстваме категорично инициативата на Европейската комисия за разработване на специални Насоки за интегрирани мерки в подкрепа на ромските деца. Това е важна възможност за свързване на Европейската гаранция за детето със Стратегическата рамка на ЕС за ромите и за превръщане на съществуващите ангажименти в конкретни действия. По-специално Насоките следва да допринесат за това Гаранцията за детето действително да достига до ромските деца и до други деца, изправени пред множество неблагоприятни обстоятелства. Бихме искали да откроим осем приоритета.
Първо, десегрегацията трябва да бъде изрично разгледана. Приобщаващото образование трябва да надхвърля подобряването на достъпа до услуги. Насоките следва да предложат практически препоръки за предотвратяване и преодоляване на образователната сегрегация, като същевременно подкрепят училищата с висока концентрация на ученици в неравностойно положение. Подкрепата за тези училища е необходима, но не бива да замества десегрегацията там, където сегрегацията може да бъде преодоляна.
Образователната сегрегация е сериозна пречка пред социалното включване на ромите и други уязвими групи. Данни, цитирани от проучването на Агенцията на ЕС за основните права (FRA) за ромите (2024 г.), показват, че почти половината ромски деца (46%) посещават училища, в които повечето или всички ученици са роми. Този дял достига 63% в райони с преобладаващо ромско население, в сравнение с 12% в смесени райони. Проучване на Център „Амалипе“ и Министерството на образованието и науката в България (2020 г.) установява около 120 сегрегирани общообразователни училища в областни градове и по-малки населени места и още 64 училища в процес на вторична сегрегация. Около 150 професионални училища също са определени като сегрегирани или изложени на риск от сегрегация. Сегрегацията засяга и детските градини. Насоките трябва да разгледат вторичната сегрегация и преместването на семейства в по-благоприятно социално положение от училища, които стават все по-сегрегирани, включително чрез политики за прием, транспорт, подобряване на качеството и мониторинг.
Второ, образователните, здравните и социалните медиатори трябва да бъдат признати като основни елементи на интегрираната подкрепа. Българският опит показва потенциала на медиацията, основана на работа в общността. Насоките следва да препоръчат устойчиво публично финансиране, професионално признаване, обучение и по-тясно сътрудничество между медиаторите и публичните институции.
България е пример за преминаване от финансиране на образователната медиация чрез европейски проекти към целево национално публично финансиране. Първоначално около 900 образователни медиатори са били подкрепени чрез образователни проекти, финансирани от ЕС, а впоследствие националното финансиране е осигурило по-голям брой позиции. Този опит може да послужи за формулиране на препоръки към други държави членки, при условие че финансирането е съпроводено с ясни отговорности, подходящи условия на труд и механизми за оценка на въздействието.
Трето, интегрираната подкрепа трябва да бъде организирана на местно равнище, като обединява училищата, общините, доставчиците на здравни услуги, социалните служби, органите за закрила на детето, ромските организации и семействата. Насоките следва да предложат практически модел за местна координация с ясно определени отговорности, механизми за насочване към услуги и индивидуализирана подкрепа, ориентирана към семейството, когато е необходима. Трябва да се избягва създаването на паралелни краткосрочни проектни структури, които изчезват след приключване на финансирането.
България може да представи добър опит с междуинституционалния механизъм за обхващане и включване на децата и учениците в образователната система. В него участват образователни, социални и други институции на национално и местно равнище. Участват също образователни медиатори и неправителствени организации. Механизмът работи успешно за осигуряване на пълен обхват в образователната система.
Четвърто, особено внимание трябва да бъде отделено на ромските момичета, включително на предотвратяването на ранните бракове и бременности, подкрепата при преходите между образователните степени и засилването на участието на родителите и общностите. Мерките трябва да се основават на правата на човека, да отчитат пола и да не водят до стигматизация, като съчетават образование, информация за репродуктивното здраве, закрила на детето и възможности момичетата да участват във вземането на решения, които ги засягат.
Пето, всички образователни институции трябва да осигуряват интеркултурно образование, което насърчава взаимното уважение между учениците и родителите и същевременно признава и утвърждава ромската култура, история и идентичност. Интеркултурното образование не е предназначено само за ромските деца: то трябва да ангажира цялата училищна общност, да противодейства на стереотипите и предразсъдъците и да укрепва чувството за принадлежност. Опитът на България и други държави показва, че подходите, съобразени с културната идентичност, могат да допринесат за по-активно участие и задържане в образованието.
Шесто, ранното детско развитие и достъпът до качествено образование и грижи в ранна детска възраст трябва да бъдат изричен приоритет. Насоките следва да разгледат практическите пречки пред ромските семейства, включително транспорта, административните процедури, непреките разходи, езиковите бариери и липсата на доверие. Работата за достигане до семействата трябва да започва преди задължителната училищна възраст и да свързва ранното учене с профилактичните здравни грижи и подкрепата за семействата.
Седмо, интегрираните мерки трябва да преодоляват и пречките извън образованието, по-специално достъпа до профилактично здравеопазване, подходящи жилищни условия, безопасна жизнена среда и основни услуги. Децата не могат да се възползват пълноценно от образователните мерки, когато семействата им са изправени пред тежки материални лишения или са изключени от основни услуги. Насоките следва да обяснят как тези измерения могат да бъдат обхванати съвместно чрез Гаранцията за детето и съответните национални инструменти и инструменти на ЕС.
Осмо, Насоките се нуждаят от конкретни механизми за изпълнение, финансиране и мониторинг. Държавите членки следва да бъдат насърчени да определят отговорни институции, устойчиви източници на финансиране, измерими междинни цели и резултати, както и механизми за установяване на децата, до които подкрепата все още не достига. Мониторингът трябва да оценява не само броя на предоставените услуги, но и дали ромските деца действително се възползват от тях, дали образователната сегрегация и неравенствата намаляват и дали резултатите се подобряват с течение на времето. Когато се събират данни за равнопоставеността, това трябва да става с подходящи гаранции, при зачитане на доброволното самоопределяне и в пълно съответствие с изискванията за защита на личните данни.
Настоятелно препоръчваме ромските граждански организации, медиаторите, родителите, младите хора и — по начин, съобразен с възрастта им — самите ромски деца да бъдат пряко включени в разработването, пилотното прилагане и оценяването на Насоките, вместо да бъдат консултирани едва след вземането на основните решения. Училищата, детските градини и местните власти също трябва да участват. Пилотното тестване в различни местни условия, включително селски райони, сегрегирани градски квартали и смесени общности, би помогнало препоръките да станат практически приложими.
Накрая, Насоките следва да включват практически инструменти за държавите членки и общините: примери за споразумения за местно сътрудничество, модели за насочване към услуги и координация на случаи, планиране на десегрегацията, варианти за финансиране и ограничен набор от индикатори за резултатите. Тяхната добавена стойност трябва да бъде в подпомагането на държавите членки да преминат от разпокъсани проекти към устойчиви, интегрирани и отчетни системи за подкрепа на ромските деца. Център „Амалипе“ би приветствал възможността да допринесе с практически опит за по-нататъшното разработване и тестване на тези инструменти.