Становище на Център Амалипе по предложения за промени в ЗПУО – Септември 2026г.

Център за междуетнически диалог и толерантност Амалипе е неправителствена организация, която работи по въпросите на интеркултурното образование, образователната интеграция и училищното образование от 2002г. Понастоящем организацията координира мрежа от 259 училища в цялата страна (голямата част от които са с концентрация на уязвими групи), както и неформална мрежа от над 400 образователни медиатори.

Приветстваме възобновения дебат за промени в Закона за предучилищното и училищното образование. Смятаме, че включването в него на теми като езиковата подкрепа, обучението в добродетели и ред други, които са предложени в повечето от ЗИД на ЗПУО могат да доведат до по-добро и качествено образование, което формира достойни граждани. В същото време  сме притеснени от част от направените предложения. Също така е очевидна липсата на важни теми като десегрегацията, образователната интеграция и други, които бяха дискутирани през 2025г., но отсъстват от настоящите текстове.

По-конкретно, обръщаме внимание на:

1. Езиковата подкрепа и подготвителният езиков клас

Факт е, че (десетки) хиляди ученици (точният брой едва ли някой може да посочи и това е част от проблема) постъпват в 1 клас, без да говорят добър български език, което е една от големите пречки пред техния успех и е предпоставка за бързото им отпадане. Става дума както за децата на мигранти и бежанци, за завръщащи се от чужбина български граждани, така и за част от семействата на традиционните етнически малцинства в България. Към този момент състоянието на проблема е неясно: нито една институция не събира информация за нивото на владеене на български език при постъпване в училищното образование.

Положителен факт е, че темата за езиковата подкрепа намира устойчиво място в множество различни предложения на ЗИД на ЗПУО: от май 2025г. до септември 2026г. Налице е обществен консенсус за предоставянето на езикова подкрепа. В същото време обръщаме внимание на предизвикателства, като:

• необходима е диагностика на владеенето на български език и необходимостта от допълнителна езикова подкрепа според действителното езиково равнище, а не майчин език/етнос: би било сериозна опасност децата с майчин език, различен от българския автоматично да бъдат насочвани към форми на езикова подкрепа и езиков клас. Много от ромските и турските деца нямат езиков проблем при постъпването в първи клас. Обратното – много деца с майчин български език, които са живели в чужбина срещат сериозни проблеми с литературния български език при завръщането си в България. Необходима е обективна диагностика на езиковото ниво преди насочването на ученика към езикова подкрепа и езиков клас. Последният трябва да се използва само в крайни случаи;
• също толкова важно е максималното включване на детето/ ученика в редовната паралелка и ограничаване на риска подготвителният клас, индивидуалната или дистанционната форма, да се превърнат в трайно отделяне и практическа сегрегация;
• особено важно е да не се допуска възможността за повтаряне на езиковия клас: отделянето на ученици във възраст за първи клас в отделен езиков клас често би било свързано с тяхното стигматизиране и може да бъде предпоставка за бързото им отпадане от училище. Това в още по-голяма степен би се случило, ако ученикът повтаря езиковия клас, защото възрастта за постъпване в първи клас би се отдалечила чувствително от възрастта на останалите първокласници (повторилите езиков клас ще бъдат 9-годишни). При реално участие на ученика в заниманията/ часовете на подготвителния клас, тя/ той биха усвоили български език в достатъчна степен. Това сочи и практиката от западноевропейските държави, в които често мигрират ромски и турски деца от България: в рамките на няколко месеца те лесно усвояват немски, френски, английски или друг официален език; 
• отделянето в езиков клас следва да се допуска единствено в случай, че детето не е посещавало детска градина: след промените в ЗПУО от 2020г. предучилищното образование е задължително и безплатно още от 4-годишна възраст. Ако детето е посещавало подготвителна група/ клас, то не би следвало да бъде включвано в подготвителен езиков клас. Последното следва да е допустимо единствено при системни отсъствия от подготвителната група/ клас.

2. Въвеждането на задължителен предмет „Добродетели и религии“

Едва ли има спор, че учениците следва да формират добродетели: постоянните примери за насилие в класната стая (т.нар. „bullying“) и извън училище ясно насочват към необходимостта от формиране на повече толерантност в образователните институции. В същото време строго конфесионалното образование (тип вероучение) не среща подкрепа на голямата част от родителите и педагозите. То може и трябва да се изучава като факултативни учебни часове, но при ясно изявено желание от страна на родители и ученици и при липса на „нездрава конкуренция“ между различните вероизповедания. Последната лесно може да премине в етническо напрежение – нещо, което обществото ни успя да избегне при прехода към демокрация. Опасността от напрежение между учениците и родителите, принадлежащи към различни вероизповедания и етноси е реална и трябва да бъде избегната с всякакви средства.

Относно обучението в добродетели предлагаме:

– въвеждането на задължителен предмет Добродетели и разширяването на възможностите за изучаването на религии като факултативни учебни часове/ избираем предмет: задължителният предмет Добродетели следва да бъде част от целия блок предмети от гражданското образование. Подкрепяме идеите този предмет да се изучава през всичките етапи на училищното образование.

В същото време изучаването на религиите като конфесионални програми/ вероучение следва да се запази като избираем предмет/ факултативни учебни часове при ясно желание от страна на родителите и учениците. Държавата може и следва да създаде достатъчно възможности за изучаването на конфесионални програми по основните за България вероизповедания – православие, ислям и други;

• особено важно е избягването на междурелигиозно и междуетническо напрежение: в това отношение запазването на конфесионалните програми единствено като избираеми е важна стъпка, за да не се наслоява „нездравословна конкуренция“ между отделните вероизповедания;
• напълно е резонно в евентуалния предмет Добродетели да бъдат включени теми за толерантност, добродетели при различните етноси и религии, календарните и семейните празници при различните религии и ред други, които ще дадат възможност на учениците да се запознаят и с основните вероизповедания в България, без това да става по конфесионален начин и без да се противопоставят религии и етноси;
• предлагаме ако се пристъпи към въвеждането на предмет “Добродетели и религии” то да бъде предшествано от пилотиране/ тестване в относително голям брой училища, включително в смесените региони. Едва след това следва да се пристъпва към по-широкото му въвеждане, след като бъдат отстранени евентуалните негативни съпътстващи фактори.

3. Десегрегацията и образователната интеграция

Образователната сегрегация е един от най-тежките проблеми, които възпрепятстват развитието на българското образование. Изследване на Агенцията на ЕС за основни човешки права сочи, че 60% от ромските деца в България учат в класна стая само с ромски съученици или с преобладаващ брой такива. Проучване на Център Амалипе и МОН от 2020 година сочи, че в градовете функционират 120 сегрегирани общообразователни училища и 64, които са в процес на сегрегация. Към тях можем да добавим още 152 професионални гимназии, от които почти половината са вече сегрегирани, а другите вървят по този път.

Положителна тенденция от ЗИД на ЗПУО от 2025г. бе включването на темите за превенция на сегрегацията, десегрегацията и образователната интеграция. Те бяха предложени от МОН в първоначалния вариант от 23.05.2025 в пакет с темите за езиковата подкрепа и езиковия клас. В последствие законопроектът на МС от юли 2025 подмени някои от тях (например „сегрегация“ бе заменена с противоконституционния и абсурден термин „обособяване на училища с ромски ученици“), запазвайки други. Например, бе дадена законова дефиниция на „образователна интеграция“ („институционален процес, при който образователни субекти, носители на етнокултурни специфики, си взаимодействат в единна образователна среда, като в процеса на обучение, възпитание и социализация формират интеркултурни компетентности и споделени граждански ценности, запазвайки своята етнокултурна идентичност и получавайки равни възможности за социална реализация.“), бе въведено изискването общините със сегрегирани училища задължително да провеждат политика за десегрегация, РУО да ограничават приема в сегрегираните градски училища и т.н.

За съжаление, нито един от настоящите законопроекти не предвижда текстове за превенция на сегрегацията, десегрегация и образователна интеграция. Предлагаме включването на тези теми чрез:

• законова дефиниция на сегрегация/ сегрегирани училища, десегрегация и образователна интеграция: дефинициите за сегрегация и сегрегирани училища и ДГ следва да се отнасят до градовете, в които функционират повече от една образователна институция. Те трябва да изключват малките населени места, в които етническия състав на населението води до обучението само на деца от малцинствата в единствената ДГ или училище;
• възможност за намален план-прием в сегрегираните училища и детски градини;
• изискване към всички общини, в които функционират сегрегирани училища и ДГ да провеждат политики за превенция на сегрегацията и за десегрегация.

4. Повтарянето в начален етап

Настоящият текст на Закона за предучилищното и училищното образование не позволява повтаряне на класовете от началния етап. Причините зад това решение на законодателите са многократно дискутирани: повтарянето в толкова ранна възраст формира негативно отношение към целия образователен процес, нагласата на ученика, че „не се справям“ и по същество отваря писта за ранно отпадане. При констатирани затруднения се предлагат допълнителни обучения – чрез системните проекти на МОН и други начини. Въпреки това, огромната част от началните учители смятат, че липсата на повтаряне е предпоставка за последващите лоши резултати на учениците, независимо, че и учители, и директори са единодушни, че когато един ученик посещава редовно училище и не отсъства, той/ тя успява да усвои учебния материал.

ЗИД на ЗПУО от 2025г. предложи постепенна промяна на този модел – възможност за еднократно повтаряне на първи клас. Настоящият законопроект 104/ 23.07.2026 на Д. Здравков също предвижда възможност за повтаряне на първи клас. Останалите законопроекти не съдържат тази опция.

Предлагаме ЗПУО да запази своята философия от 2016г. по този въпрос и да не позволява повтарянето в началните класове. Необходимо е продължаване и разнообразяване на допълнителната подкрепа за учениците с идентифицирани затруднения. Така например, вместо стандартните допълнителни часове по български език могат да бъдат предложени допълнителни занимания по интереси, театър и др. на български език. Те ще подпомогнат правилното усвояване на официалния език, като в същото време ще бъдат интересни за учениците.

5. Мандатността на директорите

Категорично възразяваме на предложената в някои от законопроектите мандатност на директорите. Въпреки аргументите в тази насока опитът от работата на Център Амалипе със стотици училища ясно сочи, че относително бързата смяна на директори, особено в селските райони, ще доведе до срив в качеството на образование в много образователни институции. Изграждането на училищни лидери е бавен процес, който е тясно свързан с местната среда – родителите и местните общности. Мандатността би довела до извеждане на добрите училищни лидери малко след тяхното формиране и припознаване от местната общност.

6. Регламентиране на професията на образователния медиатор

През последните години образователните медиатори се доказаха като една от най-важните професии/ позиции в предучилищното и училищното образование. Понастоящем в училища и ДГ работят над 1600 образователни медиатори. Изключително положителен факт е тяхното финансиране от държавния бюджет (чл.52 а от Наредбата за финансирането), както и от Програма Образование. През 2025г. бе въведена и професията „образователна медиация“. Резонно е образователният медиатор да бъде включен в ЗПУО: това съответства на реалните потребности на училищното образование и дава по-голяма устойчивост на позицията/ професията.

Изображение: Salah Darwish, Unsplash