Петльовден – Денят на мъжката рожба
Петльовден (Ихтимя или Башнувден) се празнува от дръндарите (ромите музиканти), които са обособена, добре запазена ромска група. Техният корен е в котелския край, но големи групи дръндари в миналото са се преселили на север от Стара планина – в Златарица и Лясковец, омуртагските села, както и в някои шуменски села (Ивански, Салманово и др.).
Интересно е да се отбележи, че историческата личност Мустафа Шибилоглу, обезсмъртен от Йовков в разказа „Шибил“ е бил градешки дръндар. Днешните музиканти са митологизирали Шибил и го представят за свой цар и спасител, т.е. при него се наблюдава метаморфоза, аналогична на тази на Крали Марко в българския фолклор.
Башнувден се празнува на 2 февруари. Легендата за празника е много близка до българската и разказва, как една ромка (Ихтимя или Ефтимия) спасила детето си от еничарите, намазвайки вратата на къщата си с кръвта на заколения от нея петел:
По време на османското владичество минавали по всяка къща и взимали момчетата за кръвен данък. Имало една циганка, която се наричала Евтимия или Евтимя, и тъй като имала само едно момче, помолила се на Господ да й даде съвет какво да направи, за да спаси детето си. Господ я посъветвал да заколи един петел и с кръвта на петела да направи кръстен знак на вратата. Така отбелязвали къщите, от които вече са взели момчета. И когато минали еничарите, тя казала: Аз сама убих момчето си. Така момчето било спасено.
Башнувден се празнува като ден на момчето. Той е лишен от каквато и да е религиозна украса. Същността на празника е клането на петел за здравето на момчетата в къщи. За всяко момче вкъщата се коли отделен петел. Важно е петелът да бъде заклан от външен за къщата човек – роднина или приятел. От кръвта на петела се поставя петънце върху челото на момчето – смята се, че това носи здраве. Главата на петела се окачва на портата „за да се помни, че петелът е спасил циганския род“. Особено тържествено се празнува Ихтимя пр
и раждане на първо внуче през годината. Въпреки че Башнувден е празник на момчето, момичетата също са включени, макар и по-скромно – за тях се правят тиганички или мекици, които също се раздават. В отделни региони първородните момчета в семействата при първото празнуване на Петльовден не трябва да излизат от къщите (Златарица).
За празнуването на Петльовден в най-голямата общност, която отбелязва празника – в Котел, разказва образователният медиатор, който е и координатор за работа в общността за региона – Златина Памукова.
“За момчетата колим петел, взимаме главата на петела и я закачане на външната врата. След това рисуваме кръст с кръвта от петела на челото на момчето. Вярвания са ,че кръвта на петела предпазва мъжката рожба от зло и дава здраве и плодородие на мъжките рожби. Готвим го задължително с ориз, след което се раздава на комшиите и близки приятели по къщите им.
За момичетата правим тиганички. Прави ги задължително бабата от мъжка страна. Отново се раздават по къщите на близки и познати.”
(на снимката: Фани Гагова приготвя традиционните тиганички, гр. Котел)
Филм за отбелязването на Петльовден, може да видите тук: