Гергьовден (Ерделез)

Най-хубавият празник е семейният – когато се събира цялото семейство. Затова са празниците – за да ни припомнят нещо друго, нещо, което ни прави семейство, което ни събира, което ни сплотява.

Гергьовден (Ерделез): Гергьовден е най-големия празник на ромите в България. Празнува се от всички ромски групи (с изключение само на силно турчеещите се части от хорахане-рома, сред които се е празнувал до скоро) и за всички тях Гергьовден е основния празник, включително и за ромите-мюсюлмани. Единствено при бургуджиите и дръндарите ролята на основен празник изпълнява Банго Васили, но и при тях Гергьовден се отбелязва изключително пищно.

Обичайно калдарашите и рударите наричат празника с името “Свети Георги” или “Гергьовден”, а йерлиите – “Хедерлез”, “Хъдърлез” или “Ерделез”. Празнува се три дена, като при някои (напр. при хорахане-рома от с. Водолей) това са 4,5 и 6 май, при други (напр. музикантите от Салманово) – 5,6 и 7 май, а при трети (напр. бакърджиите от Кардам) – 6,7 и 8 май.

Празнуването на Гергьовден е свързано с вярването, че Свети Георги е спасител на ромите (както Свети Васил) и с легендата, че змеят на зъл цар започнал да изяжда ромите, но Св. Георги го убил (Нунев 2000:111-112). Освен това Ерделез се е празнувал и като начало на пролетта, на истински топлото време, поради тази причина целият ритуал изобилства с пролетна символика.

Празнуването на Гергьовден е различно не само при различните ромски групи, но също така варира при представителите на една и съща група, живеещи на различни места. Така например музикантите от Ивански и Салманово празнуват същинския празник през нощта на 5 срещу 6 май в близката гора, докато музикантите от Златарица го отбелязват през деня на 6 май в семейна обстановка. Въпреки многото различия, могат да се открият и някои общи елементи:

 

Подготовка за празника: Най-важният елемент в подготовката е купуването на агне. Всеобщо поверие е, че агнето предназначено за курбан трябва да пренощува в къщата, затова то се купува най-късно на 4 или 5 май. При някои групи – напр. музикантите от Златарица празненствата започват от момента, в който агнето влезе в къщата. Тогава портите се окичват с разцъфнали клони – обикновено бук и върба, а на главата на агнето се поставя венец и свещичка, след което се прикажда “за здраве”. При други групи роми също е прието празничното украсяване на къщите с разцъфнали клони на 5 май, но поставянето на венец със свещичка и прикаждането се извършва сутринта на 6.05.

При бургуджиите подготовката започва още от Великден с боядисването на първото яйце и с изработването на специална гергьовденска свещичка. Както посочихме, първото червено яйце на Великден се запазва и то се поставя в устата на печеното гергьовденско агне. Също така на Велика Събота (преди Възкресение) се изработва специална свещичка с червен конец. Тя се припалва за малко през нощта срещу Великден и се отделя. Следващото и припалване е на 5 май вечерта, а цялостното и изгаряне – на 6.05. преди агнето да бъде заклано.

Сред много роми (напр. музикантите от Ивански, хорахане-рома от Водолей и др.) е прието на 5.06. вечерта за всеки член на семейството да се откъсва коприва и тя да се окача на керемидите. По това чия коприва ще повехне и чия не, се съди каква ще бъде годината за всеки – весела или тъжна.
При музикантите от с.Ивански е съществувал обичай (в голяма степен вече загубен) на 5 май вечерта всеки да се изкъпе във вода, пълна с билки и растения – гергьовденче, коприва, лепка и др. Не е трудно в това действие да се види ритуално очистване преди празника, пролетна символика и надежда за прогонване на болестите и за здраве през годината.

Ходене “за зелено”:При дръндарите и кошничарите от Шуменско е разпространен обичаят да се ходи “за зелено” на 5 срещу 6 вечерта. Всички роми отиват в гората, наклаждат огньове и се веселят през цялата нощ. На сутринта се прибират, като носят разцъфнали клони (“зелено”) за да украсят портите на къщите.

Ритуално клане на агнето:При повечето роми клането на агнето-курбан е изключително тържествено. Обичайно то се извършва рано сутринта на 6 май. Изключение правят музикантите от Салманово и Ивански и кошничарите от Мараш, при които агнето може да бъде заклано вечерта на 5 май.
При калдарашите е било прието да се коли агне за всяко момче в къщата. Днес поради икономически трудности този обичай започва да се изоставя, макар че все още се спазва при някои семейства. При останалите ромски групи традицията е всяка къща да коли по едно агне. А някъде (напр. в с. Мараш) агне колят само именниците, които раздават от месото и на останалите роми в махалата.

Преди да бъде пренесено в жертва, агнето бива украсено. На главата му се поставя венец от гергевче, жито, здравец и пролетни цветя (напр. при калдарашите) или от разцъфнали клонки и върба (напр. при музикантите от Златарица и Лясковец). Някъде украсяват допълнително агнето с червена боя, гердани и огърлици (с. Водолей). Целта е чрез украсата да се покаже богатството на настъпващата пролет и да се измоли плодородие и берекет.

На венеца се слагат една или две свещички, които се запалват преди агнето да бъде заклано. При бургуджиите от Г.Оряховица това е специално изработената на Велика събота гергьовденска свещичка, украсена с червен конец, коприва и трева, за която писахме по-горе. Докато свещичката (свещичките) гори, агнето се прикажда и благославя. Този обичай е все още добре запазен при калдарашите, а при останалите ромски групи на практика не се изпълнява, макар че има спомени от него.

При бургуджиите съществува обичай на агнето да се дава сол. По този начин се проверява каква ще бъде годината – ако изяде много сол, това предвещава добра година и обратно.

След това се пристъпва към самото клане. При калдарашите (напр. бакърджиите от Кардам, гребенарите от Дряново и др.) то се извършва от най-стария мъж – главата на семейството. Дори да е вече немощен, той коли агнето и го предава на синовете си за да го одерат и опекат. При музикантите от Златарица клането се извършва от външен човек.

Кръвта от агнето не се оставя да изтече на земята. Тя се събира и заедно с дреболиите и костите се изхвърля (на 7 май) в реката. Това се прави “за да му върви на човек през цялата година” и “за да не отиде кръвта на мръсно място”. Единствено при дръндарите този обичай не е запазен – в Златарица за кръвта на агнето не се полагат специални грижи, но се пози спомен, че преди години тя се е изхвърляла в течаща вода. В с.Ивански кръвта се заравя в земята като “курбан на земята”.

При хорахане-рома и при дръндарите от кръвта на агнето се поставя точка на челото на децата. Това се прави “за здраве”. При останалите ромски групи в Централна България този обичай не беше регистриран.

Агнето не се разрязва на парчета. Пече се цяло на чеверме или на тава, като вътрешностите се зашиват и така също се изпичат. При калдарашите за здраве и плодородие шишът на чевермето се измива от главата на семейството със специално калайдисано менче, пълно с вода, здравец и житни класове.

 

 

 

Гергьовденска трапеза: При някои роми (напр. отделни семейства от дряновските гребенари) се изработва специална софра за Гергьовден – задължително кръгла, направена така, че “да няма гвоздей в нея”. Причината за отсъствието на гвоздей е, че желязото ръждясва: “На тази софра се слага агнето, курбана – не е хубаво в нея да има желязо или каквото и да е, щом то ръждясва.”

На средата на софрата се слага агнето, като се украсява богато. В устата му се поставя червено яйце (първото яйце от Великден), филия хляб, книжна пара (на възможно най-висока стойност) и златна пара. До агнето се поставя пресен чесън – той е против уроки и носи здраве. Задължително на масата се слага червено вино – “кръвта на Исуса. Виното е най-истинското, не е като ракиите, дето минават през казани.”

Преди да започне обяда, трапезата се прикажда. След това най-старите – главата на семейството и жена му (при някои – брат му) вземат обредния хляб (т.нар. кулак), леко го разрязват под формата на кръст и в четирите дупки по краищата сипват червено вино, като наричат: “Отца, Сина, Светаго Духа, Амин!”. И чупят кулака на две, всеки целува двете парчета, после го чупят още на две и пак целуват парчетата на хляба. После главата на семейството взема една свещичка, казва молитва и гася свещта в бутилката с вино, като три пъти я поставя в отвора на шишето и едва на четвъртия път я гася.Всичко това се изпълнява три пъти. Така трапезата се смята за осветена и обядът може да започне.

Този обичай е добре запазен при калдарашите. При другите ромски групи присъстват само елементи от него.

Пак при калдарашите, а също и при бургуджиите е запазен обичаят да се продава главата на агнето. Както посочихме по-горе, тя е украсена богато. Стоящият в ляво по часовниковата стрелка от домакина взема главата и я продава на стоящия до себе си в ляво. И двамата държат пресен чесън в ръцете си. По време на пазарлъка, купувачът се опитва да открадне главата, но продавачът го удря през ръцете с чесъна “за да бягат лошите помисли и злите духове”. Така главата се продава от човек на човек – на ляво по часовниковата стрелка, докато стигне до домакина. Всичко това е особена форма на игра – реални пари не се дават.

Къпане и връзване на люлки: Обичайно Гергьовден е свързан с много веселие и добро настроение, изразявано по най-различни начини. При почти всички ромски групи е прието на този ден младежите да се изкъпват в реката, за да покажат, че топлото време наистина е дошло и водата не е студена. Също така е прието младежите да връзват люлки за момичетата и докато ги люлеят да ги разпитват за бъдещия им брак и т.н.

“Пеене на пръстените”: Сред всички ромски групи е разпространен обичаят “пеене на пръстените” по Гергьовден. Същността му се изразява в предсказване (полусериозно, полушеговито) на бъдещия брак на младите момичета. Обичаят по принцип се изпълнява на 5.05. вечерта и 6.05. сутринта.

Вечерта преди Гергьовден неомъжените момичета се събират и в кофа вода пускат по един пръстен или друг знак (гривна, колие). След това във водата се слага здравец и се оставя да пренощува под роза. При музикантите събирането на пръстените става особено тържествено – с музика. Призори на Гергьовден, преди изгрев, момичетата се събират отново при кофата. Тази която пее най-добре покрива лицето си с було, за да не може да вижда и запява различни песни, редувайки весели и тъжни. Докато пее тя вади пръстен от кофата. Смята се, че ако извади пръстена пеейки весела песен, бракът на момичето ще е щастлив и обратно.

 

 

 

Ето и видео към песента: https://www.youtube.com/watch?v=EZf00ad3G6o

А тук ще може да намерите и кратък видео материал за това как отделните групи празнуват празника: https://www.youtube.com/watch?v=EeatO32y3R4