Бари Богородица е!
Много ромски групи, особено в Северозападна и в Южна България празнуват празника Голяма Богородица/ Бари Богородица като основен летен празник и един от главните календарни празници. Отбелязва се по т.нар. стар стил (Юлиянския календар) на 28 август.
В Североизточна България Бари Богородица се празнува преди всичко от групата на бургуджиите. При тях той съперничи дори на Гергьовден, като се смята, че Гергьовден е мъжки празник, а Голяма Богородица – женски. Тогава се коли овца, от която се приготвят попска яхния, кюфтета и създърма. Сред днешните бургуджии е жив споменът, че преди десетилетия, по време на катунарския живот, техните бащи са се събирали на Голяма Богородица по сто-двеста катуна, обличали са се особено празнично и са сключвали бракове чрез покупка и продажба на булки. Това е бил денят, в който са се събирали бургуджии от една група, независимо къде катунарстват в момента.
Днес празнуването е по-скромно, но пак продължава три дни.
За да станат съпричастни повече ученици, младежи и родители (и въобще всеки, който е изкушен от темата) с бита и автентичното празнуване на празника, посетихме с. Камен, община Стражица и сега искаме да ви запознаем със семейството на леля Пенка и чичо Иван, които бяха наши домакини. Отворете вратата на тяхната къща и тръгнете по стрелките, които ще ви разведат от двор в двор. Завъртете мишката и се огледайте около себе си. Открийте символа на YouTube, за да чуете от първоизточника какъв е бил бита на бургуджиите в Камен, какво се прави на празника, лесен ли е пътя на един млад ром от с, Камен до Брюксел и още много интересни неща. Трябва да откриете 5 видеа и да се запознаете с Теди, Наско, Деян, леля Пенка и чичо Иван (може и не в този ред).
Освен от бургуджиите, Голяма Богородица се празнува и от калдарашите. При тях тя е не толкова групов, колкото семеен празник и често е ден за т.нар. “личен курбан” – т.е. курбан, който дава някой калдараш, ако е преживял опасност, болест или друго неприятно събитие. Ето как празнуват калдарашите в с. Кардам
Честито на всички, които празнуват днес! Да е живо и здраво името на всички Марии и да е сладко на тези, които заварваме около трапезата!
За бургуджиите от Северна България днес все още не се знае почти нищо. Те са една от ромските групи в България, които се различават една от друга по това какъв занаят практикуват. Бургуджиите – това са ромите ковачи. Ако някой ги попита какво точно означава това да си бургуджия, те ще ви отговорят, че са „старите българи”, които някога дошли с конниците на Аспарух, когато създавал днешна България. Те били онези, които изработвали оръжията. За да докажат твърденията си те посочват два факта: днес още пазят стария ковашки занаят както и празнуват всички свои празници по стар стил. Днес по-голямата част от бургуджиите живеят в Централна Северна България, около старата столица Велико Търново. Макар и трудно, бургуджиите все още пазят жив занаята си. Днес, макар и трудно, някои от бургуджиите продължават да работят и да се препитават с отколешния ножарски занаят. Старите майстори предават знанията си на новите, като у всеки един изработен предмет си личи индивидуалния почерк. След като ковачите си набавят необходимите материали, те почват изработката на своята продукция.
Всеки един от майсторите е устроил в своята къща майсторска работилница – така нареченият „врастири”, в която има всичко нужно за изработкатa. В него задължително присъстват уреди като шмиргел, свредло, духало и др. А как точно се случва това, можете да видите във видеото по-долу.