< Дигитална Академия Етническа палитра Овладяване на противоречията Примери на успеха
Профил на местната общност и нейния образователен статус
Лом е град разположен по поречието на река Дунав в северозападна България. Населението на Община Лом е със смесен етнически състав. По данни на НСИ от преброяването през 2011г. то наброява 28 139. Като роми в общината са се самоопределили 4729 души, а в град Лом 4231 или 17,2% от общото население. Точният брой на ромското население в Община Лом е в пъти по-голям от официалната статистика от НСИ, но поради спазване на указанията на Европейския съюз- въпросът за етническа принадлежност да се отговаря доброволно, данните от официалната и неофициалната статистика се разминават. Основното вероизповедание е Християнството. Преобладаваща по влияние е източноправославната църква с около 89%, следвана от групата на протестантските църкви (адвентисти, баптисти и петдесятници) с около 10%. Около 1-2% изповядват исляма. В града са обособени четири махали, където има компактно ромско население. Във всяка една от махалите се наследяват и развиват собствени традиции, обреди и обичаи. Това са кварталите „Стадиона“, „Младеново“, “Хумата“ и „Момин брод“. Последните години роми се заселват и извън обособените четири квартала- в централната градска част, където успешно се интегрират по местоживеене с българските граждани. Положението на ромското малцинство изисква основни подобрения, особено що се отнася до обучението, заетостта, образованието, здравеопазването и жилищните условия. В ромските общности са налице различните фактори, пораждащи бедността, ранно отпадане от училище, ниско образование, липсваща професионална квалификация на голяма част от жителите, трайна безработица, неусвоени трудови навици. За част от тях са ограничени възможности за заетост, лоши битови условия, затруднен достъп до здравни, социални, образователни услуги.
Ромите в града живеят предимно в четири квартала ,разположени в покрайнините на града: кв.“Стадиона“(4500), кв.„Младеново“(5000), кв.„Хумата“,(3500) и кв.“Момин брод“(700). Безработицата в ромските квартали е около 80%, като в повечето случаи продължава повече от година. В тези квартали има поколения без какъвто и да е трудов стаж. Ако разгледаме структурата на ромското население по отношение на образователния ценз, констатираме следното: висок е ръстът на ромите без образование и завършилите основно, а много по- малък е броя на завършилите средно и висше образование. Данните показват следната картина- като цяло ромите със средно и с висше образование представляват около 21%. Другите 79% са с основно и незавършено образование. Забелязва се и рязък спад на ранни бракове при повечето млади роми на възраст от 13 до 35 години. В резултат на успешната здравна просвета и работата на медиаторите, сред младите момичета много по-рядко се констатират нежелателни бременности и ранни бракове в непълнолетна възраст, насилствени бракове също няма отчетени в проведената анкета, знанията, здравната профилактика и хигиенните навици са повишени. Ниска е юридическата грамотност на хората, относно техните права и задължения.
Безспорно, бедността на ромската общност е първият и най- сериозен фактор. Става дума за наследена бедност, задълбочена от масовата продължителна безработица сред ромите. Това слага отпечатък върху начина на мислене и поведение на тези хора, ражда затруднения при индивидуалната адаптация, усещане за разпад, несигурност и маргинализация, поставяне под съмнение на съществуващата ценностна система. Към днешна дата, около 31%, от ромското население емигрира по икономически причини в страните от западна Европа. Наред със социалните помощи и местната заетост, парите от тези емигранти са препитание за местните роми. Икономическите емигранти допринасят за облагородяване на кварталите и махалите чрез строителство на нови и ремонт на стари жилища и пренасят своя положителен опит. Те са пример за подражание.
В образователната система, в която работя, се чувства наплив за повишаване на образованието и за придобиването на средна степен . Придобиването на свидетелство за управление на МПС също е стимул за придобиване на средно образование на отпадналите от образователната система. Тези констатации се наблюдават в населеното място, в което работя- село Ковачица. Тук също безработицата е основен фактор, като ромите разчитат на кампании за селскостопанска работа. Те се определят като български цигани- християни (дасикане рома). Като цяло говорят на български език и възпитават децата си да говорят български език, празнуват и приемат всички празници и обреди на българския етнос. Особено внимание се обръща на празниците Васильовден , Гергьовден , Великден. Днешните две училища, които развиват дейност в село Ковачица са наследници на образователно дело от 1855г. В учебните заведения, българи и роми са съжителствали мирно, без сегрегация между тях . Болшинството от учениците са завършили средното си образование в местната гимназия, което говори за приемственост между училищата. Заслужават да се отбележат имената на Даниела Георгиева, Юлиян Теофилов, Красимира Борисова.
Днес в училищата учат общо 159 деца, от които 86% са от ромски произход. Ромите не срещат затруднения при общуването, говорят български език, а едва 30% от тях говорят ромски език. През последните две години нямаме преждевременно напуснали ученици. Допълнително, в самостоятелна форма на обучение, имаме ежегодно около 30 ученици, които са от ромски произход. Дейността на медиатора намира подкрепа в ръководството на двете училища и успешно решава образователни, комуникативни, възпитателни и социални проблеми на ромите в местната общност. Обхватът на подлежащите за първи клас е 100%.
Изготвил: Емил Емилов, гр. Лом
Празници и обичаи
Ромите отбелязват празници като Коледа, Нова година, Васильовден, Гергьовден, Великден.
По традиция рано сутринта на Васильовден стопанката на къщата сурвака цялото семейство и животните в къщата за берекет. През деня се приготвя празнична трапеза, като задължително на масата присъства гъска или патица, баница, обредни хлябове, ядки, сърми, плодове. Децата сурвакат първо най-възрастният представител на семейството- стопанина на къщата и получават пари и подаръци. По-младите взимат прошка от по-възрастните за прегрешенията през годината.
На Едерлез по стара традиция рано сутринта се „взема бразда“. Момите берат билки и правят венец за агнето, като го окичват с цветя и билки. Също се приготвят обредни хлябове и баници. Когато се коли агнето, се пали свещ и се нарича за здраве на къщата.
Празници като Великден са едни от най-тачените. Великден е най-големият празник, тъй като преобладава християнско население. Ходи се на църква, месят се козунаци и се боядисват яйца. Също така на Коледа и Нова година всички се приготвят с празнична трапеза.
Изготвил: Емил Емилов, гр. Лом