< Дигитална Академия Етническа палитра Овладяване на противоречията Примери на успеха
Профил на местната общност и нейния образователен статус
Ромите от село Мадара се определят като турски цигани (хорохане рома), те са малко на брой и всички живеят в малък квартал. Не са разделени от българското общество и живеят задружно с българския етнос. Те нямат против да ги наричат цигани, но друго ми направи впечатление, че те не посещават джамия като другите от етноса, а посещават евангелска църква и с това, празнуват и мюсюлманските празници. Затова не мога да определя каква точно религия изповядват. В самият град Шумен обаче има други определения на групи от роми които се наричат: Къткаджии, музикантската махала; Гайдарджийската махала, където са населени турските цигани; Бялата пръст, където отново е населена с турски цигани, но те са доста интегрирани и интелигентни в сравнение със своите събратя.
Определението ми, пред вид интервютата и местата, които посетих, за местната ромска общност на село Мадара е, че ромската общност там са хорохане рома, защото говорят ромски и турски, също така нямат против да ги наричат роми. Те празнуват както мюсюлмански, така и християнски празници, но религията, която изповядват е християнска с примесици от исляма, с което се отличават от другите представители на етноса. Те имат евангелска църква, която посещават .
По-възрастните роми говорят основно на ромски и на турски, но владеят много добре български език и често го употребяват, тъй като живеят заедно с представители на българския етнос, което всъщност води до това, че те и децата им са усвоили добре българския език.
При младите роми се наблюдава доста интензивно използването на българския език, стараят се и искат колкото може повече да го използват, за да могат да се впишат в обществото. Разбира се, че използват и майчин език, когато са в своя квартал, но и там се наблюдава, че наблягат повече на българския език.
Признаването и оценяването на различната културна идентичност е мост за превръщането на децата от етническите малцинства в пълноценни и уверени в собствените си възможности граждани на страната. Децата отлично разбират български език и нямат затруднения в училище. Това се дължи на семейната среда, където по-често се ползва български език. Децата успяват да усвоят по два езика наведнъж, но това не е пречка за тях и усвояват българския език добре. Има редки случаи, в които ученик не разбира учителката какво говори, защото в неговата семейна среда се говори само турски и ромски език и заобикалящите го хора говорят само на майчин език.
Един от занаятите, с които са се занимавали в нашия край това е зидарството. За него се изискват прецизни умения, добра преценка и майсторство, все още се практикува в нашето село. С този занаят повечето роми изкарват своята прехрана и не само със зидарство, но като цяло в сферата на строителството.
Повечето роми мигрират в чужбина за сезонна работа като строители, а някои от тях дори се устройват със семействата си там за дълго време. Нямам информация за още занаяти за село Мадара, но ромите от Шумен са се занимавали с търговия, били страхотни търговци на всякакви стоки, а друга група са се занимавали с музика, това е бил занаята им, с който са изхранвали семейства си и до ден днешен е така. За момента в наши дни водещ занаят е музикантския, който удовлетворява ромите.
През 60-те години са първите записани роми в училищата, броят им е малък, а образованието, което са получили е начално и основно. При преброяването през 2011 г., населението от ромски или друг етнос над 7 и повече години за Област Шумен възлиза на 12 038 души. От тях едва 0,39% са със завършено висше образование (48 души). 782 души или 6.49% са със средно образование. С основно образование са 4323 души (35.9%), с начално и по-ниско образование са 4230 (35.13%), а 679 не са посещавали никога училище.
На територията на община Шумен, образователно-възпитателните дейности с подрастващото поколение се реализират в 26 общински и професионални училища (начални, основни, СОУ, гимназии), СОДУ „Нювваб” и 32 ЦДГ.
През 80-те години са първите роми, които са завършили средно образование. Няма информация за роми, завършили висше образование в нашия край.
Изготвил: Мария Груева, с. Мадара, обл. Шумен
Празници и обичаи
Васильовден – този празник в нашата общност не е толкова важен за ромите от нашето село, те празнуват скромно, без много приготовления, правят малка трапеза, за да почетат празника. В училище, когато този празник настъпи, децата не са запознати много и за тях не е толкова почитан празник. Ние ги караме да направим нещо специално за празника и ги запознаваме с него. По разкази на възрастни хора, назад в годините съвсем не е било така, правили са пищни празненства, големи трапези и е имало много танци и веселие.
Гергьовден – на този празник преди години са се правили големи сборове с чевермета, с много храна и много напитки, това се е организирало от местните мъже, които са приготвяли всичко за празника. Това е ставало на големи поляни, където са се свирили хора и забавни песни, а хората са осъмвали там. Днес не е така, много скромно се празнува. Основната храна, която е било агнешко вече може и да се сменя според финансовите възможности на хората. На вратите се закачат букови клонки за приветствие на пролетта.
Велик ден – отново скромен празник, боядисваме яйца и правим козунаци и евангелистите посещават църква.
Шекер байрам– този празник е един от най-почитаните в нашето село, на този празник по-младите искат прошка от възрастните, правят се големи софри и се черпи с бонбони, прави се и молитва за пречистване на духа и тялото .
Курбан байрам– празнува се, като се взима агънце без недостатъци, младо и здраво, но преди да се заколи се извършва специална молитва върху животното и чак след това се коли, като от първата паднала кръв се слага по една точка на челата на децата в семейството за здраве.
Основният семеен празник е сватбата. Първо започваме с началото, което наричаме годеж, тогава момчето заедно с родителите си отива в къщата на момичето, за да я иска за жена. Родителите на момичето оглеждат добре кандидата, разпитват го какво работи и дали може да се грижи за дъщеря им и чак тогава бащата взима решение дали да одобри кандидат зетя. Когато това стане, още вечерта момичето, вече взето от бащиния дом е в новия си дом. Още на вечерта, всички чакат булката и младоженеца да извършат полов акт, за да се докаже честността на момичето. След като резултатът е налице, чаршафа, където е паднала девствеността се взима от свекървата и се показва на всички в семейството. След това започва празненство с веселие чак до зори.
Следва къната – за този ритуал булката трябва да има няколко цветни рокли, които да сменя по време на празненството, роклите са цветни, защото вещаят цветен и щастлив живот за в бъдеще. Така започва и къносването, което кумата извършва като намазва краката и ръцете на булката с къна, която след като изсъхне трябва да се измие от младоженеца. Следващият ден е последния, в който се празнува сватбата, в ресторант с около 200-300 души. В деня на сватбата булката е с бяла рокля, на която има завързано червено коланче което подсказва, че булката е била девствена, а младоженецът е с черен костюм. След като всички са на сватбата, започва даряването на младоженците като всеки гост дарява пари и сумата се съобщава на микрофон.
Изготвил: Мария Груева, с. Мадара, обл. Шумен