Честит 3-ти март, България: Да живееш за Родината през 2025г.

Патриотизмът е сред тези базисни понятия, които не могат да бъдат определени еднозначно. Понякога разбираме толкова различни неща зад иначе ясната дума „родина”, че изглеждат като омонимия:  използваме едно и също понятие, а като че ли говорим за различни неща. И от там идват толкова различните разбирания за патриотизъм. Това ясно се вижда от ентусиазма на стотиците хиляди граждани, които въпреки студеното време се изкачват на Шипка на 3 март, сравнен с изкуствената реторика на политиците – „националисти“, които използват всеки повод, за да противопоставят същите граждани един на друг.

Не смятам, че да обичаш България само защото си се родил в нея, е истински патриотизъм. Най-малкото: не е достатъчно. За да бъде обемът на понятието „отечество” само един, съдържанието му трябва да е богато на много повече признаци (законът на Аристотел за обратната връзка между съдържание и обем на понятието сочи, че колкото повече признаци има в съдържанието на едно понятие, толкова по-малко предмети отговарят на него).  Да обичаш отечеството не е еднократен акт, а постоянно усилие да обогатиш родината с нови и нови неща, които да я направят единствена и уникална: не само за теб и твоето семейство, но и за всички, които искат да обичат същото отечество.

Патриотизмът днес не изисква да проливаме кръвта си за България: малко по на изток от нас трябва да правят това, но ние имаме шанса да сме член на най-големите отбранителни и икономически съюзи, така че поне на този етап сме защитени. Но не бива да смятаме, че това е еднозначна даденост: събитията от последните три години ясно сочат, че всяка ориентация трябва да бъде непрекъснато отстоявана…

Патриотизмът днес изисква едно постоянно усилие да превърнем родината в онова единствено място, в което можем  да намерим всичко, от което се нуждаем и за което мечтаем.  Три неща днес са особено важни, за да постигнем това и смятам всеки, който полага усилия в тези посоки за патриот:

• родината трябва да бъде навсякъде: не само в няколко големи града, по-точно: в централните части на тези градове.  Бедният Северозапад, западащите села, т.нар. „селски общини”, крайните градски квартали (справедливо наричани „гета”)… също са част от родината, защото в тях се раждат и ще се раждат нейни граждани. През последните десетилетия държавата абдикира от тях, като това дори бе представено като инвестиция в нейното развитие: закрити бяха над 500 училища, като част от „оптимизацията на училищната мрежа”, селата останаха без здравни служби и т.н. Всяко усилие за възраждане на тези места е истински, неподправен патриотизъм;
• родината трябва да бъде за всички свои граждани: етническите малцинства, бедните и маргинализираните, хората с по-различна религия и ред други също са част от България. Нещо повече: те са неизползван потенциал за развитие! По време, в което бизнесът търси работна ръка, образованието и квалификацията на всички тези граждани е шанс за развитието на българската икономика и общество. Защото в противен случай те емигрират и допринасят за развитието на икономиките и обществата в западните държави.
• демократичната и европейската ориентация на България днес трябва да бъде отстоявана ежедневно и по разнообразни начини. Както посочих по-горе, в динамичните и тревожни времена, в които живеем, нищо не е еднозначно и завинаги дадено. Убеден съм, че не само политиците, но и всеки гражданин допринася за осъществяването на публичните политики, поне така трябва да бъде в една демократична държава.

Работата в тези две насоки е далеч от парадността и героичността. Тя трябва да бъде ежедневна и перманентна, в някаква степен – дори прозаична. Но именно тя ще отвори нови възможности: като включи нови региони и граждани. Така ще напълни абстрактното понятие за отечество с богато съдържание.

Написаното по-горе дава отговар на въпроси, които често ми задават за дейността на Център „Амалипе”. Това, че организацията е ромска и поставя ромската интеграция в центъра на своята дейност, не означава, че включва само роми, че работи единствено по въпроси, свързани с ромите, както и че действията и са от полза единствено за ромите. Каузите, зад които застава Амалипе, са каузи както на ромите, така и на всички хора от малките населени места, селските райони, изоставените градски квартали: превенция на отпадането от училище, повишаване на качеството на образование в училищата с концентрация на уязвими групи, превенция на ранните бракове, овластяване на общностите в селските райони, създаване на възможости за активност и участие на младежите от тези райони и ред други. Усилията за тези каузи се случват ежедневно в цялата страна. Там живеят и работят както роми, така и българи, турци… Не само животът там е като в прословутия стих от „Моторни песни” на Вапцаров „Озъбено, свирепо куче”. Патриотизмът там е единствено „без маска и без грим”: в ежедневната дейност на учителите, които забравят удобствата на модерния живот, за да пръскат светлината на просветата така, както е правел възрожденския даскал; образователните медиатори, които обикалят от врата на врата всяка къща, за да донесат вярата, че „утре ще бъде живота по-хубав” …  На всички тях, днешните патриоти, които дори – от скромност – не биха се съгласили, че заслужават това име, искам да кажа:

„Честит Трети март! Да живее България!”

Деян Колев