< Дигитална Академия Етническа палитра Овладяване на противоречията Примери на успеха
Профил на местната общност и нейния образователен статус
Роми християни– ромите християни, са хората, които посещават евангелската църква и вярват в Бог. В евангелската църква се проповядва от пастор, който чете библията, пеят се християнски песни. Евангелската църква е характерна с това, че не се палят свещи и няма икони. Хората приемат Христос в сърцето и в живота си, което включва особена промяна в начина на живот.
Хорахане рома– те изповядват исляма. Говорят романес премесен с множество турски думи, а част от тях използват турски език заедно с романес. Най-често миллет се наричат ромите, живеещи в районите, където по времето на Османската империя е имало големи турски казарми.
Възрастните роми в посоченото населено място говорят ромски език, по-младите също говорят ромски език.
Децата разбират какво им се говори. Малка част, които не са посещавали детска градина срещат затруднения с разбирането на български език.
Празнуват Нова година, Великден, Гергьовден по същия начин, както го празнуват българите.
Историческите сведения ни връщат към 1833 година, когато желанието за знания събира в чорбаджи Лачовия хан първите петнадесетина деца, чието обучение се води на гръцки език.
За пръв път в града ни през 1858 година е честван Денят на славянските първоучители – Свети Свети Кирил и Методий. В края на ХІХ-и век учителят Дялко Милковски въвежда “Харманлийската метода”, включваща изучаването на математика, физика, естествознание, френски.
Не познавам роми с висше образование. Познавам роми със средно образование. Работят в завод, имат собствени магазини.
Изготвил: Наска Гвазова образователен медиатор в ОУ,, Иван Вазов‘‘ гр. Харманли
Празници и обичаи
Основните празници са сватба, обрязване (мюсюлманска традиция, но не всички), годеж, рождени дни. Преди сватба правят вечер на къната (по мюсюлманска традиция).
При ромите-мюсюлмани (хорахане-рома и миллет) вечерта преди сватбата се нарича къна-геджеси – вечер на къната. Както показва името, централен ритуал през тази вечер (обикновено това е петъчната вечер) е къносването на бъдещата булка. Обикновено къносването се извършва от кръстницата, но само при условие, че тя никога не се е развеждала. В противен случай – според ромските вярвания – е възможно и булката след време да се разведе. Първо се къносват дланите на бъдещата булка. За късмет и берекет кръстницата поставя монета на къносаните длани и ги завързва, така че след това следите от монетата да си личат. Също така поставя нечетно число горящи свещи между завързаните длани – една, три, пет или седем. Това се прави, за да се покаже, че досега момата е осветявала бащиния си дом. Ромите вярват, че горящите свещи ще осветяват пътя на булката занапред до най-дълбоки старини, така че тя винаги да има светлина и щастие в живота.
ГЕРГЬОВДЕН (ЕРДЕЛЕЗ): Гергьовден е най-големия празник на ромите в България. Празнува се от всички ромски групи (с изключение само на силно турчеещите се части от хорахане-рома, сред които се е празнувал до скоро) и за всички тях Гергьовден е основния празник, включително и за ромите-мюсюлмани. Обичайно калдарашите и рударите наричат празника с името “Свети Георги” или “Гергьовден”, а йерлиите – “Хедерлез”, “Хъдърлез” или “Ерделез”. Празнува се три дена, като при някои това са 4,5 и 6 май, при други 5,6 и 7 май, а при трети – 6,7 и 8 май. Празнуването на Гергьовден е свързано с вярването, че Свети Георги е спасител на ромите (както Свети Васил) и с легендата, че змеят на зъл цар започнал да изяжда ромите, но Св. Георги го убил. Освен това Ерделез се е празнувал и като начало на пролетта, на истински топлото време, поради тази причина целият ритуал изобилства с пролетна символика. Празнуването на Гергьовден е различно не само при различните ромски групи, но също така варира при представителите на една и съща група, живеещи на различни места. Въпреки това не е трудно да се открият и някои общи елементи.
Великден (ПАТРАГИ)- Един от двата най- големи празника в християнската религия е Великден или Възкресение Христово. Той се празнува три дни- неделя, понеделник и вторник, като седмицата преди Великден е Страстната седмица, а след Великден- Великата седмица. Според християнската църква на Великден е възкръснал Иисус Христос и по този начин той дал на човечеството надежда за спасение от греховете и страданията. За обикновените хора, независимо дали са вярващи или не, дали си християни или не, Великден е символ на пролетното възкръсване на природата след дългата зима. Всяка пролет след месеците на зимен студ природата „оживява“- дърветата се раззеленяват, покарва свежа трева, птиците се завръщат от юг. Това време приблизително съвпада с дните, в които се празнува Великден и затова всички хора посрещат този празник с радост и надежда за плодородие през настъпващото лято. Великден е важен празник за всички роми в България, включително и за ромите- мюсюлмани. Както българската традиция, яйцата се боядисват в четвъртък или в събота. Първият цвят винаги е червен. Великденската трапеза е винаги богата украсена. Основният елемент в нея са червените яйца и козунака.
Изготвил: Наска Гвазова образователен медиатор в ОУ,, Иван Вазов‘‘ гр. Харманли