< Дигитална Академия Етническа палитра Овладяване на противоречията Примери на успеха
Етническа палитра
Ромите в нашето населено място се определят като роми, като християни и като калдараши. Според основните метагрупи ги определям като роми християни (дасикане рома) и калдараши.
По-възрастните роми в Силистра говорят и ромски, и български език.
По-младите роми също говорят и ромски, и български език, но споделиха, че се затрудняват като общуват с по-възрастните роми, защото използвали много остарели и неразбираеми за тях думи, а малките деца в повечето случаи говорят само ромски език.
Много малък е процентът на децата, които не разбират българския език. Имат затруднения в предучилищна възраст, защото в някои семейства се говори изцяло на ромски език, но като постъпят в училище започват да разбират и да говорят български език.
В Силистра има три семейства калайджии, които са си запазили традиционния занаят – около 10-15 души (значение: мн. калайджѝи, м. занаятчия, който калайдисва съдове“).
Празници и обичаи
Най-светият празник за ромите в Силистра е Гергьовден. В деня на празника се става много рано. Мъжете колят агне, а след това жените го приготвят. Приготвят и други ястия, зелена салата и задължително пресен лук.
На Великден се оставят две боядисани яйца за следващата година. Едното яйце е за здраве и берекет, а с другото се прави и слага кръстче върху питата за Гергьовден, като най-възрастният от семейството разчупва питката.
Повечето роми тук празнуват Нова година с българите на 31-ви декември.
Тук основен семеен празник е сватбата. Споделиха с мен, че преди сватбите са се правили по три дни, а сега само един ден, от сутринта до вечерта. Има случаи, когато момчето умишлено разпространява слуха, че е „омаскарило“ момичето. Тогава родителите ѝ „щат не щат“ са принудени да я дадат „щоту кой ши повярва, че не е истина“. Пусне ли се един път дума, нищо не може да се направи. Ама то при такива работи „ни съ поглеждат“. Минава доста време, докато се „погодят“. Сватосване – дюнюрлюк. В случай, когато момчето открадне момичето или то само му пристане и „лежат заедно“, тогава сватба не се прави. Според обичая те вече са консумирали брака си. Най-често се казва: ,,Той ѝ е взел вече обичта и сватба е грехота да се прави“.
Преди самата сватба се прави годеж. Може и с годежа да се вземе момичето, може и след сватбата, но тук смята за лош късмет ако се вземе преди сватбата и все пак има и такива случаи. Задължително момичето трябва да е девствено. Плаща се за нейната девственост.
Вземане на булката в Силистра: в събота сутринта близки на булката жени – леля/буля я обличат със скъпи дрехи, богато украсени със сърма за отвеждането от дома ѝ. Има обичай една от дрехите (най-често долната риза) да се облича наопаки, за да не се урочаса булката, че е ,,много хубава на този ден“. Към обяд сватбарите от страна на момчето идват с музика. Булката е в стаята с булята и „саадъч“ (най-близката ѝ приятелка). Булята отваря вратата, така че да се види „гелината“ и казва „Вижте колко е хубава наш‘та булка. Няма да ви я дадем, докато не платите. Дайте един милион и е ваша.“ (исканата сума е произволна и не е реална, казва се на шега). Свекървата и кръстницата застават от външната страна на вратата, а булята, булката и „саадъча“ от вътрешната. Булята ,,продава‘‘ булката, като я завърта няколко пъти, така че гостите добре да я видят колко е красива и че си ,,заслужава парите“. Свекървата започва да лепи дребни пари по рамката на вратата и не спира, докато булята не каже ,,Стига!“. От къщната врата до колата, с която ще отвеждат булката, се нареждат най-близките роднини на момичето – лели, сваковци, чичовци, вуйчовци. След като кайнан я ,,купи“, булката излиза от стаята и целува ръка първо на баща си, а след това и на останалите, които я галят по гърба и през сълзи ѝ пожелават щастлив семеен живот. В последните 20 – 30 години на извеждането на булката присъства и зетя, който също целува ръка на нейните близки. След това бащата на булката повежда младите към колата. Роднините на булката преграждат пътя на младоженците и не ги пускат, докато от момкова страна не им платят някаква символична сума. След като булката и зетят се качат в колата булите хвърлят вода, за да върви животът на младите като по вода, а майката на булката и свекървата хвърлят бонбони, за да им е сладък животът. Неженените момичета и момчета се стремят да си вземат бонбони, защото според вярването, който изяде бонбон от сватба скоро ще се ожени.
Навсякъде, при всички групи ромско население от района, преди да се вземе булката от къщи, на предварително определена кола се товари нейният чеиз. При това има обичай две роднински на булката деца да сядат върху него и ,,да го продават“. Те не слизат от дрехите, докато булите от момкова страна не им дадат паричка или някакъв друг подарък. ,,На сватба всичко се плаща. Не си ли платиш – не ти дават!
Надвечер повеждат младите към гелин еви, булчинската стая за гювей коймак (свождането). След въвеждането гостите се разотиват, а за гювей коймак остават най-близките роднини. За младоженците и техните саадъч се слага софра с ядене – пита, супа, кокошка, сладки. Четиримата се хранят като първо булката дава хапка хляб в устата на младоженеца, след това той, за да има винаги хляб и разбирателство на софрата им. След като се нахранят булите оправят леглото за младоженците и напътстват булката, а някой близък мъж – младоженеца. После излизат и оставят двамата млади сами.
А пък ако се случи така, че нечия снаха си отиде или се случат някакви проблеми се прави ,,мешаре“ – събират се много хора, нещо наподобяващо на съд, има човек като адвокат, има друг – като съдия и трети – като прокурор. В едно ,,мешаре“ може да участват 3, 5 или 7 души, като всички от тях задължително са мъже и получават хонорар.
Ромите в Силистра са започнали да ходят на училище 1954г. – 1955г. (средата на 20-ти век). Първите роми със средно образование в Силистра са завършили в периода между 1969г. – 1973г. Жената, която ми го разказа сподели, че се учело само до 8-ми клас, след това до 10-ти клас, а средното образование се изкарвало в СПТУ – средно професионално техническо училище.
Изготвил: Мария Христова – образователен медиатор в Спортно училище „Дръстър“ град Силистра