< Дигитална Академия Етническа палитра Овладяване на противоречията  Примери на успеха

Образователни институции

Етническа палитра

Село Победа се намира в Североизточна България, община Добрич, където ромското население е концентрирано в кв. „Изгрев“. Според данните от преброяването на населението и жилищния фонд в Република България през 2011г. Община Добрич има следната етническа структура, касаеща лицата, отговорили на доброволния въпрос за етническа принадлежност – 84170: българска – 73657, турска – 6795, ромска – 2482, друга– 508, не се определят – 708. Важно е да отбележим, че през 2021г. предстои ново преброяване и тези данни ще бъдат актуализирани. В моя край, региона в който живея, ромите са разпределени предимно по селата и в големите обособени квартали в областния град Добрич – кв. „Изгрев“.

В област Добрич се срещат няколко метагрупи на ромския етнос:

Турските цигани (хорахане рома) населяват селата Победа, Царевец, Плачи ,Стефан Караджа и Ген. Колево. Така наречените турски цигани са турско говорещи и не приемат определението „Цигани“– те се самоопределят като турци. Хорахане- рома са най-многобройната ромска група в община Добрич. Те изповядват ислям, премесен с многобройни християнски елементи, като празничната им система включва не само байрамите, но и всички големи християнски празници– Гергьовден (Ерделези), Васильовден (Банго Васили), Тодоровден, Ивановден, дори Коледа и Великден. Говорят романес, примесен с множество турски думи, а част от тях използват турски език, заедно с романес.

Копанари има в с. Минково, те говорят на румънски език с примеси от ромски език. Тази група са  преселници от Румъния през 30-те години на XX век. Те са наричани и люнгури. Това население носи черти, както от българската, така и от ромската битова култура. Името на тази мета група идва от това,  че те изработват дървени лъжици, което на румънски  се  нарича люнгора. Също така правят и копанки, което им носи и другото име копанари. Те говорят влахо- румънски ромски диалект и са една от най-големите румънски етнически групи у нас. Религията, която изповядват е православно християнство. Тази група също отказва да се самоопределя като „роми“. В село Победа определям ромите като Хорохане рома –  роми мюсюлмани (турски цигани), които изповядват Ислям като празнуват и християнските празници Гергьовден и Великден. Тази група празнува и Василица. В село Минково, ромите приспадат към групата на копанарите /люнгурите/. Те  са православни християни и празнуват всички християнски празници.

Ромите, които се причисляват към подгрупата на рударите/ копанарите не приемат това име. Те се определят като власи и не желаят да ги определят като роми.

По-възрастните  роми в района говорят турски и ромски език. Това е така, защото живеят в обособени квартали, които са далеч от обществото– маргинализирани общности. Това се превръща и в предпоставка за развитие на проблема с  образованието, който е основен за общността и поколенията от XX век. Голяма част от  възрастните роми нямат дори начално образование. Това е така, защото по тяхно време образованието не се е смятало за толкова нужно и повечето не са посещавали училище.

По-младите роми  говорят основно на турски, стараят се да усвоят  български език, както и да говорят на български, когато посещават училище или някоя местна институция. В ежедневието си, говорят на турски, както и в семейна среда.  За децата майчиният език е турски и езика, на който се говори е основно този. При постъпване в училище, имат  трудности в разбирането , както и  с говоренето на български език и често учителите се затрудняват, защото комуникацията с децата е трудна.  Невъзможността на децата да разбират официалния език създава езикова бариера, която пречи в усвояването на знанията и включването в образователния процес.

Постъпвайки в начален етап децата имат големи затруднения с  усвояването на български език,  не могат да се изразяват  добре, тъй като майчиният им  език  е  турски и в техните семейства се говори предимно на турски и ромски език.

По-малките  отговарят на въпроси само с една дума  на български език, не разбират добре учителката какво говори. Въведена е целодневна организация на обучение за учениците, реализират се дейности в детските градини/училищата за изграждане на положителна нагласа към образователната интеграция на ромските деца. Организират се родителски срещи и индивидуални консултации с родители и настойници с цел вземане на превантивни мерки против отпадането на децата в риск от етническите малцинства, провеждат се семинари и други форми на обучение на родители за преодоляване на негативни стереотипи и изграждане на толерантни взаимоотношения. Около три четвърти от родителите на отпадналите ученици се самоопределят като роми. В тази група са налице някои специфични етнокултурни причини за ранното отпадане, а именно: по-ранно встъпване в брак, страх на родителите да пускат по-големите си деца в училище поради опасност от открадване, по-ниска ценност на образованието и др.

Характерно за ромската общност в Североизточна България е практикуването на много и разнообразни занаяти. Може да се каже, че ромите тук са едни от най-сръчните в страната и владеят до съвършенство  дейностите, с които прехранват семействата си.
Сред интересните професии на ромите в Североизтока са:

Мелничари – това е професия, която в съвременния ни живот не се практикува, но в миналото е била основна за местните. В историята на мелничарството може да се проследи използването на различни видове технологии – първоначално зърната били стривани в хавани и от полученото брашно се приготвяли различни каши. По-късно от стритите зърна се приготвяли питки.

Хлебари – този занаят се практикува и до днес в нашия край. Местните роми, които са по-заможни са отворили свои хлебопекарни, където предлагат своите изделия– хляб, вкусни закуски и богато украсени погачи .

Кожарството също е характерен занаят за нашия край. Ромите кожари са се занимавали с обработката на кожа- дълбаят, щавят, подрязват, стържат и боядисват сурови кожи от животно като произвеждат кожи за производство на облекла и други изделия.

Дърводелци– все още има дърводелци в нашия край, които произвеждат различни изделия  по поръчка. В миналото е бил един от най-търсените занаяти за изработка на врати и прозорци за новопостроени къщи.

Килимарството /тъкачеството/ също е сред срещаните занаяти в Житницата на България. Някои от тях все още се практикуват, но са много малко на брой. Този занаят в нашия край е на изчезване, защото младото поколение не проявява интерес.

В община Добрич ромите започват да ходят на училище  в средата на XX век. За тях образованието не е важен фактор в живота, затова повечето възрастни или са с начално или с основно, а някои дори нямат образование.

Изготвил: Мира Стефанова, с. Победа, област Добрич

Празници и обичаи в село Победа, община Добрич

Ромите в нашия край отбелязват основно големите мюсюлмански празници – Шекер Байрам и Курбан Байрам, като в някои села се празнува и Гергьовден.

Шекер Байрам – за празника приготовленията започват рано сутрин като първото нещо, което мъжете са длъжни да направят cутринта към 4:00 ч. е да отидат в джамията, където правят aптез (пречистване), и тогава влизат в джамията да се покланят на Аллах Мохамед. Докато мъжете са в молитва, жените нямат право да излизат от домовете си. Те приготвят празнична трапеза и когато мъжете се приберат ги посрещат, а те целуват ръка и искат прошка първо от най-възрастните в семейството. Децата ходят от врата на врата да честитят празника, а хората им дават почерпка или пари, кой каквото има.
Курбан Байрам- при нас се празнува седем дена и се започва със закупуването на млад овен без недостатъци, след като овенът е в къщата се вика ходжа, който прави специална молитва върху животното и чак след това се коли на седем части, като се раздава на по- бедните семейства. С кръвта на овена се цапат малките деца в семейството- това е жертвоприношение, с което измиваме греховете си.

Едерлези – Празникът различно се празнува в различните села и в различните групи роми, при нас е прието, че най-важният елемент от празника Гергьовден е чакания празник, в него се включват и стари и млади. При различните групи роми се нарича с различно наименование, например при хорахане рома (турски цигани) се нарича „Херделез“ и „ Ерделез”. А и различно се празнува в различните села и от различните групи роми. Най-важният елемент от празника купуването на агнето. Има поверие, че агнето за курбана трябва да пренощува в къщата и се гледа 2-3 дни. Поради тази причина щом агнето влезе в дома започват празненствата. Портите се окичват с върбови зелени клонки, на главата на агнето се слага венец и се кади къщата за здраве. С върбовите клонки се отбелязва „зеленото”– новия живот на природата след дългата зима. Това е и надеждата за новото, за по-добрия безгрижен живот, за топло и хубаво време. Агнето се коли с много голяма ритуалност- извършва се обикновено на 6 май по изгрев слънце. Украсяват главата му с венец от клонки, цветя, герданче или огърлица. Това е един вид молба, измолване от Пролетта на плодородие и берекет. На венеца слагат 1-2 свещички и ги запалват, преди да бъде заклано агнето. Клането се извършва от най-стария мъж, който е главата на семейството. Вече заклано се оставя на синовете да го одерат и изпекат. Кръвта на агнето не се оставя да изтече на земята. Тя се събира и заедно с костите се хвърля в течаща вода- река. Това се прави да е късметлия човекът, да му върви през цялата година и да отиде кръвта на чисто място– водата, иначе може да попадне на мръсно място. Има поверие, че течащата вода е най- чистото нещо на Земята, защото извира от самите земни недра и носи сила и щастие. Гергьовската трапеза е много богата, задължително присъства червеното вино, а до агнето се слага чесън, който пази от зли уроки и магии. Преди да започне обядът, трапезата се прекадява.

Годеж – (Гилин алджъсъ)

Гилин алджъсъ е взимането на булката от бащиния ѝ дом. Момчето и неговите родители отиват в дома на момичето, за да я искат за булка. Те носят дарове за нея и я водят в дома си.

Татлъ ракъсъ (сладка ракия)
Щом настъпи вечерта идва ред на инге- ритуала с девствеността. Младите остават насаме в специална стая за тях. Всички чакат половия акт, който трябва да се извърши, за да се уверят всички, че булката е непорочна. Тогава се взима чаршафа, на който девствеността е паднала. Ако булката не е девствена, сватбата се прекратява и тя остава опетнена пред обществото.
След като вземат чаршафа с девственост го слагат в кошничка, приготвена специално за него. Първата, която вижда доказателството за честността на булката е свекървата, след нея се показва на всички жени, които са събрани в една стая и чакат да видят резултата, за да пуснат пари в кошничката с чаршафа.

Ден втори- башлантъ (началото)
За този ден са купени 5- 7 рокли в различни цветове, булката трябва да облече всички рокли и да танцува с тях пред гостите, за да я видят колко е красива и колко скъпи рокли са ѝ купили свекъра и свекървата. След смяната на всички рокли идва време за Къната, която е най-важната част от всички ритуали. Ние я наричаме (къна геджеси). Кумата къносва ръцете и краката на булката и повива главата ѝ с червен воал. След като е къносана я заобикалят само млади девственици, които със свещи в ръка обикалят булката. След като къната изсъхне, идва най-старата снаха в семейството с медено бакърче в ръка, от което ще полива вода на младоженеца, който трябва да измие краката и ръцете на булката от къната. След това махат червения воал от главата ѝ и кумовете питат сватовете, колко внучета искат да имат. Колкото внуци си пожелаят толкова възела се правят на червения воал.

Ден трети – в последния ден от сватбата е празненството в ресторанта
Булката и младоженецът са вече със своите сватбени тоалети, булката е с бяла рокля, а младоженеца с черен костюм. Всички гости отиват в ресторанта и чакат младите да се върнат от така нареченото пътешествие, което всъщност е, че те са на фотосесия в по-далечна местност с приятели и се забавляват. Това трае около 2 часа, след което те тръгват към ресторанта. Започва и така нареченото дакъ (даряване). Там първо подаръците на младоженците пристигат от мъжката страна. Задължително има дарове от злато, пари и имоти. В този момент се получава голямо съревнование от двете страни кой колко ще дари младото семейство. След даряването на вътрешните хора следва всеки гост да излез със своето семейство и да даде своя дар. Гостите на сватбите в нашия край варира между 200-300 души.

Изготвил: Мира Стефанова, с. Победа, област Добрич