Аз съм Яна
Представеното по долу есе е класирано на Първо място в първа възрастова група – Категория есе, в рамките на конкурс “Момичета с мечти – да обърнем страницата” на Център Амалипе и Зонта Клуб – Стара Загора
Автор: Яна Валентинова Маринова, 14 год., ученичка в 7 клас в 75.ОУ „Тодор Каблешков“, гр. София
Аз съм Яна
Ще бъда Яна – такава, каквато ме познават всички – не се отказвам лесно и имам добро сърце. Някъде напред във времето ще срещна онова момче, което ще обичам лудо. Надявам се и то мен да обича лудо и истински. Ще си пишем съобщения нощем, ще споделяме откровения, „обичам те“, „завинаги заедно“, „луда съм по теб“. Сигурно ще дойде време, когато ще опознаем сърцата си, душите си, телата си. Ще прекрачим граници, ще опитаме от „забранения плод“.
До тук това се случва с всяко момиче, с всяко момче по целия свят. Няма нищо срамно, защото това са едни от най-красивите моменти в живота на мен, на тийнейджърите, на всички пораснали. Но…
Няма да бъда майката Яна на 14. Нито на 15. Нито на 16. Нито на 17…
Няма да родя дете, което да го отглежда дете.
Няма да предам мечтата си за университет.
Няма да се откажа да стана лекар, за да лекувам баба и всички болни в квартала.
Няма да се откажа от мечтата си да стана защитник на слабите и неуките.
Няма да се оженя.
Няма да се затворя вкъщи и мъжът ми да не разреши да се върна в обичайния ми свят.
Няма да си оставя приятелите и приятелките.
Няма да бъда неграмотна, слаба, уязвима.
Няма да бъда лош пример за бъдещата ми дъщеря.
Няма да стоим гладни, бедни, зависими от родителите ни.
Няма да подавам ръка за милостиня.
Няма да навеждам глава пред трудностите.
Няма да се предавам.
Няма да вярвам на отживелици и традиции, които са превръщали жените в слугини.
Няма да спра да мечтая.
Няма да има детска сватба!
Защото съм човек, който ще направи ясен избор за своя по-добър живот.
Защото имам сили и смелост да намеря най-правилния път за живота ми.
Защото мама ме подкрепя и вярва, че доброто образование носи гаранции за щастие.
Защото кака ми е пример, а тя е студентка.
Защото тялото, душата и бъдещето ми са лично мои.
Защото тате би се гордял с мен!
Брак на 15 ли?! Брак!! И отиваш на „кофата“.
Аз съм Яна.
Бъди и ти себе си!
