Божидар Славчев получи награда за усилията си от министъра на образованието
Когато се запознахме с Божидар, не очаквахме, че ще се превърне в един от най-активните доброволци на Център Амалипе. Той не осъзнаваше какви възможности има и затова и не полагаше особени усилия; не се фокусираше лесно и дори леко пречеше на дисциплината в обучителните сесии. Докато не повярвахме в него и не му възложихме отговорна задача. Тогава и той повярва в себе си…
Кой си ти? Представи се.
Аз съм Божидар Славчев от с. Беломорци, на 18 г . Ученик съм в Професионална гимназия по транспорт и лека промишленост в гр.Омуртаг. 12 клас съм в паралелка за ел.обзавеждане на автомобила.
Спомняш ли си първия ти досег с Център Амалипе? Как разбра за Центъра?
Даа. Бях в 7 клас и ученическият парламент в Основното ми училище в с.Беломорци ме избра да бъда председател, след което решиха и да ме изпратят на обучение за председатели на ученически парламенти в гр. Сливен, което се организира от Център Амалипе.
На това обучение за пръв път се запознах с толкова много хора, които се превърнаха в мои най-добри приятели. Всяка година от тогава присъствам на това обучение и се запознавам с нови хора. Но първата година ми беше много специална – запознах се с доброволците и те ме направиха техен “талисман”. Тогава реших, че и аз искам да бъда доброволец към Център Амалипе.
Като се върнеш назад към първото Зелено училище в Сливен, какъв беше ти тогава и промени ли те някак преживяването ти там?
За пръв път бях на обучение с непознати и ми беше малко трудно, докато се запозная с тях, но бързо ме отпуснаха останалите ученици и там аз разбрах, че има и добри хора, защото в моя край аз си нямах приятели, всеки ме отбягваше.
Дали съм се променил ?
Да, промених се !
Защото създадох нови приятелства и благодарение на тях, аз все още не се отказвам от мечтите си и няма да се откажа, докато не ги реализирам! Чрез това обучение, аз разбрах, че трябва да продължиш напред и че не трябва да се отказваме от желанията си. А за да ги осъществим, трябва да сме образовани хора !
Разкажи ми сега за дейностите ти в училище? С какво помагаш там?
В училището, в което сега уча, направих една дискусия относно ранните бракове, проведена с регионалния координатор на Североизточна България към Център Амалипе. В училището, където завърших основното си образование – ОУ “Г.Бенковски” с.Беломорци, осъществих доста дискусии, подготвени и проведени от мен относно това колко е важно продължаването на образованието.
Нещо, което си/ сте направили в училище и се гордееш?
Гордея се с това, че в момента съм образователен медиато и че се занимавам с деца, които не посещават редовно училище и отсъстват по неуважителни причини от учебните си занятия. Говоря с тях и им обяснявам колко е важно образованието; че трябва всеки ден да посещават училище, да се научат да пишат и четат. И най-вече, че не трябва да се отказват от мечтите си.
Това е страхотно! Има ли някой случай или конкретно дете, които да са ти направили по-специално впечатление? Някой да е оставал, за да говори с теб след това?
Да, има деца, които се обръщат към мене с “господине”. Това ме прави много щастлив, защото от това разбирам ,че има промяна в тях. Доста от тях са говорили с мен. Задаваха ми един и същ въпрос няколко пъти: Ти какъв си тук? И какво означава “образователен медиатор”?
И аз всеки път им разказвах, и все още разказвам на по-малките, какво означава да си образователен медиатор.
Сам често говориш в училище за ранните бракове, но си от общност, в която се случва и това. Какво мислиш за тази традиция и бил ли си в такава ситуация ти?
О да, бил съм, дори в момента съм. Едно семейство ме иска за “заврян” зет. Но аз се противопоставям. Искам да завърша средното си образование и да продължа да уча в университет. Чак след това ще мисля за брак.
Какво би посъветвал тези деца и всички по-малки от теб, които може би се чувстват объркани или не усещат подкрепа и не вярват в себе си?
Бих ги посъветвал да вярват в себе си и да не се отказват от това, което са започнали да правят. Ако са объркани – да започнат да мислят позитивно и да забравят всичко лошо, което им се е случило, да го оставят зад гърба си и да продължат напред!
Ти някога усещал ли си негативно отношение към теб? В училище или сред хората в ежедневието ти?
Честно казано, не съм усещал такова отношение, защото в училище с всеки един споделям, когато се сблъсквам с проблеми, и те ме разбират и ме подкрепят. Може би някога съм чувал и негативни коментари, но не им обръщах никакво внимание.
За какво мечтаеш ти сега?
Първоначално мечтаех да продължа да уча медицина, но сега открих, че ми харесва да се занимавам с деца, затова искам да продължа да уча в специалност Начална педагогика.
Уверен си, че искаш да продължиш образованието си.
О да, много искам да продължа образованието си, но имам един проблем – родителите ми не ме подкрепят много в това отношение. Но ще се справя и с това.
Ето сега е моментът, да кажем на всички родителите, че е важно да подкрепят децата си в мечтите им.
Да, уверен съм, че с времето и моите ще ме разберат.
Сигурна съм и ти го пожелавам. Доказал си, че успяваш с малки стъпки да променяш пътя си и знам, че ще продължиш да го правиш.
Автор на интервюто: Деница Иванова
Снимки в интервюто: личен архив
Източник на новината: сайта на РУО Търговище.
Снимки в новината: РУО Търговище