Споделено от регионалния координатор: Празник на буквите в Гърмен

Рубрика “Споделено от регионалния координатор”

Днес регионалният педагогически координатор за областите София – град, София – област, Кюстендил, Перник, Благоевград, Пазарджик Райчо Василев ще ви потопи в един празничен ден – празникът на буквите в СУ “Св.св. Кирил и Методий” в с.Гърмен.


“Когато в градините се ражда някоя роза, всички градинари се вълнуват. Отделят розата от другите, отглеждат розата, пазят я, грижат се за нея. Ала за хората няма никакъв градинар.”

 Антоан дьо Сент-Екзюпери

Броят на грамотните нарастна с още 14 деца. На 15 септември 2021 година четиринайсет момичета и момчета пристъпват прага на СУ “Св.св. Кирил и Методий” в с.Гърмен. С тях за първа година е и учителката Яна Еленкова. Избрана е да води първи клас, заради своята непринуденост, безпристрастност и любов, с която се грижи за децата. Те, до едно, са от квартал “Кремиковци”на село Марчево.

Всичко е подредено, всички сме подредени, родителите отзад, ние гостите и директорът отпред, те излизат, готови да рецитират и да пеят, да ни разкажат за буквите и цифрите.

От моето тържество помня, че короната на главата ми не беше с моята буква. Тогава всички имаха хартиени корони с букви от азбуката. При Ивановците, които бяха четирима в нашия клас, нямаше как да се получи всички да са с буквата “И”, но защо аз не съм бил с моята буква “Р” и до днес ме занимава и не мога да го измисля. По-важното беше, че ни правеха снимки, всеки с короната си, с химикалка в дясната ръка, като жезъл и изкуствена беззъба усмивка, но искрена, защото преди седмица са ти паднали предните млечни зъби и там някъде се показват бъдещите резци. На снимката пишеше “Аз съм вече грамотен”. “Не е сигурно”- трябваше да стои като надпис с малки букви по-долу. Слагаха ни короните и после ни казваха “От тук нататък си носете кръста”.

В днешния празник пак бяха с хартиени корони и имаха по няколко буквички на тях. Празник на буквите е. Децата са подготвени, знаят песни, знаят стихчета, играят театър, могат да смятат. Стоя с отворена уста пред това, което виждам и не спирам да си задавам един въпрос: “Кога захвърлят короните”, а може би…тези деца няма да го направят, защото имат учител. Яна Еленкова е с тях, грижи се за тях. Срещнах се с нея преди няколко седмици, на спортен празник в училището. Стоян Стругов, директорът на училището, ми беше разказал за едно дете в първи клас, което има уникални математически умения- Любчо от IБ  клас. Г-жа Еленкова ни заведе с Любчо и негови съученици в класната стая, за да ни покаже какво може той. Любчо събираше и изваждаше числа до 20 без да трепне. Събираше и изваждаше числа, които дори не са учили. Не спирах да питам, а той не спираше да отговаря. Аз се обърквах, той не. През цялото време, в което бяхме заедно, Яна Еленкова беше до него и не спираше да го подкрепя, да го насърчава и да го обгръща с внимание. Любчо е тих и много скромен, уникален. Родителите му са неграмотни, и двамата са с шести клас, има брат в четвърти клас, на когото той помага с математиката и малка сестра. На тържеството неговите родители не дойдоха. Бяха се погрижили той да е облечен като за празник. Тръгна си с голямо парче от тортата, която беше с формата на отворена книга и с короната…не я усещаше, прилягаше му.

Успех, деца!

Автор: Райчо Василев