Eкипно обучение по български език в мултикултурна образователна среда (1. – 4. клас)

доц. д-р Мариана Мандева – ВТУ „Св. св. Кирил и Методий”

1. Увод

„В резултат от …увеличаващата се мобилност на хората, глобализацията, технологичната и комуникативна революция, европейската интеграция, характерни за общественото развитие през ХХ и ХХІ век, съвременният свят се оформя като свят на утвърждаваща се мултикултурност (подчертаването мое – М. М.)”[1]. Задължително е тази реалност да намери отражение в училище. „Образованието не трябва …да се страхува от различността. То трябва да подчертава уникалността на човешкия опит, културното многообразие и дългата история на общуването между различните групи и общности…”[2]. Мултикултурното образование е образование на разнообразието, на диалога и взаимодействието. Негова главна цел е осигуряването на образователно равенство на учениците с различни расови, етнически и социално-икономически характеристики. То „…формира мултикултурната личност (подчертаването мое – М. М.), признаваща… културния плурализъм, стремяща се да защитава национално-културното многообразие”[3].

За осигуряването на образователно равенство на ромските деца важна роля има обучението по български език (като втори език).То е главен фактор за осъществяване на образователния процес в училище и гради основа за оптимално езиково и общокултурно развитие на личността „ … чрез овладяване… на езика като най-универсалното средство за общуване, за придобиване на опит, за социализация”[4]. Чрез своите функции (лингвокогнитивни, лингвопрагматични, лингвокултурогични) обучението по български език съдейства за постигане целта на езиковото развитие на личността на обучавания и осъзнаването на неговата идентичност вследствиие на опита му, основан на различията в езиково и културно отношение”[5]. „От познаването, осъзнаването и разбирането на отношенията (прилики и ярки различия) между „света, от който произхожда обучавания”, и „света на общността, в която се говори чуждият (вторият – б.а.) език”, възниква мултикултурното съзнание (подчертаването мое – М. М.), …включващо осъзнаване на регионалнотои социалното многообразие на двете общности. То се обогатява и от съзнанието, че съществуват много повече култури освен тези, които се разпространяват с родния (Е1) и чуждия (втория – б.а.)(Е2) език на обучавания”[6].Формира се междукултурна компетентност.

Предвид потребностите на динамично променящия се живот и произтичащите проекции в училищното образование, се очертава необходимостта от нов „поглед” към технологията на обучението по български език в 1. – 4. клас. Това определя задачите на доклада: да се характеризира екипното обучение в училище, като се аргументират образователните му предимства в мултикултурна образователна среда; теоретичните тези да се илюстрират чрез апробирани технологични варианти за екипно обучение по български език в началните класове в мултикултурната класна стая.

2. Интерактивност в училищното обучение. Екипно обучение в мултикултурна образователна среда

2.1. Интерактивността в училищното обучение – проекция на хуманния, демократичен подход към образованието

Интерактивността (от англ. inter – взаимно; aсt – действие) в училищното обучение е израз на взаимодействие на субект-субектна основа, на самостоятелно овладяване на познания, на нова култура на учене чрез многоаспектни контакти със средата и включване в единство на продуктите и механизмите на мислене и дейност[7].

Интерактивното обучение е обучение, построено на основата на активно взаимодействие между участниците в образователния процес. В нови позиции саучителят и учениците. Техните отговорности и права за моделиране и управляване на образователното пространство са споделени; осигурява се отвореност, вариативност и демократичност на образователния процес съобразно с индивидуалната типология наотделните участници[8]. Модифицират се преподаването и ученето, като се осигурявапреминаване от състояние на пасивност (гледам, слушам, запомням, възпроизвеждам) към активност (учудвам се, търся, изследвам, проучвам, изразявам своето мнение, питам, изслушвам и споделям, творя)[9]. Интерактивността в обучениетоспомага изграждането на същностна мотивация за учебна дейност; познанието се формира устойчиво и удовлетворително, превръща се в трайно притежание на детската личност; стимулира се градежът на социални компетентности; усъвършенстват се комуникативните езикови умения; импулсира се изграждането на ценни нравствени качества.

2.2. Екипното обучение в мултикултурната класна стая – обучение на интеракция и сътрудничество между деца с различни етнически характеристики

Интерактивността в обучението изисква пълноценно взаимодействие между участниците в образователния процес. В този смисъл екипът има богат потенциал. В училищни условия той се определя като обединение от ученици, което се основава на: общи цели, общи интереси, съвместна дейност и създаване на синергетичен краен продукт.При екипното обучение се реализира вид съвместна дейност в малка група с хетерогенен състав, което позволява на членовете й да си взаимодействат и сътрудничат, да си разпределят ролите и задълженията, да си влияят и помагат взаимно, за да изпълнят успешно общите си цели и задачи[10].

За изясняване същността на екипната технология е важно да се откроят и характеризират следните компоненти: общуване в екипа; лидер в екипа; функционални роли на членовете на екипа; принципи и норми в екипа; роля на учителя.

Общуването в екипа

Екипът като форма на обучение способства за диалогично, хуманно общуване, което е израз на „…субукт-субектни взаимоотношения, където всеки участник се отличава с активно поведение”[11]. То протича в единство на три форми: комуникативна, интерактивна, перцептивна. В процеса на общуването в екипа се усъвършенства комуникативната езикова компетентност на личността и се формира комуникативна толерантност.Чрез екипната учебна дейност, интегрираща ученици с различни етнически характеристики, у ромските деца: се провокира естествена потребност да общуват чрез официалния език със съучениците си, за които роден език е българският; изгражда се положително отношение към образованието; формира се мотивационна готовност за учене по български език. „Практическата реализация на обучението в екипи… създава атмосфера на добри взаимоотношения, при което учениците координират усилията си, за да постигнат положителни резултати при решаването на задачите”[12]. Тази специфика на екипната дейност я извежда като необходимост в системата на организационните форми на обучение.

Лидерът в екипа

Екипът като вид ученическа общност има свой лидер. Някои автори заменят това понятие с понятието „отговорник”, като подчертават равнопоставеността на отговорника с останалите ученици. Функциите на отговорника на екипа са: планиране на общите усилия; вътрешно диференциране на задачите между участниците в екипа; информиране, свързано с представяне на идеи за решение; изпълняване на задачата; изслушване мнението на всеки участник; определяне границите на действие; контролиране действията на членовете на екипа; решаване на конфликтни ситуации; обобщаване изпълнението на задачата; докладване на резултата; психологически функции, свързани със създаване на благоприятен микроклимат и приятелски взаимоотношения.

Функционални роли на членовете на екипа

Участниците във всеки екип изпълняват определени роли, адекватни на целите на съвместната дейност. Според Г. Трофимова ролите в екипа биват: роли, свързани със задачата; роли, свързани с процеса; роли, свързани със задачата и с процеса[13].В условията на обучението по български език в мултикултурната класна стая може да се интерпретира идеята на А. Перети за ролите:

• лингвистична (специалисти по терминология и лексика, съгласуване, правопис, пунктуация, намиране на синоними и т.н.);
• комуникативна (отговорници за взаимно слушане, за яснота и разбираемост на мненията, за коректни отношения);
• оценъчна („памет” на екипа, „пазач на времето”, оценяване на изпълнението на задачите);
• роли в образованието (производител на хипотези, проверител на работата, „доставчик” на примери)[14].

При сформирането на екипите и разпределението на ролите се отчита следното:

• В екипа се интегрират участници с различни етнически характеристики.
• Вземат се предвид предпочитанията на учениците за партньори. Ако се прояви враждебност или дискриминация в екипа, се променя съставът му.
• Всеки ученик има определени по-високи компетентности и свои предпочитания към дадена роля. Добре е ролите да се сменят, за да се работи върху всички аспекти на комуникацията.
• Решенията в екипа се вземат не само от лидера (отговорника), а и от всеки член – всеки участва в обсъждането, в изпълнението на задачата, учи се да поема отговорност и да съзнава своята значимост за синергетичния резултат.
• Независимо дали задачите са общи за екипите, или са диференцирани, децата в класа са запознати с всички задачи и имат възможност да чуят и видят реализацията им, да дискутират и изискват допълнителна информация.

Принципи и норми в екипа

При екипната дейност в училищното обучение се съблюдават определени принципи. Принципът „тук и сега” се свързва с това, че  при решаването на общата познавателна задача се анализира реалното поведение, конкретните действия и постъпки на всеки ученик. Персонификацията на мненията предполага изразяване на позиция на всеки участник в екипа. Акцентирането върху „езика” на чувствата означава, че се отделя внимание както на личните емоционални прояви, така и на емоциите на другите. Активността предполага интензивно включване на всеки в екипния процес. Доверителното общуване изисква открито общуване на различните участници по различен начин, в зависимост от индивидуалните особености, от нивото на доверие в екипа. Диалогизацията на обучението предполага партньорски, равнопоставени, уважителни отношения между съекипниците. Постоянната обратна връзка се свързва с перманентно информиране навсеки участник за резултата от дейността на другите в екипа. Самодиагностиката изисква рефлексия на учениците към собствените действия и постъпки. Оптимизацията на развитието предполага създаване на най-добри условия за личностно развитие. Отговорността изисква приемане на определени задължения при съвместната дейност. Толерантността е важна за развитието на личностните взаимоотношения в екипа. Чрез хармонизацията се развива емоционалната и интелектуална сфера на всяко дете. Свободното пространство предполага свободно придвижване на съекипниците в класната стая.

Нормите на работа в екипа са гаранция за успешното му функциониране. Те действат регулиращо и стабилизиращо; дават сигурност и съхраняват единството на екипа. Нормите включват богат репертоар от отношения, поведения, нагласи, познания, които помагат за осъществяването на пълноценно общуване и взаимодействие при решаването на задачата.

Ролята на учителя

Голяма е отговорността на педагога при екипната учебна дейност на учениците. Фасилирането (улесняването)[15] е неговата основна дейност – той насърчава децата в екипите да си сътрудничат и извършват самостоятелна дейност с очакван синергетичен ефект. Учителят: конкретизира учебните цели, на които е подчинена съвместната познавателна дейност на децата; подбира учебните задачи; подготвя учениците за предстоящата дейност и я организира; разпределя задачите в екипите; инструктира децата; организира самостоятелната работа на учениците и отчита резултатите от нея;създава увереност у участниците в екипите за „можене” да се справят с интелектуални предизвикателства, окуражава ги за активност, самостоятелност, творчество, рефлективност; стимулира добрия психоклимат и толерантните взаимоотношения при педагогическото общуване.

3. Технологични варианти за екипно обучение по български език в мултикултурна образователна среда (1. – 4. клас)

Защитаваните теоретични постановки ще бъдат конкретизирани чрез примери от обучението по български език в 3. клас. При конструирането и реализирането на технологичните варианти се осъществява взаимовръзка между езиковото и литературното образование[16].Има се предвид разбирането, че в своето взаимодействие езикът и художествената литератураподчертават културното многообразие, богатството на общуването между различните групи и общности.

По време на синтетичен урок по български език на тема „Думите в речта”, в оценъчно-затвърждаващия структуроопределящ компонент учителят поставя въпроса: „Как ромите празнуват Нова година? Припомнете си текста „Василица”, поместен в читанките ви”. След изпълнение на задачата учениците работят екипно:

• Първи екип. Открийте три съществителни имена в текста „Василица”. Запишете ги. Определете рода и числото им. Докажете отговора си.
• Втори екип. Открийте три прилагателни имена в текста „Василица”. Запишете ги. Определете рода и числото им. Докажете отговора си.
• Трети екип. Открийте три глагола в текста „Василица”. Запишете ги. Определете числото им. Докажете отговора си.

След изпълнението на задачите говорител на всеки екип представя общото мнение. Останалите деца слушат и участват в дискусия. Достига се до общ извод за семантично-граматичната класификация и характеристика на думите.Осъществява сезатвърдяване на учебното съдържание чрез пренос в нова ситуация, на по-високо равнище на осмисленост.

В условията на урок за упражнение по български език на тема „Глаголи. Лице и число”, в подготвителния структуроопределящ компонент учениците работят в екипи. Поставената учебна задача е:

• Прочетете благопожеланията на сурвакарите в стихотворението „Хей, другари” на Йордан Стубел, поместено в читанките ви.
• Намислете и запишете пожелания за приятелите си през новата година.
• Кои глаголи употребихте? Докажете отговора си.

След изпълнението на задачата говорител на всеки екип представя общото мнение, записано върху постер. Останалите деца слушат и участват в дискусия. Достига се до общ извод за семантично-граматични характеристики на глаголите и за функциите им в речта. Създава се основа за трениране и усъвършенстване на детските умения за правилна и комуникативно целесъобразна речева изява.

Урокът за обобщение по български език „Изреченията при общуване” изисква предварителна подготовка на учениците – съобщаване на темата; задаване на задачи за актуализиране на лингвистична информация, за опериране с езикови явления и др. под. Учителят поставя следната учебна задача за работа в екип:

• Потърсете в училищната библиотека сборник с приказки на народите. Изберете две от тях – една българска и една ромска.
• Препишете първите две изречения от всяка приказка.
• Определете какви са изреченията по вид. Докажете.

Изпълнението на задачата улеснява достигането до обобщения и изводи за видовете изречения по цел на изказване и за тяхната употреба в речта.

Представените технологични варианти не изчерпват всички възможности за екипно обучение по български език в началните класове в мултикултурна образователна среда. Те конкретизират теоретичната постановка и, надявам се, подпомагат учителя в усилията му за осигуряване на образователно равенство на ученици с разнообразни етнически характеристики.

4. Заключение

Педагогически изследвания, базирани на сравнение между екипните, състезателните и индивидуалните учебни ситуации, доказват, че при екипното обучение: резултатността и продуктивността са по-високи; взаимоотношенията между учениците са позитивни и са насочени към взаимно уважение, взаимопомощ, загриженост, толерантност към другостта; създава се благоприятен психологически климат за формиране на социална компетентност и самоуважение*.

Екипното обучение по български език в 1. – 4. клас в условия на мултикултурност спомага училището да стане „…мястото, където „населението” се превръща в „общество””**.Осигуряват се равенство, диалог, взаимодействие на деца с различни етнически характеристики. Формира се мултикултурното съзнание на ученика и успешно се овладяват ключови, комуникативноречеви, езиковедски и културологични компетентности.

Важно да се подчертае, че предпоставка за ефективно начално обучение по български език в мултикултурната класна стая е рационалното съчетаване на трите организационни форми – екипна, фронтална и индивидуална.

__________________________________________________________________________

*Вж.: Михова, М. Преподаването и ученето. Теории, стилове, модели. В. Търново, 2002, с. 191; Jonson,D. W., Jonson, R.T. Cooperaation and competition: Theory and research. Edina, MN: Interaction Book Company, 1989.  

**Стефанов, В. Какво да правим с литературата?(За целта и смисъла на хуманитарното образование). – Български език и литература, 2007, № 1, с. 26.

---