
Център Амалипе алармира за заплахи над гражданския сектор по време на Форуми, организирани от Европейската Комисия и ОССЕ
Рестриктивното законодателство и заплахите пред гражданския сектор бяха сред основните въпроси, които представители на Център Амалипе поставиха на Европейската Ромска Платформа и на Конференцията по човешките измерения на Организацията за сигурност сътрудничество в Европа. Те засегнаха и важни въпроси, свързани с ромската общност – липсата на политическа подкрепа за политиките за десегрегация, разширяващият се процес на вторична сегрегация, езика на омразата и анти-ромските стериотипи, включително сред висши политици.
17-то заседание на Европейската Ромска Платформа се проведе на 1-ви октомври 2024г. в Брюксел. То бе организирано от ГД Правосъдие на ЕК. Участваха над 150 представители на Европейската Комисия, националните правителства, европейски, международни и национални НПО. Център Амалипе бе представен от Деян Колев и Теодора Крумова. В своите изказвания те акцентираха на:
- В повечето от държавите членки на ЕС съществува съпротива срещу целенасочени действия за подобряване на жилищните условия на ромите, социални жилища, както и благоустройство на ромските квартали. Силните антиромски стериотипи и дискриминация водят до възприемане на тези стъпки като привилегии за малцинствата. В резултат на това важни проекти, съфинансирани от Европейския фонд за регионално развитие бяха отказани от общините. Деян Колев предложи въвеждането на задължително условие пред общините, които имат обособени ромски квартали и желаят да използват средства от ЕФРР за каквито и да е проекти, част от тях да инвестират в ромските квартали.
- Съществува обществен консенсус за подкрепа на пълния обхват в училищното образование. Но политическата класа на национално и общинско ниво няма склонност да инвестира в десегрегацията и интеркултурното образование. Затова е необходимо Европейския социален фонд да продължи подкрепата си по тези теми, изисквайки и политически мерки от националните правителства.
- Особено тревожна е тенденцията от август и септември в България, където националния парламент при твърде спорна промяна в образователния закон срещу „ЛГБТ пропагандата“ и започна дискусии по други рестриктивни законодателни промени, включително по Закон срещу чуждестранните агенти. Колев поясни, че това законодателство е насочено срещу гражданските организации, особено работещите в образованието. Той апелира към ЕК да заеме активна позиция по осъждане на рестриктивните закони, както и към гражданските организации от целия ЕС да отстояват гражданското участие, демократичните принципи и европейските ценности.
По време на годишната конференция за Ораганизацията за сигурност и сътрудничество в Европа бе отделен специален ден за положението на ромите и синтите, както и на други малцинства. На същият ден (09.10.2024). Офисът за демократични институции и човешки права на ОССЕ организира и две съпътстващи събития – относно ромите в Украйна и ромските жени в Европа. Теодора Крумова представи заплахите за гражданските организации, които носи евентуалното приемане на Закона за чуждите агенти. Тя подчерта, че въпреки множествената дискриминация, пред която често са изправени ромските жени от цяла Европа, през последните години се наблюдава повишаване на техния образователен статус. Проблем остават ранните бракове и дискриминацията/предразсъдаците спрямо ромите, които възпрепятстват реализацията на образованите ромски жени.
Вижте още: