Проблемът с прилагането на режима “държавни помощи” във фокуса на европейските институции

В началото на м. Декември 2022 г. Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) беше на мисия в България във връзка с проекта за разработване на Национална пътна карта за развитие на административния капацитет за програмен период 2021 – 2027 г. В рамките на мисията бяха проведени срещи с всички участници в процеса по координация, управление, изпълнение и контрол на средствата от Европейските фондове при споделено управление – представители на администрацията, бенефициентите и партньорите. В срещите се включиха и представители на Европейската комисия.

Една от малкото организации, които бяха включени в срещите, беше и Център Амалипе. Открито поставихме въпросите, които спъват активното участие на гражданските организации: изкривеното тълкуване на понятието „конфликт на интереси“ спрямо участващите в Комитетите за наблюдение организации, като форма за натиск, за да ограничат тази активност; разпределянето на средствата от Оперативните програми преди всичко между институциите чрез процедури за директно предоставяне на средства и прилагането на де минимис като средство за ограничаване на участието на гражданския сектор.

В резултат от срещата и особено поставеният проблем с прилагането на режима на държавни помощи и към дейности, насочени към работа с уязвими групи, административно развитие на организациите, мониторинг и застъпничество и т.н. на 17 февруари 2023 г. Централното координационно звено към МС, Организацията за икономическо сътрудничество и  развитие и Европейската комисия проведоха тематична среща за прилагането на режима „Държавна помощ“ по различните оперативни програми. На нея бе дискутирано как да се избегне опасността от твърде големи рестрикции при прилагането на „де минимис“, така че да не се ограничава участието на гражданското общество и в същото време да не се оказва намеса върху нормалния икономически живот и дейност.

Участие в срещата взеха представители на ОИСР, ЕК, Министерство на финансите, управляващите органи на основните оперативни програми и Централното координационно звено. Освен тях останалите участници бяха Светлана Дончева и Росица Стелиянова (представители на два от работодателските съюзи), Веселина Господинова („ПроАктив Тийм“ ЕООД, консултантска фирма в сферата на финансиране и управление на проекти по европейски програми и други финансови механизми) и Деян Колев, представител на Център Амалипе и организациите, работещи за социално включване.

Участниците споделиха проблемите, с които се сблъскват при прилагането на режима на „Държавни помощи“. Деян Колев подчерта, че в България този режим се прилага изключително рестриктивно дори и върху дейности, които не са икономически и за които няма пазар. В резултат, реално се ограничава участието на гражданските организации в използването на средства от ЕС: достатъчно е една организация да  спечели един проект на стойност от 391 000 лв. и след това три години не би могла да кандидатства с друг проект или да е партньор по такъв. Тъй като работещите организации не са много, посоченото ограничение води до провал на цели процедури за конкурентен подбор на проекти поради липса на достатъчно кандидати. Той даде като пример „Ограмотяване на възрастни 2“ и „Подкрепа на уязвими групи за достъп до висше образование“ по ОПНОИР. „Очевидно е, че за дейности като превенция на ранните бракове, кампания в най-маргинализираните групи и др. подобни няма пазар. Прилагането на „де минимис“ към тях само по себе си е абсурдно.”

В подобна насока бяха и изказванията на Росица Стелиянова (АИКБ), Светлана Дончева (БСК), които поясниха, че няма проблем с Европейското законодателство за държавни помощи, а с неговото прилагане в България. Своето мнение изразиха и представители на Министерство на финансите и на управляващите органи на ОПИК, ОПДУ, ОПНОИР, ОПРЧР. Те посочиха, че законодателството на европейско ниво изисква тълкувания и затова често се налага да се търсят по-рестриктивни решения.

Деян Колев предложи две стъпки, като начало за преодоляване на проблемите с прилагането на „Държавните помощи“. Първо, МФ, Управляващите органи, Социалните партньори и НПО да се обединят около група дейности, които със сигурност не попадат под режима на „Държавна помощ“. Той посочи, че в свои писма Европейската комисия вече е очертала някои дейности, които не са икономически и върху които може да не се прилага този режим. Необходимо е посоченият списък да бъде разширен и системно приложен във всички  оперативни програми.  Второ, България следва да поиска дерогация за операциите, насочени към уязвими групи и особено за операциите за образователна интеграция, при които лесно може да се обоснове липса на икономически характер на дейността и пазар.

——

Националната пътна карта за развитие на административния капацитет ще бъде основният стратегически инструмент за осигуряване на ефективното използване на наличните инструменти за техническа помощ за подобряване на капацитета за управление и изпълнение на инвестициите, съ-финансирани от европейските фондове. Поради тази причина е особено важно да бъде направена адекватна диагностика на наличния капацитет на бенефициентите, основните предизвикателства и трудности пред тях в процесите по кандидатстване, изпълнение и отчитане на проекти, както и да бъдат идентифицирани основните източници на прекомерна административна тежест. На тази база ще бъдат откроени най-подходящите мерки за доразвиване на наличния капацитет и за повишаване на цялостната ефективност на системата за управление и контрол на европейските фондове в България.