
Лиляна Михайлова: “Сега децата мечтаят за по-хубав живот”
След интервюто с Вили Станева, решихме да попитаме и останалите ръководители на дейности по проект “Твоят час”, как преминават часовете при тях, какви затруднения са срещнали и виждат ли промяна след първите няколко месеца от срещите си с децата.
В серия от интервюта ще ви представим гледната точка на родителите, младежите и учителите, които се впуснаха в приключението “Твоят час”. Днес ще ви срещнем с двама от родителите, които излязоха от зоната си на комфорт, но с какво точно са се сблъскали разберете от тях – Лили и Стоян.
Лиляна Михайлова е ръководител на група “Мама и татко са страхотни учители”
по Проект “Твоят час” в ОУ „Христо Ботев“ с. Каспичан.
Разкажи ни за себе си?
Аз съм Лиляна. На 39 години съм. Родена съм и живея в с. Каспичан. Учила съм в това училище. Работя по програма за временна заетост към кметството. И вече съм баба.
Как се включи в предизвикателството „Твоят час“?
Бях на обучението на Център Амалипе за родители. Там разбрах за “Твоят час” и възможността родители да водят дейност. И като родител искам моето дете да получава внимание и специално отношение. Затова си помислих, че мога да вляза в училище и да покажа това внимание на всички деца.
Какви бяха най-големите ти страхове и предизвикателства?
Страхувах се, че децата няма да ме слушат, но се оказа, че децата са добри. Слушат и даже искат още засове да имаме заедно.
Какво представляваше за теб обучението за ръководители по дейностите на Център Амалипе? Кое беше най-важното и най-ценното нещо за теб?
Мисля, че тогава разбрах, че всички деца трябва да се образоват и да се развиват, че трябва да постигнат повече от родителите си. Затова часовете по проекта са толкова полезни. Мога да говоря на децата точно за тези неща.
Опиши как протече първият ти час? Как реагираха децата?
Аз бях много притеснена. Затова с мен дойде г-жа Георгиева(б.а.педагог в училището). Обясни на децата коя съм и какво ще правим в тези часове. После играхме игри. Не усетихме кога мина времето. В края на часа децата ме питаха кога ще е следващият ни час. Оттогава съм спокойна .
Часовете ни са забавни. Говорим по важни за тях теми. Дискутираме. Аз им споделям моята лична история. Давам им пример какво не би трябвало да правят. Не сме всеки път в класната стая. Излизаме на беседката в двора на училището или на групова разходка до някоя забележителност.
Как протичат останалите часове?
Часовете ни са забавни. Говорим по важни за тях теми. Дискутираме. Аз им споделям моята лична история. Давам им пример какво не би трябвало да правят. Не сме всеки път в класната стая. Излизаме на беседката в двора на училището или на групова разходка до някоя забележителност.
Каква е промяната, която успя да постигнеш с тези часове?
Преди децата в групата не общуваха. Сега са заедно. Приятели са. Миллет и роми християни са навсякъде заедно. Помагат си, търсят се. Споделят, че няма да бързат да се женят. Мечтаят за по-хубав живот. Нямат отсъствия и си повишиха успеха.
Стоян Желев е ръководител на група “Мама и татко са страхотни учители” по Проект “Твоят час” в ОУ „Св. Кл. Охридски“ , с. Пет могили
Разкажи ни за себе си?
Аз съм Стоян. На 36 години съм. Роден съм и живея в с. Пет могили. Учил съм в това училище. Работил съм 9г. в кметството.
Как се включи в предизвикателството „Твоят час“?
Аз съм председател на родителския клуб. Бях на обучението на Център Амалипе за родители. Винаги съм имал силното желание да помагам, но тогава, когато чух за “Твоят час” и възможността родители да водят дейност, си казах – ето това е за мен!
Какви бяха най-големите ти страхове и предизвикателства?
Първото ми заставане пред учениците ме плашеше! Но те ме възприеха много добре. Учениците ме слушат и защото знаят, че родителите им са ми приятели и ще им кажа, ако не внимават.
Какво представляваше за теб обучението за ръководители по дейностите на Център Амалипе? Кое беше най-важното и най-ценното нещо за теб?
Нещо различно от всички обучения, нещо на което получих много нови знания, за различните групи роми например и още много нови неща. Но най-вече получих надежда, че ще мога да помогна, че ще мога да застана пред децата и да водя часове.
Опиши как протече първият ти час? Как реагираха децата?
Почувствах, че на учениците им е странно, че заставам аз пред тях. Малко се притеснявах. Предложих да се запознаем, като се представи всеки. И тогава всички се отпуснаха.
Как протичат останалите часове?
Децата са редовни, нямат отсъствия. Идват с желание. Слушат с интерес и попиват всичко.
Каква е промяната, която успя да постигнеш с тези часове?
Всички в групата се учат и се стараят. Сега още повече. И се забелязва, че повишиха успеха си.