Директорът на PISA Андреас Шлайхер се срещна с образователни организации: какво си казаха?

Източник: Пресцентър МОН

В България има много ученици, които са на нивото на най-добрите в Европа, но голямото предизвикателство остава повишаването на средния резултат за страната и твърде голямата разлика между едната четвърт най-добре представящи се и едната четвърт с най-ниски резултати – 108 точки. Добри образователни системи са тези, които успяват да включат родителите. Повишаването на заплащането на учителите е необходимо, но не е достатъчно, ако няма критерий за подобряване на постигнатите резултати. Тези и още ред други констатации от резултатите на проучването PISA – 2022 представи доктор Андреас Шлайхер на среща с образователни и бизнес организации.

Дискусията се проведе в София на 13.02.2024. Тя бе организирана от МОН. Участие взеха министърът на образованието и науката професор Галин Цоков, зам-министърът на образованието Наталия Митева, Нели Колева – съветник в политическия кабинет на министър Цоков, водещи организации в сферата на образованието – УНИЦЕФ, Тръст за социална алтернатива, Заедно в час, Амалипе, Фондация Америка за България и др. Срещата бе част от визитата на доктор Андреас Шлайхер, директор на дирекцията за “Образование и умения” в ОИСР и създател на глобалното изследване PISA. Той е възприеман от повечето анализатори като един от най-влиятелните личности в света в сферата на образованието.

Източник: Пресцентър МОН

На срещата д-р Шлайхер представи основните констатации и изводи от проучването PISA, проведено през 2022 г. Резултатите за България показват влошаване в сравнение с 2018 г. по грамотност и математически умения, както и задържане на нивото по естествени науки. Коментирайки тези резултати доктор Шлайхер обърна внимание на някои важни констатации и изводи:

– Всъщност в България има и ученици, които се представят на много високо ниво. Например, 3% от българските ученици достигат до нива 5 и 6 по математика, което е по-ниско от средното за ОИСР (9%) и много по-ниско от шестте “азиатски тигър” (напр. в Сингапур този процент е 41)

Голямото предизвикателство за България остава твърде голямата разлика между най-добре представящата се четвърт от 15-годишните ученици и най-зле представящата се четвърт – 108 точки. За ОИСР тази разлика е 91 точки.

– От ключова важност е учениците да се чувстват добре в училище, да изграждат връзки и чувство за принадлежност към училището. През 2022 г. 79% от учениците в България съобщават, че лесно се сприятеляват в училище (средно за ОИСР: 76%), а 75% смятат, че принадлежат към училище (средно за ОИСР: 75%). Междувременно 24% съобщават, че се чувстват самотни в училище, а 28% като аутсайдери или изоставени от нещата в училище (средно за ОИСР: 16% и 17%). В сравнение с 2018 г. чувството за принадлежност на учениците в училище се е подобрило в България.

Удовлетворението на учениците от живота като цяло е намаляло в много страни и икономики през последните години. През 2022 г. 19% от учениците в България съобщават, че не са доволни от живота си: те оценяват удовлетворението си от живота между 0 и 4 по скала от 0 до 10. През 2018 г. приблизително същият брой ученици не са били доволни от живота (19%). Средно в страните от ОИСР делът на учениците, които не са доволни от живота, се е увеличил от 11% през 2015 г. на 16% през 2018 г. и 18% през 2022 г.

– Училището не може да замести семейството, категоричен бе д-р Шлайхер. По думите му от голямо значение е ангажирането на родителите с образованието на децата им. „Успешните образователни системи са тези, които са привлекли родителите. Това е най-добрата инвестиция“, изтъкна д-р Шлайхер. Резултатите от проучването през 2022 показват подобрение за България в това отношение, докато в повечето държави от ОИСР последният период отбелязва сериозно влошаване на родителското участие.

– Д-р Шлайхер акцентира и на ролята на учителите и се позова на данни от международни изследвания, които показват, че учениците учат по-добре при учители, които обичат. Не винаги финансовите стимули за учителите водят до по-добри образователни резултати. Трябва да се насърчава обвързването между стимулите и постигнатите резултати.

– В някои бедни райони с гета учителите полагат много повече усилия, но това не се отчита.

На последвалата дискусия председателят на Амалипе Деян Колев обърна внимание на това, че за периода 2018-2022 се наблюдава сериозно влошаване на резултатите в градовете с между 100 000 и 1 000 000 жители – над 50 точки. В столицата е налице слаб прогрес (около 10 точки), който стопира негативната тенденция от предходния период, но все още не могат да бъдат достигнати нивата от 2015 г.

За съжаление, последният период отбеляза и влошаване на резултатите на учениците с майчин език, различен от българския по четене и математически умения, съчетано със задържане на нивото по природни науки. Това влошаване е аналогично на влошаването и сред учениците с майчин български език. Но то идва на входа на подобрението, което учениците с различен майчин език показваха през 2015-2018 г. За съжаление, разликата в резултатите на учениците, говорещи в семейна среда официалния език и тези, които използват по-различен език остава голяма – 60-70 точки.

Колев предложи при детайлното обработване и анализ на резултатите от PISA за България да му бъде направен срез на всички индикатори спрямо училищата с висока концентрация на уязвими групи (групи 4 и 5 според Наредбата за финансирането), училищата с ниска концентрация (групи 1-3) и тези без концентрация на уязвими групи. Това ще ни помогне да видим състоянието на различните индикатори в различните типове училища – без те да бъдат заклеймявани или наказвани, а с оглед на необходимата подкрепа. Той приветства идеята за въвеждане на оценка на добавената стойност, която ще измерва развитието на учениците в даденото училище, а не резултатите между несъизмерими в своята среда училища.

По-подробна информация за резултатите от PISA 2022 вижте на страницата на ОИСР ТУК 

Вижте още:

Резултатите от PISA и дистанциите в образованието (Статията се отнася към резултатите от PISA 2018)