Добри практики и създаване на механизъм за превенция на отпадането на ромските ученици от училище чрез родителски клубове и ученически парламент
Катилиян Костадинов, Рефат Талиб, Славка Бозаджиева, Ивелина Христова, Цветалина Илиева, СОУ „Цанко Б. Церковски”, с. Никола Козлево
СОУ „Цанко Бакалов Церковски ”, село Никола Козлево, започна да работи по проблемите на образователната интеграция на ромите още през 2005 година, когато беше изготвена първата ни стратегия за ОБРАЗОВАТЕЛАНА ИНТЕГРАЦИЯ НА УЧЕНИЦИТЕ ОТ ЕТНИЧЕСКИТЕ МАЛЦИНСТВА със специален фокус към ромското малцинство. Тогава основната ни цел беше постигане на пълноценно и равноправно интегриране на ромските ученици в СОУ «Ц. Б. Церковски», с. Никола Козлево, посредством ограничаване и преодоляване на идентифицираните проблеми, чрез прилагането на ефективна училищна програма /стратегия/.
Ето и проблемите, които баха идентифицирани още тогава, които са актуални и днес:
- Ниският социален статус на ромите в община Никола Козлево.
- Ниска степен на информираност на ромското население.
- Затруднена адаптация на децата от ромски произход в началното училище.
- Незадоволително усвояване на преподавания учебен материал, поради недостатъчно владеене на българския език.
- Бедността като фактор за нередовното посещаване и прогресиращо увеличаване броя на отпадналите ученици.
- Слаба ангажираност на родителската общност към образователно-възпитателния процес.
Успехът на всяко начинание зависи от ясно очертания път, а на разрешаването на всеки проблем – от неговото ясно дефиниране. И след като сме изложили проблемите, трябваше да търсим механизми за преодоляването им. Ето ги тях:
Гарантиране правото на равен достъп до качествено образование на учениците от етническите малцинства.
- Чрез идентифициране на децата и учениците от етническите малцинства на територията на община Никола Козлево;
- Разкриване на полуинтернатни форми на обучение в училището и ресурсно осигуряване на ПИГ в съответствие на изискванията за осигуряване на качествено образование и компенсиране на пропуските в обучението.
- Допълване на длъжностните характеристики на директорите и на учителите и регламентиране в тях на компетентности, необходими за процеса на интеграция.
Чрез първата дейност ние вече имаме база данни за всички деца от пет до шестнадесет-годишна възраст. Това е възрастта на подлежащите на задължитлно обучение.
По втората дейност – в момента разполагаме със седем полуинтернатни групи, тоест сме обхванали 100% всички ученици до осми клас включително.
По отношение на последното, с гордост трябва да отбележа, че СОУ- Н. Козлево, чрез спечелен проект по ОПРЧР към Министерството на образованието и науката, ще провежда четири тридневни обучителни семинара за повишаването на квалификацията на учителите имено по проблемите на образователната интеграция на малцинствата и интеркултурното образование в българското училище.
Създаване на предпоставки за успешна социализация на децата и младите хора от етническите малцинства.
- Чрез създаване на картотека на неприбраните и отпадналите ученици;
- Разработване и провеждане на политика за работа с родителите на отпадналите ученици и на застрашените такива;
- Създаване на информационен регистър на учениците, отпадащи от училище;
- Организиране на извънкласни форми за привличане и адаптиране към учебния процес на отпадналите и необхванати ученици от ЕМ чрез проекти по различни програми;
- Извънучилищни дейности: организиране и участие в мултикултурни школи за деца и родители, конкурси на интеркултурна тематика, фестивали за етнокултурни традиции и фолклор,спортнотуристически дейности.
Целта на първите четири дейности е намаляване на броя на отпадащите ученици от етническите малцинства, а на последната – повишена чувствителност към етнокултурното разнообразие и разбира се превенция на отпадането на ромските ученици от училище. Всъщност това е основната ни цел. И тук е мястото да кажа, че по тази цел работим много усилено с Център АМАЛИПЕ- град Велико Търново от 2009 година. И да благодаря за оказаната методическа и финансова помощ.
Благодарение на съвместната ни работа постигнахме много добри резултати по отношение на превенцията на отпадането на ромските ученици от училище. И ако през периода 2005 – 2010 година броят на отпадналите ученици за година е до 10-12 ученици, то от 2010 година насам този бройка рязко пада до двама ученици на година, а тази учебна година нямаме отпаднал ученик. Всичко това е резултат от изготвянето на Училищната програма за превенция на отпадането на учениците от ромски произход.
Тази програма има няколко основни компонента:
- Анализ на ситуацията:
– Информация за учениците по малцинствени групи, тоест установяване в кои класове колко ученици от ромски произход има и какъв е социалният им статус;
– Анализиране на информацията за отпадналите ученици за предходните три години;
– Установяване на застрашените от отпадане и изготвяне на профил;
– Проследяване на отсъствията и успеха на учениците от ромски произход /слабите оценки и многото отсъствия са ясен индикатор за проблем /;
– Родителска ангажираност.
2. Цели задачи:
Нашата основна цел е:
Създаванена механизъм за превенция на отпадането на ромските ученици иуправлението муна училищно ниво.
Постигаме я чрез следните задачи:
-Изграждане на прецизна система от взаимовръзки и обратна информация за поведението и успеваемостта на учениците;
– Развиване на ефективна система от действия за преодоляване на проблема с безпричинните отсъствия;
– Реализиране на дейности в партньорство с други структури, родители, неправителствени организации – подкрепяща среда;
-Обучение на педагогически екипи да идентифицират и решават социалните, образователните, поведенческите други проблеми, които поставят децата в риск да отпаднат от училище;
– Разработване и прилагане на обучителни, извънкласни и извънучилищни програми и подкрепи за мотивиране и задържане на децата, осигуряване на консултиране, съветване, професионално ориентиране, активно въвличане и работа със семейството;
– Създаване на условия за опознаване и разбирателство между различните етнически групи и мотивиране на семействата за безпроблемно интегриране на учениците.
3. Проблеми и дейности за преодоляването им.
Проблемите и част от дейностите вече посочих по-горе.
Сега бих искал да акцентирам върху две от дейностите ни, чиято работа наистина заслужава специално внимание. Това е работа на Родителския клуб и Ученическия парламент.
Родителски клуб в нашето училище за първи път е учреден през месец април 2010 година, чиято работа продължи до месец октомври 2012 година, чиято основна роля беше подпомагането на учителите и училищното ръководство по преодоляване на проблемите на отпадането на ромските ученици от училище. Родителският клуб беше сформиран от 18 активни родители, част от които са и членове на Училищното настоятелство. Всички знаем, че слабост на нашата образователна система е, че няма достатъчни механизми за ангажирате на родителската общност с проблемите на средното образование, особено що се отнася до ромите. Ето това е един такъв механизъм, чрез който училището се отваря към родителите от една страна, а от друга – това е и начинът за преодоляване на социалната капсулация на ромите. Важно условие за успеха на родителските клубове е привличането на неформалните ромски лидери. В състав от 20-25 членове на родителския клуб с до двама-трима неформални лидери е напълно достатъчно. Около тях се сформира ядро още от 7-8 родители, които организират работа на целия клуб. Тоест достатъчно условие е половината от тях да са активни, инициативни, а другата половина да са просто изпълнители и/или носители на посланията от работата на клуба. Защото е много важно хората да са информирани, а информацията в населени места, където преобладава ромско население е много трудно достъпна. Особено ако става въпрос за образование. В този смисъл родителските клубове са своебразни медиатори между училищата и общността. И смятам, че точно тук е силата, потенциалът на такъв тип сформирования.
Споменах, че работим по проект за образователна интеграция на учениците от етническите малцинства. Стойността на този проект е близо 120 000 лева. Една от заложените ни дейности е имено учредяване и работа на Родителски клуб. Затова роботата на първия ни такъв клуб беше до месец октомври. А през месец ноември 2012 година формално учредихме следващия такъв клуб, съобразявайки се с графика за дейностите по проекта. Само че формалното учредяване не предполага и формална робота. Вторият клуб е не само формално продължение на работата на първия. С този родителски клуб ние вече разширяваме работата, обхвата на дейността, като акцентираме на интеркултурното образование в нашето училище. Ето защо сме заложили и обучение на родители. Две от тях вече са факт. Едното обучение беше в края на месец февруари на Киряка- Каспичан, а другото – в началота на месец юни тази година в Кранево. И предстои още едно през месец септември пак тази година в град Балчик. Освен тези обучения ние провеждаме и много други срещи с тези родители /те са около 30 човека/ и дискутираме теми, свързани с ранното училищно отпадане, ранните бракове, трудното усвояване на българския език, агресията в училище и извън училище и т.н. Нашите изводи от работата на Родителския клуб са повече от обнадеждаващи. Смело можем да заявим, че сме спечили една голяма част от родителската общност на страната на училището като институция. Вече не сме толкова сами в каузата ни да интегрираме и децата, и родителите в името на едно по-образовано общество.
Освен на родителите ние много разчитеме и на самите деца. По инициатива на Център Амалипе през 2010 година в нашето училище се учреди ученически парламент. Учредителите бяха 14 ученици от 4 до 12 клас с председател Мадлена Георгиева, тогава ученичка в 10 клас, тази година – абитуриентка и отличник на випуск 2013 година. Самото учредяване изцяло бе организирано от учениците. С кампания за избор първо на представител на класа и след това кампания за избор на председател и ръководство. Това е много важно, защото учениците сами осъзнават важността на работата, с която се ангажират. Сами изготвят програма за работа и дейности. Например, инициират информационна кампания сред големите ученици в рамките на антиспин кампанията. Вземат участие в изготвянето на спотния календар на училището, при организиране на училищни тържества и други мероприятия, свързани с живота в училище. Тоест, са доста активни при организирането на културни и спортни събития и донякъде и при организирането на учебния процес. Всичко това улеснява процеса на търсене на съмишленици при осъществяването на различни мероприятия и създаване на клубове по интереси. Което води до подобряване и разнообразяване на ученическия живот. Ученическият парламент е гарант за зачитане и отстояване на основните права на учениковата личност от една страна, а от друга – посредник при разрешаване на конфликти на всички училищни нива: ученик – ученик; ученик – учител; ученик – ръководство.
Ученическият парламент взема участие при решаването на важни проблеми, касаещи ученическата общност и право на участие в работата на Педагогическия съвет при разглеждането на въпроси, пряко засягащи нейните интереси, включително и при обсъждането на Правилника за вътрешния ред. Което стимулира учители и ръководство да търсят нови методи и средства за разнообразяване и повишаване ефективността на учебно-възпитателния процес.
Чрез повишаване на ангажираността на учениците в училищния живот се анулира неприятното усещане за принуда при участие в него и трансформира дейността на учителя от главен организатор и изпълнител в съветник и координатор.
Акцентирайки на субектните взаимоотношения с ученическата общност, се намаля негативизмът в контактите, подобрява се климатът в класната стая и извън нея и се облекчава пряката учебно-възпитателна дейност. Като балансьор и партньор във взаимоотношенията между различните нива и институции ученическият съвет би улеснил контактите между учители и ученици.
И не на последно място, подпомага реализирането на крайната цел на учебно-възпитателниия процес, т.е. формирането на активни личности, които самостоятелно проектират, творят, създават, управляват и поемат отговорности.
Статията е поместена в сборник “Интеркултурното образование като средство за намаляване отпадането на ромските деца от училище”, Национална научно-практическа конференция, Том II. Велико Търново, 2014