Дончо Евлогиев – от родител до мотивиран да помага образователен медиатор в СУ „Паисий Хилендарски“, град Върбица

Винаги с широка усмивка на лицето, притичваш се да помага на всеки в нужда, намирам Дончо във фоаето на училището. Има вид на човек сбъднал своя мечта. Познавам го вече повече от 4 години. На първата ни среща си пожела нещо – чисто, искрено и силно. Днес вече е човек реализирал мечтата си. Някои ще кажат „какво толкова, просто един образователен медиатор“, но според акад. Николай Денков „образователните медиатори се борят децата на България да имат бъдеще. Това е най-важно! Те са хората, на които в немалка степен се крепи образователната система. Без образователните медиатори би било невъзможно да се изпълнят така важните въпроси в образователната система“.

И според нас е така! Важни и нужни са! Но нека чуем историята на Дончо.

 

Здравей! Може ли да ни се представиш?

Казвам се Дончо Евлогиев, на 43 г, женен с 4 деца, от които 3 момичета и едно момче. Двете ми дъщери завършиха средно образование, Миглена – третата, скоро и тя ще завърши тази година е в 12-ти клас, а Християн е в 8 клас.

От кога си образователен медиатор?

От 15 февруари тази година съм ОМ в СУ „Паисий Хилендарски“ град Върбица.

Как се случи да станеш такъв?

Пътя ми до тук е доста дълъг. Започна на едно обучение за активни родители на Център Амалипе, по програма „Всеки ученик ще бъде отличник“ във Велико Търново, където срещнах отдадени и сърцати хора, чух много интересни истории как променят своите сеца и махали и ме запали това, че всички искаха да помагат на ученици, на учители. Това се запечата в сърцето ми. Пожелах и аз да мога да помагам! Като се върнах от обучението разговарях с директора на СУ „Паисий Хилендарски“. Обаче се оказа, че трябва да продължа образованието си там, от където съм го прекъснал. Това не ме отказа. Записах се и учих 3 години в самостоятелна форма. Не беше много лесно, но с помощта и на моите деца се справих. През цялото време продължих да работя и да издържам семейството си. Завърших средно образование през 2021 г. и продължих да напомням за своето желание да работя като образователен медиатор. В началото на втория срок на тази учебна година се освободи място, аз бях в чужбина, но в момента в който разбрах се прибрах и кандидатствах. Явих се на интервю и за мое голямо щастие бях одобрен сред общо 4 кандидата.

В какво точно се изразява работата ти? Опиши един твой работен ден.

Ден с ден не си прилича! Но най-често разговарям с учениците, разпитвам ги за оценките им, за затрудненията им, държа им сметка за неизвинените отсъствия. Наблюдавам ги по коридорите в междучасията и в двора, за да предотвратя агресията сред тях. Занимавам ги с таблицата, когато тя ги затруднява. Често провеждам разговори с учителите за ученици, които са проблемни, а също така и за активни, за да ги включвам в тържества и кампании. Там където има нужда да помагам влизам в часовете за подкрепа. Учителите ми споделят какви са домашните и аз напомням на учениците по къщите им.

На терен работата ми се изразява и с разговори с родители, за да ги накарам да осъзнаят колко е важно образованието. Заедно с другият образователен медиатор организираме и провеждаме кампании, тържества, чествания на важни дати. Там сме заедно с учители и ученици. Последната кампания, която организирахме и проведохме беше за 8 април – Международния ден на ромите, в която участваха ученици и от български, ромски и турски етнически групи. Всички научиха по нещо ново, на всички им беше много интересно. А талантливите деца свириха на живо химна и други известни ромски песни.

Има ли още нещо, което искаш да кажеш?

Младото поколение трябва да бъде образовано. Родителите все повече трябва да разберат нуждата от знания, умения и квалификация на децата си. Ние, медиаторите сме хората, които разбираме децата, ние сме техни приятели, но в същото време успяваме да променим нагласата на родителите им спрямо образованието, защото сме част от тяхната общност и сме хора на които те вярват и се доверяват. Ползата от нашата работа се вижда на момента, но още повече ще се види в годините, когато цялото младо поколение бъде добре възпитано, ограмотено и полезно за цяла България.

 

Автор: Силвия Станчева