Ефективност в работата за намаляване на отсъствията и отпадналите ученици на ниво училище – добри практики от област Враца
Димитър Костов,
Директор на ОУ„Св.Кл.Охридски”, с. Тишевица,Община Враца
Този документ представлява кратък обзор на проблема с отпадането от училище на ученици от ромската общност. Ще се опитам да направя преглед на текущото състояние на отпадането в две училища от Община Враца, работещи съвместно в проект „Намаляване отпадането на ромски ученици от училище” на Център „Амалипе” и да предложим някои възможни мерки за намаляване риска от отпадане и реинтеграция на отпадналите ученици в образованието.
Акцентът е поставен върху анализа на основните проблеми за отпадането, идеи за преодоляването им и извеждане на добри практики в този аспект в ОУ „Св. Кл. Охридски”, с. Тишевица, като базово училище и ОУ „Хр. Ботев”, с. Паволче, като пилотно училище на проекта.
Надявам се материалът да бъде полезен за утвърждаването на политиката за равен достъп до училищното образование в България, от каквато все-повече има нужда страната ни.
Основно училище „Св. Кл. Охридски”, с. Тишевица, е с близо 125-годишна история. През дългия си път на съществуване от него са произлезли редица видни личности, практикуващи различни професии. Например в момента наши възпитаници са главен архитект и заместник-кмет на Община Враца. В последните 50 години в училището се обучават и възпитават и ученици от ромската общност, част от които са достигнали най-висока степен на образование. През последната учебна година в него се обучават 136 ученици от пет съседни малки населени места. Делът на учениците от ромския етнос достига 75%, които се обучават в смесени по етнос паралелки, а пътуващите ученици са 105. За интеграция на ромите в обществото почти не говорим, това отдавна е факт. Акцент на нашата работа е образователната интеграция на ромските ученици -ОБХВАЩАНЕТО ИМ, ТЯНОТО ЗАДЪРЖАНЕ В УЧИЛИЩЕ и намаляване на отпадането им от училище.
В ОУ „Хр. Ботев”, с.Паволче, се обучават 105 ученици, като около 60% от тях са от Дом за деца, лишени от родителски грижи, в повечето случаи роми.
Какво се случи:
През учебната 2002/2003 г. Център за междуетнически диалог и толерантност „Амалипе” стартира програмата за изучаване на ромски фолклор, подкрепена от МОН и Фондация „Отворено общество”. В нашето училище започнахме работа през 2004 г., като през следващите години постепенно разширявахме своята работа и към днешна дата сме част от голямото семейство от близо 200 училища от всички региони на страната, където работим по интеркултурното образование, комбинирано с широко използване на интерактивни методи и работа с родителите. Изучаването на СИП „Ромски фолклор” през годините се превърна в мост към намаляването на отпадането на ромски ученици от училище и повишаване качеството на учебния процес.
Съвсем логично Център „Амалипе” с подкрепата на Фондация „Америка за България”стартира проекта „Намаляване отпадането на ромски ученици от училище” в първия етап с 10 базови училища и 2-3 пъти повече пилотни училища, за да се разшири мрежата вече в третия етап на проекта със 180 училища.
Едновременно с това държавните институции също полагаха усилия. През 2005г. Народното събрание прие Национална програма за по-пълно обхващане на учениците, НССЕИВ разработи национална стратегия за интегриране на ромите, МОМН и МТСП се раздвижиха.
Структурната реформа в българското образование, свързана с въвеждането на делегирани бюджети, единните разходни стандарти и оптимизацията на училищната мрежа предостави нови възможности за реализация на целите по проекта. Създаването на средищни училища, националните програми на МОМН, дадоха допълнителен импулс. Оптимизирането на училищната мрежа в Община Враца беше шоково. Закрити бяха 13 училища в малки населени места и преобразувани в 4 средищни училища. Опасенията, че почти моментално това ще доведе до рязко увеличение на дела на отпадналите от 1-8 клас ученици, не само че не се допусна, а с работата по проекта за намаляване на отпадането и с реализиране на проекти на ЦОИДУЕМ и в двете училища постигнахме добри резултати. Преместването на децата в нова среда премина без очаквания стрес, родителите бързо разбраха, че този модел работи добре, че тяхната култура и традиции, не само не се нарушават, а се обогатяват. Като резултат през последните две години се радваме на нулев процент отпадащи от училище ученици.
За това помогна разбира се и промяната на ресурсите в училищата – обновена материално-техническа база, персонал, столово хранене /безплатно/, ползване на училищни автобуси. Целодневната организация на обучение се превърна от необходимост в реалност. Следваща стъпка и проблем тогава /преди три години /, бе да катализираме възможностите за общуване между учители и родители, да издигнем обучението на учителите за работа в мултикултурна среда в приоритет. В резултат се стигна до изграждането на родителски клуб, ученически парламент, с функции, адресирани в помощ на училищния живот.
Обхващането на децата в училище бе съпътствано от редица рискове и проблеми:
– Нисък жизнен стандарт на голяма част от населението, обусловен от високата безработица и ограничените възможности за реализация на пазара на труда.
Имало е случаи, в които децата не са в училище заради липса на обувки, дрехи и т.н.
– Отрицателен общ демографски баланс, при увеличаване на относителния дял на ромския етнос.
– Децата, достигнали училищна възраст влизат в училище с изключително беден лексикален запас, поради непосещаване на детска градина. Задължително посещаване на детска градина на 5 и 6-годишните надяваме се да реши отчасти проблема.
– Социалните служби, в т.ч. отдели „Закрила на детето” не играят особено важна роля във взаимодействие с училището. Тук е необходима по-сериозна намеса и отговорност на държавата. Последните опити на структурите на МТСП за преброяване на присъстващите ученици съвместно с РИО съвсем не са достатъчни.
– Непълен или намален родителски капацитет.
– Необразоваността на родителите също е една от причините за липса на мотивация за учене на техните деца. През последната учебна година реализирахме редица дейности съвместно с родители и с помощта на родителския клуб през обучения, дискусии, лектории преминаха почти 50% от родителите. Ефектът е видим. Ромските лидери сами предложиха редица механизми в помощ на образователната интеграция.
– Ромските традиции, свързани с тяхната етнокултура и тяхното пренебрежение от образователната система крие рискове за отчуждаване от училище. Наш ангажимент е да представим и представяме културата и историята на ромската общност на различни нива и форуми.
– Голям проблем за текучеството на учениците е и миграцията на родителите. Много работим за това да обхванем всички ученици, пристигнали в района, и да проследим тяхното движение в обратна посока. Препоръка към общини, кметства, РИО, НПО, социални институции: спешна необходимост от усъвършенстване на информационна система, която да функционира ефикасно.
Какво да се прави:
Едно добре организирано училище, което умее да приобщава родителите, има ресурси и предлага различни образователни възможности, прилага модерни педагогически методи, работи добре с местната общност, с институции, е мечта за всички. Когато тези предпоставки станат реалност, то тогава и по-лесно ще постигнем целите си. И обратното, ако тези дадености липсват, то тогава рискът от отпадане е налице.
Ако твърдим, че сме постигнали мечтата си, ще излъжем. Но едно е сигурно –стремим се към това.
– Използваме максимално възможностите на Проекта „Подобряване на качеството на образованието в средищните училища чрез въвеждане на целодневната организация на учебния процес”, съфинансиран от ЕСФ и ОП „Развитие на човешките ресурси”.
В училището всичките 136 ученици са обхванати в 6 ПИГ. Ежедневният продължителен престой в училище не се съдържа само в подготовката на уроците за следващия ден. Търсим подходящи форми за пълноценно общуване, придобиване на допълнителни умения. Наше кредо е у всеки ученик да открием и развием рационалното зърно – това, което детето може и обича да прави. Голямата грешка от близкото минало да развием у всеки всестранно развита личност, заменихме с „всеки може нещо”, прави го и го прави много добре. В занимания по интереси два пъти седмично смесена по етнос група от 24 ученици опознават културата и традициите на ромите.
– Извънкласните дейности предоставят възможност за участие и представяне на таланта на учениците. Ежегодно провеждаме конкурс „Училището търси талант” Ефектът е повече от положителен. Постигаме най-малко две цели- откриваме способни деца и намаляваме допълнително риска за отпадане от училище.
– Повишаване на квалификацията на учителите е приоритет в нашата работа.
Умението да работим ефективно в мултикултурна среда, познаването на културата, традициите и народопсихологията на ромския етнос е изключително важен фактор при превенцията на отпадането.
Фактът, че говорим за повишаваме компетентностите на директорите, квалификацията на учителите за продължаващо образование, за съчетаване на формалното и неформалното образование, за работа със семейството е хубаво нещо, но не е достатъчно. Интеркултурното образование трябва задължително да пренесем в учебно-възпитателния процес, т.е. в класната стая.
То дава шанс на учениците от различните етноси да опознаят другите, да запазят своята идентичност/ и то чрез учебното съдържание/, да намерят нещо от себе си /традиции,обичаи/.
Реализацията на дейностите по „Училищната програма за превенция на отпадането на ромски ученици от училище”, работата по проектите на ЦОИДУЕМ дава възможност на всеки учител да предложи и осъществи идеи.
Ролята на учителя в класната стая за активизиране на учениците в учебните часове е сигурно средство за ангажирането им в учебния процес, там вече е твърде интересно. Използването на интерактивните методи са подходящи за провокиране активността на учениците.
Ролята на родителите:
– Родителското участие в училищния живот на децата на възраст между 7 и 16 години е решаващ фактор в учебно-възпитателния процес;
– Родителското участие има съществено влияние върху постиженията на учениците през целия процес на учене;
– Възможността за провал в ученето се увеличава при липса на родителски интерес към ученето;
– Повечето родители вярват, че отговорността за образованието на децата им се споделя между родителите и училището, но част от тях оставят първостепенната роля на училището. Усилията за тяхното приобщаване продължава.
Взаимодействието в системата на образованието е много важно.
– Организират се срещи и съвместни мероприятия с бъдещите ученици от детските градини, както и междуучилищни съвместни дейности.
– Преобладаващата част от учениците в представените училища продължават образованието си след осми клас. При професионалното им ориентиране вече се търси подкрепата и на създадения Център за кариерно ориентиране.
Взаимодействието на училищата с институциите /МОМН, РИО, местна власт – община, кметства/ и неправителствения сектор /Център “Амалипе”, Институт “Отворено общество”, Фондация “Америка за България”/ е условие за устойчива образователна политика. В частност тази взаимовръзка помага да бъде създаден успешен модел за образователна интеграция на учениците от етническите малцинства.
Ученически парламент
В двете училища са сформирани самостоятелни доброволни организации /ученически парламент/ за самоуправление на учениците, чиито основни цели са:
– активно участие на учениците в демократизацията на образователния процес;
– даване на възможност на всеки ученик да поеме конкретни отговорности и да участва в процесите на организация и управление на училището;
– да се създадат условия за формиране на Банка за идеи, инициативи и средства, които да подпомагат реализирането на ученическите дейности.
Основни цели на инициативата Родителски клуб са:
– привличане на родителите и провокиране за по-активно участие в училищния живот;
– ангажиране на родителите в решаването на проблеми, свързани с деца, застрашени от отпадане;
– създаване на активна връзка между училището и родителската общност. Важна цел е и повишаването на капацитета и самоорганизацията на родителската общност;
– основната задача на родителите е да подпомагат учителите при работата с деца, застрашени от отпадане.
Проблемът с отпадането от училище винаги е бил актуален. В последните години провеждането на редица реформи според изискванията на Европейския съюз ни задължава да отчитаме спецификата на работа в ромската общност. Осигуряването на равен достъп на учениците от ромската общност до българското образование е ключов момент от развитието на българската нация. Необходимостта от тази нова политика е в центъра на всички програми за намаляване риска от отпадане от училище и следва да бъдат насочени към създаване на достъпно и толерантно училище, свързано с родителската общност.
Надяваме се, че политиката за избягване на риска от отпадане от училище ще ангажира в по-голяма степен усилията на МОМН, общините, институциите, свързани със закрила на детето и социална работа в уязвими общности и неправителствени организации.
А ние, ние сме насреща и смятам, че заедно – бавно, но трайно, ще постигнем целите.
Статията е поместена в сборник “Интеркултурното образование като средство за намаляване отпадането на ромските деца от училище”, Национална научно-практическа конференция, Том II. Велико Търново, 2014