Европейският съд по правата на човека потвърди, че езикът на омразата не е политика, а нарушение на човешкото достойнство

Решенията на Европейския съд по правата на човека по делата „Будинова и Исаев срещу България“ и „Асенов срещу България“ са важна победа не само за жалбоподателите, но и за всички граждани, които вярват, че демокрацията не може да се гради върху унижение, страх и противопоставяне.

На 12 май 2026 г. Европейският съд по правата на човека постанови две осъдителни решения срещу България заради липсата на ефективна защита срещу антиромска реч на омразата, произнесена от парламентарната трибуна от Валери Симеонов. Делата са свързани с изказвания от 17 декември 2014 г., в които ромската общност е представена чрез обобщаващи, враждебни и дехуманизиращи внушения. По делото „Будинова и Исаев срещу България“ правната помощ и представителството на жалбоподателите са осигурени от Българския хелзинкски комитет.

За Център „Амалипе“ това решение е изключително важно потвърждение на позиция, която отстояваме последователно от години: езикът на омразата не е „остър политически език“, не е „мнение“ и не е „патриотична загриженост“. Когато публични фигури използват властта, трибуната и медийното си влияние, за да представят цяла общност като заплаха, проблем или виновник, те не просто изразяват позиция — те създават среда на страх, унижение и дискриминация.

ЕСПЧ ясно подчертава, че държавата има задължение да защитава гражданите от дискриминационна реч, която засяга тяхното достойнство и личен живот като членове на уязвима етническа общност. Това е особено важно за ромите в България, които десетилетия наред са обект на стереотипи, социално изключване и политическо говорене, което често превръща реалните проблеми в удобна мишена за омраза.

Решението на Съда показва и друг сериозен проблем: не само самите думи на политиците могат да нараняват, но и отказът на институциите да реагират. Българските съдилища са приели, че жалбоподателите трябва да докажат конкретни лични последици — например отказ от работа или достъп до услуги. ЕСПЧ обаче приема, че когато речта засяга достойнството на хората като членове на етническа общност, съдилищата са длъжни да анализират съдържанието, контекста, автора, обхвата и въздействието на тази реч, а не да се крият зад формално разбиране за свободата на изразяване.

Център „Амалипе“ неведнъж е заявявал, че човек, който използва дехуманизиращ език спрямо ромите, не може да бъде поставян начело на политики за етническа и интеграционна подкрепа. Още през 2017 г. организацията публично се противопостави на възможността Валери Симеонов да оглави Националния съвет за сътрудничество по етническите и интеграционните въпроси — позиция, която днешното решение на ЕСПЧ прави още по-актуална.

Днес е важно да кажем ясно: свободата на словото е основна демократична ценност, но тя не може да бъде използвана като щит за расизъм. Парламентарната трибуна не може да бъде място, от което се насажда омраза. Политическият дебат не може да се води чрез унижаване на цели общности. А съдилищата не могат да отказват защита на хората само защото омразата не е посочила всяко име поотделно.

Решенията по тези две дела са продължение на практиката на ЕСПЧ от 2021 г. по делата „Будинова и Чапразов срещу България“ и „Бехар и Гутман срещу България“, в които Съдът също прие, че България не е осигурила ефективна защита срещу тежко стереотипизиране и реч на омраза спрямо малцинствени групи. Това вече не са отделни случаи, а траен сигнал към българската държава: институционалното бездействие пред езика на омразата е нарушение на човешките права.

Център „Амалипе“ призовава българските институции да предприемат реални действия, а не само да отчитат решенията на Европейския съд като поредна загуба в Страсбург. Необходими са ясни стандарти за реакция срещу дискриминационна реч от страна на публични фигури, последователно прилагане на Закона за защита от дискриминация и обучение на съдии, прокурори, представители на институциите и политически партии относно границата между свободата на изразяване и речта на омразата.

Но отвъд правото стои и моралният въпрос. Всяко дете, всяко семейство, всеки човек трябва да живее в общество, в което не се страхува, че неговият произход ще бъде използван като обида. Всяко ромско дете трябва да расте с усещането, че е част от България, а не че постоянно трябва да доказва правото си да бъде уважавано.

Център „Амалипе“ ще продължи да работи за общество, в което различието не е повод за страх, а част от общата ни сила; общество, в което училището, институциите и публичният живот дават шанс на всяко дете да мечтае, да успява и да бъде уважаван човек.

Вижте решението на съда от 12 май в прикачения документ: Forthcoming judgments and decisions 12-13.05.2026