Фолклор и традиция в различните етнически общности

Светлана Андреева, ОУ „Панайот Волов”, с. Тодор Икономово

Работя в едно селско училище, в една красива местност, наречена Делиорман (Луда гора). Селото се казва Тодор Икономово, а старото му име е Момузли. Красиво, китно, голямо село, населено с хора от три етноса – роми, турци и българи. Искам да разкажа колко прекрасни хора има и същевременно колко тъжни и нещастни. Хубаво е приказката да започне с тъжно начало и да завърши с щастлив край.

Един библейски цитат гласи: „И ще познаете истината, и истината ще ви направи свободни”(Йоан 32). Хубаво е човек да погледне истината с чисти и ясни очи и да работи тази реалност да заприлича на една красива приказка. Нали учителят е този, който отваря очите и докосва всяка брънка в човешката душа, променя човека, раздава се до край, за да облагороди и просвети малкия човек.

За един малък човек искам да разкажа. Тръгнал от „нищото”, без баща, беден и неграмотен, но с едни искрени, чисти очи. Нашият герой се казва Хабил. Той пристъпи училищния праг, за да се учи и променя света. Малкият човек изключително много обича училището, защото там е весело, шумно и забавно. Детето е много бедно, но училището го социализира и му дава образование. Целодневното обучение дава възможност децата да бъдат обучавани, обгрижвани и хранени. Детето участва активно в извънкласната форма СИП „Ромски фолклор”. Не знае добре български език, но се старае да го учи, а театралните изяви и танците му помагат да учи езика с лекота и интерес.

А, ето така започна един празник на буквите, за да ни е весело, красиво и вълшебно.

Тук сред децата е и Хабил, нашият герой от тъжно-веселата приказка. Научил стихче и го казва срамежливо и плахо.

Календарните празници са едни от най-важните събития в специфичната култура на един етнос. Те са извор на вдъхновение, радост, споделяне на преживяванията с близки и роднини. Различните празници показват колко сходни са традициите и обичаите, как те се преплитат и доближават до изконното и вечно начало, топлота и любов между близките.

В село Тодор Икономово преобладават роми от миллет – това са роми, които приемат турски обичаи и традиции и изповядват исляма. При тези роми някои желаят да са с променена идентичност и се самоопределят като турци. Ние не сме хората, които можем да променим идентичността, а сме оставили всеки да се определя такъв, какъвто желае.

Миллет са етнос със свое достойнство и традиции, които са тясно свързани с обичаите на българите и другите етноси, живеещи в България. Такъв е случаят със Сирни заговезни, денят, в който се взема прошка. Прошка се взема и на Шекер байрям. С това се показва уважение към по-старите и децата се учат на милосърдие и доброта. Празникът е този, който обединява хората и възпитава у тях общочовешките ценности. Така празнуват ромите – цветни, пъстри и бляскави.

Един празник, който се празнува от всички е Нова година – изпращане на старото и започване на новото. Тези красиви новогодишни празници обединяват хората и ги правят по-добри и щастливи и показват пъстрия и многоцветен цвят на една нация.

Празниците, споходени от традиции ни карат да се гордеем с миналото си – едно дошло от години послание за здраве любов и разбирателство.

Друг празник е Василица – тачен и уважаван от ромите, но не споделян от миллет. За пъстрия свят на ромите говори и една шивачка от селото, която разказва за пищност и красота на ромските сватби в Тодор Икономово.

Много активно работят и колеги, които паралелно с образователния процес провеждат развлекателни театрални изяви. Учителят следва своите творчески мисии и създава един приказен свят от герои, дошли от приказките, в който учениците показват вълшебството и силата на приказката. Ние учим децата сами да са създатели на своя живот, да се поучават от нравствените норми на митове, легенди, приказки. Усещат магията на театъра и придобиват общочовешки ценности.Учениците виждат ползата от образование, интернет и черпят от красотата на приказките, танца и песента.

Да правиш децата щастливи е все едно да си способен да твориш чудеса, да си пример за невероятни постъпки. Магията на танца е в това, че пробужда най-светлото кътче в душата и кара да се вихрят в красиви, омайни движения и тяло и душа. А нашите деца играят от душа.

Един специален празник за ромите е 8 април- Международен ден на  ромите, отбелязван с буйни песни и танци и химнът „Джелем,джелем” (Бродих,бродих) С тъжна орисия, разпръснати из много страни ромите представляват едно от най-големите етнически малцинства. Безбройни организации и фондации работят за интеграцията на ромите с борбата за бедност, социално изключване и защита от дискриминация, защото ромските общности често изпадат в зависимост и пасивно положение, много от тях не се образоват,а при липса на образование тези хора са изхвърлени от пазара на труда.

Един прекрасен празник е 24 май, той е не само официален празник, той е един апотеоз, един вик за просветление, наука и образование.

Такава е мисията на учителя – благородна, свята, будителска. Та нали с „Върви народе възродени” – химн на Кирил и Методий, изпращаме първокласници на 24-ти май, научили заветното А, Б, В, сричащи от буквара. Весел, цветен, пъстър е празника, за да удивява и радва, а нали и учителят е този, който удивява другите, за да създава един нов свят от човечност, доброта и любов.

Статията е поместена в сборник “Интеркултурното образование като средство за намаляване отпадането на ромските деца от училище”, Национална научно-практическа конференция, Том II. Велико Търново, 2014