Новите мерки срещу кризата и корупцията – борбата срещу гражданското общество

В първото си пленарно заседание от месец февруари Народното събрание отхвърли на първо четене Закона за регистрация на чуждестранните агенти, както и формирането на парламентарна комисия, разследваща дейността на фондациите, финансирани от Сорос. Означава ли това, че гражданското общество може да си отдъхне, а привържениците на демократичните принципи – да бъдат спокойни? Краткият отговор на тези въпроси е по-скоро “едва ли”. Всъщност, случаите с бъдещето на отхвърления законопроект и временната парламентарна комисия са различни, като и по двата вероятно ще наблюдаваме “coming soon/ в ближайшее время”. По-детайлно вникване в поведението на различните парламентарни групи и в реториката в пленарна зала по време на дебатите ясно сочи, че отхвърлянето от 5.02.2025г. в повечето случаи е резултат от моментната политическа конюнктура, а не толкова от дълбоки ценности. А конюнктурата е бързо променлива (конюнктурна), особено в българския парламент…

ПОЛИТИЧЕСКАТА КОНЮНКТУРА В БЪЛГАРИЯ:

Преди да отговоря на въпросите по-горе, ще опитам в няколко реда да припомня или да представя ситуацията с българската политическа конюнктура. От 2021г. до днес страната е в перманентен политически хаос, който (за разлика от античната митология, в която хаосът поражда космос) не успява да изведе някакъв порядък. За тези години бяха проведени 7 парламентарни избори и нито едно правителство не успя да управлява повече от няколко месеца. Недоверието и противоречията между отделните партии (дори между тези, които споделят сходни идеологии) са единственото постоянно статукво. През октомври поредните извънредни избори формираха Народно събрание с 8 партии/ коалиции. През януари 2025г. след мъчителни преговори бе формирано и настоящото правителство, което включва 3 партии/ коалиции и е подкрепено от четвърта. Основната партия в правителството е коалицията ГЕРБ-СДС, която е и най-голямата парламентарна сила, с евро-атлантическа ориентация, член на Европейската народна партия. Коалиционни партньори са значително по-малобройните групи на Българската социалистическа партия/ Обединена левица (член на Партията на европейските социалисти, но с не особено ясна европейска ориентация, консервативен уклон и положително отношение към Русия) и партията Има такъв народ (сравнително неясен политически профил, но с европейска ориентация). Управляващата коалиция няма мнозинство в парламента и се подкрепя от групата Демокрация, права и свободи – ДПС (известна още като „ДПС Доган“, имаща ясна евро-атлантическа ориентация и категорична ориентация срещу другата част от ДПС, ръководена от Д. Пеевски). Опозиционните партии включват несъвместими политически субекти. Най-голяма е коалицията ПП-ДБ (с категорична евро-атлантическа ориентация, но и ориентация срещу другата голяма евро-атлантическа коалиция ГЕРБ-СДС), Възраждане (националистическа, анти-европейска, анти-НАТО и про-Путин партия), МЕЧ (с неясна политическа ориентация, но с категоричен анти-ГЕРБ уклон) и ДПС-Ново начало. Последната партия е ръководена от санкционирания по Закона Магнитски Делян Пеевски, който успя да привлече голяма част от гласоподавателите турци, българи-мюсюлмани и роми на единното до юни 2024г. Движение за права и свободи (ДПС). Около тази партия повечето от останалите изградиха т.нар. “санитарен контрол”, като отричат възможността за взаимодействие с ДПС-Ново начало. На фона на тази пъстра политическа конюнктура се осъществи гласуването от 05.02.2025г. Ясно е, че тя е твърде динамична и вероятно лесно би претърпяла промени.

КАКВО ПРЕДСТАВЛЯВА ЗАКОНЪТ ЗА РЕГИСТРАЦИЯ НА ЧУЖДЕСТРАННИТЕ АГЕНТИ?

— Не човек, а желязо —
просъскал агентът фашист.
Тихо мъртвия казал:
— Не, комунист!

Веселин Андреев, „Балада за комуниста“

 

В България думата „агент“ подсъзнателно е свързвана с чуждестранен, фашист, убиец и други негативни конотации. Затова и предлагането и обсъждането на Закон за регистрация на чуждестранните агенти (ЗРЧА) е много по-различно от другите проектозакони. Какво представлява ЗРЧА?

При всички положения това не е оригинална българска инициатива. Макар вносителите и от ПП Възраждане да твърдят, че тя е „вдъхновена“ от аналогичен закон в САЩ, реалният прототип е далеч по-на изток, в Русия от времето на Путин. Идеята на закона е да регистрира като „чуждестранни агенти“ всички юридически и (обърнете внимание) физически лица, които са получили от чужбина повече от 1000 лева в рамките на 5 години. Ако някой си мисли, че това изобщо не го засяга – нека не бърза да се успокоява, защото е много вероятно той също да се появи в „списъка на Възраждане“. Със сигурност стотици хиляди и дори милиони български граждани ще се окажат „чуждестранни агенти“, защото получават средства от свои роднини (деца, съпрузи, братовчеди и др.), които живеят и работят в чужбина. От години българската диастора е най-големият чуждестранен инвеститор – стотици хиляди български граждани работят в Западна Европа, САЩ, Канада и други държави (броят им в Русия е значително по-малък) и изпращат част от спестяванията си в България, за да ремонтират своите къщи, да помагат на своите роднини и т.н. Ако ЗРЧА беше приет или бъде приет, роднините на тези чуждестранни инвеститори ще се окажат чуждестранни агенти.

Дали това ще бъде последвано от облагане с данъци на изпратените от чужбина средства? Едва ли бихме се изненадали от каквато и да е подобна стъпка за запълване на бюджетен дефицит… Важно е да имаме в предвид, че подобен закон ще засегне много широк кръг граждани, а не само НПО и медии, към които е насочен.

Разбира се, едва ли има съмнение, че основната цел на ЗРЧА са именно медиите и организациите, особено тези, които могат да критикуват политическия елит. Българският държавен бюджет категорично НЕ финансира гражданските организации. За разлика от повечето европейски държави (най-вече в Западна Европа), нашият държавен бюджет е повече от скромен по отношение на НПО. От години в бюджета има заложена твърде скромната сума от 1 млн. лева за подкрепа на проекти на граждански организации, която не се използва. Причината – държавата така и не успява да даде живот на Съвета за развитие на гражданското общество, който следва да разпределя тези средства. Проблемът не е в невъзможността на организациите да изберат свои представители в Съвета – това стана още през 2020г. И тогава политиците не бяха доволни какви представители са избрани (не че това е преценка, която трябва да направят политиците), но и до днес не се забелязва сериозна политическа воля за дейността на посочения орган. Не мислете, че оперативните програми поемат тази липса и развиват чувствително българските организации – техният принос също е съвсем скромен.

Така за неправителствените организации остава преди всичко възможността да кандидатстват и да получават проекти от чуждестранни донори. Това изобщо не е нещо лошо, нито е начин за „прокарване на чуждо влияние“. Посочените донори са преди всичко фондации с ясно финансиране и отчетност. Последното е изискване и към проектите, които те финансират – по всеки от тях организацията трябва да има ясна визуализация, да публикува информация за дейностите и бюджета на проекта… Все неща, които неправителствените организации трябва да спазват. И които националните институции, получаващи средства от нашите данъци, определено не спазват.

Голяма част от посоченото важи и за медиите. Разбира се, държавният бюджет финансира частично обществените медии като БНТ, БНР и други. Но за частните медии подкрепата от чуждестранни донори е важна част от подсигуряването на функционирането. Ключов източник са рекламите, понякога омръзващи на зрителя/слушателя, но без тях частните медии не биха могли да съществуват. Всякакво допълнение, включително от проекти към чужди донори, е добре дошло. Другият вариант за тях е да получават неясно финансиране от български олигарси, политици, сенчест бизнес… Така няма да са „чуждестранни агенти“, но дали това ще ги направи по-независими и съпричастни с потребностите на българските граждани? Едва ли…

Отхвърленият на първо четене ЗРЧА предвижда всички те във всяка своя публикация да слагат съобщение „чуждестранен агент“. Звучи абсурдно, но именно това е предвидено. Ако дадена организация или медия ви каже „Спрете ранните бракове!“, или „Не спирайте момичетата от образование!“ (давам произволен пример за послания, които често използваме в дейността на Център Амалипе), това трябва да е представено като казано от „чуждестранен агент“. Логично е българските патриоти да направят обратното – да сключват ранни бракове и да спират момичетата си от училище, за да не следват призивите на чуждестранните агенти…

Законът бе предлаган от ултра-националистическата и анти-европейска партия Възраждане и преди. През септември 2024г. този законопроект предизвика сериозни притеснения, тъй като само месец преди това Народното събрание одобри друго предложение на същата партия, което преди това бе отхвърляно няколко пъти – промени в Закона за предучилищното и училищното образование, забраняващи ЛГБТ пропаганда в училище (каквато никога не е съществувала). Промените в образователния закон бяха подкрепени от част от останалите партии, определящи се като про-европейски поради политическата конюнктура. Последната бе и основна причина за притеснението, че може да бъде приет и ЗРЧА. Още повече, ЕС не е „имунизиран“ срещу подобно законодателство: такова има прието в Унгария, обсъжда се и в Словакия.

През последния ден от работата на 50-тото НС депутатите все пак отхвърлиха ЗРЧА, но за всички бе ясно, че той ще бъде отново предложен след формирането на 51-я парламент. Точно това се случи, като законопроектът бе внесен още през първия работен ден. На пръв поглед неговото отхвърляне на 5.02.2025г. изглежда консенсусно: едва 38 от гласувалите 198 народни представители подкрепиха законопроекта. Останалите го отхвърлиха – 112 против и 48 въздържали се. Подкрепа демонстрираха единствено вносителите от Възраждане (34) и 4 депутати от социалистическата партия. Но по-детайлното вглеждане в гласуването по парламентарни групи подсказва, че при част от тях става дума преди всичко за гласуване според моментната конюнктура. ЗРЧА бе категорично отхвърлен от двете основни про-европейски коалиции – ГЕРБ – СДС и ПП-ДБ. ДПС на Пеевски също гласува монолитно „против“. Не така стоят нещата с три други партии, които подкрепят настоящото правителство. Има такъв народ (ИТН) единодушно се въздържаха: 17 въздържали се от 17 гласували. Другата партия в управляващата коалиция – Българската социалистическа партия – бе значително по-раздвоена: от гласувалите 10 социалисти 6 се въздържаха, а 4 дори подкрепиха законопроекта, като нито един не бе против него. ДПС – ДПС (известно като „ДПС Доган“), което също подкрепя управляващата коалиция, не участва в гласуването или се въздържа – 7 въздържали се от 7 гласували. Единодушно с „въздържал се“ гласуваха и депутатите от опозиционната партия МЕЧ: 11 от 11. Оказа се, че управляващата коалиция гласува против законопроекта единствено чрез народните представители от основната коалиция в нея (ГЕРБ – СДС), а останалите се въздържаха. Едва ли някой може да прогнозира какво би се случило при друга ситуация / конюнктура…

Правилникът на Народното събрание предвижда, ако законопроект бъде отхвърлен на първо четене, той да бъде гласуван отново едва след 3 месеца: Чл. 78. (1) Законопроект, който е отхвърлен на първо гласуване, може да бъде внесен и разгледан повторно само след промени в основните му положения, което се отразява в мотивите, и не по-рано от три месеца след отхвърлянето му. Тоест след 3 месеца Възраждане отново биха могли да предложат ЗРЧА и да разчитат, че конюнктурата тогава ще е по-различна. Възможно е това да се случи и по-рано, ако бъде предложен законопроект с по-различно заглавие и текстове. Така например вносителите биха могли да „изчистят“ някои от най-абсурдните алинеи, особено тези, които не са в сърцевината на предложението им и биха намалили общественото неприемане.

Освен това, съпротивата срещу ЗРЧА би могла да отнеме вниманието от включването на подобни рестриктивни текстове в други законопроекти. Така например за гражданските организации, както и за частните медии, предстоящият Закон за лобизма също би могъл да донесе „подводни камъни“, ако не направи ясна разлика между лобизъм и застъпничество и т.н. Приемането на такъв закон е обективна необходимост, то е част от ангажиментите на България към Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, към която страната се стреми от години. Затова е важно текстовете на този закон да бъдат обсъдени публично и те да следват демократичните стандарти.

 

КАКВО ПРЕДСТАВЛЯВА ПРЕДЛОЖЕНИЕТО ЗА “ПАРЛАМЕНТАРНА АНТИ-СОРОС КОМИСИЯ”?

На 5.02.2025г. Народното събрание не одобри и създаването на „Временна комисия за установяване на факти и обстоятелства относно дейността на Джордж Сорос и Александър Сорос и техните фондации на територията на Република България, финансиращи български физически и юридически лица и неправителствени организации, както и установяване на свързаността им с политически партии, магистрати, образователни институции, медии, бизнес структури и органи на държавна власт“ (последният да затвори вратата). Предложението бе на ДПС-Ново начало. Тоест, ако читателят на текста по-горе си е помислил, че тази партия е срещу натиска върху медии и НПО, защото гласува срещу ЗРЧА, тук може да види обратното. Посочената партия пое на висок глас анти-Сорос реториката, както и свързаната с нея атака срещу частните медии (различни от медиите на председателя на партията и санкциониран по Закона „Магнитски“ депутат Делян Пеевски), както и срещу организациите, финансирани от „Отворено общество“, от Фондация „Америка за България“ и т.н.

Българските „анти-Сорос“ общественици и политици имат своето място много преди Орбан да обяви за въпрос на национална сигурност изгонването на Джордж Сорос. Още през 90-те години на 20 век, когато Фондация „Отворено общество“ бе една от най-мощните в България и подпомагаше активно не само формирането на гражданското общество, но и предоставяше стипендии на хиляди български студенти, част от политиците (особено свързаните с управлявалата 45 години партия) разглеждаха това като дейност на „световното еврейство“ и като “промиване на мозъци”. За почти всички народни представители днес бе ясно, че причините ДПС – Пеевски да настояват за такава комисия са свързани преди всичко с “разчистване на сметки” с медиите и организаците, които не гравитират около медийната група на Пеевски. С оглед на обявения “санитарен контрол” около последния (на практика всички други партии по един или друг начин декларираха, че няма да работят с ДПС-Ново начало) очакването бе предложената комисия да бъде лесно отхвърлена. Но не се получи точно така. Комисията бе отхвърлена, но категорично против нея гласуваха едва 74 от 179 гласували. Други 43 бяха “въздържал се”, което в конкретния случай е срещу създаването на комисия, но все пак е важен политически сигнал. Комисията бе подкрепена от 62 народни представители, от които едва 29 бяха вносителите от ДПС-НН. Останалите подкрепили единодушно бяха от съ-управляващата ИТН, опозиционната МЕЧ, както и 5 депутати от съ-управляващите социалисти. Знаково бе също така отсъствието на депутатите от Възраждане, които напуснаха залата след отхвърлянето на ЗРЧА. Очевидно е, че недоверието към независимите медии и граждански организации при част от партиите е по-силно от обявения “санитарен контрол”.

Създаването на подобна комисия би могло да бъде предложено отново и вносителите вече го направиха. Напълно е възможно при ново гласуване резултатите да са различни, особено при участие от страна на Възраждане.

(Моля читателят да не ме възприема като апологет на Сорос и „Отворено общество“. Опитвайки да оценя обективно безспорния принос, който те имат за ромската интеграция, не мога да отрека и грешките, които допускат през последните няколко години и които поставят под въпрос някои от предходните достижения. Въпреки това, със сигурност демокрацията, гражданското общество и политиките за ромска интеграция не биха били същите без подкрепата на фондациите „Отворено общество“!)

 

СЛЕД ГЛАСУВАНЕТО ОТ 05.02.2025г. – КАКВО МОЖЕ ДА СЕ ОЧАКВА?

Гласуването от 5.02.2025г. бе важна победа за защитниците на про-европейската и про-демократичната ориентация на България. Народното събрание и новосформираната коалиция успяха да защитят важни демократични достижения, като част от опозицията също подкрепи това.

Но, както посочих по-горе, твърде рано е гражданските организации, независимите медии и привържениците на демократичните ценности в България да смятат, че опасността спрямо тях е преминала. Законът за регистрация на чуждестранните агенти или части от него могат отново да бъдат обсъдени в пленарна зала и резултатите от ново гласуване не са еднозначно ясни. Част от съ-управляващите остават отворени към подобно законодателство: днес те гласуват “въздържал се” или “против” като част от коалиционната подкрепа за главната управляваща партия, но това може да се промени след три месеца. Рестриктивни и не-демократични положения могат да бъдат включени и в други законодателни инициативи, включително в Закона за лобизма и други необходими закони. Напълно е възможно съввсем скоро българският парламент да създаде “анти-Сорос комисия” или подобна структура, която има твърде малко общо със законодателната власт.

Какво е необходимо да направят гражданските организации, за да минимизират предстоящите опасности? Между многото други неща, необходимо е те да разговарят по един разбираем начин и да заздравят допълнително своите връзки с групите и хората, за които работят. Далеч съм от мисълта да твърдя, че няма НПО, които съществуват единствено, за да реализират проекти и “усвояват средства”. Но съм убеден, че това не са всички организации, и че голяма част от тях съществуват, за да подпомагат групи, които имат нужда и за които държавата не прави достатъчно. За съжаление, често организациите не успяват да изговорят по разбираем начин нещата, които правят. Много пъти те говорят език, който е разбираем единствено за останалите организации, евентуално и за донорите, но не и за обикновените хора. От ключова важност е да променят това и да затвърдят допълнително контактите с групите, към които е насочена тяхната дейност. Убеден съм, че колкото повече дискусии, обсъждания и дори обикновени разговори провеждат с учители, родители, медиатори и други, толкова по-разбираема и приета ще бъде тяхната дейност. В Център Амалипе (организацията, която ръководя) от край време залагаме на този тип отворен разговор и уверено твърдя, че той е изключително полезен за всички.

Реално работещите граждански организации нямат основание да се страхуват от откровена и непредубедена дискусия за дейността им тъй като:

– едва ли има други юридически лица, които да са толкова прозрачни и отчетни: всеки гражданин може да се запознае с работата на конкретна организация през изминалата година на специален регистър, поддържан от Агенцията по вписванията. Освен това, самите организации имат интерес да популяризират своята дейност чрез социалните си мрежи, уеб страниците, други публикации. Това е част от усилията на организациите да популяризират дейността си и така да привличат донори.

– финансовата отчетност на гражданските организации е сериозна: НПО преминават годишен одит (това е задължително за организациите с над 1млн. лева оборот, но и други, които имат финансовата възможност, го правят с цел по-голяма прозрачност и доверие от страна на потенциалните донори и на обществеността), отчитат и всеки проект към финансиращия ги донор. При констатирани нередности им налагат „финансови корекции“ (тоест трябва да върнат средства), а при съмнение за такива – донорите отказват ново финансиране. За сравнение, основните политически партии, които получават финансиране от държавния бюджет, нямат много от посочените неща.

– гражданските организации не получават финансиране от държавния бюджет (или последното е пренебрежимо малко), а донорите, които ги подкрепят изискват това да бъде широко оповестено – на уеб страница, в социални мрежи и други.

– НПО съществуват, за да подпомагат определени групи, общности, граждани. Често те вършат това, което държавата и нейните системи не правят или не могат да направят. Всяка организация има свои основни цели и задачи, а финансирането, което получава от различни донори е именно, за да подпомогне благосъстоянието на тези граждани и на обществото като цяло.

– Макар това да е трудна задача, някои организации успяват да променят определени политики и действия на политиците, така че последните да работят по-добре за гражданите. Това се нарича „застъпничество“ (да не се бърка с „лобизъм“, който се осъществява по други начини), а застъпническата дейност на гражданските организации е една от основните възможности на гражданите да влияят върху управлението без да се налага провеждането на нови избори. Затова наличието на гражданско общество е също толкова необходимо за демокрацията.

Всичко това не означава, че няма организации с неясна отчетност и твърде съмнителна дейност. Но не бива да се смята, че целият граждански сектор споделя подобни проблеми. Напротив, съществуват достатъчно механизми злоупотребяващите с доверие и средства организации да бъдат санкционирани или поне – да спрат да получават подкрепа. Самите реално работещи организации имат обективен интерес да се борят с подобен вид „fake NGOs“. Но така както има зле работещи учители, заради които не бива да се обезценява труда на хиляди други и на цялата педагогическа гилдия, така и не е обосновано заради фалшивите организации да се стигматизира гражданското общество и всички НПО. Съществуват достатъчно организации, които помагат на широки групи граждани, за които държавата често е забравила или напълно е абдикирала.

Едно от основните положения в политическите науки казва, че за да функционира успешно демокрацията е необходимо не само провеждането на избори. Такива има и в държави, които малцина наричат „демократични“. Необходимо е също така гражданите да могат да въздействат постоянно върху управляващите, да променят политики и да подпомагат групи, до които държавата и властта не достигат или е абдикирала. Затова е от ключова важност съществуването на гражданско общество и на неправителствени организации, а заплахите срещу тях са заплахи срещу демокрацията като такава.

Отвъд гражданските организации: случващото се в ръста на езика на омразата спрямо НПО, както и с прокарването (слава Богу, на този етап говорим по-скоро за опити за прокарване) на рестриктивно и недемократично законодателство в България, напомня за подобни процеси в Унгария и Словакия. Опитът от тези държави сочи, че то върви паралелно с авторитарни тенденции и със засилване на анти-европейското говорене и усилие за отслабване на европейската ориентация. Много е вероятно през следващите месеци и години да трябва отново да препотвърждаваме нашата принадлежност към Европейския Съюз и държавите с демократичен ред. Голяма грешка би било да смятаме, че ползите от тези идентичности са саморазбираеми и са приети почти еднозначно и с „безвъпросна яснота“. Все по-широки групи граждани (включително младежи) и все повече политически партии изразяват шумно своите съмнения, скептицизъм, неразбиране и дори неприемане на ключовите стъпки, които България предприе в края на предишния век и в първото десетилетие от настоящия. Затова е необходимо всички, които осъзнават важността на направените стратегически избори, да работят активно за тяхното препотвърждаване.

 

Автор: Деян Колев, Център Амалипе

 

Вижте още:

Каква беше 2024 за гражданското общество и образованието в България