ФОЛКЛОР НА ЕТНОСИТЕ – РОМСКИ ФОЛКЛОР: СРЕДСТВО ЗА ВЪВЕЖДАНЕ НА ИНТЕРКУЛТУРНО ОБРАЗОВАНИЕ В УЧИЛИЩЕ

Различни, но заедно

Галя Колева, Сехер Гошкелова, Димитринка Георгиева, СОУ „Л.Каравелов”, гр. Варна

Ние всички сме различни, уникални и неповторими. Ние сме личности, ние сме хора, граждани на България. Тук ние се учим, живеем и развиваме, тук ние осъществяваме мечтите си, тук ние заедно градим бъдещето си. Да, различни сме по пол, възраст, характер, знания и умения, но сме равни по възможности, желания и права.

В СОУ „Любен Каравелов”, гр. Варна, се обучават деца в смесени класове. От ПГ до ХІІ клас те са заедно, учейки в една спокойна и толерантна среда. През годините етническият състав в училището се промени и процентът на деца от малцинствата нарастна. Появиха се трудности в процеса на работа за намаляване отпадането на ромските деца от училище. Учителите не бяха готови за това предизвикателство, проблемът не се идентифицираше, не се говореше за него. Трудно беше и практиката ни учеше, принципът „проба – грешка – поука” ни помагаше, но болезнено и с цената на много изхабено време и емоции. Нямаше визия и ясна стратегия за развитието на училището, лутахме се от амбицията да сме едно елитно училище до отчайващата перспектива на едно замиращо, квартално училище.

Днес пред колектива на СОУ „Любен Каравелов” стои предизвикателството да открием работещи модели не толкова за задържането на обхванатите ромски деца в училище, колкото за положителни резултати в учебно-възпитателната дейност. Националното външно оценяване тази година отбелязва нисък успех. Постигането на по-високи резултати за нас е най-важното предизвикателство – това е нашият болезнен въпрос!

Как да събудим интереса и активността на обхванатите ромски ученици? Всички знаем, че доброто образование е гарант за добро работно място – то от своя страна гарантира задоволяване на материални, духовни и естетически потребности в живота на всеки човек, но при ромските деца такава мотивация липсва. Те нямат този модел на поведение у дома.

В практиката си като начален учител, аз мога да споделя, че учениците роми овладяват в недостатъчна степен необходимите знания и умения, въпреки че полагат труд. Основна причина за това е недоброто владеене на български език. От значение в този начален етап са водените устни диалози. С голямо внимание и такт в часовете, в междучасията, в СИП „Фолклор на етносите – ромски фолклор” и извън часовете отстранявам некоректно използваните езикови средства. Уча ги как да изразяват мислите си. Отделям внимание върху речта им. Оформям въпросите си, коригирам отговорите им. Пътят за обучение е дълъг, разбира се. Нищо не се постига с вълшебна пръчица! А стъпка по стъпка, с много упражнения, търпение и уважение към личността на ученика. За да се реши един проблем, трябва да се знае причината и тя беше, че ние учителите всъщност не познавахме своите ученици, не знаехме нищо за техния етнос, традиции, начин на живот и тяхната история. И тук ни помогна Център „Амалипе” – с проведените обучителни семинари, примери от живота на тези деца и примери на успели хора от етническите малцинства. Участниците в програмата са училища от различни региони на страната с различни проблеми и това ни помогна да намерим нашето място и да идентифицираме особеностите на нашето училище. Ние разбрахме към коя група принадлежат нашите възпитаници и че са потомци на групата миллет. Информацията за начина на живот на тази група и нейното историческо развитие ни даде необходимото обяснение за техния начин на живот, потребности и приоритети. Обменяхме опит с колегите от пилотните училища и анализирахме фактите, а това ни помогна да погледнем на нашите ученици с други очи, да разберем тяхното поведение, потребности и мотиви на поведение. Виждахме ясно различията, но си давахме ясна равносметка, че трябва да продължим заедно.

Радвам се, че мога да споделя наблюденията си, преди всичко върху обучаваните от мен ученици в СИП „Фолклор на етносите – ромски фолклор”. Сформирах групата по СИП „Фолклор на етносите – ромски фолклор” от моя клас – IIIв клас. Обясних на родителите и децата, че ще имат още два часа през седмицата. Убедена бях, че децата имат нужда от подходящи и интересни теми, но и теми, които да им помагат да се справят с учебния материал. Теми, които да осигуряват формирането у учениците на навици за учебен труд и постигане на минимума знания, умения и навици за националното външно оценяване в 4 клас. Попълнихме молби, подписани от ученика и от неговия родител /настойник/. В началото групата беше 13 ученици, в последствие станаха 15 участници.

Дълго мислих с какво да заинтригувам вниманието на учениците си. Мислих и кои теми от помагалото „Истории край огнището” за 2-4 клас да им предложа. Мислих и какви извънкласни форми да организирам, за да предизвикам интерес, любопитство, емоция. Имах желанието да мотивирам децата, а не да ги тласна към безотговорно четене, писане, рисуване, пеене. Очаквах децата без страх да споделят своите преживявания и мисли. И понеже напоследък всички осъзнаваме, че е трудничко да си ром ученик, и понеже всички възрастни сме длъжници по отношение на свободното време за децата ученици, се спрях на три модула: приказки, песни и празнични обичаи и традиции, които представят фолклора на роми, българи и турци. Усетих по погледите на децата колебание, усетих обаче, как то премина в доверие и радост, усетих как всякакви прегради рухват!

Започна се! Четене – писане, писане – четене; пеене – рисуване, рисуване – пеене; проучване, изследване, разказване, споделяне… С подробности мога да разкажа за всеки миг от работата на групата, но по-важни са изводите.

Всички подбрани приказки, легенди, песни, обичаи включени в Тематичната програма за СИП „Фолклор на етносите-ромски фолклор” доказаха, че така организирана работата води до израстването на децата в дух на етническа толерантност, търпимост и уважение към Другия. Осъзнавайки своя етнос, детето ром, намира допирни точки с българския и турския фолклор.

Уверена бях, че детската изява във всяка извънкласна форма: Етноревю, Пътуваща изложба, Кулинарна изложба за традиционни ястия на етносите ще помогне за социализирането на децата, но по-радостна се чувствах от факта, че те осъзнаха колко интересни и преплетени са наистина ромските, турските и българските обичаи и традиции. Кулинарната изложба прерасна в ежегодно мероприятие, а през 2013 година издадохме и малка книжка с рецепти за традиционни коледни ястия. Паралелно се провежда и конкурс за най-красива класна стая за Коледа. Нашите сурвакарчета от театралната група от СИП „Фолклор на етносите” са желани и чакани гости в кметство „Аспарухово”, а г-н Николов, кмет на района ги дарява с подаръци и лакомства.Ние активно участваме и в традиционният събор „ Аспарухово пее и танцува”, който се провежда всяка година в парк „Детски свят”.

Моите ученици споделиха своите мечти за ромите и България днес. Пожелаха всички да сплетат ръце и да си пожелаят нещо от тези неща, които не се купуват с пари.

Работата по заключителния концерт, който беше своеобразен завършек на учебната програма по СИП „Фолклор на етносите-ромски фолклор” и проекта „Различни, но заедно” създаде среда за общуване с ученици от пилотните училища за работа в екип, изискваща използването на интерактивни техники. Предостави възможност за участие на инициативния комитет от родители на учениците от класа.

Проведената работа в часовете по СИП „Фолклор на етносите-ромски фолклор” доказва, че ромските деца могат да бъдат привлечени в групата и обхванати в цялостния учебен процес, ако подготовката се извършва в определена система.

Набелязахме задачи, свързани с новите предизвикателства:

• Да се разгледа интеркултурното образование в системата на съвременното българско образование;
• Да се предложат технологични варианти на работещи модели за постигане на добри резултати от обхванатите ромски деца;
• Да се анализират резултатите от работата на учениците в процеса на участието им в СИП „Фолклор на етносите-ромски фолклор.

Изказваме благодарност на ЦМЕДТ „Амалипе”, подкрепена от фондация „Америка за България”, която осигури помагала за двете групи при трети клас и осми клас и допринесе за улесняването на работата на ръководителите Галя Колева и Добринка Иванова. Надяваме се, че общата ни работа ще продължи и в други съвместни проекти, защото  всички деца са различни, но имат право да живеят и да се обучават заедно. Оставаме с надежда, че различията между всички не само ще ни примамват заедно, но и ще ни променят към по-добро.

Статията е поместена в сборник “Интеркултурното образование като средство за намаляване отпадането на ромските деца от училище”, Национална научно-практическа конференция, Том II. Велико Търново, 2014