История за една вратовръзка и едно дете, което отказа да бъде изгубено
Днес в Професионалната гимназия в село Градница не беше просто поредното официално посещение. Да, в залата имаше областен управител, имаше програма, имаше и вратовръзка – онази, която обикновено стои като символ на институцията, на дистанцията, на „официалното“. Но днес тя сякаш разказваше друга история.
История за промяна.
Само преди година това училище беше на ръба – с малко ученици, с липса на мотивация, с усещане за неизбежен край. Днес същите тези деца са изпълнили училищната сграда, мечтаят, празнуват заедно празниците си – български, ромски, турски, защитават се едни други, посрещат гости в народни носии, с увереност, с усмивки и най-вече – с чувство за принадлежност. Това не се случва с наредба, нито с подпис. Случва се с подкрепа, с директор, който е визионер. Това се случва, когато нещо вътре в едно дете се запали. Когато някой види потенциала му.
Ивана е едно от тези деца.
След участието си в Лидерската академия на център Амалипе тя не просто се промени – тя започна да променя и другите. С примера си, с думите си, с вярата, че училището има смисъл. Понякога си мислим, че за да променим една общност, трябват много ресурси, стратегии и време. А истината е, че понякога е нужно да стигнеш до едно дете – истински, дълбоко – и да му покажеш, че може.
Преди две години всички си мислеха, че Ивана няма да завърши училище – ще отпадне, ще се омъжи, ще замине за чужбина и няма да се върне. Ивана остана в училище. Върна се от чужбина, защото тук вече имаше общност. И стана символ на промяната в училище. Тя е новият омбудсман на училището и днес Областният управител на Област Габрово се срещна с нея.
Разговаряха…
за училището, за интересите на учениците, за различните пътища…
И тогава Областният управител реши да даде на Омбудсмана една от най-ценните си вещи: любимата си вратовръзка. Свали я импулсивно и сподели: „С тази врътовръзка аз стъпих на поста областен управител и ми донесе наистина много късмет и успехи. Надявам се и на теб да ти донесе същото.“ Попита за училището. „Чак сега може да се наречем училище – отговори Ивана. Това не е само наше постижение. Организацията Амалипе започнаха да работят с нас, първо те повярваха в нас, след това директорът, учителите … и така – от Амалипе до областния управител …“
Днес това се виждаше навсякъде – в очите на децата, в начина, по който стояха, в увереността, с която говореха. И може би точно затова вратовръзката на областния управител не стоеше като символ на дистанция, а като знак, че институциите също могат да се приближат, когато има какво да видят и в какво да повярват.
Градница днес не е просто „училище, което е оцеляло“. То е пример какво се случва, когато някой повярва в децата – а после те започнат да вярват едно в друго.
Автор: Тодор Ванков
Кампанията за избор на ученически омбудсмани се реализира в мрежата на Център Амалипе “Мисия Отличник” в рамките на проект ГЛАС с подкрепата на Швейцарско-българската програма за сътрудничество, Mеханизъм за гражданска ангажираност и прозрачност (МГАП) 2024-2029. Изразените възгледи и мнения са изцяло на автора/авторите и не отразяват непременно тези на правителствата на Швейцария и България.
