Добрите истории: Черна гора…ама не държавата

В тази категория ще намирате серия от публикации, които обобщихме като Добри истории. Те ще са свързани със знайни и незнайни хора, с малки и големи населени места, с дарения, жестове, усмивки…На кратко – със слънчеви мигове.

Ако и вие сте преживели/видели/ чули за такива слънчеви моменти, може да ни ги изпращате на адрес: amalipe_student@abv.bg (със снимки и при знанието и одобрението на участващите герои в историята ви). Нека напълним онлайн пространството с Добрини!

Теодора Крумова беше предизвикана във Facebook 7 дни да разказва добрите истории, които са стоплили сърцето ú.

Ето и първата от тях:

Ден 1
Почти в края на деня, отговарям на предизвикателството на Нели Николова. Нямам навика да се включвам във ФБ предизвикателства, но това не мога да го подмина – защото съм неспасяем оптимист и защото вярвам, че доброто е като малките богове от света на Тери Пратчет – толкова по-силно е, колкото повече хора вярват в него. За днес имам две истории и много се чудех за коя да ви разкажа. Ще започна с едната, а другата ще ви я оставя за утре.

Тази история е с адрес Черна гора, но не държавата, а едно малко село в Старозагорско. Сигурно малцина са го чували. То си е като отделен свят – направо отделна вселена. И децата, и учителите там живеят във своя вселена. В нея няма лъскави телефони, компютри, дори и постоянен интернет няма. Но пък има общност, споделеност, разбиране, приемане … по време на дистанционното обучение децата … играят хора … дистанционно. Всеки ден научават различно. Някое от децата е символичният домакин – разучава хоро, директорът Анета Делчева го снимка и публикува на стената си – за да отправи предизвикателство към следващия ученик … и така подходът “предай нататък” не само осмисля ежедневието на тези деца, затвърждава ценностите, но най-вече чувството за общност, за това че не си сам и че се справяш.

Каква по-добре мотивация за едно дете да успее! А ако видите какви красоти създава Radostna Petkova  И всичко това се случва в онази малка Черна гора … не държавата, а селото …
Благодаря на Анета, Радостина, Дора и целият екип на ОУ “Св.Св. Кирил и Методий”, с. Черна гора, че продължават да ме вдъхновяват със своите малки истории за големи хора.
Това е моята история за днес. За утре съм ви избрала друга.